Определение по дело №233/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.

С определение № 64/01.08.2014 г. по н. ч. пр. д. № 834/2014 г. К. районен съд е потвърдил постановление от 22.07.2014 г. на РП - К. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 483/2013 г. по описа на РУП - К., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК.

От посоченото определение е останал недоволен пострадалият Р. Ш. А., който го обжалва в срок като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с твърдения, че съдът не е обсъдил ангажираните от жалбоподателя доказателства. Преповтарят се също и изложените в жалбата пред първоинстанционния съд доводи относно незаконосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното п­оизводство. Иска се от въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

К. окръжен съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл. 243, ал. 7 от НПК, съобрази следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от легитимирано да обжалва лице. Същата е и основателна по следните съображения:

Досъдебно производство № 483/2013 г. по описа на РУП – К. е образувано на основание чл. 212, ал. 2 от НПК с протокол за оглед на местопроизшествие от 01.08.2013 г. срещу неизвестен извършител за това, че на 31.07.2013 г. в с. Костино, общ. К., запалил имущество със значителна стойност – селскостопанска сграда, находяща се в същото село, собственост на Р. Ш. А. и А. Ш.В., двамата от с. К., общ. К., при което, освен селскостопанската сграда, са изгорели и 500 бали слама, 700 бали сено и 2 000 бали люцерна, собственост на Р. Ш. А. и А. Ш.В., двамата от с. К., общ. К. – престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство са събрани свидетелски показания на лицата Х. З., Х. М., Р. А., А. В., С. Ю., Ф. Ш., С. С., Р. М., М. И., С. Р. и П. Н., изготвена е комплексна пожаро-техническа и стоково-оценителна експертиза, по делото са приложени и други писмени доказателства – нотариален акт за собственост, телефонограма, издадена от РСПБЗН, гр. К. и справка до Началника на РСПБЗН, гр. К. относно възникналия пожар.

С постановление от 07.02.2014 г. наказателното производство по досъдебно производство № 483/2013 г. по описа на РУП – К., е прекратено. С определение № 25/14.03.2014 г., постановено по н. ч. пр. д. № 165/2014 г. по описа на К.йския районен съд, прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство е отменено с мотиви, че разследването не е извършено в цялост и пълнота, а в постановлението не са обсъдени конкретни и значими за разследването факти, установени в хода на досъдебното производство. С определение № 348/09.04.2014 г., постановено по в. ч. н. д. № 51/2014 г., К. окръжен съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, като също е приел, че е проведено незадълбочено разследване и е извършен повърхностен анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства. С определението на въззивния съд са дадени указания за извършване на допълнително разследване чрез провеждане на разпити на лицата С. Р. М. и А. Р. А., а също и чрез преразпит на свидетеля С.Ю. /кмет на с. К./ относно конкретни факти – евентуалните заплахи за запалване, за които свидетелят съобщава при втория си разпит на 19.09.2013 г., както и относно часа на посещението на свидетеля Ф. Ш.. Съдът е посочил и че е необходимо извършване и на преразпит на свидетеля П.Н. /шофьора на таксиметровия автомобил/ относно времето на пребиваване в с. К. на инкриминираната дата.

След извършване на разпити на свидетелите С. М. и А. А., преразпит на свидетеля П. Н., поставяне на свидетелите С. Ю. и Ф Ш., от една страна, и от друга – свидетелите П. Н. и С. М., в очни ставки, както и след изготвяне на допълнителна пожаро-техническа експертиза, с постановление от 22.07.2014 г. на РП – К. наказателното производство по делото отново е прекратено на същото основание - чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК /липса на извършено престъпление/, като прокурорът е приел следното:

Пострадалите свидетели, братята Р. Ш. А. и А. Ш.В. от с. К., общ. К., са регистрирани като земеделски производители и отглеждат животни. За изхранването им през зимата те съхраняват слама, люцерна и сено в селскостопанска сграда - сеновал, находящ се в с. К., общ. К.. На 31.07.2013 г. свидетелят Х. М., докато бил в двора на къщата си в с. К., видял, че от сеновала, ползван от свидетелите Р. А. и А. В., излиза бял дим. Започнал да чува и пукане. Когато забелязал, че димът се увеличава, разбрал, че там има пожар. Неговата съпруга, свидетелката Х. З., позвънила на тел. 112 и съобщила за пожара. Сигналът постъпил в РСПБЗН, гр. К., в 18,52 ч. Не след дълго пламнал покриÔът и след няколко минути пропаднал. След около 20 минути на мястото пристигнал екип на РСПБЗН, гр. К.. Пожарникарите установили, че гори целият сеновал, а покривната конструкция е паднала. Пожарът бил ликвидиран, като не била дадена възможност същият да се разпространи. Видно от заключенията на назначените по делото пожаро - технически експертизи /основна и допълнителна/, с оглед начина на изгаряне на покривната конструкция вътре в сградата, остатъците от дъските и гредите на стрехите около същата и липсата на горене извън нея, пожарът е възникнал вътре в сеновала. Пълното изгаряне на покривната конструкция, на сламата, сеното и люцерната, не позволява да се уточни в коя част на сградата е възникнал пожарът. Сламата, сеното и люцерната били складирани плътно в сградата, до самия покрив - т. е. заемали са целия обем на постройката. Същите, съгласно експертизата, имали склонност да се самозапалват под въздействието на различни фактори /микробиологични или химически процеси/, предизвикващи окисление и съпроводени с отделяне на топлина. Горенето на веществата най-често се предшествало от бавен процес на окисляване, началото на който започвал при различни температури, в зависимост от свойствата на горимите вещества. Веществата, при които окисляването настъпва при ниски температури, представлявали голяма пожарна опасност, тъй като при известни условия процесът можел да премине в горене. Те се отнасяли към групата на самозапалващите се. За самозапалването трябвало да съществуват условия отделяната при окислението топлина да се задържа във веществото и да повишава температурата му. В конкретния случай е имало всички условия за самозапалване - сламата, сеното и люцерната са били складирани в сеновала 15-30 дни преди пожара, като са били плътно наредени до покрива; сградата е била затворена от всички страни имала е само два отвора, които са били затрупани със сено; не е имало условия за проветряване; предния ден е валял обилен дъжд, придружен с много силен вятър; покривът на сградата е бил стар и е имало условия за теч; в деня на пожара времето е било много горещо. Изчислено е времето на възникване на пожара – около 17:50 часа. Вещото лице, след извършен анализ на показанията на свидетелите и резултатите от извършения оглед, прави заключение, че пожарът е можело да бъде предизвикан от самозапалване на сламата, сеното и люцерната в сеновала. Не е установено пожарът да е бил предизвикан от човек, тъй като и двете врати на сеновала са били затворени и заключени с катинари, а освен това, не са били видени лица около сеновала. Изгарянето вътре в сградата е било равномерно и не са установени следи от по-силно или по-слабо горене, от което се прави извод, че няма установени следи и доказателства за извършен палеж. Не е имало непосредствена опасност пожарът да се разпростре и в други имоти. Справедливата пазарна стойност на щетите за пострадалите свидетелите Р. А. и А. В. вещото лице е оценило на 19 725,00 лв., от които 500 бали слама - на стойност 900,00 лв., 700 бали сено - на стойност 2 000,00 лв. и 2 000 бали люцерна - на стойност 10 000,00 лв. Щетите по сградата са оценени на 6 725,00 лв. Стойността на запаленото имущество - сграда, сено и люцерна - на 33 800,00 лв.

В хода на разследването са проверени твърденията на свидетеля Р. А. относно вероятната съпричастност на свидетеля Ф. Ш. към умишления палеж на сеновала. Установено е, че на 31.07.2013 г., по обяд, свидетелят Ф. Ш. се срещнал случайно със свидетеля Р. А. в с. Ч. и го попитал дали няма да му продаде сграда, встрани от сеновала му. Свидетелят Ш. имал скица за този имот и същият, според свидетеля, бил негов по наследство. Р. А. му отговорил, че засега няма намерение да продава нищо. Двамата се разделили без между тях да е възниквал конфликт. Около 16:30 – 17:00 часа свидетелят Ф. Ш. отишъл до с. К. с таксиметров автомобил, управляван от свидетеля П. Н.. Целта му била да разговаря с кмета, свидетеля С. Ю., за това дали сградата, която Ш. смята за своя, по документи е собственост на свидетеля Р. А.. Свидетелят Ф. Ш. помолил свидетеля Ю. да ги събере двамата с Р. А., за да видят сградите и да се разберат кой е собственик. Свидетелят С. Ю. му казал да събере документи и ще проверят въпроса. Веднага след този разговор свидетелят Ф. Ш. тръгнал с таксиметровия автомобил за гр. К.. Не е спирал, нито слизал някъде.

Прокурорът е приел описаната фактическа обстановка въз основа на показанията на свидетелите Х. М., Р. А., А. В., Ф. Ш., Р. М., М. И., П. Н. и С. Р., които е кредитирал изцяло като логични, последователни, непротиворечиви, константни във времето и съответстващи на останалите събрани по делото доказателствени материали.

Прокурорът не е дал вяра на показанията на свидетелката Х. З. в частта относно часа, в който същата е позвънила на тел. 112 /около 17:30 часа/, поради противоречие с приобщената по делото телефонограма /видно от която, сигналът е постъпил в РСПБЗН в 18:52 часа/. Не са кредитирани също и показанията на свидетеля С. Ю. по отношение на обстоятелството, че е чул как свидетелят Ф. Ш. се заканва да запали процесния сеновал лично или чрез трети лица, тъй като прокурорът е намерил въпросните показания за недостоверни поради обстоятелството, че такива факти не са били изложени от свидетеля при първоначалния му разпит, а едва впоследствие /50 дни след случилото се/, при допълнителен разпит. Показанията на свидетеля С. Ю.са приети за недостоверни и по отношение на още едно обстоятелство, а именно – часа, в който го е посетил в дома му свидетелят Ф. Ш., тъй като в тази им част въпросните показания противоречат на посочената вече телефонограма с оглед факта, че Ю. е посочил, че е видял пламъци и черен облак дим и е чул пукане около час след като си е тръгнал Ш. /което, според изчисленията на прокурора, следва да се е осъществило в 18:15 часа/. Държавният обвинител не е дал вяра също и на показанията на свидетелката А. А. по отношение на отправени от свидетеля Ш. закани за палеж спрямо Р. А. при срещата им в с. Ч., както и досежно закани със същото съдържание пред свидетеля П. Н., слизане от таксиметровия автомобил на свидетеля Ф. Ш. в района на сеновала и престоя му на мястото за около 10-15 минути. Прокурорът е приел, че А. А. е косвена свидетелка, при това заинтересована, като дъщеря на пострадалия Р. А., а освен това, показанията й са изолирани и не намират опора в другите събрани по делото доказателства. Не са кредитирани, на последно място, и показанията на свидетеля С. М. относно предадени му от страна на свидетеля П. Н. закани за палеж на Ф. Ш., тъй като прокурорът е приел, че свидетелят М. е лично заинтересован /като приятел на А. А./, а освен това, в тази им част показанията не се потвърждават от тези на незаинтересования свидетел по делото – П. Н..

Районният прокурор е направил извод, че дори действително свидетелят Ф. Ш. да е произнесъл закани за палеж, то показанията на очевидеца П. Н. относно факта, че на връщане от с. К. към гр. К. никъде не е спирал таксиметровия автомобил, както и липсата на каквито и да било други доказателства, свързващи Ф. Ш. с инкриминираното деяние /включително и поради несъвпадане на времето, през което същият е бил в с. К. – около 17:00 часа, с времето на възникване на пожара – около 17:50 часа/, несъмнено обосновават липсата на съпричастност на Ш. към палежа. Освен това, от данните и доказателствата по делото ставало ясно, че пожарът в сеновала не е предизвикан умишлено, нито непредпазливо от човек, а е резултат от самозапалване на слама, сено и люцерна. При липса на човешка намеса нямало изобщо извършено престъпление. Престъплението, по силата на чл. 9, ал. 1 от ПК, представлявало деяние - т. е. може да бъде само човешко действие или бездействие. При положение, че няма налице деяние, то случилото се не е резултат от престъпление. При така описаната фактическа обстановка прокурорът е намерил, че липсват данни за извършено престъпление но чл. 330, ал. 1 от ПК, тъй като пожарът е възникнал вследствие самозапалване, а не в резултат от човешка намеса, поради което и е прекратил наказателното производство.

Първоинстанционният съд е приел, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е обосновано и законосъобразно. Приел е, че фактическата обстановка по делото е изяснена и не се налага извършване на нови процесуално-следствени действия. Доказателствената съвкупност е правилно преценена от прокурора по вътрешно убеждение и след проведено обективно, всестранно и пълно разследване. Съдът е намерил, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства не се установявало по несъмнен и категоричен начин да е бил извършен умишлен или непредпазлив палеж на имуществото на пострадалите Р. А. и А. В.. От заключението по изготвената по делото пожаро-техническа експертиза /което съдът намира за обективно и компетентно изготвено/ се установявало, че най-вероятната причина за пожара е самозапалване на складираните в сградата слама, сено и люцерна. Районният съд е намерил, че версията за участие на свидетеля Ф. Ш. в инкриминираното деяние е била проверена в хода на досъдебното производство, като е споделил извода на прокурора за неустановяване на авторството на Ш. в процесния палеж.

Настоящата инстанция намира тези изводи на съда за неправилни, тъй като счита, че наказателното производство е прекратено при непълно изяснена фактическа обстановка. На първо място, не са изпълнени в цялост дадените с определение № 348/09.04.2014 г. по в. ч. н. д. № 51/2014 г. по описа на К.йския окръжен съд указания относно извършване на допълнителни действия по разследването, които на основание чл. 243, ал. 5, т. 3 от НПК имат задължителен характер. Изобщо не е извършен преразпит на свидетеля С. Ю., а при извършването на очна ставка между него и свидетеля Ф. Ш. изобщо не е поставян въпрос относно часа на посещението на Ш. в дома на Ю.. Освен това, при нито един от проведените разпити на свидетеля П. Н. не е изяснено обстоятелството относно времето, през което същият се е намирал в селото заедно с Ф. Ш.. Така отново е останал неизяснен въпросът относно времето, през което Ф. Ш., заедно с водача на таксиметровия автомобил – П. Н., са се намирали на инкриминираната дата в с. К., а установяването на това обстоятелство безспорно е необходимо за изясняване на обективната истина по делото. От една страна, първоначално свидетелят Ф. Ш.очи, че е отишъл в къщата на Ю. около 16:30-17:00 часа. При поставянето му в очна ставка със С. Ю.обаче е заявил, че е отишъл там около 17:30-18:00 часа. Самият С. Ю.твърди, че Ш. го е посетил след като се прибрал от работа, около 17:00 часа, докато се преобличал. От друга страна, свидетелят - очевидец П. Н. изобщо не сочи час, в който заедно с Ф. Ш. отишли в дома на кмета Ю. и не е и разпитван за изясняване на въпросното обстоятелство. Твърди обаче, че първо са отишли до кметството и едва след като Ш. не е открил кмета там, отишли до дома му. Следва да се посочи също, че показанията на свидетелката Х. З. не са кредитирани в частта относно часа на подаване на сигнала до телефон 112 поради противоречието им с телефонограмата и справката на РСПБЗН – гр. К.. Прокурорът е направил извод, че предвид отразения в телефонограмата час, в който сигналът е подаден до РСПБЗН – гр. К. /а именно 18:52 часа/, обаждането до телефон 112 е осъществено няколко минути преди това. Този извод обективно не е подкрепен от никое от събраните по делото доказателства, а е обоснован единствено от предположението на държавния обвинител, че предаването на сигнала от телефон 112 до РСПБЗН – гр. К. е извършено в рамките на няколко минути след неговото постъпване.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно. Приемайки обратното и потвърждавайки обжалваното постановление, К. районен съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, също както и постановлението на РП – К. от 22.07.2014 г. за прекратяване на наказателното производство. Делото следва да бъде върнато на прокурора за извършване на допълнителни действия по разследване с цел изясняване на обстоятелството относно времето, през което свидетелят Фахри Шабан, заедно с водача на таксиметровия автомобил – П. Н., са се намирали на инкриминираната дата в с. К., чрез извършване на преразпит както на свидетеля П. Н., така и на кмета на с. К. – свидетеля С. Ю.. Освен това, органът по разследването би могъл да изиска предоставяне на справка за подадените до телефон 112 сигнали, вместо да прави собствени необосновани изводи относно времето, за което сигналът за процесния пожар е бил предаден до РСПБЗН – гр. К..

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 64/01.08.2014 г., постановено от К.йския районен съд по ч.п­.н.д. № 834/2014 г. по описа на същия съд, вместо което постановява:

ОТМЕНЯ постановление от 22.07.2014 г. на РП - К. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 483/2013 г. по описа на РУП - К., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК, и ВРЪЩА делото на РП – К. за изпълнение на указанията съгласно обстоятелствената част на настоящото определение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.