РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. П., 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20225330205676 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № 4478391 с
който на Е. Н. В. с ЕГН: **********, в качеството на ***** ,,Изигард‘‘ ЕООД
с ЕИК: *********, което е собственик на МПС ,,Тойота Аурис‘‘ с рег. № ****
е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за
извършено от него нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят Е. В., чрез ***** адв. Д. обжалва процесния
електронен фиш. Излага съображения, че същият е неправилен и
незаконосъобразен, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че в хода на
административно-наказателното производство има допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на
нейния доверител, като липсвало и коректно описание на нарушението. Не се
установявало кое е санкционираното лице – дружеството или неговият
представляващ. От друга страна липсвало и извършено нарушение, доколкото
разрешената скорост била 70 км/ч. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно уведомена за постъпилата жалба депозира
становище, чрез ****Г.Б.. Намира същата за неоснователна, поради което
1
иска потвърждаването на обжалвания електронен фиш. Претендира разноски.
П.ският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че
05.02.2021 г. в 17:36 часа в гр. П., бул. ,,А.ш.‘ № 83 в посока гр. А., при
отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч с МПС ,,Тойота
Аурис‘‘с рег. № **** е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като
същият се е движел със скорост от 79 км/ч.
Към датата на извършване на процесното нарушение е в сила
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, съгласно изменението й с ДВ бр.19 от
13.03.2015 г., съгласно която "При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение". Със същото изменение
на закона е приета и новата разпоредба на § 6, т.5 от ДР на ЗДвП (Нова - ДВ,
бр. 19 от 2015 г.), с която се въведе легално определение на понятието и
съобразно която "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: ,,стационарни’’ - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган и ,,мобилни’’ - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
Отделно от това с новата ал. 3 на чл. 165 от ЗДвП, приета също с
посоченото изменение обн. ДВ бр.19 от 2015 г. в съответствие именно на
мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС
(съгласно мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на
2
Закона за движението по пътищата № 454-01-62 от 11.12.2014 г., 43-то НС) на
Министъра на вътрешните работи е вменено задължение да приеме наредба за
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата. В изпълнение на законовата
разпоредба е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на
вътрешните работи (обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), с която са уредени
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези
условия и ред обхващат, както стационарните, така и мобилните АТСС.
Съгласно чл. 2 от Наредбата стационарните и мобилните АТСС
заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения
на правилата за движение, а по силата на чл. 3 от същата, за установените от
АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна
система. Т.е. с изменението на закона и приемането на Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. са приети ясни правила за използване на мобилни технически
средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да
ги използват, с което на практика е преодоляна констатираната в мотивите на
Тълкувателно Решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС празнота, което
именно е в основата на даденото със същото тълкуване на материалния закон.
Ето защо, се достигна до извод, че към датата на извършване на
процесното нарушение на правилата за движение по пътищата е налице
детайлна нормативна уредба на правилата във връзка с използването на
мобилни технически средства, които са достатъчно ясни и подробни, както и
процедура, регулираща действията на контролните органи при използването
технически средства.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че собственикът или
този на който е предоставено МПС отговаря за извършеното нарушение, а
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП е в насока, че когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. От друга страна
разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП предвижда, че електронният фиш се
3
изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като същото в 14-дневен срок, ако е
управлявало друго лице, трябва да посочи кое е това лице.
В конкретния случай по делото е налице справка за собственост на
МПС видно от която се установява, че собственик на МПС с рег. № **** е
,,Изигард‘‘ ЕООД с ЕИК: *********, а негов управител е жалбоподателят Е.
Н. В..
По делото е налице снимков материал към момента на извършване на
нарушението от който се вижда регистрационният номер на МПС с което е
извършено същото, както и скоростта с която се е движел, а именно 82 км/ч,
след което е бил отчетен и толеранс от 3 км/ч.
От представените копия от Удостоверение за одобрен тип и Протокол
за проверка се установява, че техническото средство е било техническо годно.
Неоснователно се явява наведеното възражение, че техническото средство с
което е било установено нарушението не е било технически годно. Видно от
Електронният фиш се установява, че нарушението е било установено с
автоматизирано техническо средство с № АТСС-CORDON-M2 1196.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са посочени необходимите
реквизити, които трябва да се съдържат в електронния фиш, а именно
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане.
В конкретния случай в Електронния фиш е посочено, че същият е
издаден от ОДМВР гр. П.. Неоснователно се явява наведеното възражение, че
жалбоподателят не бил наясно кое лице е било санкционирано. В обжалвания
електронен фиш изрично е посочено, че това е Е. Н. В. и същият е
представител на дружество ,,Изигард‘‘ ЕООД.
Неоснователно се явява наведеното възражение в насока, че
разрешената скорост на контролирания участък е била 70 км/ч. Нарушението
е било извършено на 05.02.2021 г. Съдът приложи по делото, постъпило
писмо по АНД № 5472/2022 г. от Община П. Общинско предприятие
,,Организация и контрол на транспорта‘‘, което е висящо пред настоящия
съдебен състав и между същите страни. От същото се установява, че към
4
16.02.2021 г. разрешената скорост е била в размер от 50 км/ч. Промяна в
организацията на движението от 50 км/ч на 70 км/ч в контролирания участък
е въведена на 23.02.2021 г. Макар и да не беше въведено като възражение от
***** на жалбоподателя, Съдът намира, че трябва да се произнесе защо тази
промяна не представлява по-благоприятен закон. В разпоредбата на чл. 21, ал.
1 ЗДвП е посочено, че позволената скорост в населено място е в размер 50
км/ч. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е в насока, че когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак. В конкретния случай с поставянето на
пътен знак В26 позволяващ движение със скорост от 70 км/ч, не представлява
по-благоприятен закон, доколкото това зависи единствено от волята на
съответния орган – Общински съвет на Община П., а не се променя изцяло
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
По делото е налице снимков материал на автоматизираното техническо
средство, поради което неоснователно се явява и наведеното възражение в
този смисъл.
Налице е и Протокол по чл. 10 от Наредбата, който съдържа всички
необходими реквизити.
Съдът счита за нужно да посочи, че след настъпилите изменения в
Наредбата ( ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г. ), чл. 7 от същата бе отменен. Тоест,
считано от 16.01.2018г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде
обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не се оповестява
чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР.
Правилно на жалбоподателя е било наложено административно
наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП.
По разноските:
С оглед изхода на спора, неизправната страна следва да понесе и
сторените от другата страна разноски. По настоящото дело въззиваемата
страна депозира становище, чрез ****Б., като претендираше и разноски.
Съдът намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в размер от 80 лева и това е минимумът предвиден в Наредбата, доколкото
производството приключи в едно съдебно заседание и не се яви представител
на въззиваемата страна. Ето защо, жалбоподателят трябва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна сумата в размер от 80 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
5
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че при
издаването на електронния фиш не са били допуснати нарушения, водещи до
ограничаване правото на защита на наказаното лице, поради което подадената
жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По изложените съображения, П.ският районен съд, XXVI н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № 4478391
с който на Е. Н. В. с ЕГН: **********, в качеството на ***** ,,Изигард‘‘
ЕООД с ЕИК: *********, което е собственик на МПС ,,Тойота Аурис‘‘ с рег.
№ **** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100
лева за извършено от него нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Е. Н. В. с ЕГН: ********** да заплати на ОДМВР гр. П.
сумата в размер от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6