МОТИВИ към
присъда № 48, постановена на 20.11.2019г. по НОХД № 883/2019г. по описа на Районен
съд - Търговище.
Подсъдимият Р.Н.С. с ЕГН: ********** е предаден на съд
с обвинение, както следва:
- по чл.151, ал.1 от НК - за това, че на 30.08.2019г. в с.Л., общ. Търговище
се съвкупил с ненавършилата 14 години А.С.Х., ЕГН **********, като извършеното
не представлява престъпление по чл.152
от НК;
- по чл.191, ал.1 от НК – за това, че 27.09.2019г. в с. Л., общ. Търговище като пълнолетен, без да е сключил
граждански брак заживял съпружески с ненавършилата 16 години А.С.Х., ЕГН **********.
В с.з. представителят на Районна прокуратура –
Търговище поддържа обвинението срещу подсъдимия
така, както е повдигнато. Намира същото за безспорно доказано и в двата му пункта. Счита, че спрямо подс.С. са налице предпоставките на чл.55 от НК и пледира
за престъплението по чл.151, ал.1 от НК на същия да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от около 10 месеца, чието изтърпяване на
основание чл.66 от НК да бъде отложено за срок от три години. По отношение на
престъплението по чл.191, ал.1 от НК пледира също за приложение на чл.55 от НК
и налагане на наказания „глоба“ и
„обществено порицание“. Счита, че на основание чл.23 от НК следва да се определи
едно общо наказание – в размера на наложеното условно наказание „лишаване от
свобода“, към което да се присъединят наказанията „глоба“ и „обществено порицание“.
Намира, че подсъдимият следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски,
както и че на същия следва да бъде върнато вещественото доказателство по
делото.
Подсъдимият С. се
признава за виновен, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт по реда на чл.371, т.2 от НПК и изразява съжаление за
извършеното.
Защитникът на
подсъдимия намира обвинението за доказано и в двата му пункта. Счита, че спрямо
подс.С. са налице предпоставките на чл.55 от НК и пледира
за извършените престъпления на същия да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“
в размер - под минимума, предвиден в закона, чието изтърпяване да бъде
отложено на основание чл.66 от НК.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подс. Р.Н.С. е
безработен и неосъждан. Живее в с. Л., общ. Търговище с родителите си.
През лятото на 2019 г. подс. С. се запознал чрез интернет платформа с малолетната А.С.Х., ЕГН **********.
По-късно двамата се срещнали и харесали. По време на общуването им подсъдимият разбрал, че Х. *** и е на 13 години, като на 03.09.2019 г. ще има рожден
ден и ще стане на 14 години. Предвид взаимната им симпатия, в началото на месец август 2019 г. подсъдимият
споделил с родителите си, че иска да заживее на семейни начала с малолетната Х.. Поради това, на 15.08.2019г. неговите роднини отишли до дома на малолетната в с. Д. , общ.
Търговище, за да я искат за жена. Посрещнал ги
бащата на А. - св. С.Х., който им
отказал категорично. Въпреки това, св. А.Х. не се съобразила с волята му и на 30.08.2019 г.
напуснала дома си и заминала за с. Л., общ. Търговище. Там била посрещната от подсъдимия.
Вечерта двамата преспали в дома на негов роднина и същата вечер по взаимно
съгласие осъществили полов акт, като подсъдимият с половия си член проникнал
във влагалището на малолетната. На следващата сутрин двамата се пренесли в дома
на С., а на 02.09.2019 г. малолетната била прибрана от баща си, който я открил с помощта на органите на МВР.
След известно време А.Х. и Р.С. успели да склонят св. С.Х. и на 27.09.2019 г. направили годеж, като от тази
дата подсъдимият заживял с вече 14-годишната А.Х. на семейни начала, без да са сключили граждански брак.
Посредством
назначената съдебно-медицинска експертиза по делото и осъщественото на 02.09.2019 г. медицинско
освидетелстване на А.С.Х., ЕГН **********
е установено: разкъсване на девствена ципа, което свидетелства за проникване на
мъжки полов член във влагалището й.
Изложената
фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от самопризнанието
на подс.Р.С., подкрепящо се от показанията на
свидетелите С.Х., А.Х., С. М. , заключението на съдебно – медицинската експертиза, протокол
за освидетелстване от 02.09.2019г.,
съдебно – медицинско удостоверение № 292/02.09.2019г. и останалите писмени
и веществено доказателства по делото. Събраните доказателства са
непротиворечиви, изцяло кореспондират помежду си и по безспорен начин доказват,
че на 30.08.2019г. в
с.Л., общ. Търговище подс.С. се съвкупил с
ненавършилата 14 години А.С.Х., ЕГН **********, като извършеното не
представлява престъпление по чл.152 от НК. По този начин същият е осъществил от обективна страна престъпния
състав на чл. 151, ал. 1 от НК. Събраният
доказателствен материал безспорно
доказва и това, че на 27.09.2019г. в с. Л., общ. Търговище като пълнолетен, без да е
сключил граждански брак, подс.С. заживял съпружески с ненавършилата 16 години А.С.Х.,
ЕГН **********. По този начин същият е осъществил от обективна страна престъплението
по чл.191, ал.1 от НК. От субективна
страна подсъдимият е извършил всяко от
деянията виновно - с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването
им.
Предвид изложеното, съдът прие, че подс.С.
е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.151, ал.1 от НК, както и на чл.191, ал.1 от НК, за което
го призна за виновен.
За престъплението по чл.151, ал.1 от НК законът
предвижда наказание от 2 до 6 години “лишаване от свобода”, а за престъплението
по чл.191, ал.1 от НК – до 2 години „лишаване от свобода“ или „пробация“, както и „обществено порицание“. При
индивидуализацията на наказанията, следващи се на подс.С.
за всяко едно от престъпленията, съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото му съдебно минало, направените самопризнания, оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина, както и проявеното критично отношение към извършеното. Взе
предвид и обстоятелството, че подсъдимият е извършил и двете престъпления, мотивиран
от културата на етноса, към който принадлежи. На тази база съдът прие, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, респ. че отегчаващи такива не са налице. Предвид
изложеното, приложи разпоредбата на
чл.55 от НК при определяне на
наказанието за всяко едно от престъпленията. За престъплението по чл.151, ал.1
от НК, прилагайки чл.55, ал.1, т.1 във вр. с чл.58а, ал.4 от НК /с оглед разпоредбата на чл.373,
ал.2 от НПК/ съдът наложи на подсъдимия
наказание от 10 месеца „лишаване от свобода“. Счете, че са налице
предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и отложи изтърпяването му за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Относно престъплението по чл.191, ал.1 от НК, съдът приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“в“ от НК
във вр. с
чл.58а, ал.4 от НК /с оглед чл.373, ал.2 от НПК/ и наложи на подсъдимия наказание „глоба“ в
размер на 100лв. При определяне размера на „глобата“ отчете обстоятелството, че подсъдимият е безработен. Като прие, че
постигането на целите, визирани в чл.36 от НК не изисква изтърпяване на кумулативно
предвиденото в чл.191, ал.1 от НК наказание „обществено порицание“, на основание
чл.55, ал.3 от НК съдът не го наложи. На
основание чл.23, ал.1 от НК определи едно общо наказание на подс.С. измежду така наложените му, а именно 10
месеца „лишаване от свобода“, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК
отложи за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила. На основание чл.23, ал.3 от НК присъедини към така
определеното общо наказание наказанието „глоба“ в размер на 100лв.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден
да заплати по сметка на ОД на МВР
–Търговище сумата от 100,80лв., представляваща разноски за експертиза, направени
в досъдебната фаза на процеса.
По отношение на вещественото доказателство по делото /парче
от светъл плат със светло – кафеникава лента /петна/ на него/ не са налице
основанията по чл.53 от НК, поради което съдът постанови – след влизане на присъдата в сила, същото да се върне
на подсъдимия Р.Н.С..
Въз основа на
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: