Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 13.06.2016 г.
Софийски
градски съд, ГО, ІV А ВС в публичното заседание на двадесет и шести май две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: СТЕЛА
КАЦАРОВА
Членове: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ
при
секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. д. № 2754 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗД „Е.” АД против
решението от 28.09.2015 г. по гр. дело № 13271/2014г. на Софийския районен съд,
55 състав, с което е осъдено дружеството да плати на ЗД „А.Б.” АД, на основание
чл. 213 КЗ, сумата 1181,37 лева, ведно със законната лихва от 13.03.2014г. до
окончателното изплащане; на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД – 361,54 лева лихва за
забава в периода 20.03.2011г.- 12.03.2014г., отхвърлени са исковете над тези
суми до пълните им предявени размери и са присъдени разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Първоинстанционният
съд определил размера на дължимото застрахователно обезщетение в противоречие с
материалния закон и константната практика на ВКС, като не съобразил, че
действителната стойност на обезщетението е средната пазарна стойност на
ремонта, необходим за отстраняване на повредите. Иска се отмяна на решението в
частта, с която искът по чл. 213 КЗ е уважен за сума над 138, 69 лева, а този
по чл. 86, ал.1 ЗЗД – над 42, 43 лева и постановяване на ново, с което исковете
бъдат изцяло отхвърлени за разликите над тези суми по уважените от първата
инстанция размери.
Ответникът е депозирал и частна жалба, с която иска
отмяна на постановеното по реда на чл. 248 ГПК по делото определение от 04.01.2016г., с което е оставена без уважение молбата му за
изменение на решението в частта, с която на ответника са присъдени разноски от
10, 58 лева като е отказано присъждане на още 150 лева – сторени за депозит за
вещо лице.
Въззиваемият ЗК „А.Б.” АД оспорва жалбите.
Софийският градски съд, в
изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и
допустимо и неправилно в обжалваната част. В отговор на оплакванията по
жалбата, излага следното:
По делото няма спор по
релевантните факти, а те са следните:
Ищецът е застраховател по
имуществена застраховка „Каско” за автомобил, претърпял ПТП на 22.05.2009г. по
вина на водача на лек автомобил, чиято гражданска отговорност е била покрита по
силата на застраховка „гражданска отговорност”, сключена с ответника.
Образуваната при ищеца щета е ликвидирана чрез изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 3061, 20 лева.
Няма спор, че сумата е получена от застрахования собственик. Ответникът е
поканен да възстанови така платената сума, което направил частично - платил
1844, 19 лева. Останала дължима сума от 1217,
01 лева, която се търси по реда на чл.
213 КЗ в настоящото производство.
Съгласно заключението на
в.л. Вапцаров, стойността на ремонта по средни пазарни цени с ДДС възлиза на 1982,
88 лева. Ищецът обаче е изплатил 3046, 20 лева за ремонта , извършен в избран
от него автосервиз –А. ООД, гр.П., съгласно т. 60.1. от ОУ на застраховка
„Каско“.
Съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на събитието. Вредата не е просто паричната равностойност
на конкретната щета, а необходимата
парична сума за отстраняването й. Това означава, че когато съответната част е
увредена по начин, който не позволява поправката й ( или е икономически неизгоден),
вредата е средната пазарна цена на друга такава част. Законът
- чл. 203, ал.2 КЗ, дава
определение за онази стойност, която е действителна, като я определя като
такава, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. Законът казва качество, а не състояние т.е. определяща е
пазарната цена, на която може да се купят нови части от същия вид и качество. С
оглед изложеното, действителната стойност на застрахованото МПС към датата на
настъпване на застрахователното събитие е именно 1982, 88 лева, а не
платеното от ищеца. При определянето му последният се е ръководил не от
пазарните цени, а от тези, на конкретно избрания от него автосервиз. Разликата
в цените на последния над средните пазарни следва да остане за сметка на ищеца, тъй като няма законово основание
последиците от неговия избор да са за сметка на ответника. Ето защо, дължимата
за възстановяване по реда на чл. 213 КЗ сума е 1982,88 лева. При съобразяване на
частичното плащане от 1844,19 лева, искът е основателен и доказан за 138,69
лева. Лихвата за забавено плащане на тази сума за исковия период, определена по
реда на чл. 162 ГПК възлиза на 42,43 лева.
С оглед изложеното, като
намира са основателни оплакванията по въззивната жалба, настоящата инстанция
следва да отмени първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 213 КЗ е уважен за разликата над 138, 69 лева до 1181,37 лева, а искът по чл. 86,
ал.1 ЗЗД е уважен за разликата над 42,43 лева до 361, 54 лева и постанови ново,
с което отхвърли исковете за тези разлики.
ПО
ЧАСТНАТА ЖАЛБА:
За да откаже да измени решението си от 28.09.2015 г. в
частта по присъдените на ответника
разноски, първоинстанционният съд е приел, че част от тях, а именно 150
лева направени за депозит за вещо лице, не следва да намерят място в сбора на
всички сторени от ответника разноски, тъй като заключението на вещото лице по поставените от ответника въпроси не
доказало тезата на ответника. Този извод на първоинстанционния съд е произволен
и в пряко противоречие със закона. Разноските се присъждат съобразно изхода на
спора / има се предвид по съществото му/ и съразмерно на уважената, респ.
отхвърлената част от иска. В тази връзка от значение е единствено какви
разноски са направени по делото и в каква част искът е уважен/отхвърлен. Без
значение е каква доказателствена стойност имат събраните на разноски на
страната доказателства за благоприятен
за нея изход на спора. Като е приел обратното, първоинстанционният съд
неправилно е отказал да промени размера на присъдените на ответника разноски.
Определението подлежи на отмяна. Въззивният съд не следва постановява ново
определение за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските, а ще зачете основателността
на оплакванията по частната жалба при определяне на разноските по делото пред
двете инстанции съобразно изхода на спора пред въззивния съд.
Сторените от ответника разноски пред двете инстанции
възлизат на 875,14 лева / за
юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции, държавни такси по въззивната
и частната жалби и 150 лева за депозит
за експертиза/, а тези на ищеца – на 900 лева / за държавна такса по исковата
молба, юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции и 150 лева за депозит
за експертиза/. На ищеца се следват разноски съразмерно на уважената част от
исковете или 102,38 лева, а на ответника – съразмерно на отхвърлената част от
исковете или 775, 58 лева. В тази връзка, присъдените от СРС разноски на ищеца
следва да бъдат намалени до 102, 38 лева, а на ответника следва да се присъдят
още 765, 00 лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението
от 28.09.2015 г. по гр. дело № 13271/2014г. на Софийския районен съд, 55 състав
в обжалваната част, с която е осъдено ЗД “Е.“ АД да плати на ЗД „А.Б.” АД, на основание чл.
213 КЗ, сума над 138,69 лева до 1181,37 лева, ведно със законната лихва от
13.03.2014г. до окончателното изплащане; на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сума над 42, 43 лева до 361,54 лева -
лихва за забава в периода 20.03.2011г.- 12.03.2014г., и на основание чл.
78, ал.1 ГПК на ищеца са присъдени разноски над 102, 38 лева, КАКТО и постановеното по реда на чл.
248 ГПК определение от 04.01.2016г. , с което е отказано изменение на решението
от 28.09.2015г. в частта за разноските, И
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ЗД „А.Б.” АД, гр.********** срещу ЗД “Е.“ АД, гр.********** искове по чл. 213 КЗ за разликата над 138, 69
лева до 1181,37 лева и по
чл. 86, ал.1 ЗЗД за разликата над 42,43 лева до 361, 54 лева.
ОСЪЖДА ЗД „А.Б.”
АД, гр.********** да плати на ЗД “Е.“
АД, гр.**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, още 765, 00 лева над присъдените от СРС 10,58
лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: