№ 199
гр. Ботевград, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20241810200186 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш серия К № ** издаден от ОДМВР-С., с които на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ на Н. Д. Д., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер на
300 (триста) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от
ЗДвП.
Становищата на страните:
В подадената жалба от Н. Д. Д., чрез адв. С. С. от САК е описано искане
за отмяна на така издадения Електронен фиш като незаконосъобразен,
издаден при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят
поддържа, че електронният фиш е издаден при допуснати съществени
нарушения: липсва издател, дата на съставяне и към него не фигурира
снимков материал на установеното нарушение. На следващо място изтъква,
че във фиша е налице съществено противоречие при описанието на
нарушението, изразяващо се в неясното посочване каква е разрешената
скорост на движение в контролирания участък: 80 км./ч. или 90 км./ч.
Отразяването на двете стойностти на разрешената скорост води до
1
невъзможност да се прецени с какво превишение над въведеното ограничение
е управляван заснетия автомобил и оттам да се наложи съответната санкция.
Жалбоподателят поддържа, че по този начин е нарушено правото да разбере
какво административно нарушение му е вменено и адекватно да организира
защитата си. При тези съображения се иска отмяна на електронния фиш.
Прави искане за присъждане на разноски, и възражение за прекомерност на
разноските на противната страна.
Пред РС-Ботевград жалбоподателят Н. Д. не се явява. Явява лично в
съдебно заседание на 18.04.2024 г. неговия защитник – адв. С., който по
време на съдебните прения поддържа жалбата като излага и доводи за
извършени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради
неправилно изчислена скорост, с която се твърди да е управлявал МПС-то
жалбоподателя над допустимата такава. Така, според него, било нарушено
правото на защита на жалбоподателя, довело и до незаконосъобразно
прилагане на санкционната разпоредба в обжалвания ЕФ.
Ответната страна ОД на МВР- С. редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание. Постъпила е писмена защита, чрез гл.
юрик. И., с която моли Съдът да остави без уважение жалбата на
жалбоподателя като неоснователна и недоказана. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и въвежда възражение за прекомерност на
разноските на противната страна.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
Според процесния ЕФ на 02.10.2022г. в 09.52 часа, в Софийска област,
община Правец, АМ-Хемус 56+600 км посока гр. Варна, при ограничение на
скоростта от 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26 и отчетен толеранс -
3км(%), с МПС Ауди А4, с регистрационен номер **, собственост на
жалбоподателя, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, насочено към гр. С.. При
разрешена стойност на скоростта 80 км/ч., е установена скорост на движение
на описания автомобил от 112 км/ч и е установена превишена стойност на
скоростта 32 км/ч.
2
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № **г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /, в който е отразено, мястото на
проверката, използваното техническо средство, данни за служителя оперирал
със същото, дата на проверката, и подпис от съответното длъжностно лице.
След справка в ЦБД КАТ - МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят, като собственик на автомобила, да е представил писмена
декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: протокол № ** г. от проверката на
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации, тип ARH CAM S1; удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №17.09.5126; заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. и
заповед № 8121з-931 от 30.08.20, и двете на Министъра на МВР, бланка на
електронен фиш; снимков материал, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата
02.10.2022 г., с рег. № **г.; отговор-справка от ОПУ-С., ведно със схема на
АМ Хемус от км 56+600; справка от АИС АНД на МВР; справка за
регистрация, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни,
последователни и кореспондиращи по между
По пътя на служебното начало и в изпълнение задълженията си по чл.
107, ал. 2 от НПК, въззивният състав е поискал и получил писмена справка от
Директора на Областно пътно управление - С., от която се установява, че към
датата на извършване на твърдяното нарушение /02.10.2022г./ при км 56+600
в посока към гр.Варна е действал знак В 26, който е монтиран на км 55+600.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване
от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към
3
нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че
същата е одобрена съобразно нормативните изисквания, с дата на издаване на
удостоверението 07.09.2017г. и срок на валидност на същото - 07.09.2027г. По
делото са представени данни за осъществена проверка по смисъла на чл. 43 от
Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 10.05.2022г. с протоколен номер №
17.09.5126. Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения
тип АТСС, че грешките е превишават максимално допустимите грешки и
наличие на всички необходими надписи и означения върху средството за
измервания.
От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство
или система (приложен на лист 19 от делото) се установява мястото, времето,
посоката на движение на контролираните МПС-та, броят и номерата на
клиповете, заснети с техническо средство, както и индиректно се установява
ограничението на скоростта на движение на превозните средства и наличието
на пътен знак В- 26. Ясно е също, че АТС е монтирано на 950 метра след
пътния знак, тоест в зоната на действие на пътния знак ограничаващ
скоростта на движение, поради което следва да се приеме, че водачът в
момента на заснемането е управлявал в рамките на участъка, касаещ това
ограничение.
Приложените по делото справка за собствеността на МПС-то, справка
от информационната система на КАТ за Електронен фиш Серия К № ** са
издадени от държавен орган и разполагат с доказателствената сила за
удостоверените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира и
установява, че собственик на заснетия лек автомобил МПС Ауди А4, с
регистрационен номер ** е жалбоподателят Н. Д. Д., както и че обжалваният
Електронен фиш е връчен на 20.02.2024 г.
Заповедите на Министъра на вътрешните работи, приложени на лист 15
и лист 17 от делото, са официални документи, издадени от държавен орган и
разполагащи с доказателствена сила. Поради това съдът кредитира теи
Заповеди и установява, че конкретно съставеният Електронен фиш отговаря
на одобрения образец.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
4
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Видно от приложената по делото заверена разпечатка на справка от
АИС АНД на МВР става ясно, че процесният ЕФ е връчен на жалбоподателя
на 20.02.2024г. и е обжалван пред наказващия орган на 05.03.2024г., видно от
отбелязването върху жалбата, поради което съдът приема, че жалбата е
подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. За да бъде
ангажирана административнонаказателна отговорност спрямо едно лице е
необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона
предпоставки: На първо място следва да е извършено административно
нарушение (действие или бездействие), което нарушава установения ред. То
следва да е извършено виновно и да е обявено от закона за наказуемо с
административно наказание по административен ред. На второ място,
отговорността в административно – наказателното производство е лична, от
което се налага извода, че по безспорен и категоричен начин е необходимо да
бъде установено авторството на деянието. На трето място е необходимо да са
спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно предпоставките
за образуване на административно наказателно производство и сроковете за
завършването му, както и издадените фишове да отговарят на формалните
изисквания и да съдържат предвидените в закона реквизити.
Тези обективно дадени предпоставки обуС.ят наличието, или не на
съответното административно нарушение.
При извършената служебната проверка съдът констатира, че
5
обжалваният електронен фиш не съдържа всички реквизити по чл. 189, ал. 4
от ЗДвП. Въпреки, че в него са посочени структурата на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата и точния час на
неговото извършване, регистрационния номер на МПС, собственикът, на
когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби,
размерът на глобата, срокът, сметката и начините за доброволното й
заплащане, в ел. фиш нарушението не е описано от фактическа страна, като
един от задължителните му реквизити.
В конкретния случай от една страна е отразено, че на посочените дата и
час на АМ - Хемус, в района на 56+500 км., с посока на движение гр. С. – гр.
Варна ограничението на скоростта, въведено с пътен знак В 26 от 90 км./ч.,
нарушението е установено с АТСС „ARH CAM S 1“ № 120CCDD приспаднат
толеранс от минус 3 км./ч. (%), а от друга – „разрешена стойност на скоростта
80 км./ч. и превишена стойност на скоростта 32 км./ч.“. Същевременно
различните обстоятелства във фактическата част са довели и до неясна правна
квалификация на деянието. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.
21, ал. 2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, които разпоредби указват различни стойности
на скоростта в зависимост от това дали се касае за населено, извън населено
място, автомагистрала или скоростен път, както и, че когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак.
При така констатираното противоречие в релевантните факти, съдът
намира, че в обжалвания ел.фиш липсва задължителен реквизит и същият не
отговаря на изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: ел. фиш да
съдържа и описание на нарушението. Допуснатото съществено нарушение на
процесуалните правила е довело до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице, тъй като същото е в невъзможност да разбере за
извършването на какво точно нарушение е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност. Констатираното процесуално
нарушение лишава и съда от възможност да извърши проверка за
законосъобразност на издадения ел. фиш в съдебната фаза на процеса,
доколкото е недопустимо да се извлича по тълкувателен път волята на
наказващия орган от представените по делото доказателства.
Само на това основание, обжалваният ел. фиш следва да бъде изцяло
6
отменен, като незаконосъобразен, без да се разглежда спорът по същество -
има ли извършено административно нарушение, в какво се изразява, валидно
ли е установено (годно ли е техническото средство), правилно ли е
квалифицирано и правилно ли е приложена съответстващата му санкционна
норма.
По разноските:
При този изход от спора и с оглед разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски за
адвокатско възнаграждение, които съдът определя на 400 лева съгл. чл.18,
ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. с оглед направеното от
АНО в съпроводителното писмо възражение за прекомерност.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия „К“, № **, издаден от ОДМВР - С., с
което на Н. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. “**“ № ** **, ап.**
за нарушение разпоредбата на чл. 21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП и на основание
чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН ОДМВР – С. да заплати на Н.
Д. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. “**“ № ** **, ап.**
представляван от адв. С. от САК, сумата от 400 лева, представляваща
направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд - С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
7