Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260049
гр. ВРАЦА,23.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско
отделение, в
публичното заседание на 05.02.2021г., в
състав:
Председател:Евгения Симеонова
Членове:Пенка Т.Петрова
Ана А.
в присъствието на: прокурора секретар
М.Костадинова,като разгледа докладваното от съдия П.Петрова в.гр. дело
N` 4 по
описа за 2021 година,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба,подадена от Е.Д.Б. ***,чрез назначения му особен представител
адв.М.Д. от ВрАК,срещу решение на РС гр.Враца от 28.10.2020г.,постановено по
гр.д.№4682/2019г.,с което е уважени предявения против въззивницата
установителен иск с правно основание
чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.240 ал.1,чл.79
ал.1 ЗЗД,както и в частта относно разноските.
Поддържа се във
въззивната жалба,че решението е
неправилно,необосновано и незаконосъобразно – постановено при неправилно
приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати
процесуални нарушения.Иска се отмяна на обжалваното решение,и постановяване на
ново от въззивната инстанция,с което предявения иск се отхвърли.Претендират се
разноски за двете инстанции.С въззивната жалба не се иска събиране на нови
доказателства.
Противната
страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.Няма нови доказателствени искания.
Пред въззивната
инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият
състав намира въззивната жалба за
редовна от външна страна,и процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок
по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване, и
против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана
по същество въззивната жалба се явява неоснователна.
Пред
първоинстанционния съд е предявен против въззивника установителен иск за
установяване по размер на парично вземане по издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 2531/2019г.,и за признаване за установено, че ответникът/въззивник/
дължи сумата 387,23 лева -
главница за погасяване на остатък по Договор за револвиращ кредит отпуснат под формата
на MastepCard,издадена към договор за покупка на стоки и услуги с № СREХ-***, сключен на 01.08.2015г.; 19,44 лв.-
мораторна лихва за периода от 10.11.2017
г. до 11.06.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 27.06.2019 г. и направените в заповедното производство разноски. В исковата молба се
твърди, че претендираните суми представляват просрочени неплатени задължения с
настъпил падеж към револвиращия кредит, а вземането е изискуемо в претендирания
размер.
Исковете са с правно основание чл.240 и чл.79 от ЗЗД вр. с чл.422 ГПК и
чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.
В срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител,е представил писмен отговор, с който оспорва исковете и моли за
отхвърлянето им, като неоснователни и недоказани. Развива доводи, че ответникът
не е запознат с преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски
формуляр. Твърди, че исковите претенции са прекомерни и в нарушение на добрите
нрави, а също и недействителни, поради неспазване изискванията на чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК. Счита, че в договора са уговорени неравноправни клаузи по смисъла
на чл.143 т.5 и чл.147 ал.1 от ЗЗП.
Установено е от приложеното ч.
гр. дело №2531/2019г. по описа на РС Враца,че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1551/28.06.2019г.,
с която е разпоредено Е.Д.Б., с ЕГН **********, да заплати на кредитора БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. Париж рег.
№ ***, чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А. клон България ЕАД ЕИК
/БУЛСТАТ *** сумата 387,23 лева главница за погасяване на задължение по Договор за револвиращ кредит, 0.00 лв. възнаградителна лихва за периода от
01.09.2016 г. до 10.11.2017 г., 19,44
лв. мораторна лихва за периода от 10.11.2017 г. до 11.06.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 27.06.2019 г., сумата 25,00 лева – държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47
ал.5 ГПК,поради което с разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.
Установено е, че “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и въззивника Е.Д.Б. са сключили договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребилски кредит с издаване и ползване на кредитна
карта №CREX-***/01.08.2015г., по силата на който
“БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД му е предоставило кредит в размер на 1186,92 лв. Предвидено е кредита да се погасява с 12бр. погасителни вноски в
размер на 113.15 лв. Общата стойност на плащанията е уговорен на 1357.84лв.
Годишният процент на разходите е в размер на 30.87%.По делото не се претендират
суми по сключения основен договор за кредит.Претендираните такива в настоящето
производство произхождат от неизпълнение на отпуснатия револвиращ кредит под
формата на кредитна карта с максимален кредит лимит 1000 лв.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението на която се установява, че кредитополучателят е
активирал предоставената му кредитна карта CART-*** на 05.07.2016 г. с максимален кредитен лимит в размер на 1000лв.,като
усвояването на сумата е посредством всякакви разрешени транс акции-теглене в
брой от банкомати, АТМ, плащания чрез терминални устройства /POS/ и др. Кредитът според в.л. е усвоен в рамките на разрешения лимит. От
това е възникнало задължение за погасяване в срок. Към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК по предоставения кредит по кредитна карта са останали
неизплатени задължения за главница: 387,23лв. и законна лихва за забава за
периода 10.11.2017 г. до 11.06.2019 г. в размер на 19,37 лв.
При така изяснената фактическа обстановка
и събрани доказателства първоинстанционният съд приел сключения договор за
недействителен и уважил исковете само за претендираната главница.В останалата
част ги отхвърлил предвид разп.на чл.23 ЗПК.В тази му част решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Настоящата инстанция споделя крайните
фактически и правни изводи на първата,и намира,че решението и е постановено при
правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,като на
основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че за уважаване на
предявените искове ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на
правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си последици, а
именно: сключването на валиден договор за заем между страните чрез реално
предоставяне на определена парична сума от ищеца, в качеството му на заемодател
на ответника, в качеството му на заемател и поемане на задължение от заемателя
за връщане на заетата сума и договорените лихви в претендираните размери,както
и,че при извършеното оспорване на предявените искове в тежест на ответника е да
докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти като установи
изпълнение на задълженията си по договора или докаже наличието на
правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
Както се изложи, от представените доказателства се установява, че на
01.08.2015 г. между страните е сключен договор за потребителски паричен кредит,както
и договор за отпускане на револвиращ потребилски кредит чрез издаване и
ползване на кредитна карта №CREX-***/01.08.2015г., по силата на който
дружеството е предоставило на ответника за потребителски цели паричен заем в
размер на 1186,92 лева,а по револвиращия кредит ищецът предоставил кредитна
карта с максимално кредитно покритие 1000 лв.
Видно от назначената и приета по
делото съдебно-счетоводна експертиза, кредитополучателят активирал
предоставената му кредитна карта CART-*** на 05.07.2016
г. с максимален кредитен лимит в размер на 1000лв. и кредита е усвоен в рамките
на разрешения лимит.
По делото няма спор, че посочения в
договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3
ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на
чл.9 ал.4 ЗПК.
От друга страна отпуснатият заем на ответника като физическо лице
представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13 т.12 от ДР на
ЗЗП и ответникът-въззивник има качеството на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК, както и по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП.
С оглед изложеното е видно, че договорите са за потребителски кредит, чиято
правна регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на
чл.24 ЗПК - и в ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни
изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в
разпоредбите на чл.10 ,чл.11 и чл.12 ЗПК.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията
на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени
в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота,
съдът е задължен да следи служебно за спазването им.Първоинстанционният съд е
изложил кои според него разпоредби са нарушени при сключване на двата
договора.В тази му част,както се изложи решението не е обжалвано и е влязло в
сила.Т.е.влезли са в сила констатациите на съда относно допуснатите нарушения
на императивни норми при сключване на договорите,при което въззивната инстанция
не дължи произнасяне по този въпрос.
Независимо от това настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи,че
споделя изводите на първоинстанционния съд,че при сключване на договора е
спазена изискуемата от чл.10 ал.1 ЗПК писмена форма,както и изискванията на
чл.11 ал.1 т.1-9 и т.11 ЗПК.
Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК, както
и на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 и т.12 и чл.12 ЗПК -не е спазено
изискването относно минимално допустимия
размер на шрифта при изготвяне на договорите и останалите приложения към
тях.Изискването на чл.10 ал.1 ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем
начин и с еднакъв по вид, формат и размер шрифт се отнася до всички елемента на
договора.Нарушена е и разп.на чл.11 ал.1 т.10 и чл.12 ал.1 т.7,8 и 9 ЗПК. В
договорите липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения
процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а
това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора
по ясен и разбираем начин - чл.10 ал.1 ЗПК.В договорите липсва разпоредба
относно предоставяне на предвидената в чл.10 ал.1 т.12 ЗПК информация относно
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит
да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението
на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и
да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи.
Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК сключеният договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребилски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта №CREX-***/01.08.2015г. между страните е
недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията на цитираните
разпоредби от ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в
разпоредбата на чл.23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по
кредита,която в случая възлиза на 387,23лв.-главница, в който размер следва да
бъде уважен предявеният иск.
При така изяснената фактическа обстановка въззивната жалба се явява
неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение,а
първоинстанционното решение – да се потвърди.
При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия
направените от него разноски по водене на делото в размер на 100
лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното,ВрОС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд гр.Враца от 28.10.2020
година,постановено по гр.д.№ 4682/2019г.
ОСЪЖДА Е.Д.Б. *** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж,рег.№ *** чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.клон България,ЕИК ***
разноски пред въззивната инстанция в размер на 100 лв.-юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........