О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260097 18.01.2021 г. Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осемнадесети
януари през две хиляди и
двадесет и първа година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар
като разгледа
докладваното от съдия МИШОВА
въззивно
гражданско дело номер 1023 по описа за 2021 година.
Обжалвано е
разпореждане № 261960 от 27.10.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 4300/2020 г.
по описа на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на „У.Б.“
АД против С.Д.Н. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в частта, в
която се претендират вземания за лихва в размер на 2 060,66 лв. и за
разходи за уведомяване в размер на 72 лв.
Частният
жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Излага
съображения относно изискването на ЗКИ за съдържанието на извлечението от
счетоводните книги, както и относно дължимостта на сумата, търсена като разход
за задължение за уведомяване. Моли, съдът да отмени изцяло обжалваното
разпореждане и да се произнесе по същество.
Съдът, като
обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:
Производството по делото е
образувано пред Старозагорския районен съд по заявление на „У.Б.“ АД срещу С.Д.Н.
*** за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземане в размер на 3 000 лв. – главница по
договор за банков потребителски кредит, услояват чрез овърдрафт; 308,11 лв. за
неразрешен овърдрафт; 72 лв. – разходи
за уведомяване и 2 060,66 лв. лихви за забава и неустойки по договора за
кредит за времето от 01.02.2018 г. до 22.10.2020 г. Посочено е, че вземането
произтича от договор за потребителски кредит на физическо лице, като кредитът
бил изцяло изискуем.
С обжалваното
разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, в частта му в която се претендира заплащане на лихви по договора в
размер на 2 060,66 лв. и за разходи за уведомяване в размер на 72 лв. като
неоснователно. Съдът е приел, че представеното извлечение от счетоводните книги
не е посочен размерът (процента), в който е начислена лихвата върху
просрочената главница, и се е позовал на разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗПК.
Частната жалба е
частично основателна.
Съгласно чл. 411 ГПК,
за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК,
заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията
на чл. 127, ал. 1
и 3 и чл. 128, т. 1
и 2 ГПК, да не
противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност
за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р
България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р
България – чл.411, ал.2 ГПК. В хипотезата на чл.417 ГПК съдът постановява издаване на заповед за изпълнение
въз основа документите, предвидени в нормата. Законът им придава формална
доказателствена сила и въз основа на тях съдът прави изводите си дали вземането
е изискуемо и ликвидно. Ето защо когато документът по чл. 417, ал. 2 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане,
съдът следва да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Когато документът е извлечение от счетоводните книги на заявителя, съдържанието
му трябва да доказва по несъмнен начин подлежащото на изпълнение вземане - чл. 418, ал. 2 ГПК. В случая представеното със
заявлението извлечение от счетоводна книга по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК доказва подлежащо на изпълнение вземане за лихва за
забава. Посочен е размерът на обезщетението за забава на просрочените плащания.
Съгласно чл. 60, ал.2 ЗКИ
извлечението от счетоводните книги трябва
да съдържа най-малко информация за броя на вноските, които не са издължени на
договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на
просрочената сума; общия размер на непогасената част от общия размер на
дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена
лихва и размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.
Законодателят не изисква да се сочи размера на лихвения процент. Процентът не
следва да се отъждествява със самия размер на обезщетението, тъй като той е
само средство да се изчисли този размер. Ако се приеме, че извлечението от
счетоводните книги следва да съдържа само лихвения процент, то извлечението
няма да съдържа данни за размера на лихвата – те ще стоят извън този документ,
поради което той няма да бъде годно основание за издаване на заповед за
изпълнение. От друга страна дали размерът на лихвите е изчислен в по-голям
размер от законната лихва, респ. дали е налице нарушение на чл.33, ал.2 ЗПК се
проверява от договора, който задължително се прилага към заявлението по силата
на разпоредбата на 410, ал.3 ГПК. Видно е от клаузата на 5.5., че законната
лихва е посочена в размер на 10%. Дали изчислението е вярно, не се преценява в
заповедното производство.
Въззивният
съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2,
т. 2 ГПК
за присъждане на суми за разходи за уведомяване противоречи на закона. Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Безспорно, обявяването на предсрочна
изискуемост, както и уведомяването на длъжника за това, са действия по
управление на кредита. Следователно кредиторът не може да събира суми под
каквато и да е форма за дейности, свързани с управлението на кредита, вкл. и за
обявяването му за предсрочно изискуем. Освен това задължението за
уведомяването на длъжника за обявявената предсрочна изискуемост на вземането
тежи върху кредитора и в договора няма клауза, според която разноските за
изпълнението на това задължение да се поемат от длъжника. От друга страна, със заплащането на това
възнаграждение от потребителя се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК,
касаеща ограничение в размера на ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл. 411,
ал.2, ГПК, в последната му редакция - ДВ бр.100/ 20.12.2019г., съдът издава
заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави или искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Предвид изложените
съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е частично основателна.
Разпореждането следва да бъде отменено в частта относно сумата за лихви за
забава и неустойки в размер на 2 060,66 лв., а в останалата част -
потвърдено.
Воден от горните мотиви въззивният
съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 261960 от 27.10.2020 г.,
постановено по ч.гр.д. № 4300/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, в
частта в която заявлението на ,,У.Б.“ АД, *** за издаване на заповед за
изпълнение е отхвърлено за сумата от 2 060,66 лв. за обезщетение за забава
на просрочени плащания, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение
по заявлението на ,,У.Б.“ АД, *** за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК срещу С.Д.Н. *** за сумата от 2 060,66 лв. за дължими лихви и
неустойки по договор за кредит от27.07.2016 г. за периода от 01.02.2018 г. до
22.10.2020 г..
ПОТВЪРЖДАВА № 261960 от 27.10.2020
г., постановено по ч.гр.д. № 4300/2020 г. по описа на Старозагорския районен
съд в останалата му част.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: