Решение по дело №2099/2013 на Софийски градски съд

Номер на акта: 759
Дата: 20 април 2017 г. (в сила от 20 април 2017 г.)
Съдия: Мария Иванова Райкинска
Дело: 20131100902099
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 май 2013 г.

Съдържание на акта

 

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О   Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, 20.04.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на тринадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

При секретаря А.С., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2099 по описа на СГС за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове  с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 Ищецът „Д.Т.“ ООД твърди в исковата си молба и уточнителна молба от 20.05.2013 г., че извършил услугата Т.порт и работа със специална механизирана строителна техника по отношение дружеството „Г.И.Г.“ АД, за което били подписани Споразумителен протокол от 12.06.2012 г. на стойност 39 349.31 лева, фактура № 5143/01.06.2012 г. на стойност 4 980 лева и фактура 5180/18.06.2012 г. на стойност 780 лева, както и протоколи за извършената услуга, в които били уговорени единичните цени и общия размер на услугите и с които работата била приета. Уговореното възнаграждение било дължимо при приемане на работата, тъй като друго не било уговорено. Ответното дружество изпълнило само част от задължението си за заплащане на възнаграждение за услугите, а именно сумата 20 000 лева по споразумителния протокол.

Предвид изложеното ищецът иска да бъде осъден ответника „Г.И.Г.“ АД да му заплати сумата 19 349.31 лева – главница по Споразумителен протокол от 12.06.2012 г.; по фактура № 5143/01.06.2012 г. -  4 980 лева главница и мораторна лихва за периода 04.06.2012 г. до 24.04.2013 г.  – 454.65 лева и по фактура 5180/18.06.2012 г.  - 780 лева  и мораторна лихва за периода от 21.06.2012 г. до 24.04.2013 г. – 67.47 лева, както и законната лихва върху вземанията от датата на исковата молба до окончателното им изплащане.

Ответникът „Г.И.Г.“ АД (с ново фирмено наименование „П.К.“ АД) не е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, въпреки дадената му възможност.

В първото открито съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че с оглед неявяването на представител на ответника „Г.И.Г.“ АД (с ново фирмено наименование „П.К.“ АД) в първото открито съдебно заседание по делото, неподаването на отговор на исковата молба в законоустановения и указан от съда срок, липсата на искане от страна на ответника за разглеждане на делото в негово отсъствие, са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по исковете на ищеца „Д.Т.“ ООД.   Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК – на ответника редовно е връчена исковата молба и призовка за първото открито съдебно заседание; при връчване на исковата молба са му указани и последиците от неподаване на отговор и от неявяването му в първото съдебно заседание, и липсата на искане делото да се гледа в негово отсъствие (посочените последици са вписани в съобщението до ответника по чл. 367 ГПК).

От друга страна, представените писмени доказателства сочат на вероятна основателност на предявените искове.

Предвид изложеното, съдът следва да постанови срещу ответника неприсъствено решение.

Ищецът има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и изрично е претендирал присъждане на такива за държавна такса, която е внесена в размер на 1026 лева.

На основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да довнесе по сметка на СГС държавна такса по акцесорния иск за лихва в размер на 28.37 лева, тъй като по него се дължат най-малко 50 лева, а са внесени само 21.63 лева.

Воден от изложеното и при условията на чл. 238 и сл. ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „П.К.“ АД (с предишно фирмено наименование „Г.И.Г.“ АД), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Д.Т.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД възнаграждение за извършени услуги Т.порт и работа със специална механизирана строителна техника, и лихви за забава, както следва: сумата 19 349.31 лева (деветнадесет хиляди триста четиридесет и девет лева и тридесет и една стотинки) – част от главница по Споразумителен протокол от 12.06.2012 г.; сумата от 4 980 (четири хиляди деветстотин и осемдесет) лева  -главница по фактура № 5143/01.06.2012 г. и мораторна лихва върху нея за периода 04.06.2012 г. до 24.04.2013 г.  в размер на  454.65 лева (четиристотин петдесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки) и сумата 780 (седемстотин и осемдесет) лева – главница по фактура 5180/18.06.2012 г. и мораторна лихва върху нея за периода от 21.06.2012 г. до 24.04.2013 г. в размер на 67.47 лева (шестдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки), както и законната лихва върху главниците от датата на исковата молба (30.04.2013 г.) до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА „П.К.“ АД (с предишно фирмено наименование „Г.И.Г.“ АД), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Д.Т.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***26 (хиляда двадесет и шест) лева – разноски за държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Д.Т.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати в бюджета на съдебната власт по сметка на СГС сумата 28.37 лева (двадесет и осем лева и тридесет и седем стотинки – държавна такса по акцесорния иск за мораторна лихва, на основание чл. 77 ГПК.

 

Решението не подлежи на обжалване.                                                                                        

 

                                                                                        СЪДИЯ: