Определение по дело №86/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.7 НПК.

С Определение № 138/15.12.2014 г. по ч.н.дело № 1269/2014 г., в производство по чл.243, ал.4 и сл. от НПК, К. районен съд е потвърдил Постановление от 11.11.2014 г. на Районна прокуратура – К. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 483/2013 г. по описа на РУ”Полиция” - К., преписка №1223/2013г. на РП- К..

Против така постановеното определение на съда е постъпила жалба от Р. Ш. А. от с.К., О.К., подадена чрез пълномощника му - адв.С. Ф. М. от АК-К., в която твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно. Сочи, че в хода на разследването не били проверени в цялост твърденията на жалбодателя за вероятната съпричастност на св.Ф. Ш. към умишления палеж на сеновала, както и че заключените със синджир врати на сеновала при дърпане можело да се открехнат 5-10 см. Не били проверени обстоятелствата, че св.Ф. Ш. имал интерес към сградата встрани от сеновала и според него последния бил негов по наследство. Твърди се още в жалбата, че обстоятелствата описани от вещото лице по назначената по делото експертиза не отговаряли на действителното положение – „нямало начин сеновала да се напълни със слама и люцерна до горе, тъй като сеновалът имал покрив”,…”а в настоящия случай покривът е бил с височина 1.5-2 метра”, като не били изследвани обстоятелствата от какво е направен покривът – в по-голямата си част от итернитови плоскости. Моли постановеното определение на РС – К., с което е потвърдено Постановление от 11.11.2014 г. на РП-К. да се отмени и делото да се върне за доразследване.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243, ал.7 от НПК, съобрази следното:

Досъдебно производство №483/01.08.2013г. е било образувано срещу неизвестен извършител за това, че на 31.07.2013 г.в с.К., О.К. е запалил имущество, което е със значителна стойност-селскостопанска сграда, 500 бали слама, 700 бали сено и 2 000 бали люцерна- собственост на Р. Ш. А. и А. Ш. В., двамата от с.К., О.К..

С Постановление от 11.11.2014 г. на РП- К., досъдебно производство №483/2013г. е прекратено, поради липса на извършено престъпление по чл.330, ал.1 от НК, като е установено, че пожарът е възникнал вследствие самозапалване, а не е в резултат от човешка намеса.

След като се запозна и обсъди събраните по делото доказателства, и след преценка правилността на постановените актове, настоящия съдебен състав намира жалбата за неоснователна.

Правилно Районният съд е констатирал, че преди да се произнесе с обжалваното постановление, прокурорът е изпълнил указанията на Окръжен съд-К., дадени с Определение № 778/01.09.2014 г. по в.ч.н. д. N 143/2014г, с което постановлението от 22.07.2014г. за прекратяване на досъдебното производство е отменено и делото е върнато на РП-К. с указания за извършване на допълнителни действия по разследване с цел изясняване на обстоятелството относно времето през което свидетелят Ф. Ш. заедно с водача на таксиметровия автомобил- св.П. Н. са се намирали на 31.07.2013г. в с.К., чрез извършване на преразпит на св.П. Н. и св.С. Ю.- кмет на с.К., както и за изискване на справка за подадените до тел.112 сигнали относно времето, по което е подаден сигнала до РСПБЗН- гр.К..

Указанията на съда са били изпълнени, като по делото е приобщена справка per. № 10585р-1606 от 15.09.2014г., от която се установява, че на тел.112 за получен сигнал на 31.07.2013г. за възникнал пожар в с.К., О.К., са приети следните повиквания: в 18:49:49 ч. е прието от лице представило се с имената Е. Ф. М. съобщение, че в селскостопанския двор в с.К., О.К. гори сено и има опасност за съседни сгради; в 18:50:20 ч. на тел. 112 е прието съобщение за пожар от лице представило се като С. А., като операторът е изградил конферентна връзка с дежурен РД ПБЗН-К. и в 18:51:35 ч. и в 18:51:56 ч. съответно са изпратени електронни картони за инцидента до РД ПБЗН-К. и ОДМВР-К. и същите са приети. Съобщения-сигнали за пожара на тел. 112 са постъпили и от лицата З. Х., О. Е., Б. М. и лице представило се като „прислужник”, съответно в 18:50:34ч., в 18:50:45ч., 18:54:23 ч..

На 23.09.2014г. в изпълнение на дадените указания е бил проведен разпит на св.С. Ю.- кмет на с.К., който отново е посочил, че времето по което св.Ф. Ш. го е посетил в дома му в с.К. е било около 17.10 ч., непосредствено след като се прибрал от работа и тъкмо започнал да се преоблича. Разговорът между двамата продължил около 10 минути, като ставало въпрос за земя, която Ф. Ш. имал от баща си и за която той имал скица, като сега там бил сеновала на Р. А. от с.К., О.К.. Попитал го защо общината е продала имота, на което кмета му отговорил, че общината нищо не е продавала, а е продадено от държавата. При този разговор св.Ф. Ш. миришел на алкохол и казал, че ще запали сеновала и ако той не го запали ще накара някой друг. След разговора Ф. Ш. си тръгнал, а св.Ю. се прибрал вкъщи. След един час св.С. Ю. излязъл навън да нахрани животните си и видял черен дим, след което веднага потеглил с автомобила си в посока на дима. Пристигайки на място видял, че гори сеновала на Р., като имало големи пламъци и разбрал, че вече са се обадили на пожарната и са съобщили за пожара. На 24.10.2014г. също в изпълнение на указанията на съда е бил извършен разпит на таксиметровия шофьор - св.П. Н., който твърди, че не си спомня точния час, в който е закарал св.Ф. Ш. до кметството на с.К.. Разказва, че клиента слязъл и отишъл до кметството на селото, но кмета не бил там, поради което с таксиметровия автомобил отишли до дома на кмета, който се намирал на около 200 м. от кметството, където двамата разговаряли около 10 минути, след което без да се отбива никъде клиента бил върнат от св.П. Н. в гр.К., като слезнал до МТС-то. Свидетелят е заявил, че поддържа показанията си дадени преди това по делото.

От заключенията на назначените по делото комплексна пожаро-техническа експертиза /основна и допълнителна/ се установява, че времето на възникване на пожара е около 17.50 ч., като на местопроизшествието не са установени следи и доказателства за палеж, тъй като начина на развитие на пожара – появата на бял облак дим преди пламъците, разположението на огнището на пожара вътре в сградата, пукането на итернита преди пламъците, равномерното изгаряне в сградата на сеновала, липсата на следи от по-слабо или по-силно горене, появата на пламъци едва след падането на покрива, водели до извода, че били налице всички условия за самозапалване на складираните в сеновала в с.К. слама, сено и люцерна с оглед количеството им, особените им свойства и атмосферните условия, както и, че огнището на пожара било вътре в сградата, а вратите на сеновала били заключени с катинари, като не е имало непосредствена опасност пожарът да се разпростре и в други имоти. Установява се, че стойността на запаленото имущество – селскостопанска сграда, сено, слама и люцерна, към 31.07.2013г. възлиза на общо 33 800 лв. Установява се и, че още при първоначалните действия-оглед на местопроизшествие /протокол от 01.08.2013г./ и Телефонограма на PC ПБЗН от 31.07.2013г.-01.08.2013г. и Справка на PC ПБЗН-К. от 31.07.2013г. не е установена вероятна причина за пожара и не са открити на място следи от леснозапалими и горими течности и/или други вещества, които могат да предизвикат външен пожар в резултат на човешка намеса, и каквито и да са други предмети, с които евентуално да е извършено разрушаване на прегради и проникване в имота с цел подпалването му.

Прокурорът е извършил подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, като за противоречивите е изложил съображения защо възприема едни от тях, а други не кредитира. След анализа е достигнал до извода, че не са събрани доказателства пожарът в сеновала на св.А. и св.В. в с.К. да е бил предизвикан умишлено или непредпазливо от човек, а е резултат от самозапалване на складираната слама, сено и люцерна. При установената липса на човешка намеса и извършено деяние е заключил, че случилото се не е резултат от престъпление. При положение, че липсват данни за извършено престъпление по чл.330, ал.1 от НК, прокурорът е приел, че е налице хипотезата на чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НК и е прекратил производството по делото.

След преценка на обжалваното постановление, правилно районният съд е приел, че същото е обосновано и законосъобразно. Въззивния съд споделя извода, че на досъдебното производство са изчерпани всички процесуални средства за провеждането на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата съгласно чл.13 и чл.14 от НПК. Правилна е преценката, че в постановлението наблюдаващия прокурор е установил правилно фактите по случая и тяхната взаимовръзка, проследил е хронологията на събитията с цел обективна преценка за наличие на доказателства, установяващи съпричастност към възникналия пожар от страна на св.Ф. Ш. или на друго лице и приел, че такава не е доказана. Този извод е направен както вече бе посочено след подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, като същият е правилен и обоснован и се споделя напълно, поради което не е необходимо да бъде преповтарян. В тази връзка следва да се посочи, че в постановлението са изследвани и съпоставени всички данни и обстоятелства за времето, през което св.Ф. Ш. е бил в с.К., изречените от него закани за палеж на сеновала и времето, начина и причините за възникване на същия. Престъплението по чл.330, ал.1 от НК е умишлено, като изпълнителното деяние, както правилно е посочил и първоинстанционния съд се изразява в запалване на предмета на престъплението чрез поднасяне на горящи материали, чрез електрическа искра и т.н., каквито данни в настоящия случай липсват. След като не са установени доказателства, а още по-малко безспорни такива, че процесния пожар е предизвикан умишлено, то напълно обоснован, правилен и законосъобразен е извода, че производството по досъдебното производство за извършено престъпление по чл.330, ал.1 от НК следва да се прекрати. В този смисъл са напълно неоснователни доводите в жалбата, че не били проверени всички данни и обстоятелства за евентуалната съпричастност на св.Ф. Ш. към възникналия пожар, както и твърдението, че заключенията по извършените пожаро-технически експертизи противоречали на всички физични закони. Напротив извършените експертизи са достатъчно пълни, ясни и обосновани и не възникват съмнения за правилността им, както и липсват доказателства, които да внасят съмнение или да опровергават направените в експертизата изводи и заключения. Т.е. липсват основания експертизите да не бъдат кредитирани.

Съгласно разпоредбата на чл.246, ал.1 от НПК, прокурорът съставя обвинителен акт, когато е убеден, че са събрани необходимите доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение пред съда. В настоящия случай съществуват единствено данни за закани от страна на св.Ф. Ш., че ще запали въпросния сеновал, които закани обаче не са подкрепени с каквито и да било доказателства, че са изпълнени. Както бе посочено липсват каквито и да било данни пожара на първо място е предизвикан умишлено и съответно, че е запален от св.Ш., поради което и наказателното производство водено за извършено престъпление по чл.330, ал.1 от НК, правилно е било прекратено. По делото са извършени всички необходими и възможни действия по разследването за разкриване на обективната истина, т.е. разследването е протекло обективно, всестранно и пълно. С оглед описаното, се явяват неоснователни доводите във въззивната жалба, че следва постановлението на РП- К. да бъде отменено и делото да се върне за доразследване.

Предвид всичко изложено, изводите на първоинстанционния съд, че наказателното производство водено срещу неизвестен извършител, правилно е било прекратено, поради липса на безспорни и категорични доказателства за извършено престъпление по чл.330, ал.1 от НК, са правилни и законосъобразни. Съответно, законосъобразно и обосновано е и Постановлението от 11.11.2014 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №483/2013 г. по описа на РУ”Полиция” - К., и достигайки до същия извод, районният съд е приложил правилно закона, поради което и постановения от него съдебен акт следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 138/15.12.2014 г. по ч.н.дело №1269/2014 г. по описа на Районен съд - К..

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.2.