№ 72
гр. Кюстендил , 12.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно частно
гражданско дело № 20211500500260 по описа за 2021 година
Делото е образувано по частна жалба, подадена от *** със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.В чрез пълномощник ** срещу определение от
03.06.2021г. постановено по ч.гр.д.№287/2021г. по описа на ДнРС.
С посоченото определение „** е осъдено да заплати на „ЕВТ. Н. ЕВТ. с адрес *** по
делото за адвокатско възнаграждение в размер на *а всеки по отделно.Със същото определение
съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил производството по делото.
В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на определението в частта
относно присъдените разноски на Евтим Евтичов и Е.Е..Прави се възражение за прекомерност на
претендираните разноски, несъобразени с минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. на ВАдвС.Според жалбоподателя в Наредбата не е уредена
хипотеза на подадено възражение по чл.414 ГПК, поради което възнаграждението следва да бъде
определено, на основание пар.1 от Наредбата по аналогия.Счита, че доколкото подаването на
възражение в заповедното производство се извършва в съответната бланка, утвърдена от
Министъра на правосъдието, за извършените от адвоката действия по аналогия следва да се
приложи разпоредбата на чл.6, т.5 от Наредба №1, в размер на 50.00 лева, дължимо
възнаграждение за изготвяне на книжа и молби, чиито минимален размер е 50.00 лева.Аргумент в
подкрепа на това становище извлича и и от факта, че участието на пълнтомощника в заповедното
производство е изчерпано единствено с подаване на възражение, което не е връчено на заявителя
по делото.Сочи съдебна практика в този смисъл – решение №4247/07.11.2019г. на ПлРС, І гр.с-в
гр.д.№9941/2019г., определение №537/13.10.2017г. на ПзОкрС по в.ч.гр.д.№679/2017г.,
определение №611 от 13.09.2018г. на ПнОС – ГК по в.ч.гр.д.№499/2018г.Делото според
жалбоподателя не се характеризира с фактическа и правна сложност, която би обосновала
присъждане на възнаграждение в по – висок размер, и дава тълкуване на понятието „фактическа и
правна сложност“, според собственото си разбиране и съдебната практика – съдържащо
значителен по обем фактически материал, многообразие на твърдените от страните
правнорелевантни факти, с точно спазване и правилно прилагане на материалния и процесуалния
закон, спецификата на конкретния случай, за който не се изисква излагането на каквито и да било
мотиви.Аргументира се и със спецификата на задължението за плащане на деловодни разноски, те
не са санкция за страната, нито пък средство за неоснователно обогатяване, като неучастието на
другата страна в договарянето за определяне на размерът им при съществуваща възможност да
бъде натоварена с разноски, които не отговарят на извършените процесуални действия по делото,
на основните начала в процеса обосновава правото на намаляване размера на разноските, като
прекомерен.В подкрепа на доводите си сочи и даденото с определение №45 от 23.01.2019г. по
ч.т.д.№3074/2018г., І т.о ВКС разрешение - разноски на длъжника не се дължат, доколкото
1
законът освобождава длъжника от право да мотивира възражение, изходът на спора за
материалното право не е обусловено от материална незаконосъобразност на възражението, липсва
функционална обусловеност на същото от изхода на спора, защитата в исковата производство е
аналогична, правото на възражение следва да се упражнява без злоупотреба, каквото представлява
дублирането на адвокатска защита чрез подаване на възражение и в защита по иска с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК.Искането на жалбоподателя е обжалваното определение да бъде
отменено, като не се присъжда възнаграждение евентуално възнаграждението да бъде намалено до
минимален размер. размер.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна – длъжниците ЕВТ. Н. ЕВТ. и ЕМ.
Н. ЕВТ.. В срок е подаден отговор от адв.Роза Атанасова – пълномощник и процесуален
представител и на двете лица.Оплакванията в жалбата свеждащи се до твърдения за
неправилно прилагане нормата на чл.7, ал.7 от Наредба №1/09.07.2004г., вместо
приложимата в случая – чл.6, т.3 или т.5 от Наредбата, поради това, че изготвянето на
бланкетно възражение по образец не може да се приравни по аналогия на писмена
консултация са определени, като неоснователни.В отговора се съдържа фактологоия
относно хода на производството по което е постановено обжалвания акт – подадено
заявление от „** заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите
** лева, дължимо договорно възнаграждение и разноски – държавна такса и адвокатско
възнаграждение, подадено в срок от длъжниците възражение съдържащо и искане за
присъждане на разноски за заповедното производство в размер на ***в- представени
договори за правна защита и съдействие за тези суми и списък по чл.80 ГПК.Изтъква се
обстоятелството, че материалния интерес по делото възлиза на *ва, при което размерът на
дължимото адвокатско възнаграждение определен по реда на чл.7, ал.7 от Наредбата е
именно ***в, при това касае се за минимално възнаграждение, което не може да бъде
намалявано, а дължимостта на такова възнаграждение следва, от граматическото и смислово
съдържание на посочената разпоредба от Наредбата.В отговора е застъпено становище, че
нормата е ясна, а позоваването на чл.6, т.3 и т.5 от Наредбата необосновано, както, че
аналогия осъществени от адвоката, в качеството му на процесуален представител на
длъжника в заповедното производство и такива касаещи съставяне на книжа и молби, или за
проучване на дело с даване на мнение по него, както и за писмена консултация е неуместна,
приложима е разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредба №1/09.07.2004г., а не разпоредбата на
чл.6, т.2, т.3 или т.5 от същата наредба , обосноваващи дължимост на сумата от ***ева, като
адвокатско възнаграждение .В отговора се съдържа искане за оставяне на жалбата без
уважение, като неоснователна, с всички произтичащи от това последици.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните
по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК прие за установено следното:
Производството пред ДнРС е образувано по заявление за издаване заповед за изпълнение,
подадено от ***а парично вземане възлизащо на ** лева – неплатена главница в размер на ** лева,
неплатено договорно възнаграждение в размер на ** лева, дължимо за периода от 12.11.2012г. до
12.02.2016г.- неизпълнвено задължение по договор за потребителски кредит №********** от
19.10.2011г.Сумата е претендирана от Е.Н. Ивтемов, ** **********, сума дължима от тези лица,
като наследници на *, починала на 05.08.2012г., които наследници между тях си отговарят
разделно.Изложени са обстоятелства относно възникване на вземането, като ставая сно, че сумата
** лева се претендира, като главница, а сумата ** лева, като възнаградителна лихва.Заявено е и
2
искане за заплащане на деловодни разноски.
Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, на
11.02.2021г. разпореждайки длъжникът ЕВТ. Н. ЕВТ., ЕГН ********** ( с посочен адрес) и
длъжникът ЕМ. Н. ЕВТ., ЕГН ********** (с посочен адрес) да заплатят на заявителя *** (
посочени са седалище и адрес на управление и представител) сумите, както следва: 2 ** –
неплатено договорно възнаграждетние от 12.11.2012г. до 12.02.2016г., законна лихва ,считано от
датата на подаване на заявленето – 09.02.2021г. до изплащане на вземането и разноски по делото
169.27 лева държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение .
На 18.02.2021г. е връчен препис от заповедта на Е.Е. чрез съпруга, а на 15.03.2021г. на Е.Е.
чрез адв.Роза Атанасова.
С молба вх.№262937/11.03.2021г. адв.Атанасова, представяйки пълномощно за
представителство на Е.Е. по първоинстанционното дело и договор за правна защита и съдействие с
предмет – проц.представителство, получаване на заповед по чл.410 ГПК и депозиране на
възражение по гр.д.І№287/2021г. на ДРС срещу платено адв.възнаграждение в размер на *, е
поискала да и бъде предоставена издадената заповед за изпълнение, посочила е адрес на който
документът да и бъде изпратен.На 18.03.2021г. е входирано възражение по чл.414 ГПК - по
образец, съгласно утвърдените с Наредба №7 за утвърждаване на образците на книжа, свързани с
връчването по ГПК от Е.Е. срещу издадената заповед за изпълнение.Възрежтинието е мотивирано,
като са изложени съображения за недължимост на сумите в това число и възражение за погасяване
на вземането поради изтекла давност. Съдържа и искане за заплащане на разноски при обезсилване
на заповедта, съгласно приложен списък на разноски по чл.80 ГПК.Списъкът е обективиран във
възражението.
На 12.03.2021г. по делото е подадено възражение №263023/12.03.2021г. – по образец,
съгласно утвърдените с Наредба №7 за утвърждаване на образците на книжа, свързани с
връчването по ГПК от името на Етим Николов Е..Възражението съдържа доводи за недължимост
на сумите, както и искане за заплащане на деловодни разноски при обезсилване на заповедта,
съгласно приложен списък на разноски съгласно чл.80 ГПК.С възражението е представен договор
за правна защита и съдействие, със страни Ефтим Николов Ефтимов и адв.Роза Атанасова, с
предмет проц.пр-во и възражение по ч.гр.д.№287/21г. на ДнРС срещу платено адв.възнаграждение
в размер на *.Във възражението е обективиран списък на разноски и се съдържа искане за
заплащане на разноски при обезсилване на заповедта за изпълнение.
На 25.03.2021г. и 01.04.2021г. на заявителя е връчено съобщение – уведомяване относно
подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение и указание за предявяване на
иск в 1 - месечен срок както и правните последици при бездействие.
На 17.05.2021г. е постановено обжалваното определение с което заповедта за изпълнение е
обезсилена, поради това, че не са представени доказателства за предявяване на иск относно
вземането, а заявителят е осъден да заплати на всеки от длъжниците ЕМ. Н. ЕВТ. и ЕВТ. Н. ЕВТ.
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на * .
Определението е правилно.
По делото са представени доказателства сочещи на платено за процесуално
представителство по гр.д.№287/2021г. адвокатско възнаграждение в размер на по 300 лева от
двама длъжници, за подаване на възражение и осъществяване на процесуално представителство.
В случая е налице отправено искане за заплащане на разноски от длъжника в заповедното
производство, в хипотеза когато издадената заповед за изпълнение е обезсилена и производството
прекратено.Както следва от посочената в жалбата съдебна практика, такова искане не е
недопустимо, по аналогия със случаи на оттегляне или отказ от исковата молба, след връчването и
на ответника. По аналогия са приложими и разрешенията, наложени в практиката по повод
прекратяване на искови производства преди устни състезания – право на ответника да направи
искането си за присъждане на разноски и да представи доказателства за тях след узнаване на акта
за прекратяване на производството.( определение № 101 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. №
3
102/2012 г., II г. о., ГК на ВКС ).
Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт с който приключва делото в съответната инстанция,
съдът се произнася и по искането за разноски – след като длъжникът е участвал в производството
и е направил разноски, разноските следва да бъдат заплатени.
Според чл.78, ал.3 ГПК – ответникът има право да иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, съгласно ал.5, ако заплатеното от страната
възнаграждение за един адвокат е прекомерно спрямо действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да намали възнаграждението до
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл.36
ЗА препраща за минималните размери на адвокатските възнаграждения към приеманите въз основа
на законова делегация от Висшия адвокатски съвет наредби. Минималните размери на
адвокатските възнаграждения за защита по граждански и търговски дела са определени в чл.7 от
действащата понастоящем Наредба № 1 от 09.07.2004 г., обн. в ДВ бр.64/23.07.2004 г. В ал.7 на
чл.7 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие в
производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по
чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се
определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми.В
случая при интерес - ** лева това обуславя извод за дължимост на минимално адвокатско
възнаграждение в размер на по *.Това е и сумата, която е присъдена, като възнаграждението не
може да бъде намалявано под този размер.Подадената жалба е неоснователна и следва да се остави
без уважение.Визираната в жалбата съдебна практика възприемаща друг размер на дължимото
възнаграждение, настоящият съдебен състав не споделя.По този въпрос КнОС в настоящия си
състав се е произнесъл с определение от 05.06.2019г. по гр.д.№146/2019г., като не намира
аргументи да ревизира становището си.
Образувано е съдебно производство, като начало на производство за удовлетворяване на
претендирано вземане, във връзка с което е ангажирана защита, за което са заплатени парични
средства, при липса на възможност тези разноски да бъдат предявени по друг начин, обосновава
извода, че претенцията за заплащане на разноски е допустима, а в случая и основателна.Правилата
на чл.78- 81 ГПК, от част І на ГПК – „Общи положения“ при липса на друга регламентация за
заповедното производство, на основание чл.5 от ГПК се прилагат съответно.Право на
заинтересованата страна е да прецени дали да ангажира адвокатска защита във връзка с подаване
на възражението или не, и ангажирането на такава не може да бъде оценено, като злоупотреба с
право. Действително, в самата заповед и закона се съдържат някои указания относно последиците
от процесуалното поведение на длъжника, но въпрос на преценка на неспециалиста за резултата от
бланкетно възразяване е да ангажира или не адвокат, предвид възможността определени
изявления на длъжника да бъдат зачитани в бъдещия исков процес, последиците относно
давността и др. и желанието и намерението да бъдат изтъкнати всички релевантни обстоятелства,
така, че производството да приключи на този етап.
Предвид изложеното съдът намира обжалваното определение за правилно и
законосъобразно, подлежащо на потвърждаване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение без номер от 17.05.2021г. по гр.д.№287/2021г. по описа на
4
КнРС в обжалваната част с която на основание чл.78 ГПК "*** е осъдено да заплати на ЕВТ. Н.
ЕВТ. с адрес гр.Дупница, ул."Отец. Атанасей Чолаков"№3 и ЕМ. Н. ЕВТ., с адрес гр.**62
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на *а всеки по отделно.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5