РЕШЕНИЕ
№
гр.
Плевен, 31.10.2018год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІI граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело
№3085 по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК вр. с чл.59, ал.3 от ЗС.
Постъпила е молба от А.Х.А. против Х.А.А., в
която са твърди, че ответникът е баща на ищеца.Посочва се, че на основание договор за
покупко-продажба от 04.10.1995г., удостоверен с Нотариален акт № 55, том ХII,
дело №2255/1995г. от 04.10. 1995г. на ***- Нотариус при Плевенски районен съд, ищецът
е собственик на недвижим имот - трети етаж /втори над магазините/ от триетажна
масивна жилищна сграда, построена през 1908г., с адрес ***и застроена площ от
195 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, вестибюл, чардак, балкон и
сервизни помещения - баня и тоалетна, в едно с прилежащите към жилището избени
помещения №№ 4 и 6 и 57/100 идеални части от тавана, 44/100 идеални части от
общите части на сградата, построена в урегулиран поземлен имот № 11-3348 в кв.
347 по плана на гр Плевен с площ от 632 кв.м. и с идентификатор 56722.659.737.
По силата на същата облигационна сделка е учредено пожизнено и безвъзмездно
право на „обитаване“ /ползуване/ на една стая - спалня, намираща се срещу баня-
тоалетната, както и на сервизните помещения, в полза на неговите родители - Х.А.А.
и ***.Твърди се, че от 1997г. баща му се е изнесъл от семейното жилище и от
тогава никога не е упражнявал това свое право както лично, така и чрез трето
лице, поради което счита, че същото е погасено на основание чл. 59. пр.З от
Закона за собствеността.Твърди се, че от 09.02 1997г. - датата на изнасянето си
от имота, представляващ семейно жилище преди развода, до настоящия момент, Х.А.
никога не е влизал в имота, не е притежавал ключ от него, не е искал такъв,
нито е претендирал да му се осигури достъп. На тази дата той е изнесъл недвижимите вещи, които е считал за свои - всички мебели,, обзавеждане,
дрехи и посуда и никога не е претендирал, че в имота има останали негови лични
вещи.Посочва се, че с оглед влошените лични отношения след развода между
родителите , от тогава не поддържат никаква връзка с ответника , не са се
срещали, нито са разговаряли. От този момент той не е предприемал каквито и да
са действия за реализиране на учреденото му право на ползване, въпреки че
имотът е годен за живеене и поддържан през годините, като всички разходи в
качеството ми на добър стопанин съм извършвал единствено ищецът, за своя
сметка. Твърди се, че всеки от тях с баща му, макар и свързани по права линия,
продължава самостоятелно живота си в друго жилище, сред различно обкръжение и
създадени нови емоционални и семейни връзки.Твърди се, че с нотариален акт № 89
от 29.09.2006 г. на нотариус ***, ищецът е учредил право на ползване върху
целия имот в полза на баба си ***и майка си *** при квоти съответно 2/3 и 1/3
от цялото право на ползуване. Нотариалният акт е вписан в Служба по вписванията
и правото на ползване е надлежно обявено в дирекция „Приходи от местни данъци и
такси" към Община Плевен. От учредяването до настоящия момент баща му не
се е противопоставил и на тези действия, които ограничават в някаква степен
неговото собствено право на ползуване.Посочва се, че от субективна страна баща му-
Х.А. не е изразявал желание да ползва според правото си имота, никога не се е
възползвал от това си право лично или чрез трето лице, нито някога се е
свързвал с ищеца лично или с посредничеството на друг, за да изрази такова свое
желание, не е търсил контакт за предоставяне на ключове от имота, не е
възразявал, че същият стои заключен и не се ползва, не е искал да му се осигури
достъп, нито, такъв му е отказван. Ето защо счита, че същият изцяло се е
дезинтересирал от учреденото му право на ползуване. поради което с годините
същото е погасено.Моли да се постанови решение, с което да бъде установено по
отношение на ответника Х.А.А., че учреденото му право на „обитаване“
/ползуване/ на една стая - спалня, намираща се срещу баня-тоалетната, както и
на сервизните помещения недвижим имот - трети етаж /втори над магазините/ от
триетажна масивна жилищна сграда в ***със застроена площ от 195 кв.м., е
погасено, поради факта че същото не е упражнявано в продължение на повече от 5
години, съгл. чл. 59, пр.3 от ЗС.
За ответника , процесуалния
представител е взел становище, че искът е неоснователен.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
взе предвид доводите на ищеца и показанията на свидетелите по делото, намира за
установено следното от фактическа страна:
Съдът приема, че с оглед изложените обстоятелства
в ИМ е сезиран с иск по чл.124 от ГПК вр. с чл.59, ал.3 от ЗС, с който се
претендира признаване по отношение на
ответника, че се е погасило правото му на обитаване, учредено с нот.акт, поради
неупражняването му в продължение на повече от пет години.Независимо , че е
посочен право на ползване в разпоредбата на чл.59 от ЗС, това ,съгласно
практиката се отнася и за правото на обитаване, което се явява по- ограничено вещно
право.Ищецът има правен интерес за предявяване на настоящия иск, доколкото
ограниченото вещно право , в полза на ответника, пречи на собственика да
упражнява правото си на собственост в пълен обем.
Не е спорно, че ответникът е баща на ищеца, че
родителите на ищеца са разведени , с влязло в сила решение 1998г.Не се спор, а
и видно от приложените доказателства, че на основание договор за покупко-продажба от 04.10.1995г.,
удостоверен с Нотариален акт № 55, том ХII, дело №2255/1995г. от 04.10. 1995г.
на ***- Нотариус при Плевенски районен съд, ищецът е собственик на недвижим
имот - трети етаж /втори над магазините/ от триетажна масивна жилищна сграда,
построена през 1908г., с адрес ***и застроена площ от 195 кв.м., състоящ се от
четири стаи, кухня, вестибюл, чардак, балкон и сервизни помещения - баня и
тоалетна, в едно с прилежащите към жилището избени помещения №№ 4 и 6 и 57/100
идеални части от тавана, 44/100 идеални части от общите части на сградата,
построена в урегулиран поземлен имот № 11-3348 в кв. 347 по плана на гр Плевен
с площ от 632 кв.м. и с идентификатор 56722.659.737. По силата на същата
облигационна сделка е учредено пожизнено и безвъзмездно право на „обитаване“
/ползуване/ на една стая - спалня, намираща се срещу баня- тоалетната, както и
на сервизните помещения, в полза на неговите родители - Х.А.А. и ***.
По отношение на спорния
въпрос за погасяване правото на обитаване са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетелката Г., се установява,
че познава ищеца, грижела се е за баба му и дядо му и знае, че родителите са му
разведени повече от десет години.Посочва , че след развода бащата се е изнесъл
от процесното жилище.Заявява, чуе всички стаи са се ползвали и е имало неща на
майката,бабата и дядото на ***.Заявява, че е наглеждала имота, имала е ключ и
не е виждала ответника никога.
Свидетелят П., заявява, че е съпруг на сестрата на
ищеца и познава страните повече от 20
години.Посочва, че не живеят заедно от 1997г., когато Х. си е изнесъл всички
вещи от апартамента,като си е взел катинара на вътрешната врата и патрона на външната врата.Заявява, че тогава
майката и бащата на ищеца са бил в процес на развод и ползването на апартамента е било разделено,
като стаите на ответника са били заключени с катинар, който след изнасянето на
вещите, си е взел.Посочва, че е чул ответника да казва, че повече кракът му
няма да стъпи в имота.Свидетелят заявява, че е живял в жилището , всички стаи
са се ползвали и не е имало вещи на Х. и
никога не го е виждал да идва и не е чувал да претендира за достъп до имота.
Предвид на събраните доказателства, който са
непротиворечиви помежду си, съдът приема, че ответникът не е живял в имота
повече от 20 години, изнесъл се е изцяло
и не е упражнявал правото си на обитаване , нито лично, нито чрез
другиго.Няма данни ищецът да се противопоставил на ползването и че ответникът е правил такива.
Предвид изложеното съдът приема ,че следва да се
уважи предявения иск, като бъде установено по отношение на ответника, че правото
му на обитаване/ползване/ се е погасило, поради неупражняването му повече от
пет години.
Не са претендирани разноски от страна ищеца,
поради и което не следва да му се присъждат.
По така изложените съображения съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн чл.59, ал.3 ЗС вр. с
чл.124 от ГПК, по отношение на ответника Х.А.А., ЕГН********** ***, че учреденото
му право на обитаване/ползване/ с НА №55, том ХII,
д.№2255/1995г. на нотариус при Плевенски районен съд, върху една стая спалня, намираща
се срещу баня-тоалетна, както и върху сервизните помещения на етаж трети ,находящ
се в ***, собственост на ищеца А.Х.А., ЕГН**********, е ПОГАСЕНО, поради
неупражняването му в продължение на пет години.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: