Р Е Ш Е Н И Е
Номер
631 11 май 2022 година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, ІІІ - ти състав, в открито заседание на дванадесети април, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Съдия: Чавдар Димитров
Секретар
И.Л.
като разгледа административно дело номер 470 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на К.И.И. с ЕГН ********** *** против ЗППАМ №22-0769-000276/10.03.2022г.
на мл. автоконтрольор сектор „Пътна полиция“ Бургас, за прекратяване на регистрацията
на автомобил „Субару“ Форестър рег. № А****
МА за срок от шест месеца, на основание чл.171, т. 2а, б.а от Закона за
движение по пътищата.
Жалбоподателят
излага мотиви за незаконосъобразността на постановената заповед, като заявява,
че не е давал съгласието си собственото му МПС да бъде управлявано от лишеният от право да управлява водач Д.Ж.К.. Относно
законосъобразността на ПАМ жалбоподателят изразява становище за нейната
несъразмерност, като се обяснява и това, че тя му причинява неудобства извън
обичайните, тъй като автомобилът се ползва за превоз на децата на
жалбоподателя. Обяснява се и това, че прекратяването на регистрацията и
невъзможността МПС-то да бъде ползвано ще доведе до неимуществени вреди на
децата и съпругата му, свързани с лишаването им от възможност да посещават
уроци и курсове, което евентуално би довело до влошаване успеха им в училище и
в спорта, както и до невъзможност съпругата на жалбоподателя да полага грижи за
болната си баба.
Ответната
страна не изразява становище по жалбата и не се явява в открито съдебно заседание,
изпраща административната преписка.
След
преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна,
следното:
На
09.03.2022г. около 10,50ч. в гр. Бургас, ж.к. Меден Рудник до бл.68 в посока
към бл.69 автомобилът на жалбопподателя - Субару Форестър бил управляван от
лицето Д.Ж.К., лишен от право да управлява МПС по административен ред с НП
20-0769-003030/02.09.2020г. , за което му бил съставен АУАН серия АД №
145313/09.03.2022г. за виновно нарушаване на материалноправната норма на чл.
150А, ал.1 ЗДвП за управление на МПС след като е лишен от това право.
На
следващия ден полицейски инспектор при ОД на МВР Бургас, сектор Пътна полиция издал
Заповед № 22-0769-000276/10.03.2022г., с която на основание чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП наложил на собственика на МПС-то К.И. принудителна административна
мярка – прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил "Субару
Форестър" с рег. № А****МА за срок от 6 месеца.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, което се установява
от приложения по делото пощенски плик и е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.2а се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Липсва
спор относно заеманата от ответния орган длъжност и компетентността му да
издава ЗППАМ по ЗДвП. Не се спори и относно това, че органът е надлежно
упълномощен със Заповед №251з-3805/26.08.2021г. от директорът на ОД на МВР
Бургас в нейната т. 1.8.
Поради
изложеното оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган
при спазване на формата за действителност и при липса на допуснати съществени
нарушения засягащи валидността й, поради което обжалваната заповед представлява
валиден административен акт и не е нищожна.
Съгласно
чл.171, ал.1 ЗДвП волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка
се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс,
като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената
заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително фактически
и правни основания за издаване на акта.
В
оспорения акт е посочено правно основание – чл. 171, т. 2а б. "а"от ЗДвП.
Съгласно този текст „за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното
от него моторно превозно средство, или след
като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както
и на собственик, чието моторно превозно средство
е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6
месеца до една година.“ Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено като нормата на закона не поставя допълнително
изискване към собстеника на МПС-то. Подобна ПАМ се налага винаги при констатирано
управение от трето лице без наличието на положителната воля, изразена от страна
на собственика да е поставена под условие. Единствено изискване е съответното
МПС да е било в законно държане на лишения от правоспособност водач, което
обстоятелство в конкретния случай е налице. Волята на закоодателя в тази насока
е ясна. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че
на 09.03.2022г. К. е управлявал МПС, предадено му законно от собственика за
ремонт, като свидетелството му за управление е било временно отнето по
административен ред.
Административния
орган е приел, че водачът е осъществил състав на нарушение на чл. 150а ал. 1 от ЗДвП, съответно, че е осъществена една от хипотезите на чл. 171, т. 2 а б.
"а" от ЗДвП.
Следователно
при тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка, в конкретния
случай, за прилагане на мярката е управление на собствено на жалбоподателя МПС от
различно от собственика лице, към момент, в който то е неправоспособно, като законът
не държи сметка за това кой е предал МПС-то на водача, стига последният да е в законно
владение на същото. Нарушението на водача следва да бъде констатирано със съставен
акт за установяване на административно нарушение, който, съобразно нормата на чл.189,
ал.2 ЗДвП, има доказателствена сила в административното производство за визираните
в него обстоятелства до доказване на противното. В качеството си на официален свидетелстващ
документ АУАН се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
неговата вярност, а опровергаването й предпоставя изричното му оспорване, което
е в тежест на жалбоподателя. В настоящото производство жалбоподателят не е ангажирал
годни доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган,
отразени в АУАН №387860/15.08.2020г.
Налице
е съществуваща конкуренция на права и интереси - имуществените права на
собственика, които биват засегнати чрез постановяване на оспорения
административен акт от една страна и обществения интерес за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
ЗДвП, съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 ЗДвП, като преимущество следва да
бъде дадено на обществения интерес по обезпечаване безопасността на гражданите
при регулиране на пътния трафик.
Действително
нарушителят водач поставя собствениците в житейски несправедлива ситуация, но
редът за обезвреда на причинените им неимуществени вреди е за деликтна
отговорност по общия исков ред, насочена от тях против нарушителя.
Единствено
за пълнота съдебният състав излага съображения и относно законосъобразността и обосноваността
на наложената мярка. В тази връзка следва да се отбележи, че в нормата на чл.171,
т.2а, б.“а“ ЗДвП е предвиден срок за прилагане на ПАМ, който е с продължителност
от 6/шест/ месеца до една година. Административният орган следва да определи срок
на приложената ПАМ в рамките на този предвиден в закона. В конкретния случай е приложена
ПАМ за срок от шест месеца. Същият не надхвърля рамките на минимума посочен в ЗДвП.
Съгласно
изискването на закона продължителността следва да бъде обоснована, като се държи
сметка за специфичните за случая факти и обстоятелства. На още по-силно основание
това процесуално задължение е валидно за хипотези като настоящата, в която срокът
се определя от органа при условията на оперативна самостоятелност и промяната на
неговата продължителност е извън компетенциите на съдебния състав.
В
конкретния случай обаче се касае за действие на органа по постановяване на ПАМ при
условията на обвързана компетентност, като органът е определил продължителността
на същата на допустимия минимум. Т.е. налице от една страна е задължение на органа
за налагане на ПАМ, вменено му в конкретната хипотеза от закона, а от друга страна
мярката е определена на възможния минимум. В този случай не може да се твърди, че
липсата на мотиви за определената продължителност на ПАМ уврежда правото на защита
на жалбоподателя, доколкото пред административния орган не съществува възможност
за прилагане на ПАМ спрямо нарушителя по един по-благоприятен начин. В този смисъл,
макар допуснатия пропуск да представлява нарушение на процесуалния закон -чл.59,
ал.1 АПК изискващ пълно мотивиране на постановения акт, включително на продължителността
на наложената санкция, която определя в най-голяма степен интензитета на засягане
на правната сфера на жалбоподателя, то в конкретната хипотеза този пропуск не представлява
съществено процесуално нарушение, явяващо се основание за отмяна на оспорената заповед.
Като
е определил продължителността на наложената ПАМ на предвидения в закона минимум,
съдът намира така индивидуализираната мярка
за съответна на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на
ПАМ. Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една
или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна
(компенсаторна).
Изложеното
мотивира съда да приеме, че така издадената заповед, с която е приложена принудителната
административна мярка - „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шестмесеца“
като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса
на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или нарушение на материалния
закон, е законосъобразна, а жалбата на К.И. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.И.И. с ЕГН ********** *** против ЗППАМ №22-0769-000276/10.03.2022г.
на мл. автоконтрольор сектор „Пътна полиция“ Бургас, за прекратяване на регистрацията
на автомобил „Субару“ Форестър рег. № А****
МА за срок от шест месеца, на основание чл.171, т. 2а, б.а от Закона за движение
по пътищата.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: