О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. Лом, 25.05. 2015
год.
Ломският
районен съд, V
граждански състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май, две
хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,
Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 154 по описа на съда за 2015 год., на основание чл.140 ГПК,
след като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и
другите искания и възражения на страните за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск от К.В.П., ЕГН **********,***,
със съгласието на своята майка и законен представител С.П.Д., чрез пълномощника
си, адв. С. П., МАК, срещу Главна Прокуратура
на Република България, представлявана от Главния прокурор Сотир Цацаров, за неимуществени вреди в резултат от незаконно наложена
мярка за неотклонение «Задържане под стража».
Искане: да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. неимуществени
вреди, причинени в резултат незаконното му задържане, свързани с преживян
стрес, страх, психични проблеми, непосещаване на училище.
Искът е допустим – налице е интерес от
търсената с иска защита;
Процесуална
легитимация на страните – иска е
предявен от и срещу надлежна страна;
Писмени доказателства, представени с
исковата молба:
1.
Копие от
Определение от 12.12.2014 год., по ЧНД № 166/2014 год. на МОС;
2.
Договор
за ползване на социални услуги;
3.
Направление
за ползване на социална услуга;
Доказателствени искания, направени от
ищеца:
1.
Да се изиска
и приложи Определение от 18.12.2014 год. по в.ч.н.д. № 1164/2014 год. на САС;
2.
Да се
изиска справка от Следствен арест – Монтана, от която да е видно на коя дата е
постъпил в ареста К.В.П. и на коя дата е бил освободен;
3.
Да бъдат
допуснати до разпит при режим на довеждане от ищцовата страна двама свидетели;
4.
Да бъде
назначена съдебно-психологична експертиза, която да отговори на поставените в
и.м. въпроси.
Писмен отговор от ответника е постъпил в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В отговора
си ответникът, чрез В. Илиев, прокурор на РП – Лом оспорва исковете по
основание и размер и моли да бъде отхвърлен.
Твърди, че срещу ищеца е образувано досъдебно
производство № 801/2014 год. по описа на РУ МВР – Лом, за престъпление по чл.
115, вр. чл. 63, ал. 1, т. 2 НК.
С Определение от 12.12.2014 год. на МОС действително по
отношение на ищеца е била взета най-тежката мярка за процесуална принуда –
задържане под стража, която, с определение от 18.12.2014 год. е била изменена в
по-лека мярка за неотклонение, а именно
«Под надзор при ИДПС».
Счита, че изменението на мярката за неотклонение не
определя първоначално взететата таказа като «незаконна» по см. чл. 2, ал. 1, т.
1 ЗАДАВ, нито сочи на нарушение на чл. 5 от КЗПЧОС /каквито обстоятелства ищеца
не е посочил/.
Още повече, наказателното производство не е приключило
към настоящия момент и още е във фазата на досъдебното производство.
Счита претенцията и за недоказана. Счита, че евентуално,
ако съдът прецени друго, отговорността на прокуратурата не седва да се ангажира
за целия исков период, като следва да се отчете периода, касаещ само и
единствено действия на административните органи при МП.
Счита за законосъобразно – тъй като е послужило за
осигуряване на обвиняемия /сега ищец/ пред съда и наложеното с постановление на
наблюдаващият прокурор задържане за срок от 72 часа.
Алтернативно счита исковата претенция за силно завишена,
в противоречие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Писмени доказателства представени с
отговора на ответника:
1.
Служебна
бележка от РУ МВР – Лом.
Доказателствени искания от ответната страна:
1.
Да се изиска и приложи
ЧНД № 166/2014 год. на МОС.
Съдът
намира, че писмените доказателства, представени от ответника следва да бъдат
приети, а делото да се разгледа в открито съдебно заседание
Водим от
горното и на основание чл. 140 ГПК съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА исковата
молба от К.В.П., ЕГН **********,***, със
съгласието на своята майка и законен представител С.П.Д., чрез пълномощника си,
адв. С. П., МАК, срещу Главна Прокуратура
на Република България, представлявана от Главния прокурор Сотир Цацаров, за неимуществени вреди в резултат от незаконно наложена
мярка за неотклонение «Задържане под стража».
ПРИЕМА писмените доказателства, представени с исковата молба:
1.
Копие от
Определение от 12.12.2014 год., по ЧНД № 166/2014 год. на МОС;
2.
Договор
за ползване на социални услуги;
3.
Направление
за ползване на социална услуга;
ДА
СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ справка от
Следствен арест – Монтана, от която да е видно на коя дата е постъпил в ареста К.В.П.
и на коя дата е бил освободен;
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане от ищцовата страна
двама свидетели;
ДОПУСКА съдебно-психологична експертиза, която да отговори на
поставените в и.м. въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Нели Симеонова
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 100 лв., от
авансовите суми на ЛРС.
ПРИЕМА писменият отговор на
ответника.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени с отговора на
ответника:
1.
Служебна
бележка от РУ МВР – Лом.
ДА СЕ
ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ ЧНД № 166/2014 год. на
МОС.
НАСРОЧВА делото
в открито съдебно заседание за 01.07.2015 г. от 10,30 часа, за която дата да бъдат призовани
страните.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА си по делото:
Правна квалификация на спора и фактически състав на
правната норма
От съдържанието на исковата
молба и допълненията към нея, съдът прави извода, че ищеца претендира обезщетение за неимуществени
вреди поради незаконно задържане под
стража.
При това изложение на обстоятелствата в исковата молба и
направеното искане следва извода, че правното основание на предявеният
иск е нормата на чл. 2 ал. І т. 1 и
чл. 4 от Закона за отговорност на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ - осъдителен иск за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди от дейност на правозащитните
органи.
Фактическите твърдения в исковата молба са следните :
Ищецът е обвинен в
извършването на тежко умишлено престъпление по ДП № 801/2014 год. на РУ МВР –
Лом.
На 09.12.2014 год. бил
задържан от органите на полицията за срок от 24 часа. След изтичането му – за
още 72 часа с постановление на наблюдаващият прокурор, като същевременно е било
внесено искане пред МОС за вземане на постоянна мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, каквато е била взета с Определение от 12.12.2014 год.
по ЧНД № 166/2014 год. на МОС. С Определение от 18.12.2014 год., по ВЧНД №
1164/2014 год. на САС, взетата от
окръжния съд мярка за неотклонение била обявена за незаконосъобразна и той бил
освободен.
В следствие на прекараното в
ареста време, ищецът, който е непълнолетен, се затворил в себе си, не смеел да
излиза от дома си, трудно контактувал дори с близките си. Това наложило
ползването на социална услуга – срещи с психолог за следващите година и
половина.
Освен това, от задържането си
той е бил възпрепятстван да посещава училище.
Затова е сезирал
съда със своето
Искане: да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. неимуществени
вреди, причинени в резултат незаконното му задържане, свързани с преживян
стрес, страх, психични проблеми, непосещаване на училище.
Писмен
отговор е постъпил от ответника в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Писмен отговор от ответника е постъпил в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В
отговора си ответникът, чрез В. Илиев, прокурор на РП – Лом оспорва исковете по
основание и размер и моли да бъде отхвърлен.
Твърди, че срещу ищеца е образувано досъдебно
производство № 801/2014 год. по описа на РУ МВР – Лом, за престъпление по чл.
115, вр. чл. 63, ал. 1, т. 2 НК.
С Определение от 12.12.2014 год. на МОС действително по
отношение на ищеца е била взета най-тежката мярка за процесуална принуда –
задържане под стража, която, с определение от 18.12.2014 год. е била изменена в
по-лека мярка за неотклонение, а именно
«Под надзор при ИДПС».
Счита, че изменението на мярката за неотклонение не
определя първоначално взететата таказа като «незаконна» по см. чл. 2, ал. 1, т.
1 ЗАДАВ, нито сочи на нарушение на чл. 5 от КЗПЧОС /каквито обстоятелства ищеца
не е посочил/.
Още повече, наказателното производство не е приключило
към настоящия момент и още е във фазата на досъдебното производство.
Счита претенцията и за недоказана. Счита, че евентуално,
ако съдът прецени друго, отговорността на прокуратурата не седва да се ангажира
за целия исков период, като следва да се отчете периода, касаещ само и
единствено действия на административните органи при МП.
Счита за законосъобразно – тъй като е послужило за
осигуряване на обвиняемия /сега ищец/ пред съда и наложеното с постановление на
наблюдаващият прокурор задържане за срок от 72 часа.
Алтернативно счита исковата претенция за силно завишена,
в противоречие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Предвид становището на ответника, съдът приема, че спорни
са както основателността на претерцията, така и размерът на претендираните
неимуществени вреди.
Всяка от страните носи доказателствената тежест на
твърдените в нейна полза обстоятелства.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно
главно доказване правопораждащите факти – възникването на спорното право и
размера му.
В този смисъл, съдът приема, че ищецът не е ангажирал доказателства
за наличието на основанието за претенцията си. Следва да ангажира доказателства
и за размера на претърпените неимуществени вреди и причинно-следствената връзка
между тях и основанието.
Съдът УКАЗВА
на страните възможността да постигнат съгласие зазапочване на медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят
взаимоотношенията си със спогодба.
На основание чл.239,ал.1,т.1,предл.2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК.
На ищеца да се връчи и препис от отговора на ответника.
Р. СЪДИЯ: