Р Е Ш Е Н И Е
№ 261107 / 29.10.2021г.
гр. П., 29.10.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - П., ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети септември
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 09273 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от Г.С.Р., ЕГН: ********** ***, С.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, и Б.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу И.П.Т., ЕГН: **********, заместен в хода на процеса от наследника си М.И.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, А.Н.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, З.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, К.Н.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, и Б.Е.М., ЕГН **********, с адрес: ***
5, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ЗС да бъде признато
за установено по отношение на ответниците, че ищците
са собственици на следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 55871.509.301, при граници: улица, поземлен имот с идентификатор №
55871.509.303, поземлен имот с идентификатор № 55871.509.299, поземлен имот с
идентификатор № 55871.509.294 и поземлен имот с идентификатор № 55871.509.293,
идентичен с урегулиран поземлен имот
V /пети/ за
имот планоснимачен номер 4235 /четири хиляди двеста тридесет
и пети/ в квартал 13 /тринадесети/ по регулационния план на гр. П., с площ от
463 /четиристотин шестдесет и три/ кв.м., представляващ част от НИВА от 1.270 дка, находяща се
в землището на гр.П., ***”, при граници: Т. Н.-от две страни; В., Б.и А.Н.М.; Д.С.и З.Й., на основание наследствено правоприемство и делба,
оформена с нотариален акт № 158, том II, регистър № 1157, дело № 497 от 25.07.1947 г., а в условията на евентуалност - на
основание давностно владение.
Отправено е
искане с правно основание чл. 537 ГПК да бъде отменен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение и наследство № 25, том III,
регистър № 7934, дело №
394/01.07.2005 г.
В
исковата молба се излага, че ищците са наследници на М.И.М., бивш жител ***,
починал на 26.09.1969 г., който е придобил собствеността върху процесния недвижим имот на основание делба, оформена с
нотариален акт № 158, том II, регистър № 1157, дело № 497 от 25.07.1947 г.
Твърди се, че първите четирима ответници са се
снабдили с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство и са се разпоредили в полза
на последната ответница, с което се оспорва правото им на собственост. Молят за
уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответниците И.П.Т., заместен в хода на процеса от
наследника си М.И.Т., А.Н.П., З.П.М., и К.Н.П.,
чрез адв. Д., с който оспорват предявения иск като
недопустим, лишен от правен интерес поради това, че са се разпоредили с имота.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника Б.Е. М., чрез адв. В., с
който исковата молба се оспорва като неоснователна. Възразява се, че е
придобила имота на основание упражнявано добросъвестно давностно
владение, считано от 07.02.2006 г., евентуално поради десетгодишно давностно владение, като е почиствала и поддържала имота
всяка година, както лично, така и чрез трети лица. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените
разноски.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
С Нотариален акт № 25, том II, дело № 394/2005 г. З.П.М. и И.П.Т. са признати за собственици на по
1/3 ид.ч.,
а А.Н.П. и К.Н.П. на по 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот: урегулиран
поземлен имот, представляващ незастроено дворно урегулирано място с площ 463
кв.м., находящо се в строителните граници на гр. П., ****и
означено по скица като парцел V-4235 в кв. 13 по плана за регулация и застрояване на гр. П. – „Ралица“,
утвърден със Заповед № III-36 от 24.01.1983 г. при граници: от изток - улица
„Найден Геров“, от юг – парцел VI-4236 на А.К.А., от запад – поземлени имоти и от север – парцел IV-4235.
Съгласно Нотариален акт № 158, том II, дело № 497 от 1947
г. за делба на недвижим имот М.И.М. приема в дял: 1. Селище „Ралица“ от 1100
кв.м. при граници: С.К., Т. Н., Л.И., и новооткрит път, което е част от селище
„Ралица“, цялото от 6 декара при граници: път, Т. Н., Р.Д., М. А., И. М. и
общинска мера; 2. Селище „Ралица“ от 400 кв.м. при граници: новообразуван път,
мера, А.И., В. И., което е част от мястото - селище „Голо Бърдо -Ралица“,
цялото от 2182 кв. м. при граници: И. М. и от три страни общинска мера; 3. Нива
„Ралица“ от 1.1 декара при сегашни граници: А. М., С.Ц.и М.С., а по акта
граници: М.Б., Т. Н. и Братя М.и; 4. Нива „Зад шамако“
от 2.6 декара при сегашни граници: М. Т., Г.А., Т. Н. и И. Филев, а по акта
граници: Т. Н., Бр. Новееи и Бр. Филеви; 5. Нива
„Язовина“ от 0,7 ара при граници: Т. Н., мера от две страни и В. И.; 6. Ливада
„Зад шамако“ от 0,5 ара при граници: Р.Д., Т. Н. и
Бр. Н.. На В., А., Б.и М. И.и М.и се дава и те приемат в дял: Нива в м. „Могиличе“ от 5.1 декара при граници: Д.С., З.Й., Т. Н. от
две страни; На В., А., М. и Л.И.и М.и се дава и те приемат в дял: нива в м.
Стара Чешма“ от 3.9 декара при граници: С. И. , Й. Д., М.М.
и път. На В., М., Б., А., Л.И.и М.и и Ф.В.Г.се дава в дял и те приемат в дял:
Бахча в м. „Ралица“ от 2.2 декара при граници: Д.Т., Т. Н., Бр. Балканджийски и
път /на всеки по равна част/. На В., М., Б., А. и Л.И.и М.и се дава в дял и те
приемат в дял: 1. Ливада в м. „Калкашо Ливаге“ от 1.1 декар при граници: К.К.,
С.Х. и Д.Т., Нива в м. „Шамако“ от 4.7 декара при
граници: Т. Н., Бр. Н., Чолеви, Общинско, бара, Т. Н.
и С.К., което е част от ливадата „Шамак“, цялата от
6.9 декара при граници: Бара, Т. Н. от две страни и Цръквище,
като Л., М. и А. взимат по 1433 кв.м., а В. и Б.по 200 кв.м. ид.ч. На А., М. и Л.И.и М.и се дава и те приемат в дял:
Нива в б. „Бели Брег“ от 2.8 декара при граници по акта: Ст. А., М. З. и Т.В.,
а сегашни граници: П. М.ов, С. А., М. П., М.Г. и А. ТА.
Д.. На А. и М. И.и М.и се дава и те приемат в дял: 990 кв.м. празно дворно
урегулирано място, образуващо парцел VI-1146 от кв. 204 по плана на гр. П., в м. „Могиличе“
при граници: от две страни улици, Т. Н. и Б.и В. И.и, което е част от нивата в
м. Могиличе, цялата от 4.2 декара при граници: С. А.,
Т. Н. и Бр. П..
От удостоверение за наследници изх. № 18/ГРС-4957 от
09.08.2018 г. се установява, че наследници на М.И.М. са: 1/ Л.М. М.а - съпруга,
починала на 30.11.1982 г., 2/ П. М. М. - син, починал на 06.03.2009 г. и
заместен от своите синове - ищците С.П.М. и Б.П.М., и 3/ В.ка
М.Т. - дъщеря, починала на 15.12.2015 г. и заместена от низходящите си: ищцата Г.С.Р.
– дъщеря, както и от А.В. С. и Г.В. С. – внуци, замествайки починалия й син В.С.Г..
От постъпилата с рег. № 271000/17.05.2021 г. от ОСЗ-П.
преписка се установява, че с Решение № 2128/23.10.2009 г. е признато правото на
собственост на наследниците на М.И.М. в стари реални граници на нива от 0.435
дка, находяща се в землището на гр. П., местността Могиличе, имот 303, от кадастрален план от 1983 г., при
граници: имоти пл. № 302, 306, 305, 301, 294 и 293 в кв. 509 по удостоверение №
8/ТР 11541-5 от 23.10.2009 г. на Община П., и им е възстановено правото на
собственост в съществуващи стари реални граници на следните имоти: нива от
0,435 дка, находящ се в землището на гр. П. в
местността Могиличе, имот 303, от кадастрален план от
1983 г., при граници: имоти пл. № 302, 306, 305, 301, 294 и 293 в кв. 509 по
удостоверение № 8/ТР 11541-5 от 23.10.2009 г. на Община П.. Със същото решение
е отказано да бъде признато правото на собственост на наследниците на М.И.М. в
съществуващи стари реални граници на следните имоти или части от тях: нива от
0.835 дка, находяща се в землището на гр. П., в
местността „Могиличе“, имот № 303 от кадастрален план
от 1983 г.
В преписката се съдържа удостоверение с изх. №
08ПР-11541-5 от 23.10.2009 г. от Община П., съгласно което в КК на гр. П., кв.
„Ралица“, местност „Могиличе“, одобрена със Заповед №
РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, е нанесен имот с площ
435 кв.м. и идентификатор 55871.509.303 от кадастрален район № 509. Удостоверено
е, че съгласно действащия ПУП на гр. П., бвшият имот
в местност Могиличе 1270 кв.м., който е идентичен с
имота, описан в т. 2, част II на решение № 218 от 23.06.1998 г. попада в границите на следните
урегулирани поземлени имоти или върху части от тях: УПИ IV-4235, кв. 13, незастроен с площ 435 кв.м. Посочено е, че
от бившия имот могат да се възстановят 435 кв.м., показани на скицата със зелен
цвят, която е неразделна част от удостоверение 08/ТР 11541/2/25.02.2008 г. по
чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Съгласно приложената скица имот № 55871.509.303 е
признат за възстановяване на наследниците на М.И.М., съгласно решение №
218/23.06.1998 г. на ОСЗГ, с площ 435 кв.м.
В представената от ОСЗ-П. преписка се съдържа Решение №
755 от 04.09.2003 г., с което е признато правото на собственост на наследниците
на П. Т.в Н. в съществуващи стари реални граници на имоти, сред които Нива от
5.100 дка, пета категория, находящ се в землището на
град П. в местността Могиличе, част от имоти 2756 и
2768, при граници: имоти с пл. № 4233, 4234, 4235 и 4236. С т. II от решението е възстановено правото на собственост на
наследниците на П. Т.в Н. в съществуващи стари реални граници на следните имот,
представляващ нива от 0,135 дка, пета категория, находяща
се в землището на град П. в местността Могиличе, част
от имоти 2756 и 2768 от кадастралния план, изработен 1956 г., при граници имоти
с пл. № 4233, 4234, 4235 и 4236.
Съгласно приложеното в преписката от ОСЗ-гр. П.
удостоверение бившите имоти пл. № 2756 и 2768 по кадастралния олан на гр. П. от 1948 г. с площ от 3670 кв.м. в разписния
списък са записани на наследници на П. Т.в Н. и са идентични с част от имота,
описан в т. 1 на Решение № 255/05.04.1999 г. в местността „Могиличе“,
землището на гр. П. с площ 5100 кв.м. От бившия имот могат да се възстановят
135 кв.м., попадащи в парцели IV-4235 И V-4235, 4235а, а за останалите 3535
кв.м. собствениците трябва да бъдат обезщетени, съгласно чл. 10б, ал. 1 от
ЗСПЗЗ.
С Нотариален акт № 122, том III, дело № 472 от 2004 г. З.П.М. и И.П.Т. са признати за
собственици на по 1/3 ид.ч., а А.Н.П. и К.Н.П. на по 1/6 ид.ч. на основание влязло в сила Решение № 755 от 04.08.2003 г. на общинска служба земеделие и гори – гр. П. за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници в землището на гр. П. и по наследство от покойния си общ
наследодател П. Т.в Н., бивш жител ***, на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот,
представляващ незастроено дворно място с площ от 136 кв.м., находящо
се в строителните граници на гр. П., ул. „Найден Геров“ 6, и означено по скица
като имот пл. номер 2033, в кв. 13, по кадастралния план на гр. П. - „Ралица“, при
граници: от север – имот пл. номер 4234, от изток – имот пл. номер 4235, от юг
– имот пл. номер 4236 и от запад имот пл. номер 4233.
От Нотариален акт № 16, том I, дело № 15 от 2006 г. се
установява, че на 07.02.2006 г. И.П.Т., А.Н.П., З.П.М. и К.Н.П., са сключили договор за
покупко-продажба с Б.Е. М., по силата на който в качеството на продавачи
продават на последната в качествтото на купувач
недвижим имот: урегулиран поземлен имот, представляващ незастроено дворно
урегулирано място с площ от 462 кв.м., находящо
се в строителните граници на гр. П., ул. „Найден Геров“ 6, и означено по скица
като парцел V-4235 в кв. 13 по плана за регулация
и застрояване на гр. П. - „Ралица“, утвърден със заповед № III-36 от 24.01.1983 г. при граници: от
изток – улица „Найден Геров“, от юг – парцел VI-4236 на А. К. А.ов;
от запад – поземлени имоти и от север парцел IV-4235.
По делото е прието заключение на вещото лице Р.Н. по проведената
съдебно-техническа експертиза. Според експерта няма идентичност между недвижимия
имот, предмет на исковата молба, и някой от имотите, възложени в дял на М. И. Н.
по Нотариален акт 158, дело № 497/1947 г. Няма идентичност и с имота,
възстановен с Решение № 2128/23.10.2009 г. на ОСЗ-гр. П. – двата имота са
съседни, възстановеният имот по решението е с идентификатор 55871.509.303, идентичен
с УПИ IV-4235, a процесният имот е с идентификатор 55871.509.301.
Заключението е оспорено от ищците, по чието искане е изслушана тричленна
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещите лица Р.П.И., С.П.С. и А.П.Ц..
Според заключението на вещите лица между имота, предмет на исковата молба, е
налице частична идентичност с имот, възложен в дял на М. И. по Нотариален акт №
158, дело № 497/1947 г., както и с имота, възстановен с решение № 2128/23.10.2009
г. на ОСЗ-гр. П.. В открито съдебно заседание вещите лица поясняват, че от имот
с пл. № 2728 по плана от 1956 г. в процесния УПИ V-4235 попада площ 292 кв.м., отразена графично на скицата
към заключението с успоредни линии, означена в съдебно заседание с точки
А-Б-В-Г-Д, а от имот с пл. № 2756 по плана от 1956 г. в процесния
УПИ V-4235 попада площ от 3 кв.м., в които
части е налице идентичността по първата задача. Имотът, възстановен с решение №
2128/23.10.2009 г. на ОСЗ-гр. П., е същият имот, обозначен с успоредни линии на
скицата, в което се изразява отговора на втората задача. Поясняват, че на
наследниците на П. Т.в е възстановен имот с площ 135 кв.м., попадащ в имот с
пл. № 2756 по плана от 1956 г., отразена графично на скицата към заключението с
кръстосана щриховка. Заключениеto е оспорено от ответниците.
Предвид направените от вещите лица по тричленната експертиза обяснения в
съдебно заседание и изготвената скица, от която е видно разположението на
имотите по действалите за местността регулационни планове, каквато липсва в
заключението на вещото лице Н. и възпрепятства проверката му, съдът намира, че
по отговора на първия въпрос следва да бъде кредитирано заключението на вещите
лица по тричелнната експертиза, а не заключението на
вещото лице Н.. Предвид изложеното, съдът приема, че е налице частична
идентичност между имот с идентификатор 57871.509.301 и имота, възложен в дял на
М. И. по Нотариален акт № 158, дело № 497/1947 г., отразена на скицата към
заключението по тричленната експертиза с успоредни линии и заключена между
точките А-Б-В-Г-Д, с площ от 292 кв.м.
По отговора на втория въпрос към експертизата, съдът намира следното:
От представената от ОСЗ-гр. П. преписка се установява, че на наследниците
на М.И.М. е възстановен имот с площ 435 кв.м., предсталвяващ
имот с пл. № 303, при съседни имоти пл. № 302, 306, 305, 301, 294 и 293, като
останалата част с площ 835 кв.м. от имот пл. № 303 е отказано да бъде
възстановена. В приложената към преписката скица ясно се вижда, че възстановеният
имот е част от имот с идентификатор № 55871.509.303. С оглед изложеното, съдът
приема, че по отговора на втората задача от експертизата заключението на вещите
лица по тричленната експертиза не следва да бъде кредитирано, а да бъде
кредитирано заключението на вещото лице Н., според което няма идентичност с
имота, възстановен по Решение 2128/23.10.2009 г. на ОСЗ-П., като възстановеният
имот е с идентификатор № 55871.509.303, а процесният
имот е с идентификатот № 55871.509.301.
По искане на ищците производството по делото е разпитан свидетелят В. Л.ова И., без дела със страните.
Свидетелят В. Л.ова И. заявява, че нейният чичо М.И.М.,
който е дядо на Г. и С., имал огромна нива, която се засаждала с царевица и
картофи, имало и къщичка там. Имотът граничил с техния имот. Сега имотът бил
празен и много по-малък. През 1947 г. М. разделил имота на синовете си, като
всеки получил около 1 дка. Обработвал имота докато можел.
В производството по делото с събрани гласни доказателства и по искане на
ответника Б. М. – свидетелите Р. Д. А.ов, Г. М. и А. С.А.,
без дела със страните.
Свидетелят Р. Д. А.ов, братовчед на ответника Б. М.,
излага, че Б. закупила дворно място над гуми център „Вулкан“ в посока Енергото, втората пряка в ляво и след това вдясно. Там
имало празно място от около един декар и тя и съпругът й закупили половината.
Оградили мястото от две страни – от горната страна и в дъното. Свидетелят
присъствал на огледа на имота през 2006 г.. След като го закупили, почистила
имота, заедно със съпруга й и приятели. По време на сделката нямало проблем,
едва преди 4-5 години, когато поскали да купят и другата част от имота узнали
за нередности. Свидетелят лично участвал в почистването някъде през 2010 г.,
тъй като през това време Б. била в Гърция. Тогава се извършила и трасировка на
имота, като отново свидетелят отишъл с фирмата. След трасировката имотът не е
ограждан, сложили само колчета, но на другия ден вече ги нямало. Имотът е
засаден с дръвчета, имало внушителен орех. Когато ходил в имота, не е виждал други хора. Б. се
върнала в България през 2014/2015 г.
Свидетелят Г. М., съпруг на ответника Б. М., излага, че през 2004 г. за
първи път дошъл на гости в България. Направили оглед на имота през агенция за
недвижими имоти „Симеон-Д“, той представлявал празно място, ливада, както сега,
нямало постройка, имало някакви дървета. След това заминали за Гърция и майката
на Б. довършила сделката. В периода, в който живеели в Гърция, били
упълномощили Р., който е първи братовчед на Б., да поддържа имота и да се грижи
за него. От 2014 г. живеят в България, в кв. „Изток“ и постоянно ходят в имота.
Никой не е оспорвал владението им. Веднъж годишно ходили да косят и чистят
имота, вдигали шум и никой не е идвал да им прави забележка. През послендите 2-3 години не са ходили в имота поради здравословни
проблеми. Узнали за претенции за имота, когато получили съобщение за делото.
Свидетелят А. С.А., без родство със страните, излага, че спорният имот се
намира над „Софийско шосе“ в посока Енергото и
представлява празно място около 500 кв.м., оградено от две страни. Знае, че
имотът е на Б., защото е ходил да помага на нейния съпруг да почиства. Ходил е
в имота преди да се върнат от Гърция – през 2012/2013 г. Всяка година, когато
се върнели от Гърция, ходил ида го почистват от храсти и да косят тревата.
Когато са ходили в имота, никой не е идвал да оспорва.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като съответстващи на останалите
доказателства по делото и съобразявайки възможната им заинтересованост съгласно
разпоредбата на чл. 172 ГПК.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
По възражението на ответниците за недопустимост
на производството, съдът намира следното:
Съгласно ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/2014
г. на ОСГК на ВКС допустимостта на установителните искове за собственост
като самостоятелна форма на защита
е обусловена от наличието на правен
интерес. Този правен интерес
се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор. Такъв интерес ще е налице
винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът
оспорва или смущава правото му на собственост
с фактически или правни действия. Подаването на молба
за издаване и издаването в полза на ответника на
констативен нотариален акт за собственост
на основание чл.587, ал.1 или ал.2 ГПК /въз основа на писмени
документи или по обстоятелствена проверка/ е такова действие, тъй като
с издаването на такъв нотариален акт се създава
несигурност за правото на собственост
на действителния собственик на имота
и се нарушава неговото право пълноценно да упражнява
правомощията си на собственик предвид
възможността лицето, посочено в нотариалния акт за собственост,
да се разпореди
с имота. В този смисъл е Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. по гр.д.№ 150 от
1985 г. на ОСГК на ВС. На още по-голямо основание
следва да се приеме, че
такова действие е извършването на прехвърлителна сделка от несобственик /разпореждането с чужда вещ/, тъй като
с това правно действие несобственикът в най-сериозна степен оспорва и отрича правото на собственост
на действителния собственик, като конкретно отрича правомощието му да се разпорежда
със собствената му вещ. В тази хипотеза, ако собственикът предяви иск само
против приобретателя и по делото бъде
установено, че последният не е придобил правото на собственост на деривативно основание, защото праводателят му не е бил собственик,
праводателят няма да е обвързан от
постановеното решение, тъй като не
е бил страна по делото. Това ще наложи воденето на нов процес
отделно срещу него, което би
било процесуално неикономично. Затова действителният собственик
има правен интерес да установи
правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез правните
си действия /изявена воля за
прехвърляне на несобствения имот/ фактически е оспорил правото на собственост
на действителния собственик. Насочвайки иска, както срещу приобретателя на вещта, така
и срещу праводателя му, ищецът ще
си осигури М.ална по обем
защита, тъй като постановеното решение ще формира
сила на пресъдено
нещо по отношение
и на двамата ответници, които са засегнали правото
му на собственост.
В случая ищците обосновават
правния си интерес от търсената защита с твърдения, че ответниците
А.Н.П., З.П.М. и К.Н.П. се легитимират като прехвърлители на имота, а ответникът Б.Е.М. – като негов
купувач. С оглед изложеното, предвид постановките на цитирания тълкувателен
акт, следва извод, че предявените искове са допустими.
За успешното
провеждане на предявените установителни искове за
собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищците е да
установят в условията на пълно и главно доказване, че са собственици на процесния имот на посоченото придобивно
основание – наследствено правоприемство от М.И.М.,
който го е придобил чрез договор за делба, оформена
с нотариален акт № 158, том II, регистър № 1157, дело № 497 от 25.07.1947 г., а в условията на евентуалност - упражнявано давностно
владение, считано от 1947 г.
От Нотариален акт № 158, том II, дело № 497 от 1947 г. за
делба на недвижим имот и заключението на вещите лица по тричелнната
съдебно-техническа експертиза, съдът приема за установено, че по силата на
договор за доброволна делба М.И.М. се легитимира като собственик на част от
имот с идентификатор № 55871.509.301, с площ 292 кв.м. отразена графично на
скицата към заключението с успоредни линии, заключена между точки А-Б-В-Г-Д, и
3 кв.м., попадащи в имот с пл. № 2756 по плана от 1956 г.
От удостоверение за наследници на М.И.М. се установява,
че след смъртта си същият е оставил наследници по закон син П. М. М. и дъщеря В.ка М.Т.. С оглед изложеното, по силата на наследственото правприемство ½ ид.ч. от
наследството е преминала върху ищците С.П.М. и Б.П.М., в качеството на
наследници на П. М. М., а останалата ½ ид.ч. е
преминала върху ищцата Г.С.Р. и низходящите на В.С.Г. - А.В. С. и Г.В. С.. Т.е.
всеки от ищците се легитимира като собственик на по ¼ ид.ч. от имот с площ 295 кв.м., от които 292 кв.м. е
заключена между точки А-Б-В-Г-Д на скицата към заключението по тричленната
съдебно-техническа експертиза, и 3 кв.м., попадащи в имот с пл. № 2756.
С оглед изложеното следва да бъде разгледано своевременно
заявеното от ответника Б.М. в срока за отговор възражение, че е придобила
правото на собственост върху имота на основание давностно
владение.
От доказателствата
по делото се установява, че ответникът Б.М. е установил фактическа
власт върху имот, парцел V-4235, по регулационния план, с площ 462 кв.м., на
основание договор за покупко-продажба, сключен с А.Н.П., З.П.М. и К.Н.П. във формата на Нотариален акт № 16 от 07.02.2006 г.
Не се спори, че имотът, предмет на разпоредителната сделка, е идентичен с процесния имот с идентификатор № 55871.509.301, като именно
това обосновава правния интерес на ищците от предявените искове.
Съгласно чл. 79 от ЗС правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години. Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Чл. 70 от ЗС
предвижда, че владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят
му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.
Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното
основание и се предполага до доказване на противното.
За да е налице оригинерното придобивно основание, следва да са се осъществили двата елемента от
фактическия състав на придобивната давност, а именно,
да е упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в
закона срок; тази фактическа власт да е осъществявана с намерението за
придобиване на вещни права върху имота. Чл. 69 ЗС въвежда оборима презумпция относно намерението за своене. Трайно обобщените
необходими признаци на владението са същото да е несъмнено, явно, непрекъснато
и спокойно.
В случая ответникът е
установил владение върху имота на основание, годно да го направи собственик,
като не са събрани доказателства да е знаел, че праводателят му не е собственик. От свидетелските показания се установява, че същият е упражнявал
фактическата власт върху имота лично и чрез трети лица явно, непрекъснато и
необезпокоявано от момента на сключване на сделката през 2006 г. до предявяване
на исковата молба – 28.12.2018 г. Същевременно не се установи ищците да са
упражнявали владение именно върху процесния имот.
С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът Б.М. е
придобил правото на собственост върху имота на основание упражнявано добросъвестно
владение.
За пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че
владението не е добросъвестно, то е изтекъл и предвиденият в закона 10-годишен срок
за придобиване на правото на собственост.
С оглед изложеното, съдът достигна до извод, че
предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид извода, че ищците не притежават право на
собственост върху процесния имот, искането за отмяна
на Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давностно владение
и наследство № 25, том III, регистър № 7934, дело №
394/01.07.2005 г., на основание чл. 537 ГПК следва да бъде отхвърлено.
По разноските:
Предвид
изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски се поражда за ответниците. Искане за
присъждане на такива е направено от ответника Б.М., която съобразно
представените доказателства и списък на разноски е заплатила сумата 600,00 лв.
– адвокатско възнаграждение и 100,00 лв. – депозит за вещо лице. С оглед
изложеното, ответниците следва да бъдат осъдени да й
заплатят сумата 700,00 лв. – разноски за производството по делото.
Съдът
констатира, че с протоколно определение от 29.09.2021 г. е задължил ищците в
едноседмичен срок от постановяването му да внесат сумата 136,00 лв. за
възнаграждение на вещите лица по изготвената съдебно-техническа експертиза,
като до настоящия момент не са представени доказателства за изпълнението,
поради което на основание чл. 77 ГПК същите следва да бъдат осъдени да заплатят
по сметка на РС-П. по 1/3 от тази сума, т.е. всеки от ищците да заплати сума
от по 45,33 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
Г.С.Р., ЕГН: ********** ***, С.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, и Б.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу И.П.Т., ЕГН: **********, заместен в хода на процеса от
наследника си М.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, А.Н.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, З.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, К.Н.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, и Б.Е.М., ЕГН **********, с адрес: *** 5, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ЗС да бъде признато за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на следния недвижим
имот: поземлен имот с идентификатор № 55871.509.301, при граници: улица, поземлен имот с идентификатор № 55871.509.303, поземлен имот с идентификатор №
55871.509.299, поземлен имот с идентификатор № 55871.509.294 и поземлен имот с
идентификатор № 55871.509.293, идентичен с урегулиран поземлен имот
V /пети/ за
имот планоснимачен номер 4235 /четири хиляди двеста тридесет
и пети/ в квартал 13 /тринадесети/ по регулационния план на гр. П., с площ от
463 /четиристотин шестдесет и три/ кв.м., представляващ част от НИВА от 1.270 дка, находяща се
в землището на гр.П., ***”, при граници: Т. Н.-от две страни; В., Б.и А.Н.М.; Д.С.и З.Й., на основание наследствено правоприемство и делба, оформена с нотариален акт № 158, том II,
регистър № 1157, дело № 497 от 25.07.1947 г., а в условията на евентуалност - на основание давностно
владение.
ОТХВЪРЛЯ искането на Г.С.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, С.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, и Б.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, за отмяна на Нотариален
акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давностно владение
и наследство № 25, том III, регистър № 7934, дело №
394/01.07.2005 г., на основание
чл. 537 ГПК.
ОСЪЖДА Г.С.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, С.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, и Б.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Б.Е.М., ЕГН: **********, с адрес: *** 5, сумата 700,00 лв. /седемстотин
лева/ – разноски за производството по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Г.С.Р., ЕГН: ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-П. сумата 45,33 лв. /четиридесет и пет лева и тридесет и
три стотинки/- възнаграждение на вещи лица по изготвената съдебно-техническа
експертиза, на основание чл. 77 ГПК.
ОСЪЖДА С.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС-П. сумата 45,33 лв. /четиридесет и пет лева и тридесет и три стотинки/-
възнаграждение на вещи лица по изготвената съдебно-техническа експертиза, на
основание чл. 77 ГПК.
ОСЪЖДА Б.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС-П. сумата 45,33 лв. /четиридесет и пет лева и тридесет и три стотинки/-
възнаграждение на вещи лица по изготвената съдебно-техническа експертиза, на
основание чл. 77 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: