Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 11.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на единадесети
януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 1707 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Главни обективно
кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ с цена на иска 6661,13 евро,
чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430,
ал.2 ТЗ с цена на иска 168,37 евро,
чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 151,23 евро, чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430,
ал.2 ТЗ с цена на иска 124,63 евро и евентуални обективно кумулативно съединени
искова с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ с цена на иска 6333,19 евро, чл.430,
ал.2 ТЗ с цена на иска 18,61 евро, чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 133,54 евро и
чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 124,63 евро.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от “***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, ***против Т.Н.П., ЕГН **********,*** и длъжникът Р.Л.А., ЕГН **********,***.
В молбата се твърди, че по гр.д.№ 7709/2017г. е издадена заповед за изпълнение
срещу ответника по делото за процесните суми. Твърди,
че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Твърди, че
На 30.06.2008г. между „***(***)" ЕАЛ (Банката), кредитополучателят Т.Н.П.
и поръчителят Р.Л.А. е подписан Договор за банков кредит, с който е отпуснат
кредит в размер на 26 897.50 лева. Твърди, че кредитът е напълно усвоен от
кредитополучателя на 30.06.2008г. Договорът за банков кредит от 30.06.2008г. е
изменен и допълнен с подписването на Анекс № 1 от 23.12.2008г., Анекс № 2 от
05.02.2010г. и Анекс N 3 от 24.06.2015г. Твърди, че съгласно чл.1 от Договора,
кредитът е отпуснат за рефинансиране на кредит и потребителски нужди и е с
краен срок за погасяване - 15.06.2018г. Твърди, че в чл.5. от Анекс № 3 от
24.06.2015г. крайният срок за погасяване на всички задължения по кредита е
променен на 15.06.2025г. излага съображения, че съгласно чл.430, ал.2 от ТЗ,
договорът за банков кредит е лихвоносен. В чл.4. от Договора страните са
уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит - възнаградителна (редовна) лихва в размер на 8.25 % (осем
цяло и двадесет и пет стотни процента), като редовната лихва се начислява върху
усвоената и непогасена гравница на годишна база.
Твърди, че страните отнапред са определили размера на обезщетението за забава в
плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по
кредита. При забава в заплащането на дължими вноски по кредита е дължима
неустойка - наказателна лихва, чийто размер се определя като към размера на
дължимата възнаградителна (редовна) лихва се надбавят 10 (десет) пункта годишно (чл.4.4. от Договора). Твърди, че наказателната лихва се
начислява на годишна база върху забавените вноски за главница, считано от деня
на забавата до окончателното им погасяване. Твърди, че съгласно чл.5. от
Договора, кредитът следва да бъде погасен на 120 (сто и двадесет) равни анюитетни месечни погасителни вноски, всяка една в размер
на 329.90 лева (триста двадесет и девет лева и деветдесет стотинки), дължими на
15-то число от съответния месец, считано от 15.07.2008г. до 15.06.2018г.
включително. Твърди, че съгласно чл.8.1. от Договора, за обезпечение на всички
вземания на Банката по договора се учредява поръчителство от Р.Л.А., като
поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя пред Банката за изпълнение
на задълженията по договора до окончателното погасяване на всички задължения на
кредитополучателя към Банката, в сроковете и при условията на договора (чл.8.3.
от Договора). Твърди, че в чл.1 от Анекс № 1 от 23.12.2008г. страните са приели
за установено, че към 23.12.2008г. усвоената и непогасена част от кредита е в
размер на 26 030.20 лева (двадесет и шест хиляди и тридесет лева и двадесет
стотинки), като съгласно чл.2. от Анекс № 1, посочената сума ще се трансформира
в евро, с което задължението на кредитополучателя към Банката ще се промени на
13 335.14 евро (тринадесет хиляди триста тридесет и пет евро и четиринадесет
евроцента). Твърди, че Банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно
подписания Договор за потребителски кредит и закона. На кредитополучателя е
отпусната парична сума за възмездно ползване. От страна на кредитора не са
нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения
при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между
страните. Твърди, че обстоятелствата,
довели до настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията но Банката по
кредита са следните: Основно задължение на заемателя,
съгласно чл.430 от ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок. Съгласно
чл.9.1. от Договора, неплащането на погасителни вноски по кредита представлява
случай на неизпълнение. Съгласно чл.10.2. от същия, при настъпване на случай на
неизпълнение, Банката има право да обяви всички суми по кредита за предсрочно
изискуеми и незабавно платими. Твърди, че кредитополучателя Т.Н.П. и
поръчителят Р.Л.А. не са заплатили дължимите месечни погасителни вноски с
падежни дати: 15.02.2017г., 15.03.2017г., 15.04.2017г., 15.05.2017г.,
15.06.2017г. и 15.07.2017г., с оглед на което и на основание горепосочената
договорна разпоредба, във връзка с чл.432 от ТЗ, Банката е обявила всички суми
по кредита за предсрочно изискуеми. Твърди, че предсрочната изискуемост е
обявена на кредитополучателя Т.Н.П. на 08.08.2017г. с
писма с изх. №№ ИЗХ-001-73837 от 13.07.2017г. и ИЗХ-001-73838 от 13.07.2017г.,
като същите са достигнали до адреса на кредитополучателя (постоянен и настоящ
адрес), посочени в титулната част на Договора за кредит и Анексите, с което
съгласно чл.12.7. от Договора, се считат за получени. Твърди, че поръчителят Р.Л.А.
е уведомен за обявената предсрочна изискуемост с писмо с изх.№ ИЗХ-001-73839 от
13.07.2017г., като същото е достигнало до адреса на поръчителя, посочен в
титулната част на Договора за кредит и Анексите, с което съгласно чл. 12.7. от
Договора, се счита за получено. Излага съображения, че съгласно чл.20а от ЗЗД, уговореното в
Договора има силата на закон за страните. Твърди, че предсрочната изискуемост
на всички вземания на Банката по Договора за кредит и последващите
Анекси е осчетоводена на 08.08.2017г. Счита, че
предсрочната изискуемост е санкция за неизправност на длъжника, последиците
ѝ следва да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото
съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока (уговорения падеж)-
главница, редовна (възнаградителна) лихва и лихва за
забава. В Решение № 99 от 01.02.2013 г. по т.д №610/2011 г. на I т.о. Твърди,
че Върховният касационен съд е приел, че при уговорена в договор за заем за
потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата
парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите
към този момент анюитетни вноски, включително в
частта им за възнаградителни лихви и такси. Твърди,
че Банката е предприела действия за принудителното събиране на вземанията си.
Моли да бъде признато за установено
спрямо ответниците Т.Н.П. и Р.Л.А.
съществуването и изискуемостта на вземанията на ищеца, произтичащи от Договорът
за банков кредит от 30.06.2008г., Анекс № 1 от 23.12.2008г., Анекс № 2 от
05.02.2010г. и Анекс N 3 от 24.06.2015г., а именно: изискуема главница в
размер на 6 661.13 евро, от които - редовно падежирала
главница в размер на 327.94 евро, начислена за периода от 15.02.2017г. до
15.07.2017г. включително и предсрочно изискуема главница в размер на 6 333.19
евро; изискуема редовна лихва в размер
на 168.37 евро, от които - изискуема редовна лихва върху вноски с настъпил
падеж в размер на 149.76 евро, начислена за периода от 15.02.2017г. до
15.07.2017г. включително и изискуема редовна лихва върху предсрочно изискуема
главница в размер на 18.61 евро, начислена за периода от 16.07.2017г. до
07.08.2017г. включително; изискуема
наказателна лихва в размер на 151.23 евро, от които - изискуема наказателна
лихва върху вноски с настъпил падеж в размер на 17.69 евро, начислена за
периода от 15.02.2017г. до 28.09.2017г. включително и изискуема наказателна
лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 133.54 евро, начислена за
периода от 08.08.2017г. до 28.09.2017г. включително; изискуема лихва в размер на 124.63 евро,
начислена за периода от 15.03.2015г. до 23.06.2015г. включително; законна лихва за забава за периода от
29.09.2017г. до изплащане на вземането. 2. При
условията на евентуалност - в случай че главните установителни
искове по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК бъдат отхвърлени частично
като неоснователни досежно посочените като предсрочно
изискуеми по Договора за кредит суми, във връзка с указаното от ОСГТК на ВКС 8
ТР N° 4/2013г. (т. 116), моля да осъдите ответниците
да заплатят солидарно на „***(***)" ЕАД следните суми: предсрочно изискуема главница в размер на 6
333.19 евро; редовна лихва върху
предсрочно изискуема главница в размер на 18.61 евро, начислена за периода от
16.07.2017г. до 07.08.2017г. включително;
наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 133.54
евро, начислена за периода от 08.08.2017г. до
28.09.2017г. включително; изискуема
лихва в размер на 124.63 евро, начислена за периода от 15.03.2015г. до
23.06.2015г. включително. В случай че бъдат уважени евентуално съединените
осъдителни искове, претендира законна лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на предявяване на
настоящата искова молба, тъй като доколкото възнаградителната
лихва и неустоечното съглашение (наказателно лихва)
са предвидени в Договора те съставляват договорно задължение за страната, в
чиято тежест са вменени. Счита, че възнаградителният
характер на редовната лихва и обезщетителният
характер на неустойката не препятстват приложимостта на чл.86 от ЗЗД, тъй като
задълженията са самостоятелни и независими от задължението за обезщетение по
чл.86, ал.1 от ЗЗД. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника Р.Л.А., в който взема становище за
неоснователност на предявената претенция.
Оспорва надлежното обявяване на предсрочната изискуемост на вземането,
тъй като не е получил лично уведомлението за обявявяне
на кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че извлечението от банковите сметки
не удостоверява настъпването на предсрочната изискуемост на кредита и не
съдържа всички изискуеми реквизити. Твърди, че уведомителното писмо за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем не съдържа всички изискуеми
реквизити. Твърди, че в чл.4. от
сключения между страните Договор за банков кредит от 30.06.2008г. е предвидено,
че размерът на годишната лихва по договора, е бил уговорен, като към стойността
на банковия ресурс /СБР/ се прибави фиксирана надбавка в размер на 2.0 /два /
пункта надбавка годишно. Към датата на сключване на процесния
договор, годишната лихва е била фиксирана на 8,25 % /осем цяло двадесет и пет
процента/. Твърди, че съгласно чл.4.1. от процесния
договор при промяна на пазарните условия, банката може едностранно да променя
лихвата, поради което счита, че същата е нищожна с оглед своята
неравноправност. Счита, че процесният договор попада
под приложното поле на Закона за защита на потребителите, доколкото ответника
отговаря на дефиницията за "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП,
а ищеца - на дефиницията за "търговец" по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП,
като липсва предвидено в този закон основание за неприложимост. Излага
съображения, че в ЗЗП е установена принципна забрана на неравноправните клаузи
в договор, сключен с потребител, които са прогласени за нищожни, освен ако са
индивидуално уговорени - чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Според чл. 146, ал. 2 ЗЗП не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия, а тежестта за доказване, че дадена
клауза е индивидуално уговорена е на търговеца - ал. 4 на чл. 146 ЗЗП. Твърди,
че процесната клауза по чл. 4.1. от договора не е
индивидуално уговорена. Същата е била изготвена предварително от банката-ищец и
ответника не е имал възможност да влияе върху съдържанието ѝ. Твърди, че
дори към момента на подписване на договора, съдържанието на клаузата е
абсолютно неясно, съответно не само не може да се влияе на нейното съдържание,
а и да се разбере същото. Видно от текста на чл. 4.1., банката може да променя
едностранно лихвата в частта „стойност на банковия ресурс”, а от там и размера
на същата, при промяна на пазарните условия. Т.е. промяна на лихвата е
обусловена от промяна на пазарните условия. Никъде обаче в договора, не е
посочено, кои са тези пазарни условия, следователно липсва конкретна уговорка в
договора за обстоятелства, които налагат промяна на лихвата. Излага
съображения, че цитираната клауза е неравноправна и поради факта, че позволява
ищеца да променя условия по договора без наличието на яснота за причините за
това, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 143, т. 10 от ЗЗП. Излага
съображения, че бланкетното посочване в договора „при
промяна на пазарните условия" е равнозначна на липса на основание за
извършването на такава промяна, по смисъла на чл. 143, точка 10 от ЗЗП.
Неопределеността на използваната в договора формулировка „при промяна на
пазарните условия", всъщност води до извода, че изцяло във властта на
банката е да преценява от една страна наличие на такава промяна, а от друга
страна основателност за промяна на стойността на банковия ресурс, като една от
предпоставките формиращи годишната лихва. Твърди, че чл. 4.1. от договора за
кредит води до значително неравновесие между правата и задълженията на
потребителя и банката, поради което същата се явява неравноправна. Твърди, че
клаузата е в нарушение и на чл. 58 от Закона кредитните институции, тъй като
при отпускане на кредита банката следва да предостави информация в писмена
форма, относно условията по кредитите, като задължително се посочват данни за
лихвения процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията,при които
може да се променя лихвата, а така също и за общите разходи по кредита и за
обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят.
Твърди, че такава информация в процесния договор
липсва. Счита, че не са налице предпоставките на нормата на чл. 144, ал. 3 от
ЗЗП, дерогиращи приложението на чл. 143, т. 10 и т.
12 от същия закон. В тази връзка:- промяната на пазарните условия е риск, който
се поема от всеки участник в гражданските правоотношения. Тоест, банката сама
определя лихвената си политика. Следователно тези решения са изцяло в неин
контрол и не попадат в хипотезата на чл. 144, ал. 3 от ЗЗП. Твръди,
че последната разпоредба визира само онези обстоятелства, които обективно биха
повлияли на финансовия пазар. Клаузата на чл. 4.1. от процесния
договор даваща възможност на банката за едностранна промяна на лихвата - без
посочване на обективните критерии за това е неравноправна, а като такава и
нищожна, по смисъла на чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 от
ЗЗП. Процесната клауза от договора попада и в
приложното поле на чл. 143, точка 12 от ЗЗП, съгласно която разпоредба
неравноправна клауза е тази, която дава право на търговеца или доставчика да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора. Твърди, че е налице значително завишаване на цената в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора и за потребителят не е предвидена
нарочна възможност при такива хипотези да се откаже от договора за кредит.
Твърди, че в чл. 3.3.
от е видно, че потребителят няма възможност да реагира на тази промяна и
евентуално да не я приеме, защото промяната влиза в сила по осмотрение
на банката. Видно от текста на договора, банката уведомява потребителя за
промяната, но влизането в сила на промяната не е обвързано със съобщаването и
възможността за становище от страна на потребителя. Клаузата от
договора/чл.4.1./ попада в хипотезата на чл. 143, т. 10, тъй като дава
възможност на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание. Оспорва допустимостта в
исковото производство по чл.422 от ГПК основанието на установителния
и на осъдителния иск, предявен при условията на евентуалност, да бъде идентично.
При идентичност на основанията осъдителния иск е процесуално недопустим, тъй
като е лишен от правен интерес от неговото предявяване- в установителното
производство по чл.422 от ГПК кредиторът-шцец
разполага с изпълнително основание и това е издадената в негова полза заповед
за изпълнение. Моли предявената претенция да бъде отхвърлена. Претендира
направените разноски.
В срок е подаден писмен
отговор от назначения особен представител на ответника Т.П., в който взема
становище за недопустимост на предявения
установителен иск, тъй като не е настъпила
предсрочната изискуемост на вземането. Твърди, че са недопустими предявените
евентуални осъдителни искове, тъй като не могата да
бъдат съединени с посочените установителни искове със
същия предмет. В случай, че бъде прието че исковете са допустими, то счита
същите и за неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца изложени в исковата
молба, а именно: че „***(***)” ЕАД е предоставила на Т.Н.П. в
качеството му на кредитополучател по договор за банков кредит в размер на
26897.50 лв. както и че посоченият кредит е усвоен от кредитополучателя по
разплащателна сметка разкрита в „***(***)” ЕАД. - че е налице неизпълнение от страна на ответника Т.Н.П. на
поетите задължения за плащания по описания по-горе договор и допълнителните
споразумения към него,- че ответникът Т.Н.П. е в забава за плащане на
задълженията по договора и допълнителните споразумения към него, считано от 08.08.2017 г. по отношение на шест месечни вноски, дължими
съответно на 15.02.2017г.,15.03.2017г„ 15.04.2017г.,15.05.2017г,, 15.06.2017г.
и 15.07.2017г. в размер от на 83,22 евро месечно, - че към 08.08.2017 г. от страна на
кредитополучателя не са заплатени общо 6 погасителни вноски по главница,
дължими на всяко 5-то число на месеца, а именно- считано от вноската, дължима
на 15.02.2017г., 15.03.2017г„ 15.04.2017г., 15.05.2017г. 15.06.2017г и
15.07.2017г. 05.08.2017 г. в размер на 83.22 лв., -че остатъчната главница по кредита
възлиза на 6 661.13 евро и че същата е дължима в резултат на обявяването на
предсрочната изискуемост на кредитното задължение. Твърди, че е клаузите на
чл.4. от договора, с която е уговорен размерът на годишната лихва по договора и
чл.4.1. от договора, с която е уговорено, че при промяна на пазарните условия,
банката може едностранно да променя лихвата са неравноправни по смисъла на чл.
143 от Закона га защита на потребителите, което води до тяхната нищожност,
съгласно чл 146 ал 1 от същия нормативен акт. Оспорва формалната доказателствена
сила на следните частни документи, представени като доказателства по делото
ведно с исковата молба, относно факта, че същите са подписА.от
ответниците Т. Н.П. и Р.Л.А., а именно: Договор за
банков кредит от 30.06.2008 г. с погасителен план, Анекс №1 от 23.12.2008 г.с
погасителен план, Анекс №2 от 05.02.2010
г. с погасителен план, Анекс №3 от 24 06 2015 г с погасителен план. Моли да
бъде прието, че ищецът не е обявил по надлежния ред предсрочната изискуемост на
кредита нито преди предяваване на настоящия иск, нито
едновременно с връчването на исковата молба. Твърди, че по делото са
представени известия за доставяне, в които е посочен получател и адрес и
подател и адрес и е посочено че съдържат уведомително писмо изх.№ 001-73837 и
№001-73838. Тези известия за доставка не са попълнени, и безспорно е, че
доставките не са получени. Твърди, че от друга страна от известията за доставка
не може да се направи извод, че са били изпратени писма до Плевен, и че
служител на пощата е посетил адреса на ответника с цел да му се връчи. От
представеното копие на пощенски плик с посочен адрес на ответника и с
отбелязване от пощенски служител „непотърсен в срок” - 07.08.2017 г. не може да
бъде направен извод какво писмо е било изпратено, нито че ответника и
поръчителя са били уведомен, че имат някаква пратка за получаване. Твърди, че
ако служител на пощата е посетил адреса е следвало да има отбелязване за
отправена покана до адресата да се яви в пощенската станция и в какъв срок.
Твърди, че е от значение, изявлението на банката да достигне до адресата, т.е.
до лицето, до което съобщението е
предназначено, а не до адреса, посочен в договора. Твърди, че предсрочната изискуемост
на вземането не може да бъде оповестена на длъжника Т.П. и чрез получаване на
препис от исковата молба и приложените към нея документи, тъй като той се
представлява от особен представител. Доколкото ищецът твърди, че вземането е
изискуемо, тъй като кредита е обявен за предсрочно изискуем и на това основание
претендира процесната сума от 7 105.36 евро.,
предсрочната изискуемост следва да бъде обявена на ответника. Прави възражение
за прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултското възнаграждение по ч.г.д.№№7709/2017 г. и
настоящото дело. Моли юрисконсултското възнаграждение
на ищеца да бъде определено от съда
съгласно разпоредбата на чл.78, ал8 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от
представения по делото Договор за банков кредит от 30.06.2008г. , сключен между
****** ЕАД, в качеството на кредитор и ответниците Т.Н.П.,
в качеството на кредитополучател и Р.Л.А., в качеството на поръчител, на кредитополучателя
е отпуснат кредит в размер на 26 897.50 лева.
Съгласно чл.1 от Договора, кредитът е отпуснат за
рефинансиране на кредит и потребителски нужди и е с краен срок за погасяване -
15.06.2018г. С чл.5. от Анекс № 3 от 24.06.2015г. крайният срок за погасяване
на всички задължения по кредита е променен на 15.06.2025г. Съгласно чл.4. от
Договора страните са уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит
- възнаградителна (редовна) лихва в размер на 8.25 %,
като редовната лихва се начислява върху усвоената и непогасена главница на
годишна база. При забава в заплащането на дължими вноски по кредита е уговорена
неустойка - наказателна лихва, чийто размер се определя като към размера на
дължимата възнаградителна (редовна) лихва се прибавят
10 пункта годишно (чл.4.4. от Договора). Наказателната
лихва се начислява на годишна база върху забавените вноски за главница, считано
от деня на забавата до окончателното им погасяване. Съгласно чл.5. от Договора,
кредитът следва да бъде погасен на 120 (сто и двадесет) равни анюитетни месечни погасителни вноски, всяка една в размер
на 329.90 лева, дължими на 15-то число от съответния месец, считано от
15.07.2008г. до 15.06.2018г. включително. Съгласно чл.8.1. от Договора, за
обезпечение на всички вземания на Банката по договора се учредява поръчителство
от Р.Л.А., като поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя пред Банката
за изпълнение на задълженията по договора до окончателното погасяване на всички
задължения на кредитополучателя към Банката, в сроковете и при условията на
договора (чл.8.3. от Договора).
Договорът за банков кредит от 30.06.2008г. е
изменен и допълнен с подписването на Анекс № 1 от 23.12.2008г., Анекс № 2 от
05.02.2010г. и Анекс N 3 от 24.06.2015г. Съгласно чл.1 от Анекс № 1 от
23.12.2008г. страните са приели за установено, че към 23.12.2008г. усвоената и
непогасена част от кредита е в размер на 26 030.20 лева, като съгласно чл.2. от
Анекс № 1, посочената сума ще се трансформира в евро, с което задължението на
кредитополучателя към Банката ще се промени на 13 335.14 евро. Краен срок за
погасяване на кредита е 15.06.2018 г. , който в последствие е удължен до
15.06.2025 г. с Анекс №3/24.06.2015
г. Общата сума, която следва да се възстанови по кредита възлиза на 39 588 ,\в.
- 120 анюитетни вноски по 329,90 лв. платими за
периода от 15.07.2008 г. до 15.06.2018 г. Съгласно чл.4 за ползваният кредит,
кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на 8.25 %, от
които СБР към момента на сключване на договора за лева 6.25% и 2 % надбавка.
Стойност на банковият ресурс е лихвеният процент по междубанковите депозити за
съответният период и валута по котировка „предлага“ плюс законоустановените
разходи на банката, в т.ч. за поддържане на ЗМР и свързаните с Фонда за
гарантиране на влоговете, изчисляван текущо от отдел „Ликвидност и инвестиции“
при банката. Съгласно чл.4.1. при промяна на пазарните условия, банката може
едностранно да променя лихвата в частта СБР, а новият лихвен процент влиза в
сила от датата, посочена в уведомлението до кредитополучателя. Съгласно чл.4.2.
след промяната на лихвата банката изготвя нов погасителен план за дължимите анюитетни вноски, който се изпраща на кредитополучателя в 7
дневен срок от влизането в сила на променената лихва.Съгласно чл.4.4. при забава в плащането на дължими суми по кредита,
кредитополучателя дължи набанката обезщетение за
забава — наказателна надбавка към договорната лихва в размер на десет пункта.
На 23.12.2008 г. е сключен Анекс №1, съгласно който страните са се съгласили,
че към 23.12.2008 г. усвоената и непогасена част от кредита е 26 030.20 лв.,
която считано от същата дата се трасформира в евро, с
което задължението се променя на 13 335.14 евро. Считано от 23.12.2008 г. за ползваният
кредит кредитополучателят следва да заплаща лихва в размер на 9%, от които СБР
за евро плюс 2.6% надбавка. Договорено е също, че сумата по анекса следва да се
заплати с една първа изравнителна вноска и 113 вноски по 174.43 евро, дължими на 15 то число за периода от
15.02.2009 г. до 15.06.2018 г. На 05.02.2010 г. е сключен Анекс №2, като
съгласно чл.2 страните са се съгласили и приемат за установено, че към датата
на подписване на анекса дължимите суми по процесния
кредит са следните: 12 323.02 евро редовна главница и 61.62 евро текуща редовна
лихва. Променен е крайният срок за погасяване на кредита 15.01.2020 г.
Договорната лихва е сбор от СБР и надбавка от 2.6%. Договорен е гратисен период от 15.02.2010 г. до 15.07.2010 г., през
който кредитополучателят следва да заплаща само лихва в размер на 92.42 евро, а
за периода от 15.08.2010 г. до 15.01.2020 г. — равни месечни вноски по 161.20
евро. Остава договорената клауза относно наказателната лихва - договорна лихва
и 10 пунка наказателна надбавка. На 24.06.2015 г. е
сключен Анекс №3 към договора за кредит, с който страните се съгласяват, че към
датата на сключване на този анекс задължението е 7 598.47 евро - 7060.67 евро
редовна главница, 502.10 евро просрочена главница, 35.65 евро просрочена лихва
и 0.05 евро наказателна лихва за 16.03.2015 г., както и 103.80 евро просрочена
лихва, 10.06 евро текуща редовна лихва за м.06.2015 г., 10.77 евро наказателна
лихва за периода от 18.03.2015- 23.06.2015
г. Договорена е годишна лихва в размер на СБР/3.10% към анекса/ и 2.60 %
надбавка. Сумата от 124.63 евро ще бъде изплатена с последна изравнителна
вноска на 15.06.2025 г., когато е договорен и крайният срок на договора.
Дължимите вноски по този анекс са в размер на 83.22 евро, дължими на 15-то
число на всеки месец.
Ответника Т.П., чрез особения представител по
делото е оспорил автентичността на подписите, положен от негово име, както и от
името на поръчителя Р.А., положени в Договор за банков кредит от 30.06.2008 г.
с погасителен план, Анекс №1 от 23.12.2008 г.с погасителен план, Анекс №2 от 05.02.2010 г. с погасителен
план, Анекс №3 от 24.06.2015г. с погасителен план. Открито е производство по
чл.193, ал.1 ГПК и е разпределена доказателствената
тежест както следва: В тежест на ищеца е да докаже, че подписите положени от
името на Р.Л.А. в Договор за банков кредит от 30.06.2008 г. с погасителен план,
Анекс №1 от 23.12.2008 г.с погасителен
план, Анекс №2 от 05.02.2010 г. с погасителен план, Анекс №3 от
24.06.2015г. с погасителен план са положени от Р.А.. В тежест на ответника Т.Н.П.
е да докаже, че подписите положени от негово име в Договор за банков кредит от
30.06.2008 г. с погасителен план, Анекс №1 от 23.12.2008 г.с погасителен план, Анекс №2 от 05.02.2010 г. с погасителен
план, Анекс №3 от 24.06.2015г. с погасителен план не са положени от него. В
тази връзка нито една от страните, на които е възложената доказателствената
тежест не е направила доказателствени искания за
доказване на факта на полагане на подписа на посочените лица в оспорените
доказателства. В този смисъл съдът приема, оспорването, че подписа на Т.П. в Договор
за банков кредит от 30.06.2008 г. с погасителен план, Анекс №1 от 23.12.2008
г.с погасителен план, Анекс №2 от
05.02.2010 г. с погасителен план, Анекс №3 от 24.06.2015г. с погасителен план за
неуспешно. В частта, в която Т.П. е оспорил подписа на поръчителя в посочените
документи, носещата доказателствена тежест банка по
отношение на подписа положен от поръчителя Р.А. в оспорените документи също не
е ангажирал доказателства. От друга страна, Р.А. като страна по делото не е
оспорил положените от него подписи в оспорените от първия длъжник
доказателства, поради което съдът намира че е това оспорване е неуспешно. Освен
това, тъй като кредитополучателя Т.П. е оспорил подписите на поръчителя, дори
да бъде прието, че оспорването е успешно, то този факт е ирелевантен
по отношение на дължимостта на вземанията на ищеца от
първия ответника, който е кредитополучател по процесния
договор за кредит. Предвид изложеното, съдът признава, направеното оспорване на
авторството на подписите, положени от името на за Т.П. и Р.А., в Договор за
банков кредит от 30.06.2008 г. с погасителен план, Анекс №1 от 23.12.2008 г.с
погасителен план, Анекс №2 от 05.02.2010
г. с погасителен план, Анекс №3 от 24.06.2015г. с погасителен план за недоказано,
на основание чл.194, ал.2 ГПК.
Видно от писмо изх.№ 001-73839/13.07.2017г.,
отправено до Т.П./л.28 от делото/ и Писмо изх.№ 001-73838/л.31 от делото/,
същите са отправени до Т.П. и с тях е направено изявление от страна на банката
за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. С писмо изх.№
001-73839/13.07.2017г., същото са отправено до Р.А. и с тях е направено
изявление от страна на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита. И трите писма са изпратени по пощата с обратна разписка на посочения в
договора за кредит адрес на кредитополучателя. И двете писма са върнати като
неполучени. Съгласно чл.12.7 от Договора всички уведомления и изявления във
връзка с Договора за кредит и последващите анекси към
него трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени от
кредитополучателя/поръчителя, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез
изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка, достигнат до адреса
за кореспонденция на кредитополучателя, посочен
в настоящия договор или в уведомлението за промяна в адреса. Подобни
клаузи фигурират и в последващите подписА.към
договора анекси.
Установява се от приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, който съдът кредитира като обоснована и компетентна, че Банката е
отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 26 897.50 лева за
рефинансиране на кредит в ***АД за потребителски нужди. Сумата е отпусната еднократно
по сметка на кредитополучателя в банката на 30.06.2008 г. От прегледаните
счетоводни записвания, е установено, че кредитополучателят е заплатил
погасителни вноски с падежи от 15.07.2008 г. до 15.01.2017 г., като за периода
от 15.02.2017 г. до 15.07.2017 г. погасителните вноски /общо 6 броя погасителни
вноски/ не са заплатени, поради което банката е предприела действия по
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. На 08.08.2017
г. ****** АД е осчетоводила задължението по процесния
кредит като предсрочно изискуемо. Последното плащане, отразено по счетоводните
книги на банката е извършено на 01.06.2017 г., когато са погасени 0.32 евро от
вноска с падеж 15.02.2017 г. редовна лихва и частично от главницата от вноска с
падеж 15.01.201г. - 5.52 евро. Задължението, което е заведено по счетоводните
книги на банката по отношение на Договор за кредит от 30.06.2008 г., допълнен и изменен с Анекс №1, №2 и
№3 към датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.7709/2017 г. 02.10.2017 г. и
към датата на изготвяне на експертизата е в следните размери: Изискуема
главница ЕВРО, в това число 6 661.13, Падежирала и
неплатена главница от 15.01.2017-07.08.2017 г. 327.94, предсрочно изискуема
главница 6 333.19, Изискуема
редовна лихва, в това число 168.37, редовна
лихва върху вноски с настъпил падеж от 15.02.2017-15.07.2017 149,76, Редовна лихва върху предсрочно
изискуема главница от 16.07.2017-07.08.2017 / предср.изискуемост/ 18.61, зискуема наказателна
лихва, в това число 151.23 наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж от
15.02.2017-28.09.2017 /заявлението/ 17.69 наказателна лихва върху предсрочно
изискуема главница от 08.08.2017-28.09.2017 133.54 Изискуема лихва съгласно Анекс№3 от
24.06.2015 за периода от 15.03.3015¬23.06.2015 124.63 ОБЩО 7 105.36 евро. Размера на задълженията към
датата на изготвяне на заключението 02.12.2018 г., в случай че предсрочната
изискуемост е настъпила на 29.06.2018 г. /датата на връчване на ИМ/ е: главница
- 6 661.12 евро, Договорна лихва за периода от 15.02.2017 г. до 29.06.2018 г. -
415.21 евро, Наказателна лихва за периода от 15.02.2017 г. до датата на
проверката 02.12.2018 г. - 522.02 евро Изискуема лихва по Анекс №3 — 124.63
евро. Размера на лихвените проценти за редовна и наказателна лихва са се
променяли в съответствие с промяната на СБР, която се публикува на финансовите
сайтове на банката, както следва: дата на промяна на лихвен процент лихвен процент - СБР+надбавка
30.6.2008 /6,25+2/8,25 за лева, 15.10.2008
/7,00+2/9,00 за лева, 15.1.2011 /5,9+2,6/8,5 Евро, 15.10.2012 /5,2+2,6/7,8 Евро, 15.11.2013 /4,3+2,6/6,9 Евро, 15.12.2014 /3,1+2,6/5,7 Евро,15.12.2016
2,00+2,6/4,6 Евро. Експертизата констатира, че начислените наказателни лихва по
процесния договор са във връзка с неплатените вноски
по главница, изчислени с лихвен процент равен на сбора на договорната лихва и
10 пункта наказателна надбавка. Компонентите на СБР за евро са както следва: 1.1.Съгласно чл.4. от Договора за банков кредит от
30.06.2008г., дефиницията на СБР е следната: “Лихвеният процент по
междубанковите депозити за съответния период и валута по котировка
"предлага" плюс законоустановените разходи
на Банката, в т.ч. за поддържане на ЗМР и свързаните с Фонда за гарантиране на
влоговете, изчистван текущо от отдел “Ликвидност и инвестиции” при Банката”.
1.2. От
февруари 2010 г. „***(***)“ ЕАД използва изменена дефиниция за СБР. В
подписания Анекс До 2 от 05.02.2010 г. към договора за банков кредит от
30.06.2008 г., СБР е формулиран, както следва - “Лихвеният процент за
съответната валута, при който Банката осигурява ресурс за финансиране на
клиенти, увеличен с разходите по управление на падежната структура на активите
и пасивите на банката, и други законоустановени
разходи”. В Анекса е заложено още, че СБР се определя от Комитет по управление
на активите и пасивите на Банката и може да се преизчислява и променя от
Банката ежемесечно, а също така са заложени и критериите за промяна на СБР.
Банката информира своите клиенти за промяната в СБР чрез публикация в своя
интернет сайт, на видимо място в офисите или но Друг подходящ начин. Съгласно
възприетата от Банката методология, СБР за евро се изчислява посредством
формула, представляваща сбор от три основни компонента - разходи за първичен
депозитен ресурс, разходи за вторичен ресурс и допълнителни разходи. „***(***) ЕАД поддържа политика на устойчив лихвен
процент, прилаган към кредитите на клиентите. Затова в Методологията за
определяне на СБР е заложен период от 6 месеца за преразглеждане. При наличие
на тази устойчива тенденция и разминаване на официалния СБР от изчисления с
повече от 0.5 %, банката предприема действия за промяна. Такава е промяната от
януари 2011г., когато официалният СБР е приравнен на изчислената 6-месечна
средна стойност, отразяваща финансирането на банката. Такива намаления са
направени също и към септември 2012г. с 0.7 %, към октомври 2013г. - с 0.9 % и
към декември 2014г. - с 1.2 %. Както се установява от посочените лихвени
проценти, като съвкупност от СБР за лева/евро и постоянна надбавка от 2/2,6 пункта, почти за целият срок на договора лихвените нива
са намалявали от 8,25 % към сключване на договора до 4,6 % към 2017 г., въпреки
че дори договорената надбавка е увеличена от 2 на 2,6%. СБР през цялото време
се движи в посока намаляване. Единственото повишаване на лихвеният процент е
между 15.10.2008 г. и 15.01.2011г. с 0,75%, което в цифрово изражение не оказва
голямо влияние върху договорните лихви. Погасителни планове не са изготвяни при
изменение на лихвените проценти с оглед промяната на СБР.
При така
установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит Банката
се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да я върне след изтичане на
срока. Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ заемателят плаща лихва по кредита,
уговорен с банката.
По делото е установено, че по силата на договор за кредит,
изменен с описаните по-горе анекси, ищеца е предоставил на кредитополучателя Т.П.
сумата от 26897,50 лева, която е усвоена изцяло от кредитополучателя. Вземането
е обезпечено с поръчителството на Р.А.. С описаните по-горе анекси, вземането
по договора за кредит е превалутирано в евро, като
съгласно Анекс № 3 сумата е в размер на 7060,67 редовна главница, 402,10 евро
просрочена главница, 35,65 евро просрочена редовна лихва, 0,05 евро лихва и
наказателна надбавка върху просрочената главница. Съгласно приетата по делото
СИЕ дължимата главница по кредита към датата на подаване на заявлението е в
размер на 6661,13 евро, от които 327,94 евро падежирала
и неплатена главница и 6333,19 евро предсрочно изискуема главница.
Видно е от приетата СИЕ, че последното Последното
плащане, отразено по счетоводните книги на банката е извършено на 01.06.2017
г., когато са погасени 0.32 евро от вноска с падеж 15.02.2017 г. редовна лихва
и частично от главницата от вноска с падеж 15.01.2017г. - 5.52 евро, поради
което са настъпили предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем на основание на чл.11 от Договора- неплащане изцяло или частично на
кое да е парично задължение по договора и анексите в продължение на 150 дни от
падежа, считано от 151-вия ден.
Спорно между страните е дали е настъпила
предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит, изменен с процесните анекси. Видно от писмо изх.№
001-73839/13.07.2017г., отправено до Т.П./л.28 от делото/ и Писмо изх.№
001-73838/л.31 от делото/, същите са отправени до Т.П. и с тях е направено
изявление от страна на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита. С писмо изх.№ 001-73839/13.07.2017г., същото са отправено до Р.А. и с
тях е направено изявление от страна на банката за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита. И трите писма са изпратени по пощата с обратна разписка
на посочения в договора за кредит адрес на кредитополучателя. И двете писма са
върнати като неполучени. Съгласно чл.12.7 от Договора всички уведомления и
изявления във връзка с Договора за кредит и последващите
анекси към него трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат
получени от кредитополучателя/поръчителя, ако по факс, чрез лично доставяне или
чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с обратна разписка, достигнат до
адреса за кореспонденция на кредитополучателя, посочен в настоящия договор или в уведомлението за
промяна в адреса. Подобни клаузи фигурират и в последващите
подписА.към договора анекси. Адресите, на който са изпратени
уведомленията до Т.П. и Р.А. са именно посочените в Договора и анексите. В
клаузата на чл.12.7 от Договора за встъпване в дълг по същество е уговорено фингирано връчване на уведомления и изявление на страните
по договора. Съгласно уговореното, е прието, че всяко писмено изявление, което
е достигнало до адреса на ответницата се счита за получено от нея. В случай, че
в договора са предвидени конкретни способи за връчване на кореспонденция между
страните, редовността на връчването на уведомлението на кредитора за обявяване
на предсрочна изискуемост на вземането се преценява според клаузите на
договора. При тълкуването на договора по правилата на чл.20 ЗЗД би следвало да
се съобрази, че конкретната уговорка относно връчване на кореспонденция цели
ефективно упражняване на правата на страната, която изпраща съобщение, като
препятства евентуално недобросъвестно поведение на получаващата страна.
Съгласно Решение № 148/ 02.12.2016 г. по т.д.№ 2072 по описа за 2015г. на ТО на
ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, Начинът
на удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ
волеизявлението на банката, че счита вземането по договор за кредит за
предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ
за уведомяване. В производството по установителния
иск, предявен по реда на чл.422 ГПК, при оспорване на удостовереното връчване
на документа, преценката за редовността на връчването се извършва от съда след
обсъждане на въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните
клаузи. В случая оспорванията на отвтениците
са бланкетни. Предвид изложеното, съдът намира, че ответниците са надлежно уведомени за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем.
Ответниците не са представили доказателства да са изпълнили задължението си за погасяване
на дължимите вноски по кредита. Изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза е установила, че претендираните по заповедното производство размери
на главницата е точно
отразена и съвпада със сумата, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 7709/2017 по описа на РС-Плевен.
При така изложеното, съдът счита, че се доказа по
безспорен начин, че ответниците дължат връщане на сумата
в размер на 6661,13 евро главница по процесния
договор за кредит, поради което следва предявения иск да бъде уважен изцяло в
предявения си размер.
По отношение на останалите предявени искове за
договорни лихви, съдът намира следното във връзка с направените възражения на ответниците за нищожност на клаузите за договорни лихви
поради неравноправност, съдът намира, че в правната доктрина и в съдебната
практика безспорно е установено, че методът на изчисляване на съответния лихвен
процент, трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура,
посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от
отделните компоненти – пазарни индекси и/ или индикатори. Поради това и предвид
правната характеристика на договора за кредит, безспорна е и необходимостта от
постигнато между съконтрахентите съгласие за начина
на формиране възнаграждението на кредитодателя, т.е
относно конкретната формула за определяне възнаградителната
лихва - съществен елемент от съдържанието на този вид банкова сделка. От тук
съдът извежда, че методиката за изчисление на лихвата, респ. БЛП, също се явява
елемент от договора за кредит, което само по себе си изключва възможността
същият да бъде едностранно променян от кредитодателя
след сключване на кредитния договор, независимо дали се касае до фиксиран
лихвен процент или до променлив такъв. Когато потребителят не е получил
предварително достатъчно конкретна информация относно това как кредитодателят едностранно може да промени цената на
доставената му финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по адекватен
съобразно интересите си начин, както и когато методологията, създадена от
банката-кредитор, като нейни вътрешни правила, не са част от кредитния договор,
последният не може да се счита за добросъвестен по см. на общата дефиниция за
неравноправната клауза по чл.143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл.144,
ал.3, т.1 ЗЗП, т.е. дали изменението на цената се дължи на външни причини,
които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени
от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор.
В подписаните между страните договор и анекси
липсва яснота по начина на изменение на лихвените проценти по кредита. Неяснотата
и неинформираността досежно част от договора, от
която зависи размерът на договорната лихва, респ. размерът на анюитетните вноски, поставя кредитополучателите в
неравностойно спрямо банката положение. В този смисъл е и практиката на ВКС
постановена по реда на чл. 290 ГПК – решение № 95/13.09.2016г. по т.д. №
240/2015г. на 2-ро т.о.; решение № 424/02.12.2015г. по гр.д. № 1899/2015г. на
4-то г.о. и решение № 77/22.04.2015г. по гр.д. № 4452/2014г. на 3-то г.о.
Предвид изложеното по-горе и предвид отсъствие на доказателства за наличие на
изключения по чл. 144 ЗЗП, оспорените от ответниците
клаузи, въз основа на която банката-кредитор едностранно е променила размера на
лихвите по кредита, като неравноправни по см. на чл.143 ЗЗП са нищожни на
основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Факта, че
подробна информация е предоставена от ишеца на ВЛ при
изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза не може да санира
липсата на посочената яснота по начина на изменение на лихвените проценти.
Факта, че лихвените проценти по кредита са били в посока намаляване през срока
на договора също е ирелевантен. Съдът се произнася по
неравноправността на клаузите към момента на подписването на договора и
анексите, в които те са включени.
Нищожните клаузи, от своя страна, не пораждат
правни последици и следователно не обвързват страните по сделката.
С оглед гореизложеното се явяват неоснователни
предявените искове с правно основание за сумите от 168,37 евро изискуема
редовна лихва, 151,23 евро изискуема наказателна лихва и 124,63 евро изискуема
лихва, поради което следва да бъдат отхвърлени в предявените си размери.
С оглед изхода на спора по главните искове, съдът
не дължи произнасяне по предявените евентуални искове.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната
тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените обективно
кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер, ответника следва
да бъде осъден да заплати солидарно с Ангел Георгиев направените разноски от
икеца по делото в заповедното производство в общ размер от
307,44 лв.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца, направените от него разноски
в настоящото производство за ДТ, депозит за вещо лице
и юрисконсултско възнаграждение
/393,18лв+300+100/ в размер на 743,59 лв., а ответника Т.П. и 468,74 лева.
На основание
чл.78, ал.3 ГПК ищеца следва
да заплати на ответника Р.А. направените
разноски за адвокатско възнагражедение
и вещо лице в размер на 81,27 лева съразмерно с отхвърлената част на
претенцията.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124
от ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, по отношение на ответниците Т.Н.П., ЕГН **********,*** и длъжникът Р.Л.А., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на "***(***)”
ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от А.В. А.и М.Т.П., сумата 6661,13 евро, представляваща задължение-главница по Договор
за банков кредит от 30.06.2008 г. с погасителен план,
Анекс №1 от 23.12.2008 г.с погасителен план, Анекс №2 от
05.02.2010 г. с погасителен план, Анекс
№3 от 24.06.2015г. с погасителен план , за която е издадена
заповед за изпълнение № 5025/03.10.2017 по ч.гр.д.7709/2017 по описа на
РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от "***(***)” ЕАД с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от А.В. А.и М.Т.П. против Т.Н.П., ЕГН **********,*** и
длъжникът Р.Л.А., ЕГН **********,***
иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124
от ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ, за признаване за
установено, че ответниците по делото дължат на ищеца сумата от 168,37 евро, представлаваща изискуема редовна лихва за периода от
15.02.2017г. до 28.09.2017г. по Договор за банков кредит от 30.06.2008 г. с
погасителен план, Анекс №1 от 23.12.2008 г.с погасителен план, Анекс №2 от 05.02.2010 г. с погасителен
план, Анекс №3 от 24.06.2015г. с погасителен план , за която е издадена заповед
за изпълнение № 5025/03.10.2017 по ч.гр.д.7709/2017 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от "***(***)” ЕАД с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от А.В. А.и М.Т.П. против Т.Н.П., ЕГН **********,*** и
длъжникът Р.Л.А., ЕГН **********,***
иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124
от ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ, за признаване за
установено, че ответниците по делото дължат на ищеца сумата от 151,23 евро, представлаваща изискуема наказателна лихва за периода от
15.02.2017г. до 28.09.2017г. по Договор за банков кредит от 30.06.2008 г. с
погасителен план, Анекс №1 от 23.12.2008 г.с погасителен план, Анекс №2 от 05.02.2010 г. с погасителен
план, Анекс №3 от 24.06.2015г. с погасителен план , за която е издадена заповед
за изпълнение № 5025/03.10.2017 по ч.гр.д.7709/2017 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от "***(***)” ЕАД с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от А.В. А.и М.Т.П. против Т.Н.П., ЕГН **********,*** и
длъжникът Р.Л.А., ЕГН **********,***
иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124
от ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ, за признаване за
установено, че ответниците по делото дължат на ищеца сумата от 124,63 евро, представлаваща изискуема лихва съгласно чл.4, вр.чл.1, б.Б от Анекс 3, за периода от 15.03.2017г. до
23.06.2017г. по Договор за банков кредит от 30.06.2008 г. с погасителен план,
Анекс №1 от 23.12.2008 г.с погасителен
план, Анекс №2 от 05.02.2010 г. с погасителен план, Анекс №3 от
24.06.2015г. с погасителен план , за която е издадена заповед за изпълнение №
5025/03.10.2017 по ч.гр.д.7709/2017 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Т.Н.П., ЕГН **********,*** и длъжникът Р.Л.А.,
ЕГН **********,*** да платят на "***(***)”
ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от А.В. А.и М.Т.П. сумата от 307,44 лв.
направени деловодни разноски по ч.гр.д.№7709/17 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Т.Н.П., ЕГН **********,*** и длъжникът Р.Л.А.,
ЕГН **********,*** да платят на "***(***)”
ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от А.В. А.и М.Т.П. сумата от 743,59 лв.
направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Т.Н.П., ЕГН **********,*** да плати на "***(***)”
ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от А.В. А.и М.Т.П. сумата от 468,74 лв.
направени деловодни разноски за особен представител.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК ***(***)” ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.В.
А.и М.Т.П. да плати на Р.Л.А., ЕГН **********,*** сумата
от 81,27 лв. направени деловодни разноски.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: