Р Е Ш Е Н И Е
№ 260093 12.05.2021 г. град Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На тридесети април две хиляди двадесет и
първа година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Милена Ташева
като разгледа докладваното от съдия Атанас
Динков АНД № 63 по описа за 2021 г. за да се произнесе съобрази:
Производство
по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано
е наказателно постановление (НП) № 20-0375-000713 от 21.01.2021 г. издадено от И.Д.Д.,
на длъжност „началник група“ към ОДМВР - Стара Загора, РУ - Чирпан.
Жалбоподателят
твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата
страна депозира писмено становище, с което моли НП да бъде потвърдено.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.
2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното
НП № 20-0375-000713 от 21.01.2021 г. издадено въз основа на Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН), бланков № 891201, Серия Д, издаден на 22.12.2020
г., жалбоподателката Й.Г.К., ЕГН ********** е санкционирана, както следва:
-
по т. 1 от НП,
на основание чл. 183, ал. 2, пр. 3 от ЗДвП – Закон за движение по пътищата („Наказва
се с глоба 20 лв. водач, който не спира на пътен знак "Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!", неправилно се включва в движението,
неправилно се престроява или не спазва предимството на друг участник в
движението“), за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП („Участниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка“);
- по т. 2 от НП на основание чл. 175, ал. 1, пр. 5 от ЗДвП
(„Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията
си като участник в пътнотранспортно произшествие“), за нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП („Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението
по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието“).
Като описание на нарушението и
обстоятелствата, при които то е било извършено, в НП е посочено, че на 11.11.2020 г.,
около 18.15 часа в с. Плодовитово, на ул. „9-ти Септември“, в близост до
кръстовището с ул. „Тракия“, в посока север Й.Г.К., ЕГН ********** е управлявала
собствения си лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ***, като не е
съобразила поведението си с пътен знак Б2 („Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“), в резултат на което е ударила лек автомобил „Фолксваген Голф“, с
рег. № ***, в задната лява врата и ляв заден калник и без да създава опасност
на пътя не е спряла, за да установи какви са последиците от произшествието.
Нарушението
е недоказано.
Приетата
от АНО фактическа обстановка не се установява от събраните при проведеното
съдебно следствие гласни доказателства, обективирани в показанията на
актосъставителя Т.С.Б. и свидетеля по съставяне на АУАН - Б.Р.Р., тъй като
същите не са били очевидци на нарушението. Показанията на свидетелите не кореспондират
с приобщените по реда на чл. 283 от НПК материали от преписка вх. № 295/21 г.
на РП – Стара Загора, ТО – Чирпан, и по конкретно с обясненията на другия
участник в процесното пътнотранспортно произшествие (ПТП), и съответно очевидец
Т. Ж.Ж., който твърди с категоричност, че водачът на превозното средство, което
го е ударило е бил мъж (л. 31 от делото), с обясненията на К.И.Т.- очевидец на
ПТП, който твърди с категоричност, че водачът на превозното средство, което е
ударило автомобила на Т. Ж. е мъж (л. 32 от делото), и с обясненията на Ж.Н.Ж.,
също очевидец на ПТП, който твърди същото (л. 35 от делото). Тези обстоятелства
са били установени и отразени в писмена справка от 12.01.2021 г. до Началника
на РУ – Чирпан (предхождаща издаването на процесното НП) от полицейския
служител Б.Р.Р., който е и свидетел по съставянето на АУАН (л. 25 от делото).
Видно обаче е, че в обжалваното НП е санкционирана Й.Г.К., която
безспорно е лице от женски пол.
Действително
в приложената декларация по чл. 188 от ЗДвП, жалбоподателката Й.Г.К. е декларирала,
че на 11.11.2020 г. около 19 часа в качеството си на собственик/ползвател е
управлявала моторно - превозно средство (МПС), с рег. № ***. В атакуваното НП
обаче е прието, че нарушението е било извършено на 11.11.2020 г., около 18.15
часа в с. Плодовитово, на ул. „9-ти Септември“, в близост до кръстовището с ул.
„Тракия“. Т.е. АНО в нарушение на императивната разпоредба на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката не е преценил събраните доказателства
(че нарушението е било извършено от неизвестен мъж, още повече, че в тази
насока са и обективираните изводи отразени в писмена справка от 12.01.2021 г.
до Началника на РУ – Чирпан, изготвена от полицейския служител Б.Р.Р.) и съответно
не е извършил разследване на спорните обстоятелства (кое лице конкретно е
извършило нарушението, респ. дали към 18.15 часа, на посочената дата санкционираното
лице е управлявало „Фолксваген Поло“, с рег. № ***, както е прието в НП).
Изложеното представлява съществено нарушение на процесуалните правила и
самостоятелно основание за отмяна на НП. Съгласно разпоредбата на чл. 116 от НПК,
приложима на основание чл. 84 от ЗАНН, обвинението и присъдата не могат да се
основават само на самопризнанието на обвиняемия и самопризнанието на обвиняемия
не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други
доказателства по делото. Нормата на чл. 303, ал. 2 от НПК, по своята същност
представлява развитие на един от основните принципи, на които се гради
наказателния процес, а именно принципа за невиновност, залегнал в чл. 16 от НПК
и съдът може да признае едно лице за виновно единствено, когато обвинението е
доказано по безспорен и несъмнен начин.
В
настоящия случай, както бе посочено по-горе, не са налице преки доказателства,
в подкрепа на административнонаказателното обвинение, а напротив, налице са
убедителни доказателства, че нарушението е било извършено от друго неустановено
лице от мъжки пол. Тежестта да докаже всички обстоятелства, обосноваващи
административното нарушение е за АНО, който следва в
административно-наказателното производство да докаже по безспорен начин, с
допустими от закона доказателства, че описаното в обжалваното НП нарушение е
извършено от посоченото като нарушител лице, както и че същото го е извършило
виновно и на посочената дата. Изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, приложим на
основание чл. 84 от ЗАНН означава, че колкото и висока да е степента на
вероятност едно лице да е извършило деяние, осъществяващо състав на
административно нарушение, то това си остава вероятност и не може да създаде
твърдо и окончателно, изключващо всяко съмнение вътрешно убеждение на съда
относно главния факт, подлежащ на установяване по делото и да изключи, каквито
и да било противни изводи, освен единствения възможен, а именно, че наказаното
лице е осъществило състава на нарушението, за което е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност.
По
изложените мотиви, съдът приема, че наказателното постановление, като
незаконосъобразно и неправилно, следва да бъде отменено.
На
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Жалбоподателят е доказал заплащането в брой на 435 (четиристотин
тридесет и пет) лева, адвокатско възнаграждение, удостоверено с вписване на направените
плащания в представените договор за правна защита и съдействие от 01.03.2021 г.
и договор за правна защита и съдействие от 30.03.2021 г. (л. 21 и л. 62 от
делото), съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК.
Предвид
направеното възражение за прекомерност на разноските от въззиваемата страна и
като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и
размера на наложеното наказание (глоба в общ размер на 170 лева и лишаване от
право да се управлява МПС за срок от 2 месеца), както и обема на извършените
процесуални действия (делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
приключило е в две съдебни заседания, с участие на процесуалния представител на
жалбоподателя, в които са извършени разпити на двама свидетели), съдът намира,
че така уговорения и заплатен размер на адвокатско възнаграждение се явява
прекомерен и следва да бъде намален в рамките на минимума предвиден в чл. 18 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Поради
това и с оглед изхода на делото на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва да
бъде осъдена ОДМВР – Стара Загора, да заплати на жалбоподателя направените по
делото разноски в размер на 300 (триста) лева, представляващи платено
адвокатско възнаграждение, като за разликата над 300 до 435 лева, претенцията
му следва да се отхвърли.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 20-0375-000713 от 21.01.2021 г. издадено от И.Д.Д.,
на длъжност „началник група“ към ОДМВР - Стара Загора, РУ - Чирпан.
ОСЪЖДА
ОДМВР – Стара Загора да заплати на Й.Г.К., ЕГН **********, представлявана от
адв. Я.Г.Г. ***, направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията на жалбоподателя за разноски за разликата над 300 лева до
претендирания размер от 435 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК, пред Административен съд -
Стара Загора, в четиринадесетдневен срок, считано от деня на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: