РЕШЕНИЕ
№ 1320/6.7.2022г.
гр. Пловдив, 06.07.2022
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, XXV състав в публично съдебно заседание на шестнадесети юни две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 904
по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с
чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Г.Х.З., ЕГН **********,***,
чрез адв. С.Н., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0239-000087 от 26.03.2022 г. на началник
РУ към ОДМВР Пловдив, РУ – Асеновград, с която на основание чл.22 от ЗАНН във
връзка с чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на
свидетелството за управление на водача до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят моли да се отмени
оспорвания акт като незаконосъобразен, необоснован, издаден в противоречие с
материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Оспорва констатациите,
изложени в АУАН № АД 375403/26.03.2022 г., на който се е позовал
административния орган при издаване на процесната
заповед, тъй като наличието на алкохол в кръвта е установено единствено чрез
техническо средство – анализатор на алкохол алкотест
"Дрегер 7510" с фабр.
№ ARBA-0090, а в същия е описано, че жалбоподателя отказва
тест с доказателствен анализатор, което е нарушение
на чл.174 ал.3 от ЗДвП, и при положение, че са посочени два текста от последно
цитирания закон, то жалбоподателят не може да разбере за какво точно е наказан,
с което е нарушено правото му на защита.
Ответникът – началник РУ – Асеновград
при ОД на МВР, гр. Пловдив, оспорва жалбата. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като разгледа направените
възражения и приложената административна преписка, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това
процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
Приобщени по делото са Актът за
установяване на административно нарушение № АД 375403/26.03.2022 г., талон за
изследване № 074699 от 26.0.32022 г. и Наказателно постановление №
18-1030-010131 от 11.12.2018 г.
Констатациите, изложени в акта се
свеждат до следното: - На 26.03.2022 г., около 01:54 часа, в с. Катуница, на
ул. "Васил Коларов" до № 2, Г.Х.З. управлява лек автомобил "Мерцедес
МЛ 320" с рег. № ****, чужда собственост, като управлява МПС с
концентрация на алкохол от 1.130/00 в издишания от водача
въздух; изпробван с алкотест
Дрегер 7510 с фабр. № ARBA-0090, като водачът е отказал тест с доказателствен анализатор; издаден талон за медицинско
изследване № 074699.
Във връзка с издадения талон за
медицинско изследване следва да се отбележи, че по делото няма данни лицето да
е дало кръвна проба.
Въз основа на така съставения АУАН и
констатираното с него нарушение е издадена оспорената Заповед за прилагане на
принудителни административни мерки, с която на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171
т.1 б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС, като е посочено, че временно се отнема СУМПС на водача до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
При така установените факти се налагат
следните правни изводи:
Според нормата на чл.171 от ЗДвП,
принудителните административни мерки, предвидени в закона, включително от
категорията на процесната такава, се налагат за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се
обективира в заповед, която има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и се издава по
реда на глава пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с
правно основание по различните състави на чл.171 ЗДвП, е извършено от водач на
МПС административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от
компетентните длъжностни лица.
При произнасянето на компетентния орган
относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на
водача или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка се
счита за отпаднала.
Следва да се отбележи, че по делото са
представени: Заповед № Заповед №
317з-391 от 06.02.2017 г. на директора на ОД на МВР-Пловдив, издадена на
основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи,
с която началници на РУ на МВР са оправомощени да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Във връзка
с компетентността на органа, издал оспорваната заповед е представена и Заповед
№ 8121 от 04.01.2018 г. за преназначаване на П.К.Б.на длъжност началник I степен на РУ – Асеновград при ОД на МВР- Пловдив. Или
иначе казано, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.
Съдът констатира, че заповедта е
издадена в предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити
/по арг. от чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.2 от АПК/,
като в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила и същата е
съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по
пътищата.
С оглед разпоредбата на чл.171 т.1
б."б" от ЗДвП, принудителна административна мярка "временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" се
налага на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл.174 ал.4 установените стойности са определящи.
По делото е представен талон за
изследване, копие от който е приложен по делото, и от който се установява,н че
при направена проверка с Дрегер 7510 с фабр. № ARBA-0090, в 01:53 м. на 26.03.2022 г. на З. е
извършена предварителна проба, която е показала положителен резултат 1.130/00.
З. е подписал талона, който му е връчен в 02:30 ч. на същата дата, и, в който е
посочено, че до 120 минути от връчването му, следва да направи медицинско и
химическо изследване.
По делото няма данни, а и жалбоподателят
не твърди такова изследване да е направено. Следователно, налице е необходимата
материалноправна предпоставка за налагане на мярката,
а именно наличието на една от хипотезите, предвидени в нормата на чл.171 т.1
б."б" от ЗДвП- управление на моторно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух.
Съдът намира, че е спазена процедурата
по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно чл.3а от цитираната наредба, установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта се извършва с доказателствен
анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни
аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато:
1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2.
лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест. Както бе посочено по-горе в мотивите на настоящото решение,
концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя е установена с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, за което липсват данни , а и не се оспорва от страна на жалбоподателя,
същото да е било неизправно към момента на проверката.
За пълнота следва да се отбележи, че нарушението
на водача следва да бъде констатирано със съставен акт за установяване на
административно нарушение, който съобразно нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до
доказване на противното. Оспорването на констатациите изложени в АУАН следва да
се разглеждат в производство по реда на ЗАНН при обжалване на издаденото въз
основа на него наказателно постановление, а не в настоящото съдебно
производство.
В този смисъл неоснователно е
възражението в насока, че от така посочените текстове на закона в оспорената
ЗППАМ на жалбоподателя не му става ясно обвинението за какво деяние е
ангажирана отговорността му, тъй като изрично е посочено, че е извършено
нарушението на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, за което се налага принудителна мярка по
чл.171 от ЗДвП, но никъде, нито в АУАН, нито в ЗППАМ се сочи нарушена
разпоредбата на чл.174 ал.3 от с. з., както сочи процесуалният представител на
жалбоподателя в уточняваща молба вх. № 7453/14.04.2022 г. Нарушението е ясно и
конкретно посочено – управлява МПС, с концентрация на алкохол в кръвта от 1.130/00;
ясно и конкретно посочена е и нарушената разпоредба – чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП. Това,че е описан и факта на
отказа на нарушителя да се изследва с доказателствен
анализатор по никакъв начин не прави неясен състава на вмененото нарушение,нито
препятства правото на защита.
В настоящото производство жалбоподателят
не е ангажирал доказателства, които да опровергаят констатациите на
административния орган. Ето защо, при така установените факти, съдът приема, че
са били налице обстоятелствата за издаване на процесната
заповед.
Предвид изложеното, съдът намира, че
жалбата е неоснователна.
Водим от горното, съдът:
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Х.З.,
ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0239-000087 от 26.03.2022 г. на началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ –
Асеновград, с която на основание чл.22 от ЗАНН във връзка с чл.171 т.1
б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: