Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 25.09.2018 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О
Д А
Радомирският
районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М.М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 472 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са в условията на кумулативно обективно
съединяване искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата А.К.П.
дължи на ищцовото дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД сумата от 544,64 лева, дължима по
договор за паричен заем № .от 19.11.2014 г., от които: сума в размер на 200,00
лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.09.2017 г. до окончателното
изплащане на задълженията; сума в размер на 6,72 лева – договорна лихва,
дължима за периода от 19.11.2014 г. до 19.12.2014 г.; сума в размер на 50,14
лева – мораторна лихва за забава за периода от 19.12.2014 г. до 29.09.2017 г.,
неустойка за неизпълнение в размер на 66,28 лева за периода от 22.11.2014 г. до
19.12.2014 г., такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 121,50 лева и такса разходи за
дейност на служител в размер на 100,00 лева.
В исковата молба ищецът твърди, че на 19.11.2014 г. между
„Вива Кредит“ ООД, в качеството на заемодател и А.К.П., в качеството на
заемател, бил сключен договор за паричен заем № ., по силата на който
заемодателят се задължил да предостави на заемателя сума в размер на 200,00
лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита, а заемателят се
задължил да върне същата на заемодателя, ведно с договорна лихва в размер на
6,72 лева. Заемателят се задължил да върне сумата по кредита в срок от 30
календарни дни и падеж на плащане – 19.12.2014 г. Договарянето било осъществено
чрез средства за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб сайт), като
договорът бил сключен във формата на електронен документ.
Съгласно клаузите на договора заемателят се задължил в
3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо
лице, което да представи на заемателя бележка от работодателя си, издадена не
по-рано от 3 дни от деня на представяне, като лицето да отговаря и на
определени в договора изисквания или валидна банкова гаранция, която е издадена
след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по
договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Предвид
обстоятелството, че заемателят не представил на заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия била
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 66,28 лева, която била дължима
на падежната дата на погасителната вноска. Така, погасителната вноска, която
следвало да заплати заемателят, била в размер на 273,00 лева.
По силата на сключения договора за заем, при забава на
плащането на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема,
заемателят дължал на заемодателя суми, представляващи направените разходи за
провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни
съобщения за събирането на просрочените вземания, като максималният размер на
разходите, които се начислявали за заемни суми в размер на 100 лева не можело
да превишава 80,50 лева, а максималният размер на разходите, които се
начислявали за всички останали заемни суми не можело да превишава 130,50 лева.
На основание цитираните разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за
събиране на просрочени вземания в размер на 121,50 лева. С подписването на
договора заемателят се съгласил, че при забава на плащането на погасителната
вноска, включваща главница и договорна лихва, с повече от 57 календарни дни, на
петдесет и осмия ден забава заемателят дължал на заемодателя заплащането на
еднократна сума в размер на 100,00 лева, представляваща направените разходи за
събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на служител,
който осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. На това
основание на длъжника била начислена такса разходи за дейност на служител в
размер на 100,00 лева.
Подписвайки договора, страните постигнали съгласие, че при
забава за плащане на погасителна вноска заемателят дължи законна лихва за
забава за всеки ден забава. На длъжника била начислена лихва за забава в размер
на 50,14 лева за периода от 19.12.2014 г. до датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед по чл. 410 ГПК в съда.
Въпреки отправените покани за доброволно изпълнение и
разсрочване на задължението длъжникът не извършил плащане по дължимия към
дружеството паричен заем.
Ищецът посочва, че на 01.07.2015 г. било подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 22.01.2013 г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и „А.з.с.н.в.“ ООД, по силата
на което вземането на „Вива Кредит“ ООД, произтичащо от договор за паричен заем
№ .от дата 19.11.2014 г., било прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.“ ООД,
ведно с всички привилегии и обезпечения.
Цедентът „Вива Кредит“ ООД упълномощил цесионера „А.з.с.н.в.“
ООД да изпраща писмени уведомления до длъжниците по вземанията, предмет на
сключения договор за цесия, от името на цедента, с които да ги уведомява за
прехвърлянето на техните задължения по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Длъжникът
бил уведомен за продажбата на вземането.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „А.з.с.н.в.“
ЕАД подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК до PC – Радомир, по която било образувано ч. гр. д. № .г. по
описа на съда. Срещу издадената заповед за изпълнение било подадено възражение
от страна на ответницата, което обуславяло правния интерес на ищцовото
дружество от предявяване на настоящата искова претенция.
С оглед изложеното, моли да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответницата А.К.П. дължи на ищцовото дружество „А.з.с.н.в.“
ЕАД сумата от 544,64 лева, дължима по договор за паричен заем № .от 19.11.2014
г., от които: сума в размер на 200,00 лева – главница, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
29.09.2017 г. до окончателното изплащане на задълженията; сума в размер на 6,72
лева – договорна лихва, дължима за периода от 19.11.2014 г. до 19.12.2014 г.;
сума в размер на 50,14 лева – мораторна лихва за забава за периода от
19.12.2014 г. до 29.09.2017 г., неустойка за неизпълнение в размер на 66,28
лева за периода от 22.11.2014 г. до 19.12.2014 г., такса разходи за събиране на
просрочени вземания в размер на 121,50 лева и такса разходи за дейност на
служител в размер на 100,00 лева.
Ищецът претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответницата.
В съдебно заседание ищцовото
дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Ответницата, редовно призована, не
се явява и не изпраща представител. Въпреки дадената ù възможност за
писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК не е депозирала такъв. На същата са
указани последиците по чл. 133 ГПК, както и по чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно, че
ако не подаде в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направила искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
След като прецени, че са налице
формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответницата
е получила препис от исковата молба и приложенията към нея на 12.04.2018 г., не
е представила в срок отговор на исковата молба, като не се е явила и не се е
представлявала в първото заседание по делото, без да е направила искане за
разглеждането му в нейно отсъствие, указани са ù последиците от неспазването
на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването ù в
първото заседание по делото, както и че е налице предпоставката по чл. 239, ал.
1, т. 2 ГПК – предявеният иск е вероятно основателен, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че
следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковата претенция.
Представените писмени доказателства и приетото по делото заключение по
изслушаната съдебно – счетоводна експертиза доказват съществуването на сключен
между страните договор за потребителски кредит, вземанията по който, въпреки тяхната
изискуемост, липсват доказателства да са заплатени на ищцовата страна. Съгласно
нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.
8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за
заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда възнаграждение
за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от 100 до 300
лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в
зависимост от вида и количеството на извършената работа.
Предвид изложеното, съдът като
съобрази, че делото е с малък материален интерес и не се отличава с фактическа
и правна сложност, намира, че в полза на ищцовото дружество, следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150,00 лева, от които:
50,00 лева - за заповедното производство и 100,00 лева - за исковото
производство, като към така определеното юрисконсултско възнаграждение следва
да бъде прибавена и заплатената от ищеца държавна такса в заповедното и
исковото производство в общ размер на 250,00 лева и внесения депозит за вещо
лице в размер на 150,00 лева.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.К.П., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, че дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление:***, офис – сграда Л., ет. ., офис .сумата от 544,64 лева (петстотин
четиридесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки), дължима по договор за
паричен заем № .от 19.11.2014 г., от които: сума в размер на 200,00 лева
(двеста лева) – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.09.2017 г. до окончателното
изплащане на задълженията; сума в размер на 6,72 лева (шест лева и седемдесет и
две стотинки) – договорна лихва, дължима за периода от 19.11.2014 г. до
19.12.2014 г.; сума в размер на 50,14 лева (петдесет лева и четиринадесет
стотинки) – мораторна лихва за забава за периода от 19.12.2014 г. до 29.09.2017
г., неустойка за неизпълнение в размер на 66,28 лева (шестдесет и шест лева и
двадесет и осем стотинки) за периода от 22.11.2014 г. до 19.12.2014 г., такса
разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 121,50 лева (сто
двадесет и един лева и петдесет стотинки) и такса разходи за дейност на
служител в размер на 100,00 лева (сто лева).
ОСЪЖДА А.К.П., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление:***, офис – сграда Л., ет. ., офис .сумата от 550,00 лева (петстотин
и петдесет лева лева) – направени разноски в производството.
Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от неприсъственото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:
М.М.