Решение по дело №16884/2019 на Софийски градски съд

Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

С., 05.07.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на единадесети юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

при секретаря Ива Иванова, като разгледа материалите по гр.д. №16884/2019г. по описа на СГС, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ  от Кодекса за застраховането.

ИЩЕЦЪТ- С.С.Р., чрез адвокат С.К.Н. твърди, че на 23.08.2019 г., около 07:45 часа, е пострадала в резултат на ПТП в гр.С..*** на кръстовището с ул.’’Теодор Теодоров”, когато изведнъж била ударена от мотоциклет „Хонда Шадоу 90” с peг. № *****, управляван от А.Г.Г.,*** с посока от надлез Надежда към ул. „Бели Дунав”. Намира, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на мотоциклет „Хонда Шадоу 90“ А.Г., който нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал  мотоциклета с несъобразена за конкретните пътни условия скорост и не я е пропуснал да премине пътното платно. Излага, че в резултат на ПТП е получила следните травматични увреждания: контузия на мозъка, наличие на субарахноидна хеморагия в ляво париетално с хипердензна зона кортикално в мозъчния паренхим-интрапаренхимна хеморагия, фрактура на базата на черепа, травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо, натичане на кръв от дясно ухо, синя тъпанчева мембрана, контузия на дясно рамо и контузия на дясно ходило. Загубила е съзнание и няма спомен за случилото се. Твърди, че веднага след ПТП е била приета  в УМ БАЛСМ “ПИРОГОВ” в изключително тежко състояние със силни болки, многократно повръщала, имала световъртеж, главоболие, кръвотечение от дясното ухо и намален слух на същото, множество синини и болки по цялото тяло. Навежда, че и към момента здравословното й състояние не е възстановено напълно. Все още не чува с дясното ухо, изпитва постоянно главоболие, не може да става от леглото и не може да се натоварва психически, чувства се замаяна и не помни какво се е случило при ПТП. Продължава и да приема болкоуспокояващи и успокоителни медикаменти. Излага, че към момента на настъпване на процесното ПТП за увреждащото МПС е бил налице валиден застрахователен договор за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, предвид което е сезирала същото с искане да й определи и изплати обезщетение за причинените при ПТП вреди. Въпреки наличието на валиден застрахователен договор ответникът отказал да изплати обезщетение, поради което намира, че за нея е налице правен интерес да предяви настоящия иск с правно основание чл. 432 КЗ като претендира същият да бъде осъден да й заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на  150 000 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на ИМ. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски за производството по делото.

ОТВЕТНИКЪТ- ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.” АД, ЕИК *****, не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношения към момента на настъпване на ПТП за увреждащия автомобил. Оспорва обаче твърдения от ищцата механизъм на настъпване на ПТП като заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна. Не претендира разноски.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.

Представени са доказателства, от които се установява, че ищецът е сезирал ответника за изплащане на обезщетение от процесното ПТП преди завеждане на исковата молба.

Представена е медицинска документация, която е от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.

От заключението на СМЕ, изготвена от вещо лице неврохирург, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: контузия в челната област на главата; контузия на мозъка; травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки; контузионно огнище в левия теменен дял на мозъка; фрактура на черепната основа в областта на дясната средна черепна ямка; травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо; кръвоизлив в средното ухо вдясно; контузия на дясно рамо и на дясно ходило. Черепно-мозъчната травма с описаните отделни травматични увреждания реализира в съвкупност медико-биологичния признак „Разстройство на здравето, временно опасно за живота". Контузията на дясното рамо и на дясното ходило е причинила на пострадалата болки и страдания за срок до 15 дни. Проведено е 7-дневно болнично лечение в УМБАЛСМ „Пирогов", Клиника по неврохирургия. Извършени са необходимите изследвания и консултации. В динамика са проследени лабораториите и параклинични параметри. Проведено е комплексно инфузионно и медикаментозно лечение. Постепенно субективните оплаквания отзвучават, при ясно съзнание и нормален неврологичен статус. Изписана с подобрение и указания за спазване на лечебно-охранителен режим и наблюдение от личен лекар. Доколкото съществуващото главоболие се дължи основно на развилите се вестибуларни увреждания с централен отоневрологичен синдром, най-често имащи хронично- рецидивиращ характер, пълно и окончателно отшумяване на главоболието, а и на другите, свързани с този синдром оплаквания, е малко вероятно да настъпи. В случая фрактурата на черепа при С.Р. е локализирана в дясната средна черепна ямка на черепната основа. В резултат на получения кръвоизлив са увредени анатомично и функционално структурите на средното ухо. В резултат на счупването на черепа в областта на средна черепна ямка вдясно с кръвоизлив в средното ухо се е развила Адхезивна болест на средното ухо, изразяваща се в тежко звукопроводно намаление на слуха на дясното ухо, вестибуларна дисфункция, централен отоневрологичен синдром в субкомпенсация. В резултат на получената черепно-мозъчна травма ищцата е претърпяла интензивни болки и страдания за срок до 3 месеца, умерени до 6 месеца и продължаващи в по­лека степен до момента, изразяващи се периодично главоболие, шум в ушите, замаяност, намален слух за дясното ухо, световъртеж, нарушено равновесие, болки в тилната област. Тежкото звукопроводно намаление на слуха на дясното ухо, настъпило в резултат на адхезивната болест на средното ухо, е трайно и дефинитивно. Развила се в резултат на черепно-мозъчна травма вестибуларна дисфункция с централен отоневрологичен синдром най-често приема хронично-рецидивиращ характер, с периоди на компенсация и декомпенсация. Налага се системно медикаментозно лечение, спазване на охранителен режим, при изостряне на състоянието - болнично лечение.

Прието и заключение на СМЕ, изготвена от вещо лице лекар по УНГ и и отоневрология, ценено от ит съда изцяло, неоспорено от страните. Според което на този етап проблемът с намалението на слуха остава, защото няма специфично лечение на тези състояния, оперативното лечение и слухопротезирането не винаги могат да решат проблема с намаления слух. Става дума за практическа глухота на дясното ухо. Прогнозата за слуха е неблагоприятна. Настъпилите нарушения в резултат на ПТП са тежки и невъзвратими, ищцата е претърпяла до момента страдания от главоболие, замаеност, световъртеж, нестабилност, намаление на слуха и шум в ушите.

От приетато и неоспорено по делото заключение на АТЕ се установява следният вероятен механизъм на процесното  ПТП: На 23.08.2019, около 07.45 ч., в гр. С., мотоциклет „Хонда" с per. № СА 0788 К, управляван от водача А.Г.,*** в посока от надлез „Надежда" към бул. „Бели Дунав". Скоростта на движение мотоциклета в района е била от порядъка на 66 км/ч. В даден момент пострадалата пешеходка С.Р. е предприела пресичане на платното за движение на бул. „Ломско шосе", като първоначално е пресякла лентите предназначени за движение в посока от бул. „Бели Дунав" към от надлез „Надежда". В същото време лек автомобил „БМВ" с per. № *****е предприел завой на ляво от ул. „Теодор Теодоров", за да включи в движението по бул. „Ломско шосе" в посока на бул. „Бели Дунав". Водачът на лек автомобил „БМВ", забелязвайки по средата на платното за движение пешеходка, е намалил скоростта си и същата е възобновила движението си със скорост от около 6 км/ч. В този момента разстоянието, на което се е намирал мотоциклетът до мястото на удара, е било от порядъка на 45,93 метра. Водачът Г. е предприел спиране и е намалил скоростта си до около 46 км/ч, когато е последвал удар между предната част на мотоциклета и дясната страна на пешеходката. След удара мотоциклетът се е наклонил на дясната си страна и е преустановил движението си. Тялото на пострадалата пешеходка е било отхвърлено напред и вдясно, след което е паднало на пътната настилка. Пострадалата пещеходка е пресичала платното за движение на бул. „Ломско шосе" на неопределено за целта място. При управление на мотоциклета и движение със скорост от 50 км/ч. в границите на населеното място е имал възможност да предотврати произшествието чрез спиране. Пешеходката С.Р. при предприемане пресичане платното за движение на бул. „Ломско шосе" на определено за целта място е могла да предотврати произшествието.

По делото са събрани и гласни доказателства- на деликвента и на очевидец на ПТП, които са обсъдени от птриетата по делото АТЕ.

Доказателства за други факти не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Искът е основателен.

Разпоредбата на чл.432от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между водача и застраховател.

По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква. Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от заключението на АТЕ. Според същото ПТП би могло да бъде избегнато, ако деликвентът се е движел със скорост 50 км/ч. в населено място.

Възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалта  е основателно- ищцата е пресичала на неопределено за целта място.

Безспорно са установени  неимуществените вреди, търпяни от ищеца в резултат на ПТП, реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключението на двете СМЕ.

Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Като се има предвид значителните телесни увреждания, непълното възстановяването на ищцата, наличието на съпричиняване, както и икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на  50 000 лв., за колкото искът следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.

Основателно е релевираното от ищцата искане за присъждане на лихва върху определеното  обезщетение. По изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят е в забава от изтичане на срока по реда на чл.496 КЗ, но в о.з, проведено на 09.10.2020г., е  релевирано искане за изменение на иска, като  претенцията за лихва е претендирана от датата на завеждане на исковата молба-27.12.2019г.

При това решение на съда  и двете страни имат право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете.  С оглед уважената част на иска на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 406.67лв. от направени 1220лв. Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от  Н №1 за размера на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер на 2030лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете ответникът има право на разноски, но такива не са реализирани и не са поискани, поради което съдът не ги присъжда. Съдът с определение от 05.07.2021г. е постановил да се върне на ответника  нереализирания депозит за свидетел в размер на 50лв.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса в размер на 2 000лв.

По изложените съображения съдът

 

 

                 Р        Е        Ш        И      :

 

          ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** А, представлявано от П.В.Д.и Б.Е.В.- изпълнителни директори, чрез адвокат Д.Т.,  да заплати  на С.С.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, по иск с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер  50 000 лв.  (петдесет хиляди лева), като  ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 50 000 лв. (петдесет хиляди лева) до пълния предявен размер от 150 00лв.(сто и петдесет хиляди лева), заедно със законната лихва върху тези суми от 27.12.2019г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДАЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** А, представлявано от П.В.Д.и Б.Е.В.- изпълнителни директори, чрез адвокат Д. *** К.Н. на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 2030 лв. (две хиляди и тридесет лева).

ОСЪЖДА -ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** А, представлявано от П.В.Д.и Б.Е.В.- изпълнителни директори, чрез адвокат Д. Т.,  да заплати на С.С.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски по делото в размер на 406.67лв.

ОСЪЖДАЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** А, представлявано от П.В.Д.и Б.Е.В.- изпълнителни директори, чрез адвокат Д. Т.,  да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на  2 000 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.     

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: