Определение по дело №433/2019 на Административен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

      №

гр.Русе, 13.09.2019 г.

Административен съд-Русе, I-ви състав, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

             СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 433 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.159, т.4 от АПК.

Образувано е по жалба на „ПИН Транспорт“ ООД, против заповед № РД-01-474/11.06.2019 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. С оспорения акт, на основание чл.11, ал.1, т.1, б.“б“ във вр. с чл.7, ал.2, т.3 и ал.6 от ЗАвПр и чл.6, чл.9, ал.3, т.2, б.“а“ и чл.14а от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, са прекратени правата, произтичащи за жалбоподателя, като превозвач, от лиценз на Общността № 3107 за превоз на товари, издаден на 04.08.2009 г., отнети са заверените копия към същия лиценз и е разпоредено отписването от регистъра по чл.6, ал.1 от ЗАвПр на моторните превозни средства към него.

С молба с вх. № 3185/05.09.2019 г. ответникът по жалбата е представил извлечение от 03.09.2019 г. по партидата на жалбоподателя от регистър „Лицензи“ в ИА „Автомобилна администрация“, от което е видно, че срокът на валидност на процесния лиценз е изтекъл на 03.08.2019 г. без да е подавано заявление за неговото продължаване. В молбата е аргументирано становище за недопустимост на жалбата поради отпаднал правен интерес от оспорването с оглед изтичане срока на валидност на лиценза.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените писмени доказателства, намира следното:

Наличието на пряк и непосредствен правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на оспорване на индивидуалния административен акт и за него съдът е длъжен да следи служебно. Правният интерес от оспорването следва да е налице както към момента на подаване на жалбата, така и през целия ход на производството по делото. Последващото му отпадане има същите правни последици като неговата липса още при подаване на жалбата – тя се оставя без разглеждане, а образуваното по нея производство се прекратява.

Така следва да се процедира и в случая. В разпоредбата на чл.11, ал.1, т.1, б.“б“ и т.5 от ЗАвПр, като основания за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза на Общността, са уредени решението на лицензиращия орган, с което тези права се прекратяват при наличието на законовите предпоставки за това и изтичането на срока на валидност на лиценза. Тези основания, доколкото касаят един и същ лиценз, не могат да се кумулират и възникването на едното от тях изключва осъществяването на другото.

В разглеждания случай правата, произтичащи от лиценза, са прекратени с оспорената заповед № РД-01-474/11.06.2019 г. на  изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“. Законът не предвижда предварително изпълнение за тази категория актове като в заповедта не е включено и разпореждане по чл.60 от АПК, поради което подаването на жалбата против нея произвежда предвидения в чл.166, ал.1 от АПК суспензивен ефект. Спирането на изпълнението на административния акт води до отлагане на разпоредените с него правни последици, поради което в хода на съдебното производство жалбоподателят би могъл да се ползва от правата, произтичащи от отнетия с този акт лиценз. Следователно самото издаване на акта, щом той не подлежи на предварително изпълнение, не би могло да обоснове правен интерес от продължаване на производството по неговото оспорване с цел отмяната му, като условие за търсене на обезщетение за вреди от него за периода от 11.06.2019 г. (датата на издаване на заповедта) до 03.08.2019 г. (датата на изтичане на срока на валидност на лиценза).

От извлечението от регистър „Лицензи“ по партидата на жалбоподателя е видно, че лицензът е издаден на 04.08.2009 г., т.е. при действието на предходната редакция на чл.8, ал.2 от ЗАвПр, според която срокът на лиценза на Общността е не 10 години, както е сега, а 5 години, т.е. срокът на валидността му е до 04.08.2014 г. Действието на лиценза било продължено преди това - на 15.07.2014 г., за срок от нови 5 години, до 03.08.2019 г., т.е. преди влизане в сила на измененията, направени с ДВ, бр.60 от 22.07.2014 г. По тази причина и съгласно изричната разпоредба на § 14 от ПЗР на ЗИДЗАвПр (ДВ, бр.60 от 2014 г.) издаденият до влизане в сила на изменението на закона лиценз запазва действието си до изтичане на срока, за който е издаден (респ. е продължено неговото действие за нови 5 години по дотогава действащия ред) и конкретно до 03.08.2019 г., както правилно е посочено и в представеното от ответника по жалбата извлечение от регистъра.

С изтичане на срока на валидността на лиценза на последната дата без преди това да е подадено заявление по чл.8, ал.3 от ЗАвПр за продължаване на срока на му вече с 10 години отпада и правния интерес от оспорването, тъй като дори и хипотетично да бъде отменен оспорения административен акт, то това няма да доведе до възстановяване правното положение на жалбоподателя като лицензиран превозвач.

Тъй като отпадането на правния интерес води до недопустимост на производството по делото, поради което то не може да приключи с решение, съдът следва да отмени и своето определение по чл.149, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК, с което е даден ход на делото по същество.

Ответникът по жалбата не е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което такова не му се следва.

Така мотивиран и на основание чл.253 от ГПК вр.чл.144 от АПК и чл.159, т.4 от АПК, съдът

                                            О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ свое определение от 05.09.2019 г., с което е даден ход по същество на делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „ПИН Транспорт“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Муткурова“ № 70, вх.5, ет.1, представлявано от управителя Н. П. В., против заповед № РД-01-474/11.06.2019 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 433/2019 г. по описа на Административен съд – Русе.

 Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: