№ 6150
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова
като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско
дело № 20241100501176 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „АПС Бета България“ ЕООД,
ищец в първоинстанционното производство, чрез юрк. Т., срещу решение №
19029 от 20.11.2023 г. по гр. дело № 68004/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, 176-и състав, с което е отхвърлен предявеният иск с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 99, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Г. С. Х. дължи главница по
договор за потребителски кредит в размер на 1268,78 лв.; възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство в размер на 1449,98 лв.; договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 274,71 лв. за периода от
20.05.2016 г. до 20.08.2017 г.; законна лихва за забава върху главницата в
размер на 617,62 лв. за период от 20.05.2016 г. до 23.02.2021 г.; законна лихва
за забава по договора за предоставяне на поръчителство в размер на 580,19
лв., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 40997/2022 г. по описа на
СРС, 176-и състав.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението
поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Неправилно било
прието, че липсва сключен договор за кредит и договор за поръчителство, като
1
погрешно било посочено, че липсва съгласие на длъжника по договора.
Посочва, че договорът бил сключен като част от системата за предоствяне на
финансови услуги от разстояние, като на ответника била предоставена цялата
информация за процсния договор. Моли в случай, че съдът приеме, че
договорът не бил сключен по електронен път, то да приеме, че доколкото
договорът за заем е реален такъв, същият да се счита сключен от получаването
на сумата. Посочва, че длъжникът е подал заявление за отпускане на кредит от
разстояние, след което му е предоставена пълната договорна информация, в
отговор, на което длъжникът декларирал, че е запознат с документите, което
от своя страна водело до сключването на договор. Извод за постигане на
съгласие между страните можело да се направи чрез тълкуване на т. 3.11, вр.
т.3.9.,б. „а“ от Общите условия към договора. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Г. Х., чрез адв. Й. е
подал отговор на въззивна жалба, в който е изложил твърдения за нейната
неоснователност. Посочва, че договорът за кредит бил подписан от лицето,
като не се доказвало да е сключен и от разстояние. Моли за потвърждаване
решението.
При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав
намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово
компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове,
предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
валиден и допустим.
По въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от посоченото в
жалбата като следва да се има предвид, че искът се основава на договор,
сключен с потребител, поради което на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът
служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в него. Нормите на
Закона за потребителския кредит са повелителни, поради което намира
приложение приетото в т. 1 и 3 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, според които при проверката на контролирания съдебния акт,
въззивният съд може да приложи императивна правна норма, т.е в настоящото
производство съдът следи служебно за действителността на договора за
потребителски кредит.
По същество жалбата е неоснователна.
Предмет на делото е претенция на кредитор за дължими суми по договор
за потребителски кредит. В мотивите на решението СРС е приел фактически
положения и направил правни изводи, които въззивният съд споделя, и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Събраните в първата инстанция
доказателства са правилно преценени към релевантните за спора
обстоятелства, поради което не следва повторно и подробно да се описват в
2
мотивите на настоящия съдебен акт. Пред настоящия съдебен състав не са
ангажирани нови доказателства.
Възраженията в жалбата се изразяват в критика на съображенията на
първата инстанция да приеме, че липсва действителен договор за кредит,
доколкото представеният по делото документ не е саморъчно подписан от
страните, а не са ангажирани доказателства за това съглашението да е
постигнато от разстояние по правилата на ЗПФУР. Доколкото именно в тази
насока са и възраженията на ответника и въззиваема страна, че същият не е
страна по процесния договор, не е подписвал такъв и не е запознат със същия,
настоящата инстанция по този въпрос намери следното:
Доказването на сключен договор за заем се състои от доказване на
следните обстоятелства: 1) постигане на съгласие на страните за предаване от
заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на
заемателя да я върне и 2) реално предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта за пълно и главно доказване
на тези обстоятелства носи ищецът.
Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние – едно или повече. Според дефиницията по § 1, т. 2 от ДР на
ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може
да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. В
случая, ищецът твърди, че процесният договор за кредит е сключен от
разстояние – по електронен път, чрез използването на интернет страница на
кредитора. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР кредиторът е длъжен да докаже,
че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора като чл. 18,
ал. 2 от този закон предвижда, че за доказване на електронни изявления се
прилага ЗЕДЕУУ. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронно изявление е
словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт
за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията.
Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1
ЗЕДЕУУ и на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 – електронен подпис
се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в
електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на
електронния подпис използва, за да се подписва.
По настоящото дело обаче липсва ангажиране на каквито и да е
доказателства за получаване на съгласие на потребителя за сключването на
договора. Единствено се твърди от ищеца, че инициативата за подписването е
била у длъжника, който е заявил искането си за кредит, като е потвърдил
същото след запознаването с Общи условия на кредитодателя и други
3
документи чрез система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от кредитодателя. Подобни твърдения обаче съдът не може да
приеме за случили се, доколкото единствените наведени в настоящото
производство доказателства са документи /договор за кредит, договор за
поръчителсво, общи условия/ на хартиен носител, с посочени имена на
кредитодател и кредитополучател, без саморъчни подписи на тях. Липсва
каквато и да е кореспонденция между същите тези страни по повод този
договор, не е налице представяне на твърдяното заявяване за кредит от страна
на ответника в производството, нито извлечение от посочената система за
сключване на договори от разстояние. Съдът е длъжен да обяви за настъпили
факти само тези, които страната е успяла при пълно и главно доказване да
установи.
Изявленията на въззивника за това какво представлява договорът от
разстояние, по никакъв начин не се отнасят до съществото на спора, а
единствено излагат теоретични и законови постановки как следва да се
сключва такъв договор. Не са ангажирани никакви доказателства по
съществото на спора, каквато впрочем доказателствена тежест е лежала у
ищеца, правилно разпределена и указана от районния съд.
Що се отнася до възражението на въззивника, че ако се приеме, че липсва
сключен договор от разстояние, то съдът следвало да има предвид, че
договорът за заем е реален и се счита сключен с преминаването на исканата
сума в патримониума на искателя – твърдение, което в действителност почива
на законоустановеното, но също така остава неподкрепено. По делото не са
ангажирани никакви доказателства за предоставянето на каквато и да е сума
от ищеца по сметка на ответника. Въобще, в приложения по делото
неподписан договор за кредит липсва посочване на банкова сметка на
кредитоискателя на сумата или друг начин за предоставянето на исканата
сума. По никакъв начин въззиваемата страна не е ангажирала доказателства за
преминаването на тази сума в собственост на ответника и твърдян длъжник.
Доколкото поръчителство може да съществува единствено за
действително задължение, каквото в настоящия случай не се доказа, съдът
намира за безпредметно обсъждането на приложения по делото договор за
поръчителство към процесния договор за кредит.
При горните съображения и като взе предвид, че по делото не беше
установена валидна облигационна връзка по договор за потребителски кредит
между ищеца и ответника, правилно районният съд е приел, че не се
установява претендираната от „АПС Бета България“ ЕООД сума, с твърдения,
че е дължима по процесния недействителен договор за кредит, да се дължи.
Поради съвпадение на изводите на двете инстанции въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС да бъде
потвърдено изцяло.
4
По разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на
разноски има въззиваемата страна, но искане за такива не е отправяно.
Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19029 от 20.11.2023 г. по гр. дело №
68004/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 176-и състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5