№ 136
гр.Д., 02.08.2018 година,
Районен съд - Д., граждански състав в
проведеното на четвърти юли две хиляди и осемнадесета година публично съдебно
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
КЪНЧЕВ
при участието на секретаря Н.С., като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 314 по описа за 2017 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Делото е образувано по
искове с правно основание чл. 50 от ЗЗД във вр. с чл. чл.49 от ЗЗД във вр.чл.45 ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане да бъдат платени на ищеца М.К.Г. с
ЕГН **********,***, сумите от:
- 2500 лв., представляваща причинени й неимушествени вреди в следствие от ухапването й от бездомно куче на *.. около 18.30 ч. зад магазин „К.” в гр.Д.,
обл.С., ведно със законната лихва, считано от деня на увредата – С..
до окончателното изплащане.
- сумата от 2000 лв., представляваши причинени й неимушествени вреди в
следствие от ухапването от
бездомно куче на ***. около 21.20ч. зад магазин „К.” в гр.Д.,
обл.С., ведно със законната лихва, считано от деня на увредата – ***.
до окончателното изплащане.
Претендира направените по
делото разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е представен подробен писмен отговор от Община – Д., в който
оспорват претенциите като неоснователни.
В исковата молба
ищцата М.К.Г. твърди следното:
- че на С.. около 18.30 ч., минавайки по тротоара зад магазин „К.”
внезапно била нападната от куче, което я
ухапало отзад по крака.Ищцата паднала на земята. Обръщайки се видяла кучето,
което било средно голямо, бяло със сиви петна, имало жълта марка на ухото.
Кучето стояло на няколко метра от нея и я гледало. След като изгонила кучето с
викове, ищцата се опитала да се се изправи, но й било много трудно защото
кракът силно я болял и й течяла кръв. След известно време и след като
първоначалния стрес и уплаха попреминали ищцата се посъвзела и се прибрала у
дома. Виждайки раната на крака й и кръвта, синът и снахата на ищцата я откарали
до Спешния център за медицинска помощ в гр.Д. където раната била обработена, а
на ищеца била поставена ваксина.
- че на ***. около
21.15часа, минавайки по ул. Х.А.зад магазин „К.” гр.Д. в посока към дома си на
ул. Д.№ **, била нападната отново от
същото куче - средно голямо, бяло със сиви петна, с жълта марка на ухото.
Кучето ухапало ищцата по крака в следствие на което целият шок и ужас от
предходния инцидент на С.. се върнали.
След като ищцата се развикала кучето избягало. Изправяйки се ищцата чула силен
вик и едно дете да вика за помощ и да се моли майка му да не умира. Стигайки до
детето ищеца видял своята съседка Ш.Ц.паднала на земята, а кучето ухапало нея
да се отдалечава и да ги лае.
Ищцата твърди, че раната от
второто ухапване се възпалила,което наложило на 02.06.2017г. да отиде при
хирург който да я обработи. Счита, че с бездействието си ответника – Община Д.
не е изпълнил задълженията си по чл. 40 и сл. от Закона за защита на животните
и с това й причинил неимуществени вреди изразяващи се във физически болки и
страдания, преживени уплаха, притеснение и дискомфорт.
На основани е чл.131 от ГПК
ответникът Община Д. представя писмен отговор, с който дават следното становище
по предявената срещу тях искова молба: Счита, че исковата претенция на ищцата М.К.Г.
за допустима и неоснователна, оспорва същата по основание и размер и моли, да
бъде отхвърлена по следните съображения: Счита, че е направил нужното спрямо
въпросното куче, ако въобще е имало такова нападение, като е поставил жълта
ушна марка, обезпаразитила го е и го е ваксинирал. Ответника е сключил договор
за възлагане на дейности по общинска
програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета в Община Д. и
според изпълнителя на този договор кучето не е показало агресивност. Счита, че
е останал отворен въпроса ако изобщо е имало съприкосновение за каквото нямало
данни у кого е била инициативата. Ставало въпрос за животно ръководено от
инстинкти раздразнени от ищцата.
Излага подробни съображения по всеки един пункт на исковата молба
и по представените с нея доказателства.
Заявява,
че няма изграден на територията на Община Д. приют за бездомни животни, защото
това било финансово непосилно за Община Дулоово. Претендира разноски.
Ищцата поддържа в съдебно заседание
претенцията си - лично и чрез пълномощника си адв.П.Й. ***.
Ответникът – Община Д. оспорват претенцията като неоснователна, чрез
пълномощника си адв.И.Р. ***.
И двете страни представят
писмени доказателства. Ищеца направи искане за събиране на гласни
доказателства. Назначена е и съдебно-медицинска експертиза.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На С.. около около 18.30 часа ищцата М.Г. минавала по тротоара зад
магазин „К.” в гр.Д. и внезапно била нападната
от куче, което я ухапало отзад по крака.Ищцата паднала на земята.
Обръщайки се видяла куче, което било средно голямо, бяло със сиви петна, имало
жълта марка на ухото. Кучето стояло на няколко метра от нея и ягледало. След
като изгонила кучето с викове, ищцата се опитала да се се изправи, но й било
много трудно защото кракът силно я болял и кървял. След известно време и след
като първоначалния стрес и уплаха попреминали ищцата се посъвзел и се прибрала
у дома. Виждайки раната на крака й и кръвта, синът и снаха й я откарали до Спешния
център за медицинска помощ – Д., където раната била обработена и й била
поставена ваксина.
На 01.06.2017 часа около 21.15часа, минавайки
по ул. Х.А.зад магазин „К.” гр.Д. в посока към дома си на ул. Д.№ **, ищцата М.Г.
била нападната отново от същото куче - средно голямо, бяло със сиви петна, с
жълта марка на ухото. Кучето ухапало ищцата по крака в следствие на което целия
шок и ужас от предходния инцидент на С..
се върнали. След като ищцата се развикала кучето избягало. Изправяйки се ищцата
чула силен вик и едно дете да вика за помощ и да се моли майка му да не умира.
Стигайки до детето ищцата видял своята съседка Ш.Ц.паднала на земята, а кучето
което я ухапало да се отдалечава и да ги лае. Раната от второто ухапване се
възпалила,което наложило на 02.06.2017г. ищцата да отиде при хирург който да я
обработи.
На 03.06.2017
година е посетила кабинета на д-р Т.И. - съдебен лекар, който след извършен
преглед установява: в областта на десния крак две хоризонтално разположени кафеникави
охлузвания с дължини около 3 см. разположени над и под глезена, зад вътрешния
глезен на десен крак подобно по вид охлузване с дължина от около 2.5 см., в
горно –външната част на дясната подбедрица розово-белезникав ребец надигнат на
нивото на околната кжа с размери около 1/1см, след от разкъсно-контузна рана на
дясна подбедрица и охлузване по глезените на десния крак, което е довело до временно
разстройство на здравето не опасно за живота.
Видно от представените по
делото писмени доказателства – Фиш за спешна медицинска помощ от С.., издаден от
ЦСМП – филиал Д.”, ищцата е отишла за преглед и първа
помощ при тях с разкъсно-контузна рана
на дясна подбедрица, Съдебномедицинско удостоверение № 1933/2017г. извършено на 03.06.2017г. установява: в областта на десния
крак две хоризонтално разположени кафеникави охлузвания с дължини около 3 см.
разположени над и под глезена, зад вътрешния глезен на десен крак подобно по вид охлузване с дължина от около 2.5 см., в
горно –външната част на дясната подбедрица розово-белезникав ребец надигнат на
нивото на околната кжа с размери около 1/1см, след от разкъсно-контузна рана на
дясна подбедрица и охлузване по глезените на десния крак, като са причинили
времено разстройство на здравето, неопасно за живота, и епикриза от
08.06.2017г., издадена от Отделение по Нервни болести при „МБАЛ – С.” АД гр.С.
се установява, че ищцата е приета за лечение на 04.06.2017г. след получен
внезапен пристъп на силен световъртеж с еднократно повръщане на фона на високи
стойности, като в деня на приема ищцата е била със силен световъртеж, залитане
в неопределена посока, многократно повръщане на фона на умерено високи
стойности. Изписана е след 5-дневно лечение.
След двата инцидента пострадалата е изпитала
шок, ужас и болка, постоянно мислела за нападенията на кучето над нея, сънувала
кошмари, страхувала се да излиза сама от дома си.
От показанията на
свидетелите Ш.С.Ч./без родствени връзки с ищцата и Г.М.Г./снаха на ищцата/, се
установява, че на С.. и на ***. минавайки по ул. Х.А.зад магазин „К.” в гр.Д.,
ищцата била нападната от безстопанствено куче, което я ухапало и двата пъти по краката и кървяла. Ищцата била
уплашена, треперела, започнала да пие хапчета за кръвно.Кучето било средно
голямо, бяло със сиви петна, имало жълта марка на ухото.
От показанията на свидетеля Д.С.И.
*** се установява, че ищцата отишла при него в болницата с контузия на
десен крак, обработил раните, направил й ваксина „ТАП“ и я насочил за гр.С. за
да й бият противобясна ваксина. Ищцата обяснила, че скитащо куче до магазин „К.“
я е нахапало и е потърсила помощ. По нея имало ухапни и разкъсни рани, и
увреждания от куче. Заяви, че за една
такава рана е необходимо възстановяване в рамките на 10-15 дни, но оставали
пожизнено козметични дефекти по кожата, както и психични и емоционални увреди.
Съдът кредитира показанията
на свидетелите, тъй като същите са обстоятелствени, безпротиворечиви, почиват
на непосредствени впечатления –свид. Чирпанлъ е видяла ищцата непосредствено
след ухапването, свид. Г. е закарала ищцата на лекар, а свид. И. е обработил
раните от ухапванията.
За изясняването на
обстоятелствата по делото съдът е назначил съдебно-медицинска експертиза, видно
от заключението на която, ищцата вследствие инцидента на С.. и на ***.е
получила следните травматични увреждания: охлузвания в областта на външния и
вътрешен глезен на десен крак, следа от разкъсно-контузна рана в стадий на
възстановяване в областта на дясна подбедрица. Те са причинени по механизмът на
удари с или твърди тъпи предмети и повърхности с ограничена контактно
повърхност, каквито може да бъдат зъбите на куче. Като уврежданията могат да
бъдат получени по време, начин и място посочени в исковата молба, а именно след
ухапване от куче в областта на десен долен крайник, като сръкът за
възстановяване от нараняванията и
оплакванията свързани с тях би следвало да отзвучат за период от около
12-15дни.
Съдът възприема изцяло
заключението на вещото лице тъй като същото
е компетентно и добросъвестно изготвено, отговарят на поставените
въпроси.
По делото е представен и договор за възлагане на дейности в
тази насока със Сдружение „Германо –българска помощ за животните“.
При така установените
обстоятелства, съдът приема следното от правна страна:
Предявените искове са
основателни, тъй като е е налице увреждане, което в причинна връзка с ухапването
от безстопанствено куче.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна, има
обезпечително- гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия.
Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно действие
или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква
работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената
работа.
В случая, са налице
предпоставките на цитираната разпоредба за ангажиране отговорността на Община Д.:
а/ налице е противоправно поведение /бездействие/ от страна на служители на
общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за
предотвратяване агресивно поведение на кучетата към хора или животни, за
настаняване на безстопанствените животни в приюти и осъществяване на надзор и
грижи за върнатите по места след маркиране животни, които задължения произтичат
от разпоредбите на чл.50,
т.2, вр.чл.49, чл.40,ал.1 и 2, чл.41,ал.1-3, чл.47,ал.1 и 3 и чл.48 от Закона
за защита на животните, както и от пар.5 от ПЗР на ЗЗЖ; б/ причиняване на
неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в претърпени болки и страдания
заради настъпилото в резултат на нападението на бездомното животно ухапване на
левия крак, продължилия триседмичен период на лечение и възстановяване,
прретърпени болки от контузията на глезена, както и в изживени негативни емоции
от преживяната уплаха от нападението на безстопанственото куче и предизвиканото
от инцидента и неотшумяло напълно за повече от шест месеца посттравматично
разстройство; в/ налице е причинна връзка между неимуществените вреди и
противоправното поведение на общински служители, на които е било възложено
изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните по-горе разпоредби от
Закона за защита на животните.
С оглед изложеното,
съдът приема, че е налице увреждане, което в причинна връзка с ухапването от
безстопанствено куче.
В случая, фактът, че към Община Д. не функционира
приют за безстопанствени животни не отменя задълженията й по чл. 50, ал.2 ЗЗЖ и
след като те не са изпълнени, то същата следва да носи отговорност, макар и
безвиновна по смисъла на чл. 50 ЗЗД, тъй
като съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
Съобразно решение
№383 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 424/2009 г., IV г. о. ВКС, Законът за защита
на животните определя изискуемия резултат, който Общината следва да постигне и
ако не го е постигнала чрез създадената от нея организация, е налице
бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди, тя носи
отговорност. Вина се търси не у този, който е възложил работа, а у този, който
я изпълнява и ако последният виновно е причинил вреди на трето лице, гражданската
отговорност на възложителя на работата е налице, дори и да няма вина, тъй като
отговорността на чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия.
Ето защо, в
настоящия казус разпоредбата на чл. 49 ЗЗД също е правно основание за
отговорност на Общината, доколкото Приют за безстопанствени животни не
функционира към нея и не е изграден такъв. В този смисъл съдът не възприема
доводите на Община Д. за отхвърляне на исковата претенция и счита същата за
неоснователна, тъй като е направила всичко възможно.
По
отношение на претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът
счита, че е безспорно установено тяхното настъпване, както и пряката
причинно-следствена връзка с бездействието на ответника.
Ищцата е изтърпяла физическа
болка, получила и психически травма, изразяващи се в стрес и неприятни
емоционални преживявания, които са рефлектирали негативно върху начина й на
живот, изпитвала е страх да излиза сама от дома си.
Съобразявайки разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД и преценявайки възрастта на ищцата, продължителността на
търпените от нея болки, страдания и негативни емоционални изживявания и
интензитета им, както и обстоятелството, че най-справедливо би било това
обезщетение, чийто размер в най-голяма степен компенсира моралните вреди, съдът
намира, че сумата в общ размер от
4 500 лв. би я обезщетила за неимуществени вреди претърпени на С../2
500 лева/ и на ***. /2 000 лева/.
Доколкото претърпените
неимуществени вреди произтичат от непозволено увреждане и предвид разпоредбата
на чл.86, ал.1 вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД, ответникът дължи и заплащане на законна
лихва върху всяко едно от присъдените обезщетения, считано от датата на
увреждането – С.. и 01.06.2018г., до окончателното изплащане на
сумата.
При този изход на делото, ответната страна следва да
бъде осъдена да заплати на ищцата, на основание чл.78,ал.1
от ГПК, направените от нея по делото
разноски общо от 700 лева за държавна такса, вещо лице, свидетел и адвокатски
хонорар.
С оглед на горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА Д. с ЕИК *****и
адрес: гр.Д., ул. Васил Левски № 18, представлявана от Кмета на Общината д-р Ю.А.,
да заплати на М.К.Г. ЕГН **********,***,
сумата от 2 500/две хиляди и петстотин/ лева представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени болки, страдания и стрес в следствие на
увреждания, причинени от ухапване на безстопанствено куче на 05.05.2017 година,
ведно със законната лихва считано от С.. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Д. с ЕИК *****и
адрес: гр.Д., ул. Васил Левски № 18, представлявана от Кмета на Общината д-р Ю.А.,
да заплати на М.К.Г. ЕГН **********,***,
сумата от 2 000/две хиляди / лева представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - претърпени болки, страдания и стрес в следствие на увреждания,
причинени от ухапване на безстопанствено куче на ***одина, ведно със законната
лихва считано от ***. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Д. с ЕИК *****и
адрес: гр.Д., ул. Васил Левски № 18, представлявана от Кмета на Общината д-р Ю.А.,
да заплати на М.К.Г. ЕГН **********,***,
сумата от 700/седемстотин/ лева, направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: