РЕШЕНИЕ
№ 3756
гр. Варна, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110116614 по описа за 2022 година
Ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД
сочи, че в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2. ал.1 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, предоставя В и
К услуги на ответника Ст.М. за имот на адрес ***, който в качеството си на
потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на
този адрес се отчитат по партида с абонатен номер 1197598, чийто титуляр е
ответникът. Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни
да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът и настоящ
ответник не е правил. Съгласно чл.33, ал.2 от ОУ, ответникът е длъжен да
заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава. На
24.08.2022г. поради липса на плащане в срок В и К операторът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до съда срещу
М., въз основа на което било образувано ч.гр.д.№11475/2022г. по описа на
ВРС, което е уважено и ответникът е осъден да заплати на дружеството
сумата от 233.32лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и
К услуги за периода от 14.06.2018г. до 09.03.2022г.; сумата от 51.58лв.,
представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от
15.05.2019г. до 22.08.2022г.; законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда-24.08.2022г. до окончателното
плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
изразяващи се в заплатена по държавна такса в размер на 25лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
Поради невъзможност да бъде открит длъжника, на ищеца е дадена
1
възможност да установи дължимостта на вземането си по исков път.
Дружеството сочи, че ползваните количества В и К услуги са отчитани по
показанието на индивидуалния водомер на ответника чрез електронен карнет
(таблет), при което приложение намира правилото на чл.23, ал.4.
изр.последно от ОУ. Към настоящия момент ответникът не е оспорил чрез
възражение по реда на чл.40, ал.2 от Наредба №4 от 14.09.2004г. на МРРБ
отчетеното количество В и К услуги.
Моли се, съда да постанови решение с което да признае за установено,
че ответника в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат
по партида с абонатен номер 1197598, му дължи сума в общ размер на
233.32лв., представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К
услуги за периода от 14.06.2018г. до 09.03.2022г. на адрес *** сума в общ
размер на 51,58лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези
главници за периода от 15.05.2019г. до 22.08.2022г., както и законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
24.08.2022г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед
№5938/08.09.2022г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№11475/2022г. по описа на ВРС и да се присъдят разноските по заповедното и
исковото производства.
Ответникът чрез назначеният му особен представител е депозирал
отговор, в който сочи, че прави възражение за погасяване на част от
задълженията поради изтекла погасителна давност за периодични задължения
за времето от 11.10.2019г. назад. Оспорва годността на СТИ използвано от
ищеца при измерване на потребената вода. Оспорва представените от
ищцовата страна документи, като неверни. Счита, че чл.23, ал.4 изр.последно
от ОУ е неприложимо при изчисляване на дължимите се суми и счита, че
водомера не е преминал последваща проверка след първоначалното си
монтиране. Моли иска да бъде отхвърлен.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.422 от ГПК
Решаващия състав след като се запозна със събраните по делото
доказателства и твърденията на страните при условията на чл.235, ал.2 от
ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е приложено гр.д.№11475/2022г. на ВРС, протекло по реда на
чл.410 от ГПК по заявление на настоящия ищец за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответницата, като в рамките на същото заявлението е
уважено в пълният си размер отговарящ на претенцията:
233.32лв., представляваща дължима сума по редовен отчет за реално
доставени, ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 14.06.2018г. до
09.03.2022г. по партида с абонатен номер 1197598 за обект-имот, находящ се
в *** ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.08.2022г. до окончателното
изплащане на задължението, - лихва за забава върху главницата в размер на
51.58лв., дължима за периода от 15.05.2019г. до 09.03.2022г., както и
направените по делото разноски в размер на 75лв., от които 25лв. за внесена
държавна такса и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че по същество ищецът претендира заплащане на сума
2
представляваща потребено и незаплатено количество вода. В тежест на ищеца
е да докаже възникване на задължението за плащане и размера на дължимата
сума, като в тежест на ответника е да докаже плащане или други
правопогасяващи или правоизключващи факти.
Съгласно представените по делото Общи условия за предоставяне на В
и К услуги на потребителите от В и К операторите, чл.2 ал.1 потребители са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за
които се предоставят В и К услуги.
Ищцовата страна е представила справка от АВ Варна, от която се
установява, че ответника е собственик на имота от 13.08.2019г. Наличието на
открита партида при ищеца в качеството му на регионален монополист
съгласно представената справка за недобора на частен абонат сочи, че
ответника е в договорни отношения с ищцовото дружество. Твърдението за
липса на извършени плащания за главници е твърдение за отрицателен факт и
не подлежи на доказване от навелата го страна, а при условие, че се оспорва
следва да бъде оборено от оспорващата го страна чрез ангажиране на
съответните доказателства, каквито оспорвания и доказателства в настоящото
производство не са ангажирани.
Ответната страна не е оспорили представената от ищеца справка за
недобора, като последната е била предмет на проверка от в.л. по приетата
ССчЕ дало заключение, че сумите са реално начислени и не посочило да е
установило нередовности при водене на отчета за ползваната ВиК услуга в
имота на ответника. Ищецът е представил и копие от констативен двустранен
протокол №1000/12.07.2023г. подписан лично от ответника, в който е
отразена смяната на СТИ в обекта.
По делото не са събрани доказателства за неизправност на СТИ, а
наличието на такава се изключва и по косвен път от минималните количества
начислено протребление на питейна вода.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност по
отношение на задължението за времето от 14.06.2018г. до 11.10.2019г. съдът
намира, че действително претендираните суми са периодични плащания по
отношение на които е приложима кратката давност на чл.111 от ЗЗД и за
посоченият период вземането възлизащо на общо 112.58лв. главница и
33.63лв. лихви следва да се разглежда като погасено по давност.
Предвид изложеното съставът намира, че искът за главница следва да
бъде уважен за размера от 120.74лв. начислени за времето от 12.10.2019г. до
9.03.2022г., а относно претенцията за лихви следва да се признае
дължимостта на 17.95лв. за времето от 9.11.2019г. до 22.08.2022г., като
претенцията за разликите над тези суми и периоди съответно 112.58лв.
главница за времето от 14.06.2018г. до 11.10.2019г. и 33.63лв. лихви за
времето от 15.05.2019г. до 8.11.2019г. следва да се отхвърлят поради изтекла
погасителна давност.
Предвид частичното уважаване на претенциите съдът и направеното
искане за присъждане на разноски в полза на ищцовата страна съдът намира,
че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
39.51лв. разноски по заповедното производство и 523.31лв. по исковото
производство.
3
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца
”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ Варна” ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Прилеп” №33 и ответника
С. Л. М. ЕГН********** от ***, че физическото лице дължи на търговското
дружество следните суми присъдени по ч.гр.д.№11475/2022г. на ВРС, 31
състав:
120.74лв. главница начислени за времето от 12.10.2019г. до 9.03.2022г.,
17.95лв. лихви за времето от 9.11.2019г. до 22.08.2022г., заедно със законната
лихва върху главницата от датата на сезиране на съда-24.08.2022г. до
окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликите над
тези суми и периоди съответно за 112.58лв. главница за времето от
14.06.2018г. до 11.10.2019г. и 33.63лв. лихви за времето от 15.05.2019г. до
8.11.2019г. поради погасяването на задълженията поради изтекла погасителна
давност, на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Л. М. ЕГН********** от *** да заплати на
”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ Варна” ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”Прилеп” №33 сумите от
39.51лв. разноски по заповедното производство и 523.31лв. по исковото
производство, на осн. чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4