Решение по дело №145/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР и е образувано по повод постъпила касационна жалба от И. К. П.- полицейски инспектор в група „ОП“ при РУ- Приморско, ОДМВР- Бургас, против решение № 83 от 13.11.2024 г. по АНД № 389/2024 г. по описа на Районен съд- Царево.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съставляващи касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество се иска отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на заповедта за задържане.

В съдебното заседание касаторът се явява лично и поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на обжалваното решение.

Процесуалният представител на ответника оспорва касационната жалба. Не сочи нови доказателства. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Счита, че действията на ответника, изразени в опит за връчване на извънсъдебна покана, са правомерни, тъй като са извършени във връзка с неизпълнено задължение по договор за съвместна дейност.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е неправилно и моли за неговата отмяна. Отбелязва, че са налице данни досежно съпричастността на задържаното лице към престъпление по чл. 143 от Наказателния кодекс.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.

С решението, предмет на касационната проверка, е отменена Заповед за задържане на лице с рег. № 4635зз-124 от 20.08.2024 г., издадена от И. К. П.- полицейски инспектор в група „ОП“ при РУ- Приморско, ОДМВР- Бургас. Прието е от съда, че издадената заповед не съдържа мотиви, а посочването на правната норма не дава яснота за какво деяние е образувано ЗМ № 4635 ЗМ- 158/20.08.2024 г. по описа на РУ- Приморско при ОДМВР-Бургас и какви именно действия е извършвало задържаното лице, което прави невъзможно да се прецени неговата съпричастност към извършването им и да обоснове необходимостта от задържането му. На следващо място се сочи в решението, че в заповедта липсва описание на мястото, където е установено деянието и начинът, по който е установено, както и данни дали лицето е упражнило принудата или е направило опит да я упражни. Отбелязано е също, че заповедта за задържане е издадена в противоречие с целта на закона.

Според настоящия касационен състав решението е неправилно.

Оспорената заповед за задържане е надлежно мотивирана от административния орган. С нея е разпоредено на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР задържане за срок до 24 часа на ответника по касационната жалба Д. Я. С. в помещение за временно задържане в РУ- Приморско. Като фактическо основание за задържането се сочи в съобразителната й част, че на 20.08.2024 г. в [населено място] е направил опит да принуди лицето Е. Р. Л. да подпише документ противно на волята му, като е употребил за това заплашване- престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК, за което е образуван ЗМ № 4635ЗМ-158/20.08.2024 г. по описа на РУ- Приморско. Изложените съображения по мнение на настоящия съдебен състав са достатъчни за осигуряване правото на защита на задържаното лице и за извършване на съдебната проверка за законосъобразност на заповедта. По своята правна същност задържането по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка, за чието прилагане не е необходимо да са установени в пълнота обстоятелствата, при които е извършено деянието. Предпоставка за задържането е наличието на данни, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. В разглеждания случай тази предпоставка е налице. Задържането е разпоредено във връзка със започнала на същата дата проверка по ЗМ № 4635ЗМ-158 за престъпление по чл. 143 от НК, за упражнена спрямо лицето Е. Р. Л. принуда от страна на множество лица, между които Спаийски. Последният по същество не оспорва своята съпричастност към деянието, но сочи, че действията му представляват опит за връчване на извънсъдебна покана, във връзка с неизпълнено задължение по договор за съвместна дейност. Именно тези обстоятелства подлежат на установяване в хода на проверката по ЗМ № 4635ЗМ-158. Както се сочи и в обжалвания съдебен акт, за целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват задържаното лице със соченото престъпление, не е задължително, тъй като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

Задържането като превантивна мярка се осъществява с цел да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и да осуети наказателно преследване или да извърши престъпление. Тя се предприема и с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно към него, представлява основание административният орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, както е сторено в конкретния случай. С оглед на това съдът приема, че не са налице приетите от районния съд пороци на заповедта. Като е стигнал до друг извод, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго за потвърждаване на заповедта за задържане.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 83 от 13.11.2024 г. по АНД № 389/2024 г. по описа на Районен съд- Царево и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Я. С. с [ЕГН] против Заповед за задържане на лице с рег. № 4635зз-124 от 20.08.2024 г., издадена от И. К. П.- полицейски инспектор в група „ОП“ при РУ- Приморско, ОДМВР- Бургас.

Решението е окончателно.