№ 46
гр. С., 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Т.Б.С
при участието на секретаря А.Е.А
като разгледа докладваното от Т.Б.С Гражданско дело № 20244150100896 по
описа за 2024 година
ИСК с правно основание чл.439 ал.2 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Т. П. С., чрез адв.Н. Б. против „**” ЕООД,
с ЕИК **, седалище и адрес на управление гр. С., район В., ж.к. М.Д, ул. РПК
№ 4-6, сграда „**“, ет.6, представлявано от Р.И.М.Т – Управител, с която
ищецът моли да бъде установено, че не дължи на ответното дружество сумата
11 700,40 лева-главница и 250,26лева-лихви ,13 405,15 лева-неолихваеми
вземания и 2402,95 лева-такси и разноски на Ч. като погасена по давност.
Твърди, че изп.дело № ** на Ч. В. Г. е образувано въз основа на изп.лист от
16.05.2013г. по ч.гр.д. 307/2013г. на СвРС, издаден в полза на „ЮБ“АД .
Същото е прекратено и изпълнителният лист е бил върнат на взискателя по
негова молба. С договор за прехвърляне на вземания ,сключено между
„ЮБ“АД и „**” ЕООД , последното дружество е придобило вземането против
Т. П. С. , като се твърдяла че уведомлението за цесия е връчено на 24.10.2015г.,
въпреки че до настоящия момент длъжникът не е уведомен за прехвърлянето.
Въз основа на изпълнителният лист от 16.05.2013г. по ч.гр.д. 307/2013г. на
СвРС , новият взискател „**” ЕООД е подал молба и е образувано изп.дело №
** по описа на Ч. В. Г.. От прекратяване на първото изп.дело до образуване на
второто са изминали над 5 години , поради което кредиторът е изгубил
1
възможността да търси принудително изпълнение , вземането по изп. лист е
погасено по давност и не е дължимо.
Поради това е завел отрицателен установителен иск по чл.439 ал.1 от
ГПК, заявявайки , че не дължи на „**” ЕООД гореописаните суми. Твърди, че
е разбрал за делото от връчено съобщение на 31.07.2024г., няма информация за
искани от взискателя изпълнителни действия по изп.дело № ** по описа на Ч.
В. Г. и налагани запори , но наличието на висящо производство уврежда
правната му сфера и обуславя правния интерес от завеждането на настоящия
иск.
Моли съда да приеме за установено, че не дължи на ответника
горепосочената сума като погасена по давност, както и да му се присъдят
направените разноски.
В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК
ответникът „**” ЕООД , чрез юрисконсулт М.М е подал писмен отговор.
Счита , че искът е недопустим за сумите извън цедираната главница в размер
на 11 327,68 лева. В тази част, претендира че искът е неоснователен ,
доколкото са извършвани изпълнителни действия и не е изтекла пет годишна
давност. За съдебно заседание на 24.02.2025г. са изпратили молба-становище,
в която оспорват иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа следното:
Между страните в процеса не е налице различие в становищата, че по
ч.гр.д. 307/2013г. на СвРС е издаден изпълнителен лист на 16.05.2013 година,
с който Т. П. С. /тогава Ц./ и А. Г.а Е. са осъдени да заплатят солидарно на
„ЮБ“АД сумата от 11 740,40 лева- главница по Договор за кредит , 998,63
лева- договорна лихва от 5.12.2010г. до 19.04.2013г., 56,91 лева- мораторна
лихва от 5.09.2012г. до 19.04.2013г., ведно със законната лихва, считано от
14.05.2013 година до окончателното изплащане на сумата, както и 866,75
лева- разноски. Същото е видно от приложения по изпълнителен лист.
Видно от представеното изп.дело № ** на Ч. В. Г., въз основа на
описания изпълнителен лист на 4.10.2013г. е образувано изп.дело № ** на Ч.
2
В. Г. по молба на „ЮБ“АД, с която било поискано от Ч. да предприеме
изпълнителни действия за събиране на вземанията на дружеството.Наложен е
запор на сметка –без авоари , извършвана е проверка на имуществено
състояние- без активи. На 2.09.2015г. е наложен запор на трудово
възнаграждение. Съобщението е изпратено на 9.09.2015г. на работодателя
„**“ ЕООД , като по него няма отговор.
В хода на това изп.дело № ** на Ч. В. Г. , на 18.01.2016г. е сключен
договор за прехвърляне на вземания между „ЮБ“АД и „**” ЕООД ,
последното дружество е придобило вземането против Т. П. С. . По
изпълнителното дело фигурира молба от „**” ЕООД, постъпила на
15.03.2016г. , с която заявяват желание да бъдат конституирани като взискател
по делото и съответно да се предприемат изпълнителни действия. На
15.07.2016г. е изпратено напомнително запорно съобщение до работодателя
„**“,получено на 22.07.2016г., по което е постъпило заявление от работодателя
на 7.09.2016г. , с което уведомява , че трудовото възнаграждение на Т. С. е под
МРЗ / за непълно работно време 4 часа/ и от него не могат да се правят
удръжки.
С молба от 2.06.2017г са поискани изпълнителни действия спрямо
длъжника Т. С. /Ц./- запор на сметки, проучване за недвижими имоти. С
молба от 20.08.2018г са поискани изпълнителни действия спрямо длъжниците
Е. и С./- запор на сметки, имуществено проучване, въз основа на които Ч. е
правил справки в Агенция по вписванията, в ТД НАП, БНБ, НОИ. На
11.06.2019г. е изпратено запорно съобщение до работодател, а на 15.07.2019г.
напомнително запорно съобщение до работодателя „**“ ЕООД, по което също
е постъпило заявление от работодателя на 2.08.2019г. , с което уведомява , че
трудовото възнаграждение на Т. С. е под МРЗ / за непълно работно време 4
часа/ и от него не могат да се правят удръжки.
Следващата молба от „**” ЕООД по делото е от 13.05.2024г. и с нея е
поискано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.2
от ГПК и връщане на изпълнителния лист. С постановление от 15.05.2024г.
Ч. В.Г. е прекратил принудителното изпълнение по изп.дело № ** на
основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК.
Въз основа на изпълнителният лист от 16.05.2013г. по ч.гр.д.
307/2013г. на СвРС , който на 10.05.2024г. е бил върнат на цедента „**” ЕООД
3
, същият е подал молба и е образувано изп.дело № ** по описа на Ч. В. Г.. По
делото през месец май 2024г. е изпратена ПДИ до длъжника, получена на
31.07.2024г.
С оглед приетите фактически положения съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК за
установяване несъществуването на вземането на взискателя по
изпълнителното дело. Касае се за специален отрицателен установителен иск,
чрез който се реализира защитата на длъжника срещу материалната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Съгласно разпоредбата
на чл. 439, ал. 2 от ГПК този иск може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание.
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни
изводи: Основния спорен въпрос между страните е дали вземането на
ответника е погасено по давност до образуване на второто изпълнително дело.
На първо место следва да се изтъкне, че в настоящия случай се касае за влязла
в сила заповед за изпълнение на парично задължение, издадена в
производство по чл. 417 от ГПК. Съгласно действащата правна уредба,
доколкото заповедното производство се инициира със заявление за издаване
на заповед за изпълнение, а не чрез искова молба, то принципно заявлението
за издаването на заповед за изпълнение нито спира, нито прекъсва давността,
като този ефект се постига едва с евентуалното предявяване на иск при
условията на чл. 422, ал. 1 от ГПК, като искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Целта на
уредната фикция в закона е да се охранят правата на заявителя с оглед
евентуално изтичащия междувременно давностен срок. В същото време обаче,
съгласно съдебната практика, същият ефект има и влязлата в сила заповед за
изпълнение, която стабилизира вземането и от влизането й в сила започва да
тече нова давност.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила
заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
4
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното
производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен
спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Ето защо по
действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в
сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2
ЗЗД, поради което от влизането в сила започва да тече давност, която винаги е
петгодишна.
Според т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк.
дело № 2/2013 г.,ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането - чл. 116, б."в" ЗЗД.
Изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи,
както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети
задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧ., съответно
в която молба взискателят е посочил изпълнителен способ -чл. 426, ал. 2
ГПК), изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза
за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
5
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането нови изпълнителни
способи. С горното тълкувателно решение бе прието още и, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие.В конкретния случай производството по изп. Дело не е
прекратено на осонование чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, т.е. искани са изпълнителни
действия в рамките на двегодишния срок.
Необходимо е да се отбележи, че през периода, обхващащ времето, през
което е било образувано първото изпълнително дело, са действали два
тълкувателни акта на Върховния съд, касаещи разпоредбите на чл. 110- 116 от
ЗЗД, уреждащи режима на давността в българското гражданско право.
Първият от тях е Постановление на Пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. на ВС на
РБ, а вторият посоченото по - горе ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което в т. 10 прогласява ППВС № 3/1980 г. за
загубило сила. Т. е. отмяната на ППВС № 3/1980 г. е настъпила на 26.06.2015 г.
Законът не е предвидил момент, от който започват да действат тези
тълкувателни актове или откога отпада действието им, и предвид наличието
на противоречива съдебна практика е постановено Тълкувателно решение № 3
от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, с което се прие, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на
ВКС.
По правило процесуалните преклузивни и давностни срокове не могат
да бъдат прекъсвани и спирани, извън изрично предвидените в закона случаи.
Разпоредбата на чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на
6
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г. и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/ урежда спиране
течението на процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни
производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно
приложението, а съгласно чл. 3, т. 2 от същия закон спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти. С оглед посочената норма и § 13 от ЗИД на
ЗЗ /обн., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, посоченият срок
не е текъл за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., или 2 месеца и 7 дни,
който също следва да се съобрази при изчисляване на давностния срок.
Както бе отбелязано по - горе, последното поискано от взискателя
изпълнително действие по изп.дело № ** на Ч. В. Г., с посочен конкретен
изпълнителен способ, годно да прекъсне давността, е извършено на
20.08.2018г. с подаването на молба от взискателя за извършване на нови
справки за банкови сметки на длъжника и налагане на запор върху тях по
отношение на солидарния длъжник А. Е., а по отношение на ищцата Т. Ц. –
справка в НОИ за регистриране трудови договори и при наличие на такива –
налагане на запор върху трудовото възнаграждение. С Тълкувателно решение
№ 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК се прие, че за
прекъсването на погасителната давност определящо е условието в
материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и
императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане. Необходимо
е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна,т.е. да съдържа конкретно
искане. Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама
по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но съединена с искането за налагане на
запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е
намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл.
426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността /каквито са били и
посочените по - горе молби на взискателя/. Освен това в т. 3 от горното
тълкувателно решение е отбелязано и, че погасителната давност се прекъсва
от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция. В процесния случай горното искане от 20.08.2018г. не е
било подадено след настъпила перемпция, доколкото ежегодно са подавани
молби за изпълнителни действия, но дори и да се приеме, че е било поискано
7
след настъпила перемпция, в съответствие с горното тълкуване на закона
следва да се приеме, че валидно прекъсва погасителната давност. От датата
2.08.2019г. / когато е входирано уведомлението от работодателя „**“ЕООД е
започнал да тече нов давностен срок, който е бил прекъснат на 10.05.2024г. с
подаване на молба от кредитора „**” ЕООД за образуване на ново
изпълнително дело № ** по описа на Ч. В. Г., към която дата петгодишния
давностен срок не е бил изтекъл. Следва да се отбележи, че в този период , с
оглед нормата на § 13 от ЗИД на ЗЗ /обн., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от
14.05.2020 г. /, давностен срок не е текъл за периода от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г., или 2 месеца и 7 дни, който също следва да се съобрази при
изчисляване на давностния срок. Между отделните прекъсвания на давността
не е изтекъл 5- годишният срок по чл. 117 ЗЗД. Не е изтекла и 10-годишната
абсолютна давност по чл. 112 ЗЗД, която по отношение на заварените случаи
започва да тече от влизането на разпоредбата в сила на 02.06.2021 г. Затова
съдът намира, че искът за оспорване на изпълнението е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Ето защо съдът намира предявения иск за неоснователен, поради което
и същия следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора дружеството - ответник има право на разноски,
като с отговора на исковата молба е претендирано юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл.37 от ЗПП и чл.25 от НЗПП , съдът
определя на 100,00лева. В случая ищцата е освободена от заплащане на такси ,
но не и от заплащане на разноски на насрещната страна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на осн. чл. 439, ал.2 от ГПК от Т. П. С. с
ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул. „**“ № 77, вх.Б, ап.12 срещу "**" ЕООД с
ЕИК**, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., кв.М.Д,ул.
„Р.П.К“ № 6, сграда **,ет.4-6 за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи вземанията: сумата от 11 740,40 лева- главница
8
по Договор за кредит , 998,63 лева- договорна лихва от 5.12.2010г. до
19.04.2013г., 56,91 лева- мораторна лихва от 5.09.2012г. до 19.04.2013г., ведно
със законната лихва, считано от 14.05.2013 година до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е образувано изпълнително дело № ** по
описа на Ч. В. Г. , рег. № 725 към КЧ., с район на действие ОС В.Т, въз основа
на изпълнителен лист от 16.05.2013 г., издаден по заповед за изпълнение №
158/16.05.2013г. по ч.гр.д. № 307/2013 г. по описа на СвРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Т. П. С. с ЕГН **********,
с адрес: гр.С., ул. „**“ № 77, вх.Б, ап.12 да заплати на "**" ЕООД с ЕИК**, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район В., кв.М.Д,ул. „Р.П.К“ № 6,
сграда **,ет.4-6 сумата 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
9