О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ 1042
01. 10. 2012г. град
Перник
Пернишкият окръжен съд
на 01. 10. 2012г.,
в закрито заседание в следния състав :
Председател : Методи Величков
като разгледа докладваното от председателя гражданско дело
№ 461 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид
следното :
С разпореждане от 17. 07. 2012г. на съдията – докладчик по настоящето дело, на основание чл. 131, ал.1 от ГПК, е постановено преписи от исковата молба заедно с приложенията към нея
да се изпратят на ответниците Ц.С.Н. и З.М.Н..
В срок ответниците Ц.С.Н.
– лично и З.М.Н., чрез адвокат С. Г. от САК, са депозирали писмeни договори :
С тях са направили
искания за отвод на съдебния състав, които съдът намира, че следва да бъдат
разгледани първи, тъй като от произнасянето по този въпрос зависи дали съдът
следва да се произнася по останалите възражения. Доводът за отвод е, че съдът
се е произнасял по частни жалби между страните по делото, както и че се намира
в кредитни взаимоотношения с банката -
ищец по делото.
Настоящият състав на съда намира,
че доводите се явяват неоснователни.
Действително,
съдията – докладчик по настоящето дело, се е произнасял в тричленен съдебен
състав по различни частни жалби срещу разпорежданията за издаване на Заповеди
за незабавно изпълнение, по заявления от
“Ю. и Е. Д.Б.” АД срещу Ц. и З. Н. Тези
производства са били по реда на чл. 419 от ГПК – където възможността за
ангажиране на доказателства и навеждане на доводи са ограничени само до рамките
на заповедното производство. Настоящето исково производство предоставя
максимално големи възможности на страните, както да ангажират доказателства,
така и да навеждат доводи, съобразно защитаваната от тях теза.
Съдията - докладчик
по настоящето дело не е имал кредитни или дори депозитни взаимоотношения с банката – ищец, нито пък има такива към настоящия момент,
нито пък му е известно някой от неговите близки да е имал или да има такива
взаимоотношения.
Направеното
възражение за неподсъдност на делото пред Пернишкия окръжен съд, от страна на Ц.Н.,
се възприема от настоящия съдебен състав, разгледано заедно с процесуалната
допустимост на исковете. В тази насока съдът следва да отбележи следното :
Съдът е длъжен по
всяко време да следи за процесуалната допустимост на иска, включително и при
постановяване на процесното определение
по чл. 140 ГПК. Видно от приложеното копие на ч. гр. д. № 33 / 2012г. по описа
на Б. районен съд, за процесните суми
е водено заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК, което се явява
необходима процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по чл. 415,
ал.1, вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК. Видно от представените от ищеца, с молба вх.
№ 4145 / 25. 06. 2012г., писмени доказателства – Покани за доброволно
изпълнение до Ц. и З. Н., изпратени от ЧСИ О. М. по изпълнително дело №
20128460400155, образувано по изпълнителни листа издадени въз основа на няколко
дела по описа на Б. районен съд, сред които и ч. гр.
№ 33 / 2012г. по описа на БрРС, са били
връчени :
- ПДИ до Ц.Н. е
връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК, на 08.
05. 2012г. /л.55/, а възражението от същия е подадено на 11. 04. 2012г.,
т.с. преди срокът да е започнал да тече.
Банката е била уведомена за това възражение на 07. 05. 2012г., а процесният иск
е предявен на 31. 05. 2012г. Следователно производството по отношение на този
ответник се явява процесуално допустимо.
- ПДИ до З.Н., е
била връчена по пощата, чрез известие за доставяне, получено от нейната
майка З. Н. на 17. 04. 2012г. /л.60/. Видно от уточняваща молба от З.Н. с рег. № 514
/ 11. 04. 2012г. на БрРС, същата е знаела и към тази дата – 11. 04. 2012г. за
образуваното изпълнително дело. Следователно двуседмичният срок за подаване на
възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр.
д. № 33 / 2012г. по описа на Б. районен съд, от страна на Н., е изтекъл
в края на работния ден на 02. 05. 2012г. /вторник/, но възражение от З.Н. не е
подавано. Следователно по отношение на същата заповедта за незабавно изпълнение
по чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 33 / 2012г. по описа на Б. районен съд, е влязла в сила и ищецът няма правен
интерес да предяви настоящия установителен иск за дължимост на вземане, по
което не възразено. Производството по отношение на З.Н. следва да бъде
прекратено като процесуално недопустимо.
След като производството
по отношение на З.Н., която има адрес в гр. Б., се явява процесуално недопустимо, то единствен ответник в процеса остава Ц.Н.,
чийто адрес е в гр. С.
Следователно, на основание чл. 119,
ал.3 вр. с чл. 105, предл. второ от ГПК,
производството по настоящето дело, в останалата му част, следва да бъде
прекратено и същото следва да бъде изпратено на Софийски градски съд по местна
подсъдност.
Предвид горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за отстраняване от разглеждане на делото на съдия Методи Величков, на
основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 461 /
2012г. по описа на Пернишкия окръжен съд, по отношение на ответницата З.М.Н., с
ЕГН **********,***.
ПРЕКРАТЯВА в останалата част
производството по гр. д. № 461 / 2012г. по описа на Пернишкия окръжен съд и
ИЗПРАЩА същото на Софийски градски съд по местна подсъдност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския апелативен
съд, в седмичен срок, от датата на съобщаването му на страните.
Съдия :