№ 179
гр. Враца, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20221420103548 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от П. И. П., ЕГН **********,
чрез адв. Л. В., против „Топлофикация – Враца“ ЕАД, ЕИК *********, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 000 лева,
представляваща дължима главница за периода от 01.07.2007 г. до 31.03.2010 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 27.09.2010 г. до
окончателното й изплащане, и 25 лева – разноски, съставляващи вземане по
изпълнителен лист от 26.10.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 4321/2010 г. по описа на РС –
гр. Враца, поради изтекла погасителна давност.
В исковата молба се твърди, че въз основа на влязла в законна сила Заповед №
3157/28.09.2010 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4321/2010 г. по описа на
РС – гр. Враца е издаден изпълнителен лист от 26.10.2010 г., по силата на който
ищецът е осъден да заплати на „Топлофикация – Враца“ ЕАД сумата от 1 000 лева,
представляваща дължима главница за периода от 01.07.2007 г. до 31.03.2010 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 27.09.2010 г. до
окончателното й изплащане, и 25 лева – разноски за внесена държавна такса.
С молба вх. № 2577/22.12.2010 г. ответното дружество образувало изп. д. №
1401/2010 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов, рег. № 722 при КЧСИ. Взискателят
поискал проучване имущественото състояние на длъжника и насрочване на опис на
движими вещи, както и възложил на ЧСИ Борисов по реда на чл. 18 ЗЧСИ извършване
на справки и определяне на способите за изпълнение.
1
Сочи, че на 13.01.2011 г. на ищеца била връчена покана за доброволно
изпълнение.
На 11.10.2013 г. и на 24.03.2015 г. по искане на взискателя от 03.10.2013 г. били
наложени възбрани върху недвижими имоти на ищеца.
На 25.10.2021 г. ЧСИ Борисов прекратил изпълнителното дело на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Ищецът счита, че от датата на последната наложена възбрана – 24.03.2015 г.
започнала да тече нова 5-годишна погасителна давност, която изтекла на 24.03.2020 г. и
след тази дата вземането било погасено по давност.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че
ищецът П. И. П., ЕГН **********, не дължи на ответника „Топлофикация – Враца“
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1 000 лева, представляваща дължима главница за
периода от 01.07.2007 г. до 31.03.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението – 27.09.2010 г. до окончателното й изплащане, и 25 лева –
разноски, съставляващи вземане по изпълнителен лист от 26.10.2010 г., издаден по ч.
гр. д. № 4321/2010 г. по описа на РС – гр. Враца, поради изтекла погасителна давност.
Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от „Топлофикация –
Враца“ ЕАД. В откритото съдебно заседание дружеството не изпраща представител
или пълномощник и не заявява искане за гледане на делото в отсъствие на такъв.
Преписи от исковата молба, приложенията към нея, и от Разпореждане №
4820/01.12.2022 г., с което са указани последиците от неподаване на отговор и от
неявяването в съдебно заседание, са връчени на ответното дружество на 06.12.2022 г.
В откритото съдебно заседание, упълномощеният процесуален представител на
ищеца адв. В. заявява, че поддържа предявения срещу ответника иск и прави искане за
постановяване на неприсъствено решение, както и за присъждане на сторените в
производството разноски, като прилага и списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото,
намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено, че ищецът П. И. П., ЕГН **********, не дължи на
ответника „Топлофикация – Враца“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1 000 лева,
представляваща дължима главница за периода от 01.07.2007 г. до 31.03.2010 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 27.09.2010 г. до
окончателното й изплащане, и 25 лева – разноски, съставляващи вземане по
изпълнителен лист от 26.10.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 4321/2010 г. по описа на РС –
гр. Враца, поради изтекла погасителна давност. Претендира присъждане на сторените в
производството разноски.
2
Съдът намира, че искането на ищеца за постановяване на неприсъствено
решение е основателно, като са налице кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл.
239, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против
ответното дружество. Същото не е депозирало писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК, не е изразило становище по предявените срещу него искове и
въпреки че е редовно призовано на 27.01.2023 г. за насроченото и проведено на
01.03.2023 г. открито съдебно заседание, не се е явил негов представител или
пълномощник в първото заседание по делото, не е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на такъв. Ищецът е направил изрично искане да бъде постановено
неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответното
дружество са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването на негов представител в съдебно заседание. С Разпореждане №
4820/01.12.2022 г., връчено на ответника на 06.12.2022 г., е указано, че ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение, в случай че ответникът не подаде
писмен отговор и не се яви в съдебното заседание, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че е налице и условието, предвидено в чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК –
предявеният срещу ответното дружество иск е вероятно основателен с оглед
изложените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде
постановено неприсъствено решение, с което да бъде уважен предявеният от П. И. П.,
ЕГН **********, против „Топлофикация – Враца“ ЕАД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът П. И. П., ЕГН
**********, не дължи на ответника „Топлофикация – Враца“ ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 1 000 лева, представляваща дължима главница за периода от 01.07.2007 г. до
31.03.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
– 27.09.2010 г. до окончателното й изплащане, и 25 лева – разноски, съставляващи
вземане по изпълнителен лист от 26.10.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 4321/2010 г. по
описа на РС – гр. Враца, поради изтекла погасителна давност.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за ищеца.
Същите се претендират съгласно списък по чл. 80 ГПК, а именно държавна
такса в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3
ЗАдв.
Упълномощеният от ищеца адвокат Л. В. е предоставила безплатна адвокатска
помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. Ето защо дължимото се адвокатско
3
възнаграждение следва да бъде заплатено на адв. В. от ответното дружество. Същото
се определя в минималния предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съдът определя
възнаграждението на адвоката, предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие
съгласно ал. 1, в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. и
осъжда другата страна да го заплати. Предявеният иск е оценяем и за настоящата
съдебна инстанция предвид материалния интерес следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение в размер на 402,50 лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г., в редакцията изм. и доп. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.
При горните съображения и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че П. И. П., ЕГН
**********, с адрес: **************** 3, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация – Враца“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9,
сумата от 1 000 лева, представляваща дължима главница за периода от 01.07.2007 г. до
31.03.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
– 27.09.2010 г. до окончателното й изплащане, и 25 лева – разноски, съставляващи
вземания по изпълнителен лист от 26.10.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 4321/2010 г. по
описа на РС – гр. Враца, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Топлофикация – Враца“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9, ДА
ЗАПЛАТИ на П. И. П., ЕГН **********, с адрес: **************** 3, сумата от 50 лева
/петдесет лева/ - разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв „Топлофикация –
Враца“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Максим
Горки“ № 9, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Л. Ц. В. от АК – Враца, с адрес на кантората: гр. Враца,
ул. „Полковник Кетхудов“ № 15, сумата от 402,50 лева /четиристотин и два лева и петдесет
стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4