Решение по дело №436/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 532
Дата: 30 ноември 2022 г.
Съдия: Екатерина Петрова Николова
Дело: 20221210200436
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 532
гр. Благоевград, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20221210200436 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ч. Д. П. от гр.Б , против НП№22-1116-
000202/23.02.2022г., издадено от Началника на Група към ОДМВР-
Благоевград, с-р“ПП“, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 2000 лв. и кумулативно с
това му е определено административно наказание-"Лишаване от право да се
управлява МПС" за срок от 24 месеца, във връзка с вменено му
административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. С НП е постановено
също и отнемането на 12 бр. контролни точки от талона на жалбоподателя по
Наредба №Із-2539 на МВР.
С жалбата се твърди, че атакуваният акт е незаконосъобразен, тъй като при
издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения с
неотразяване на задължителни реквизити в него /час и място на
нарушението, както и неясно посочено изпълнително деяние на самото
вменявано нарушение./ Иска се отмяна на НП.
Административно-наказващият орган Административно-наказващият
1
орган Началника на група при ОДМВР-Благоевград, сектор „Пътна
полиция“ и заинтересованата страна във връзка с административно-
наказващият орган и нормата на чл.63д, вр. с чл.61, ал.1 от ЗАНН, а именно
ОДМВР - Благоевград, сектор „Пътна полиция“, надлежно призовани, не
ангажират в съдебното заседание представител.
РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират
представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя,
събраният по делото доказателствен материал и закона установи следното:
Жалбата е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в
срока по ЗАНН, поради което и жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи,
че на 01.02-2022г. в 16.10. часа, жалбоподателят е спрян за проверка от
органите на реда, а именно св..Л. П. и св.С /служители на ОДМВР-
Благовеград/. Спирането на жалбоподателя е станало, докато той е
управлявал лек автомобил с марка „Б “ с рег.№ и се е движел с него в Б , по
бул.“Св.Д “ , с посока на движение от кв.“Г “ към магазин Л . В хода на
проверката, П. е поканен в сградата на Сектор „Пътна полиция“, находяща
се в Б , бул.“Д “№ , където да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с техническо средство Dreger drug test с №
ARJM 0036. Жалбоподателят придружил свидетелите П. и С до сградата на
сектор „ПП“, където е поканен за тестване с техническото средство от
страна на свидетеля К. /младши автоконтрольор/, но П. отказал този тест.
Заради последното, свидетеля К. му издал талон за медицинско изследване
с № 120103. Видно от съдържанието на този талон, приложен и по делото
/л.10/, жалбоподателят е следвало да отиде до 45 минути от връчването на
талона, в СПО-Б , за медицинско изследване и взимане на проба за
химическо лабораторно изследване .Талона се установява, че е връчен на П.
на 01.02.2022г. в 17.25 часа. Този отказ за изследване с техническо средство
за употреба на наркотични вещества или техни аналози, е квалифициран като
административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и св. К., в присъствието
на св.П. , е издал на жалбоподателя АУАН№ 463841/ 01.02.2022г. Акта е
връчен лично на жалбоподателя на датата на съставяното му и подписан от
2
него без възражения.
Във връзка с извършената проверка и констатирано поведение на водача
П., на 01.02.2022г. спрямо него е издадена и Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №АЕС-АНД , от страна на св.М
/младши автоконтрольор при санкционният орган/, с която заповед, на
основание чл. 171, т.2 А, б.“б“ от ЗДвП, е разпоредено прекратяване на
регистрацията на управляваното от жалбоподателя МПС и са отнети 2 бр.
регистрационни табели от автомобила му и С .
Въз основа на този акт за нарушение, на 14.02.2022г., Началник Група
при ОДМВР-Благоевград, с-р „ПП“, е издал атакуваното НП №22-1116-
000202, с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, е наложил на
жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 2000лв. и
кумулативно с това му е определено административно наказание-"Лишаване
от право да се управлява МПС" за срок от 24 месеца. С НП е постановено
също и отнемането на 12 бр. контролни точки от талона на жалбоподателя по
Наредба№Із-2539 на МВР. НП е връчено на жалбоподателя лично и срещу
подпис на 10.03.2012г.
С АУАН и НП посочените фактически твърдения са квалифицирани като
административно нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, което е описано
словесно по следният начин:“ отказва да му бъде извършена проверка с
тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни
аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични
вещества или техни аналози“.
При разпита на свидетелите К. и П. и С се потвърждават отразените
фактически обстоятелства в АУАН. От тях , свидетелите П. и С твърдят, че
в рамките на специализирана полицейска операция, двамата спрели за
проверка жалбоподателя като водач на описаното в акта МПС, на посоченото
в същият акт място , дата и час . Тъй като те били полицейски служители по
охрана на общественият ред, а не такива от сектор „Пътна полиция“ и нямали
в себе си техническо средство за тестване на водача за употреба на
наркотични вещества по ЗДвП, се свързали с такива свои колеги от
посоченият сектор и поканили П. да отиде до сградата на този орган за да се
извърши това негово тестване. Жалбоподателят отишъл до сградата на
3
сектор „Пътна полиция“ с полицейските служители, където обаче отказал да
му бъде направен тест с техническо средство Драг чек 5000 за употреба на
наркотични вещества. От своя страна актосъставителя А. К. установява, че
свидетелите П. и С довели именно при него в сектор „Пътна полиция“
жалбоподателя, за да го тества с това техническо средство за употреба на
наркотични вещества, но той многократно отказал да участва в такова
тестване. Именно заради последното му бил съставен и АУАН. В тази насока
е и докладна записка от 01.02.2022г. на друг младши автоконтрольор-М .
В хода на процеса е разпитана и св.П.а, която е съпруга на жалбоподателя
и твърди, че пътувала с него в автомобила при проверката, като с
показанията си тя също потвърждава показанията на свидетелите К., П. и С ,
че на посочените в АУАН място и дата, жалбоподателят е управлявал
описаното МПС, бил е спрян за полицейска проверка и поканен за тестване за
употреба на наркотични вещества и алкохол, като той отказал да направи
това, защото имал съмнение в точността и достоверността на техническите
средства и защото му изтичало наказание по присъда. Св.П.а потвърждава
също така, че жалбоподателят е отишъл в сградата на Сектор „Пътна
полиция“ , придружен от проверяващите го полицейски служители, защото
искал там да бъде тестван, но след това отказал да участва в такова тестване.
Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните
работи, са делегирани правомощия за контрол по спазването на ЗДвП на
младши автоконтрольорите при сектор „ПП“ към ОДМВР /т. 1.3.1. и 1.3.2./ а
на Началниците СПП при ОДМВР /т.3.7/.
От приложената справка на С-р „ПП“ за нарушител/водач, е видно, че
жалбоподателя неколкократно е санкциониран за нарушения по ЗДвП, в това
число и по чл.174 от този нормативен акт .
Представен е трудов договор на жалбоподателя, от който е видно, че е
сключен на 25.08.2022г. между него като работник и фирма“В “ЕООД като
работодател. С този договор жалбоподателят е назначен на длъжност „р “ с
работно време от 2 часа и за изпитателен срок от 6 месеца.
Видно от свидетелството за съдимост на жалбоподателя, той е осъждан
след датата на процесното нарушение като на 24.08.2022г. в рамките на нохд
№1152/2022г., БлРС е одобрил споразумение по реда на Глава 29 от НПК и
му е наложил наказание „П “ за срок от 2 години, във връзка с престъпление
4
по чл.129, ал.2 от НК, като присъдата е влязла в сила на 24.08.2022г.
Същевременно преди датата на твърдяното с НП нарушение, П. е осъждан и
във връзка с престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК/управление на МПС след
употреба на наркотично вещество/, с влязъл в сила съдебен акт на
28.03.2019г. , постановен по нохд № 359/2019г. на БлРС. Наложеното му
наказание по това дело е „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието
изпълнение е отложено за изпитателен срок то 3 години, „Глоба“ в размер на
250.00лв. и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 8 месеца.
Изложената фактическа обстановка се извежда от цитираните гласни и
писмени доказателства , събрани в хода на процеса.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с
обжалваното НП незаконосъобразно е санкциониран жалбоподателя за
административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Постановлението е издадено от компетентен за това орган / в тази насока
е Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на МВР/. При
издаването на НП и АУАН са спазени и сроковете по чл.34 от ЗАНН. В двата
акта се съдържат основни реквизити по чл. 42 и респ. по чл.57 от ЗАНН /дата
и място на съставянето им, дата и място на извършена проверка, правна
квалификация на твърдяното нарушение, доказателства за установяване на
твърдяното нарушение и отмерена санкция за него./ Наред с това, съдът
констатира, че при издаването на АУА и НП е допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като е налице фактическа и правна
неяснота относно изпълнителното деяние, вида и броя на вменяваните
нарушения на жалбоподателя с цитираните като нарушени правила на
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Съгласно нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
5
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв. Следователно, законодателят е въвел две различни
алтернативни хипотези на изпълнително деяние за нарушение като
процесното на водач на МПС, а именно: при отказ от негова страна за тест
относно установяване употреба на наркотични вещества и/или при отказ от
негова страна за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване употребата на такова вещество. По аргумент от чл.57, ал.1, т.5 ,
предл.1-во от ЗАНН, всяка от тези две алтернативи на нарушение следва да
има и своето фактическо описание в НП и АУАН. В казуса се установява, че
от словесното правно описание и квалифициране с НП и АУАН на
вменяваното нарушение на П., на практика са му вменени и двете
алтернативни на отказ по цитираният законов текст / за тест с техническо
средство и за химическо-токсикологично изследване/, но описание на този
отказ е направен с двата акта само за първата алтернатива. Нито в НП, нито
в АУАН е налице фактическо описание в какво се е изразил отказа на
жалбоподателя и респ.“неизпълнение“ от негова страна на
„предписание“ за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване употреба на наркотично вещество, не е посочено кога й кой
, под каква форма е дал такова предписание на П., както и в какво се е
изразило то, както и кога и как е констатирано неговото неизпълнение.
При това положение, съдът приема, че в казуса е налице съществена неяснота
относно основен и задължителен реквизит на НП по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН
, до степен на пълна липса, с което несъмнено е накърнено и то в значима
степен правото на защита на жалбоподателя, за когото не е ясно срещу
колко и какви по вид , респ. в какво изразяващи се нарушения следва да се
защитава в настоящото производство. Тази процесуална незаконосъобразност
е самостоятелно основание за отмяна на обжалваният акт .
Основателно е и възражението на защитата за липса въобще на дата
/конкретен час/ на твърденият отказ на жалбоподателят да бъде тестван
за употреба на наркотични вещества на иначе посоченото в НП място
/сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Благоевград/, след
като в АУАН и НП само е отразено, че е направен такъв отказ там. Датата на
твърдяното нарушение също е задължителен реквизит на НП и липсата му е
друго съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал.1, т.5, предл.2-ро
6
от ЗАНН, защото се засяга в значима степен правото на защита и също
обосновава отмяната на постановлението заради процесуалната му
незаконосъобразност. /В този смисъл и цитираната съдебна практика на АС-
Стара Загора , която касае въобще не посочено място на твърдяно нарушение,
съда счита, че е неприложима за настоящото дело. /
Отмяната на НП по аргумент на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН обосновава и
искането на жалбоподателя за присъждане на сторените от него съдебни
разноски по настоящото съдебно дело. Видно от представеният договор за
правна помощ, сключен между жалбоподателя и адв.М. С. от дата
05.07.2022г., приложен на л.54 от делото, жалбоподателят е заплатил на този
негов защитник възнаграждение в размер на 400.00лв. С оглед на
констатацията, че адв.С. е участвал и като процесуален представител за
жалбоподателя по делото трикратно, съдът намира искането за разноски за
основателно и доказано, като на Ч. П. следва да се присъди заплащането на
претендираната от него сума от 400.00лв за съдебни разноски. Не са налице
основания за редуциране на така присъдените на жалбоподателя съдебни
разноски по смисъла на чл.18 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с оглед на свършената работа по делото от
адв.С. в полза на неговият подзащитен, който ангажира и допълнителни
гласни доказателства в процеса при условията на довеждане.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.2, т.1 и чл. 63д, ал.1 от
ЗАНН, Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№22-1116-000202/14.02.2022г., издадено от Началника на Група при сектор
„ПП“ към ОДМВР- Благоевград, с което на Ч. Д. П. с ЕГН ********** и с
адрес: Б , ул.“Т “№ е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер 2000 лв. и кумулативно с това му е определено административно
наказание-"Лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 24 месеца,
във връзка с вменено му административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП
и е постановено отнемането на 12 бр. контролни точки от талона на
жалбоподателя по Наредба№Із-2539 /17.12.2012г. на МВР.
ОСЪЖДА ОДМВР-Благоевград да заплати на Ч. Д. П. с ЕГН **********
и с адрес: Б , ул.“Т “№ , сумата от 400.00лв./четиристотин лева/,
представляващи сторени по делото разноски за адвокатска защита от страна
на адв. М. С.
7
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Благоевград в
14-дневен срок , считано от съобщаването за изготвянето му за страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8