№ 13593
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110161331 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.10 от ЗПК и
чл.9 от ЗПФУР и чл.240,ал.2 от ЗЗД от [**********],със седалище и адрес на
управление [**********],представлявано от [*********],против З. С. З.,ЕГН
**********,с адрес [*********],с искане да бъде постановено решение,с
което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в
размер от 700 лева главница по договор за заем и 150,18 лева договорна лихва
за периода 06.02.2020 г. до 31.01.2021 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че на 06.02.2020 г. между страните е
възникнало заемно правоотношение при условията на ЗПФУР,по което
ищецът е предоставил в заем сумата от 700 лева,а ответникът З. е получил
паричната сума на каса в [*********]. В исковата молба се поддържа,че е
уговорено връщането на паричната сума на вноски – единадесет вноски по
58,33 лева и една вноска от 58,37 лева. Ищецът твърди,че страните са
постигнали съгласие относно заплащане на договорна лихва,която възлиза на
150,18 лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед връчването на
заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице интерес от
предявяване на установителния иск. Ищецът моли съда да уважи исковете.
Ответникът З. С. З. чрез назначения си особен представител в
депозирания писмен отговор оспорва исковете като неоснователни и
недоказани – твърди се,че договорът е недействителен,защото не е подписан
от ответника,твърди се,че на ответника не е предоставена информация по чл.8
от ЗПФУР и чл.11 от ЗПФУР,а в договора се съдържат неравноправни клаузи.
Ответникът моли съда да отхвърли исковата претенция.
1
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК [*********] претендира
издаването на заповед за изпълнение против З. С. З. за сумите от 700 лева
главница по договор за заем,349,98 лева договорна неустойка,150,18 лева
договорна лихва за периода 06.02.2020 г. до 31.01.2021 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Съдът е издал заповед за изпълнение
по ч.гражд.дело № 27615/2021 г. по описа на СРС в частта за главницата и
договорната лихва,а в частта за претендираната договорна неустойка
заявлението е отхвърлено.
Представен е договор за предоставяне на кредит № 284141,сключен
между [*********] и З. С. З..
Установява се от представена имейл кореспонденция,че на 06.02.2020 г.
е уведомен З. З.,че е одобрен за паричен заем и е направен паричен превод на
сума от 700 лева на каса на [*********].
Видно от разписка,издадена от [*********] на 06.02.2020 г. на З. С. З. е
изплатена сумата от 700 лева с наредител [*********].
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,относно което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че
този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство –
подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в
претендирания размер,т.е. в настоящия случай следва да бъде проведено
доказване,че съществува заемно правоотношение и по заемното
правоотношение е уговорена дължимост на възнаградителна лихва.
Регламентирането на иска като положителен установителен иск обосновава
разбирането,че е възложено в тежест на ищеца да проведе доказване за
наличието на материалноправни предпоставки за уважаване на иска,а именно
да докаже,че е сключен договор за заем,да докаже,че е предоставена заемната
парична сума,да докаже какви права и задължения са уговорени между
страните,да докаже,че е постигнато съгласие за дължимост на
възнаградителна лихва и в какъв размер е уговорена,да установи по какъв
начин страните са уговорили връщането на паричната сума. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от
съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се счита предявен на
18.05.2021 г.
Софийският районен съд приема,че от съвкупния анализ на
доказателствата по делото може да бъде направен несъмнен извод,че между
страните е възникнало заемно правоотношение. Неоснователно е твърдението
2
на ответника чрез назначения му особен представител,че договорното
правоотношение е недействително,защото не се съдържа подпис на ответника
в качеството му на заемополучател. Съдът намира,че следва да бъде
отчетено,че договорът е сключен при спазване условията,предвидени от
ЗПФУР. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договорното правоотношение възниква при
използване на средства за комуникация от разстояние,а легалната дефиниция
на понятието средство за комуникация от разстояние предвижда,че такова е
всяко средство,което не изисква присъствието на доставчика и на
потребителя. Договорите,сключени при прилагане на ЗПФУР,при които
фактическият състав на реализиране на правоотношението предвижда
използване на средство за комуникация,се считат сключени при реализиране
на съответната поредност от действия чрез средствата за комуникация,но по
отношение на тези договори законът не предвижда изискване да бъдат
подписани,съответно липсата на подпис не рефлектира върху
действителността на договорното правоотношение. Съдът намира,че е
реализиран фактическият състав по възникване на заемното
правоотношение,в която насока отчете,че дружеството ищец е превело
парична сума към [*********],за което е уведомило ответника З.,а ответникът
З. е получил паричната сума,видно от представената от [*********] разписка.
Неоснователен е доводът на ответника чрез особения му
представител,релевиран в писмения отговор,че ответникът не е могъл да се
запознае с условията по договора,в която насока от представената по делото и
неоспорена имейл кореспонденция се установява,че и преддоговорната
информация,и общите условия са приложени при уведомяване на ответника
З.,че е одобрен за паричната сума,чието отпускане е претендирал.
Изпращането на общите условия и на преддоговорната информация със
средство за комуникация,както и последващите предприети действия от
ответника З. по въвеждане на предоставения му код,с което да бъде
финализирано възникването на заемното правоотношение означава,че
договорното правоотношение е възникнало при спазване изискванията на
ЗПФУР. С оглед обстоятелството,че договорът за заем,сключен от разстояние
е разновидност на договора за заем,както и при съобразяване наличието на
проведено доказване от ищцовото дружество на факта на предаване на
паричната сума,от значение за преценка дали искът,предявен за главницата е
доказан по основание е дали заемополучателят е върнал паричната сума.
Провеждането на доказване,че заемната сума е върната от заемополучателя на
заемодателя е възложено в тежест на заемополучателя,който трябва да
докаже,че е изпълнил точно своето договорно задължение. В хода на
производството не са представени доказателства,че ответникът З. е върнал
заемната сума от 700 лева или част от същата,поради което съдът намира,че
исковата претенция в частта за главницата е доказана по основание и по
размер и подлежи на уважаване.
Уважаването на иск за договорна лихва е обусловено от провеждането
на доказване,че такава е уговорена между страните. Когато е сключен
договор за заем,възнаградителна лихва е дължима само ако е уговорена.
Съдът счита,че страните са постигнали съгласие възнаградителна лихва да е
дължима,в която насока съдът отчете клаузите на чл.2 и чл.4 от представения
договор за кредит – съгласно чл.2,ал.1,т.4 от договора общият размер на
задължението възлиза на 850,18 лева,т.е. възнаградителната лихва е 150,18
3
лева,а чл.4,ал.3 от договора сочи конкретен размер на договорна
лихва,дължима по всяка от погасителните вноски. Уговарянето на договорна
лихва във фиксиран размер и посочването на конкретен размер на договорна
лихва,дължима при изпълнение на всяка погасителна вноска,позволява да
бъде възприето,че договорната лихва е уговорена на ясен и разбираем език и
клаузата за уговаряне на договорна лихва е действителна,т.е. поражда своето
действие в отношенията между страните. Съдът,отчитайки размера на
главницата – 700 лева,срокът на договора – една година,намира,че
уговарянето на договорна лихва в размер на 150,18 лева не нарушава
императивни правни норми и искът за договорна лихва е доказан по
основание и по размер. В тази насока следва да бъде взето предвид,че
съгласно чл.2,ал.1,т.3 от договора за кредит годишният лихвен процент
възлиза на 40,15 %,а годишният процент на разходите е 48,3 % съгласно
чл.2,ал.1,т.5 от договора,което означава,че не са нарушени нормите на
чл.19,ал.4 и ал.5 от ЗПК. Предвид това,че ответникът З. не е представил
доказателства да е заплатил възнаградителната лихва,исковата претенция и
относно лихвата подлежи на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски,съдът намира,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 475 лева за исковото производство –
държавна такса,юрисконсултско възнаграждение и депозит за особен
представител,както и 75 лева за заповедното производство.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл. чл.10 от ЗПК и чл.9 от ЗПФУР и
чл.240,ал.2 от ЗЗД по отношение на З. С. З.,ЕГН **********,с адрес
[*********],че съществува вземане на [**********],със седалище и адрес на
управление [**********],представлявано от [*********],в размер от 700 лева
( седемстотин лева ) главница по договор за заем и 150,18 лева ( сто и
петдесет лева и осемнадесет стотинки ) договорна лихва за периода
06.02.2020 г. до 31.01.2021 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 18.05.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 27615/2021 г. по описа на СРС,42 състав.
ОСЪЖДА З. С. З.,ЕГН **********,с адрес [*********] да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на [**********],със седалище и
адрес на управление [**********],представлявано от [*********], сумата от
75 ( седемдесет и пет ) лева сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и сумата от
475 ( четиристотин седемдесет и пет ) лева сторени съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5