№ 2420
гр. София, 18.05.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 38 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
при участието на секретаря Весела Ив. Влахова
и прокурора А. Ст. В.
Сложи за разглеждане докладваното от Виктор Б. Чаушев Частно
наказателно дело № 20231100202502 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
За Софийска градска прокуратура – редовно призована, се явява
прокурор В..
Явява се инспектор М.М. - процесуален представител на Началника на
затвора - гр. София, упълномощен със Заповед № Л 349 от 18.10.2021г. на
Началника на Затвора гр. София.
Осъденият М. Д. Ц. – редовно призован, се явява лично, доведен от ЗО
„Кремиковци”.
В залата се явява адвокат Г. В. А. от САК, определен за служебен
защитник на осъдения Ц..
Осъденият М. Д. Ц.: Искам да бъда представляван от адвокат.
Изтърпявам наказание в затвора, нямам възможност да си упълномощя сам
защитник.
СЪДЪТ, като взе предвид изявлението на осъдения Ц. и като съобрази,
че са налице предпоставките на чл. 439, ал. 3 НПК,
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА адвокат Г. В. А. от САК за служебен защитник на
осъдения М. Д. Ц. по НЧД 2502/2023г. по описа на СГС, НО, 38-ми състав.
1
Адвокат АГРИРОВ: Запознат съм с материалите по делото, мога да
осъществя защита на осъдения Ц..
СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Инспектор М.: Да се даде ход на делото.
Адвокат А.: Да се даде ход на делото.
Осъденият М. Д. Ц.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като намери, че не са налице процесуални пречки за даване
ход на делото,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА самоличност на осъдения:
М. Д. Ц. - роден на ****. г. в гр. Берковица, български гражданин,
основно образование, неженен, осъждан, работи като общ работник, живущ:
гр. София, ж.к. ****, ЕГН **********, понастоящем в ЗО Кремиковци.
Самоличността снета по досието на осъдения.
СЪДЪТ разяснява правата на осъдения в настоящото производство.
Осъденият М. Д. Ц.: Разбрах правата си. Не правя отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Не правя отводи. Нямам искания по хода на съдебното
следствие.
Инспектор М.: Не правя отводи. Представям и моля да приемете
актуална справка, касаеща изтърпяната част от наказанието „лишаване от
свобода“ от осъдения Ц..
Адвокат А.: Не правя отводи. Нямам искания по хода на съдебното
следствие.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да бъде приета справката.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и като намери, че
2
представената от представителя на Началника на Затвора справка е относима
към предмета на делото
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото справка рег. № 110
от 18.05.2023г., от Началника на Затвора – гр. София, касаеща изтърпяната
част от наказанието „лишаване от свобода“ от осъдения М. Д. Ц..
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО се докладва с прочитане на искането на осъденото лице М. Д.
Ц. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка на
наказанието „лишаване от свобода“.
ПРОЧЕТЕ СЕ.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за събиране на други
доказателства.
СЪДЪТ, на основание чл. 283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства,
включително и днес приобщеното към него такова.
СЪДЪТ, като намери делото за изяснено от фактическа страна,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Инспектор М.: Уважаеми г-н Председател, становището на Началника
на Затвора е, че към момента молбата на осъденото лице е неоснователна.
Налице е само първата изискуема от закона предпоставка относно търпяната
част от наказанието. По отношение на втората предпоставка становището на
Началника е, че от наличните към момента доказателства не може да се
направи обоснован извод за настъпила трайна тенденция, с оглед постигане
целите на наказанието, като мотивите са подробно изложени в неговото
становище и придружаващите го документи, и са еднопосочни в това
отношение. С оглед на изложеното, моля да оставите молбата без уважение.
ПРОКУРОРЪТ: Считам молбата на осъденото лице М. Ц. за
3
неоснователна поради липса на кумулативно предвидените в закона
предпоставки. По отношение на лишения от свобода безспорно е налице
времевата предпоставка, той е изтърпял повече от ½ от наложеното му
наказание „лишаване от свобода“. Не е налице, обаче, втората предпоставка, а
именно достатъчното доказателство за поправянето на осъдения. Както е
посочено в становището на Началника на Затвора и в доклада, рискът от
рецидив е с повишени стойности. Ц. е наказван многократно, разпределян е
многократно по групите, предвид на възникнали междуличностни конфликти,
на които е бил инициатор. Поведението му продължава да бъде в разрез с
режимните изисквания. По отношение на трудовата дейност, също не е
налице трайно положително поведение, като същият е освобождаван от
работа поради неизпълнение на възложената такава и несправяне, а така също
и поради конфликтни отношения с останалите лишени от свобода. Въпреки
провежданата работа с лишения от свобода, последният не е формирал
необходими умения и не е доказал личностна промяна и наличие на
способности за водене на един законосъобразен начин на живот, спазване на
установени порядки, както и да преодолява вградените престъпни навици.
Така тези зони и липса на критично отношение към извършването на
посочените нарушения сочат, че не е настъпило трайно поправяне на
осъденото лице за допускане на неговото условно предсрочно освобождаване.
По тези съображения считам, че следва социално-възпитателната работа с
него да продължи и поради което и предлагам да оставите депозираната
молба без уважение.
Адвокат А.: Моля на моя подзащитен да бъде предоставена възможност
за условно предсрочно освобождаване и следва да отбележа факта, че въпреки
това, което е изтъкнато като негативи спрямо неговото поведение и по
отношение на становището на администрацията на затвора, следва съда да
вземе под внимание и факта, че е той лице, което е живяло с изключително
обременено житейско минало, респективно изживял е много страдания, много
неволи в живота, което е довело до една деформация на неговия начин на
мислене и поведение, но видно от пребиваването на местата за „лишаване от
свобода“ и съобразно целите на чл. 36 НК той по един или друг начин е
правил опит да коригира тези свои недостатъци, именно като е излизал на
работа, взимал е участие в мероприятия на местата за „лишаване от свобода“.
Не е стоял на едно място, не е бездействал, което означава, че неговото
поведение и склонност към коригиране за нормалните условия на
социализация в цивилния, и по-скоро живота сред хората, това не следва
съдът да отмине без нужното внимание, а трябва да даде някакъв толеранс и
възможност той да се коригира и да бъде социализиран. Не на последно място
ще изтъкна и факта, че остатъкът от наказанието, което му остава, към
настоящия момент е по-малко от две години, на фона на 17 години присъда,
която той е получил, респективно тези две години с тях или без тях това не е
от особено значение, но ако съдът му даде възможност за условно предсрочно
освобождаване, макар и със задължителни пробационни мерки към него, по
този му дава възможност за една по-нормална и по-своевременна
4
социализация, или възможност да разбере кое е добро, кое е зло. Апелирам
към съда да прояви нужното снизхождение и да му предостави тази
възможност за условно предсрочно освобождаване, дори и с прилежаща
пробационна мярка. В случая по-скоро става въпрос за един принцип, защото
на този фон, тази година и осем месеца, това няма и една малка част от
присъдата, по-скоро да го стимулира за един по добър живот в обществото.
Осъденият М. Д. Ц.: Поддържам думите на адвоката. Първо, като съм
бил там в Кремиковци, девет години лежа, никой не е работил с мен.
Отхвърлят ме само, карат ми се, само ме лъжат. Режимът ми е свален на 4
години, придобил съм право за Казичене и никой не ми обръща внимание.
Няколко пъти съм ходил при началниците, много пъти на разпределението
съм ходил и съм ги питал като ми е свален режимът, какво правя там. Те само
ме лъжат – тая отрядна, другата, трета група, постоянно ме местеха от група в
група да видят как съм, после пак си ме връщат. Наказания съм имал до
миналата година. Три години и нещо ходех по тях, исках да ми дадат шанс, да
ида в Казичене, да се цивилизовам с хората, тъй като ми е голяма присъдата и
съм бил повече от 2/3 от присъдата ден за ден. Не са ми дали тази възможност
да отида в Казичене, не са ми дали да ме пуснат в предсрочно. Постоянно ме
лъжат, не работят с мен. Никой не работи с мен, и не само началници, и
отрядния, и аз вече съм вдигнал ръце. Сега всичко оставям във Ваши ръце.
СЪДЪТ, на основание чл. 297 НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
Осъденият М. Д. Ц.: Моята последна дума е да ми се даде шанс да
изляза. Направил съм грешка, престъплението ми е тежко, аз съм осъзнал
грешката си и мисля, че ако ми се даде шанс и възможност, няма да допускам
грешки.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните и анализира
материалите по делото, намира за установено следното:
Осъденият М. Д. Ц. е постъпил в Затвора гр. София на 26.03.2009г., за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 10
месеца, наложено му по НОХД 151/2009г. по описа на РС-Берковица, като от
22.09.2011г. изтърпява общо, най-тежко и увеличено, наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 19 години, наложено му по НОХД № 2152/08г. по описа
на СГС-НО, за извършени престъпления по чл.150 НК, по чл.199, ал.1, т.4; вр.
чл.198, ал.1; вр. чл.29, ал.1, б.Б НК и чл.116, ал.1, т.12; вр. чл.115; вр. чл.29,
ал.1, б.Б НК. От това наказание, наложено на М. Ц. е било приспаднато
предварителното задържане на лицето по делото, в размер от 4 години. Към
настоящия момент, от така наложеното му наказание М. Ц. е изтърпял общо
17 години, 3 месеца и 16 дни, от които фактически 15 години, 7 месеца и 26
5
дни и зачетени от работа 1 година, 7 месеца и 20 дни, с остатък за
изтърпяване 1 година, 8 месеца и 14 дни, което представлява повече от 2/3 от
наложеното му наказание.
Това обстоятелство аргументира извод, че спрямо М. Ц. е налице
първата и формална предпоставка на чл. 70, ал. 1 от НК, изразяваща се в
изискване за минимално необходим срок /част/ от наказанието „лишаване от
свобода“, изтърпян от едно осъдено лице, за да бъде същия условно
предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от така наложеното му
наказание.
За да прецени дали спрямо осъдения М. Ц. е налице и материалната
предпоставка на чл.70, ал.1 НК, СЪДЪТ следва да съобрази дали и доколко са
налице доказателства за поправяне и за превъзпитание на осъденото лице,
обосноваващи предположение за една напълно възможна негова
ресоциализация в обществото.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че М.
Ц. е бил награждаван за последен път със заповед № 07/06.01.2021г. Същият е
бил неколкократно ангажиран на работа, последно като „работник на норма“
към цех „Папки“ при ЗО „Кремиковци“, от които трудови задължения
неизменно е бил освобождаван, поради различни нарушения на вменените му
трудови функции, свързани с неизпълнение на работните му задължения.
Наред с това осъдения М. Ц. е бил многократно наказван за извършени от
него дисциплинарни нарушения, на четири пъти, само за последните осем
месеца, със заповеди № 430/04.08.2022г., № 121/20.09.2022г., №
127/30.09.2022г. и № 135/14.10.2022г.
Наличните по делото данни сочат, че при М. Ц. не се забелязват
съществени позитивни промени в неговото поведение, което обстоятелство е
намерило отражение при определяне нивото на риск от рецидив - определен
към момента в средни стойности /60т./, при предходно установени /59т./ и
първоначално оценен риск /83т./.
Настоящият съдебен състав отчита обстоятелствата, отразени в
докладите на компетентните органи, имащи пряк досег с осъдения,
аргументиращи извод, че корекционната работа по отношение на М. Ц. все
още не е приключила, същата не е довела до положителни резултати и към
момента не може да се обоснове извод за настъпила необратима промяна в
нагласите и начина на живот на осъдения,която да гарантира и ниска степен
от вреди за обществото, извън охраняемата среда, в която е поставен.
Спрямо М. Ц. продължават да са налице множество проблемни зони,
свързани с неговото отношение към извършеното деяние /не приема тежките
му последици, омаловажава и оправдава поведението си, не изпитва
съжаление към жертвата и не осъзнава причините за деянията си/; с уменията
му за мислене и на справяне с проблемни ситуации/непълно разпознаване на
проблемите и частично осъзнаване на последиците от действията му,
склонност към търсене на бърз и лесен изход от трудни ситуации и
пренебрежение към вредните последици от действията му/; с управление на
финансите и доходите си /липса на умения за адекватно им разпределение,
6
търсене и получаване на заеми без възможност за тяхното връщане, водещо да
изпадането му в зависимост/; с начин на живот и обкръжение /безразсъдно и
рисково поведение при слаб самоконтрол и нисък праг на дразнимост,
импулсивност и отклонения в социалната сфера/. Именно в тези зони, според
инспектор СДВР, спрямо М. Ц. са налице дефицити, които подлежат на
отстраняване съобразно изготвения нов план на присъдата и в определените
там срокове. Тази необходимост от продължаване на корекционната работа с
осъдения М. Ц.,както и наличния все още сравнително висок /от средна
степен/ риск от вреди за обществото /висок за известен възрастен член на
обществото/, обосновават, за този състав извод, че искането на осъдения е
преждевременно. Аргументи за този си извод съдът открива и в
обстоятелството за осъществени в кратък период от време /от 12.07.22г. до
30.09.22г./ четири дисциплинарни нарушения от страна на осъдения Ц..
Според съда, това обстоятелство действително сочи за липса на умения у Ц.
за предвиждане на последиците от поведението си, дори когато то засяга
непосредствените му интереси, както и за липса изградени у осъдения навици
за съобразяване на действията му с установените правила на поведение.
Единствено за прецизност следва да бъде посочено и това, че размера на
остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, което остава за изтърпяване
не е сред обстоятелствата, имащи значение при оценка ефективността на
корекционния процес и степента на риск от възобновяване противоправната
дейност на осъденото лице.
Така констатираните от съда обстоятелства аргументират извод, че към
настоящия момент спрямо осъдения Ц. не е постигнат този поправителен
ефект, който да гарантира в достатъчна степен въздържането му от бъдещо
противоправно поведение, поради което молбата на осъдения М. Ц. за
неговото условно предсрочно освобождаване следва да бъде отклонена.
Поради това и на основание чл.440, ал.1 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения М. Д. Ц. с ЕГН
********** за условно предсрочно освобождаване от остатъка от изтърпяване
на наказание „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД 2152/2008г. по
описа на СГС-НО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
днес пред Софийски апелативен съд.
След влизане на определението в сила, досието на осъдения да бъде
върнато на администрацията на Затвора София.
Препис от протокола да бъде издаден на адвокат А..
7
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13:20
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
8