Определение по дело №870/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1398
Дата: 29 май 2019 г. (в сила от 6 юни 2019 г.)
Съдия: Марияна Димитрова Ширванян
Дело: 20197050700870
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 април 2019 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА                                     Х СЪСТАВ

НА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ МАЙ                                              2019 ГОДИНА

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

                                              

            СЕКРЕТАР: ХРИСТИАНА ТОНЕВА

            ПРОКУРОР: А. А.

Съдът сложи за разглеждане докладваното от съдията-докладчик административно дело номер 870 по описа за две хиляди и деветнадесета година.

След спазване на разпоредбата на чл. 142 ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК.

На именното повикване в 14,12 часа се явиха:   

 

 

Жалбоподателят К.Т.Т., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К.Д. ***, редовно упълномощена и приета от съда от днес.

 

Ответникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР ВАРНА ПЕТО РУ, редовно призован, представлява се от гл. юриск. Г. Г., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

 

КОНТРОЛИРАЩА СТРАНА ВАРНЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА, редовно призовани, явява се прокурор А. А..

 

 

            АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.

            ГЛ. ЮРИСК. Г.: Няма пречки по хода на делото.

            ПРОКУРОРЪТ: Госпожо Председател, аз Ви моля да не давате ход на делото като съображенията ми затова са следните: настоящата жалба и направеното в нея искане е такова по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ. Позовавам се на разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗОДОВ, съгласно която исковете по ал. 1 и ал. 2 се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс, респективно намирам, че доколкото не се касае за искане по чл. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 250 от АПК, то би следвало настоящата жалба и иск да се разглеждат в Районен съд – Варна. 

            СЪДЪТ към АДВ. Д.: Фактите, които сте изложили в исковата молба са свързани основно с досъдебно производство, което е разглеждано от Прокуратурата и във връзка с това досъдебно производство има действия на органите от V-то РУ.  

АДВ. Д.: Да.

СЪДЪТ към АДВ. Д.: Органите от V-то РУ на МВР – Варна  извършили ли са действия, които Вие не сте включили в исковата молба по някаква причина и които да не са свързани с това Досъдебно производство № 19/ 2018 г., по описа на V-то РУ на МВР – Варна, които да се основават на административен акт?

АДВ. Д.: Действията на органите от V-то РПУ са изтръгване на информация и признания, които не се основават на Закона. В този смисъл е и искането ни по чл. 250 от АПК.

СЪДЪТ към АДВ. Д.: Извън досъдебното производство ли са действията или са във връзка с това досъдебно производство?

АДВ. Д.: Извън досъдебното производство и във връзка с това производство за извършвани такива действия.

СЪДЪТ към АДВ. Д.: Извън досъдебното производство, във връзка с кой административен акт са извършени?

АДВ. Д.: Няма административен акт, не мога да посоча такъв. Не са съставени дори и протоколи, нито пък е участвал адвокат по време на разпита.

СЪДЪТ към АДВ. Д.: Вие посочвате чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, който действително не е предмет на разглеждане в административните съдилища.

АДВ. Д.: Не е на разглеждане, тъй като ние сме подали такъв по реда на ГПК.

СЪДЪТ към АДВ. Д.: Исковата молба е внесена за разглеждане в зала, заради чл. 250 от АПК, за да стане ясно кои от всички сочени от Вас действия са извън действията, които органите са извършили по досъдебното производство, от тези които са предмет на исковата Ви молба, защото това производство е исково. А не е по жалба, така както е формулирано е исково производство. Кои от твърденията Ви са във връзка с действия по чл. 250 от АПК?

АДВ. Д.: Моите твърдения са, че ст. разследващ полицай – П. Т.и инспектор „Детска педагогическа стая“ – г-н Ш., мисля че Д. Ш., са водили разпити без протокол, без присъствието на адвокат по това производство и по други, без да се спазят изискванията на Закона. В този смисъл искането ми е да се прекратят тези действия, които не се основават на Закона – чл. 250 от АПК.

ГЛ. ЮРИСК. Г.: На първо място, ако говорим за исково производство, аз такова в настоящия случай не виждам. Ако говорим за чл. 250 от АПК – действия или бездействия е нещо коренно различно и за тези действия, и бездействия трябва да се докаже действително, че са извън предмета на досъдебното производство, тъй като считам, че ние не може да се месим в работата на тези органи, има други контролни лица в това отношение. Не мога да разбера защо искът е по чл. 2 от ЗОДОВ, даже и не виждам наченки на искова молба. Действително производството, както аз го виждам, би отишло към чл. 250 от АПК.

ПРОКУРОРЪТ: Току-що, в днешно съдебно заседание бе наведено твърдение, че имало незаконосъобразни действия, които се изразявали в изтръгване на самопризнания. Държа много да отбележа следното: изтръгването на самопризнания, ако има такова нещо в настоящия случай, не е незаконосъобразно действие  и не може да бъде такова. Това е престъпление по чл. 287 от Наказателния кодекс, за което следа да има произнасяне от други органи, не от Административния съд така, че Ви моля да задължите ищеца да уточни и детайлизира какво точно иска в настоящото производство. 

СЪДЪТ уточнява предмета на спора: Това е исковото производство, защото се претендират вреди по ЗОДОВ, във връзка с отмяна на действия и бездействия на органи, които в определени качества, но не в случая, са действия на административни органи, т.е. в исковото производство е инкорпорирана жалба по чл. 250 от АПК. 

СЪДЪТ за да се произнесе по исковата молба съобрази Решение № 4283/ 22.03.2019 г. на Върховен административен съд на Република България, III-то отделение с докладчик- съдия А. Р., постановено по адм. дело № 11438/ 2017 г. и по-точно съобрази част от мотивите на цитираното решение, съгласно които в случая, административният орган и по-точно органите на МВР са извършили действия, ведно с Прокуратурата, във връзка с разследване по досъдебно производство, т.е. в рамките на наказателно производство, в който случай нито разследващият полицай, нито Прокуратурата осъществяват административна дейност, а това е дейност по разкриване на престъпление. Предвид обстоятелството, че Прокуратурата на Република България, съгласно чл. 127 от Конституцията на Република България извършва действия и издава актове по НПК, и в рамките на общия надзор за законност същата и в случая, и органите на МВР не действат като административен орган. В този случай, във връзка с настоящата искова молба следва да се приеме, че не са налице действия и бездействия на органите на МВР и на Прокуратурата по смисъла на чл. 250 от АПК.

СЪДЪТ намира, че във връзка с цитираната разпоредба на чл. 127 от Конституцията на Република България и глава VI-та от Закона за съдебната власт, при участието си в досъдебното производство органите на Прокуратурата не действат и не постановяват актове, упражнявайки административна дейност, а действат като органи на съдебната власт. В случая и органите на V РУ на МВР – Варна не действат в качеството си на административни органи, а действат във връзка с разследване или участие в досъдебно производство. Актовете и бездействията, от които могат да бъдат претендирани вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не попадат в изчерпателно изброените хипотези по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което и съгласно установената практика на ВКС – Определение № 57/ 06.02.2018 г. на ВКС, по ч. гражданско дело № 384/ 2018 г. IV-то гражданско отделение на Гражданска колегия - исковете следва да се разглеждат по реда на чл. 49 от ЗЗД от общия съд по правилата на родовата подсъдност.

С оглед цитираното решение на Върховния административен съд на Република България и по-точно даденото от него тълкуване на разпоредбите на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ и на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, СЪДЪТ намира, че настоящото исково производство следва да бъде прекратено. СЪДЪТ не дължи произнасяне и в частта по чл. 250 от АПК доколкото в исковата молба липсват конкретни твърдения за действия, извършени от Прокуратурата или от органите на МВР, които да попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 250 от АПК. Такива не бяха изложени и в днешно съдебно заседание. Изложените в днешно съдебно заседание твърдения също се отнасят до начина на разследване по Досъдебно производство № 19/ 2018 г., като административните съдилища и в частност настоящия съдебен състав не е компетентен да се произнася по законността на действията на органите в наказателното производство. С оглед изложеното, СЪДЪТ намира, че исковата молба наименувана жалба се явява недопустима за разглеждане, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм. дело № 870/ 2019 г. по описа на Административен съд – Варна, Х състав.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес с частна жалба пред Върховния административен съд - София.

 

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14,24 часа.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

 

СЕКРЕТАР: