№ 1286
гр. Пловдив, 19.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501170 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК, във връзка с чл.
413, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 27423/06.04.2022 г. от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“№ 29, ет. 3,
чрез юрисконсулт Х.А, против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед №
2313/28.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. г. д. № 4290/2022 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено
подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу С.И.А., ЕГН **********, за
сумите: 48,97 лева – договорна лихва и 137,43 лева – мораторна лихва,
произтичащи от неизпълнение на задължение по договор за кредит №
3527999/15.05.2019 г.
С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност и
не-законосъобразност на атакувания акт, иска се неговата отмяна, като вместо
това да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение и за
претендира-ните договорна и мораторна лихва. Излагат се съображения
относно съответствието на сключения договор за заем с разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като се изтъква, че тя не изисква в договора за
потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички
разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията,
1
използвани при изчисляване на ГПР. Сочи се, че договорената
възнаградителна лихва е дължима, доколкото по общото правило на чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД изправната страна – кредитор по договора има право да иска
изпълнение от длъжника, като в конкретния случай това изпълнение включва
връщане на заетата сума – главница и плащането на договорената цена за
ползването, заедно с обезщетението за вредите. Поддържа се, че лихвеният
процент по договора е цена на услугата по предоставяне на паричен заем,
която длъжникът се е съгласил да заплати, поради което не следва да бъде
обсъждано съответствието на размера с добрите нрави. Сочи се, че към
момента на сключване на договора за кредит в действащото законодателство
не е имало ограничение на максималния размер на цената на услугата –
предоставяне за ползване на паричен заем, като няма пречка страните да
уговарят договорна лихва над размера на законната лихва. Посочва се, че като
„цена“ за ползване на парични средства за определен период от време
договорната лихва се формира от няколко фактора – разходи на търговеца за
предоставяне на услугата заем, конкуренция на пазара, ниво на обслужване,
риск от неизпълнение от страна на кредитополучателя, като в тази връзка се
посочва, че „добрите нрави“ не регулират цените на стоките и услугите. По
отношение на обезщетението за забава е посочено, че същото се претендира
на основание чл. 86 от ЗЗД, изчислено върху непогасената част от главницата
и е в размер основният лихвен процент на БНБ на текущата година плюс 10
процентни пункта.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното:
Производството по ч. г. д. № 4290/2022 г. по описа на РС Пловдив е
образувано по подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника С.И.А. за следните суми: 796,15 лева – главница по договор
за паричен заем № 3527999/17.05.2019 г., сключен между "Изи Асет
Мениджмънт" АД и длъжника; 48,97 лева - договорна лихва за периода
29.05.2019 г. - 18.03.2020 г.; 137,43 лева - мораторна лихва за забава за
2
периода 19.03.2020 г. - 22.02.2022 г., както и законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
За да постанови сега обжалваното разпореждане, с което посоченото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е отхвърлено
в частта за сумите 48,97 лева – договорна лихва и 137,43 лева – мораторна
лихва, както и за съответен размер на разноските по съразмерност,
първостепенният съд е приел, че клаузите на договора, касаещи договорна
лихва, процент на ГПР и неустойка при непредставяне на обезпечение при
предоставена заемна сума от 2000,00 лева и общо задължение от 3 864,30 лева
са неравноправни, което сочи дължимост само на претендираната главница.
Изводът на съда за наличието на основание за отказ за издаване на
заповед за изпълнение относно претендираните със заявлението суми,
представляващи договорно възнаграждение и мораторна лихва за забава за
периода 19.03.2020 г. - 22.02.2022 г., е правилен.
В чл. 411, ал. 2, т. 1-т. 5 от ГПК са уредени хипотезите, в които
съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение. Доколкото
длъжникът в настоящото заповедно производство е потребител по смисъла на
§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, служебна проверка се дължи на основание чл. 411, ал.
1, т. 2 и т. 3 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите
нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по
смисъла на Закон за защита на потребителите и Закон за потребителския
кредит.
В конкретния случай заявителят, за да обоснове дължимостта на
коментираните тук суми за договорна лихва и мораторна лихва за забава, се
позовава на действието на договор за паричен заем № 3527999/17.05.2019 г.,
сключен между "Изи Асет Мениджмънт" АД и длъжника, вземанията по
който са му цедирани от "Изи Асет Мениджмънт" АД по силата на рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 01.03.2021 г.
Относно претендираното договорно възнаграждение:
В договора за потребителски кредит е посочено, че годишният
лихвен процент е 35,00 %, а ГПР е 41,71 %. Доколкото по делото липсват
данни, относно риска за заемодателя вземането му да остане
неудовлетворено, както и с оглед на обстоятелството, че в настоящото
производство не могат да се събират доказателства в този смисъл, не може да
3
се извърши преценка дали размерът на така определения фиксиран годишен
лихвен процент е необосновано завишен, респ. дали е в съответствие с
добросъвестността и добрите нрави. В този смисъл и с оглед нормата на чл.
143, ал. 1 от ЗЗП, а именно, че всяка клауза уговорена във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, съществува вероятност уговорката за дължимата по договора
възнаградителна лихва да е неравноправна.
Относно претендираната лихва за забава:
Според заявлението, длъжникът следва да заплати общо сума в
размер на 2324,08 лева, извършил е плащания в общ размер на 2538,00 лева и
след приспадането остава да дължи 1508,73 лева. В същото време чл. 4, ал.
2 от договора включва вземане за "неустойка при липса на обезпечение" при
формирането на анюитетната вноска, като добавя сумата от 82, 25 лева.
Съдържанието на посочената клауза и съпоставянето с естеството на
сключения договор за паричен заем, налага извод, че по своето същество тя
представлява скрито възнаграждение за кредитора. Представянето като
неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване на
необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да
посочи това плащане в годишния процент на разходите, което от своя страна
обосновава съмнение за несъответствие на договора за кредит с разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, в който случай съгласно чл. 23 от ЗПК, във вр. с
чл. 22 от ЗПК, договорът е недействителен и потребителят дължи само
чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита.
Последното, както и това каква част от заплатените суми е отнесена като
погашения по главницата и каква – като заплащане на договорна лихва и
неустойка при липса на обезпечение, за които се допуска да са
неравноправни, евентуално целият договор недействителен, не би могло да се
провери в рамките на заповедното производство. Следователно в настоящото
производство не би могло да се приеме, че цялата претендирана със
заявлението мораторна лихва е дължима, поради което заявлението следва да
се отхвърли и в тази част.
С оглед до тук изложеното се налага категоричен извод за наличие
на предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, което от своя страна прави
4
законосъобразен отказа за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК за вземанията, представляващи договорно възнаграждение и мораторна
лихва за забава за периода 19.03.2020 г. - 22.02.2022 г.
Като законна последица от отхвърлянето на заявлението в
разглежданата част, законосъобразен се явява и актът на заповедния съд
относно разноските за частта, за която е било отхвърлено искането.
Поради така изложените съображения подадената частна жалба се
явява неоснователна, а обжалваното с нея разпореждане следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед №
2313/28.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. г. д. № 4290/2022 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено
подаденото от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК
********* заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу С.И.А., ЕГН **********, за сумите
48,97 лева – договорна лихва и 137,43 лева – мораторна лихва за забава за
периода 19.03.2020 г. - 22.02.2022 г., произтичащи от неизпълнение на
задължение по договор за кредит № 3527999/15.05.2019 г., както и за
разноските за разликата над уважения до претендирания размер.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5