№ 848
гр. Варна, 09.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на девети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20213100900415 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 669/09.05.2022г. е било прекратено производство по
искова молба за прекратяването на търговско дружество по реда на чл. 517
ал.4 ГПК, поради отпадане на процесуална предпоставка за упражняване на
правото на иск на взискател, насочил принудително изпълнение към
дружествени дялове, притежавани от неговия длъжник. Съдът е отложил
разглеждане на направените насрещни искания за определяне на разноски,
като е дал възможност на страните да посочат и доказателствата си.
Постъпила е молба вх.№ 12156/23.03.22г. с която ищецът Х. ДЖ. М..
АЛ-Т., чрез упълномощеният адв. К. е заявил уточнени по размер направени
разходи и е поискал те да бъдат възложени на ответната страна, която с
неплащане на дължима сума по издадени изпълнителни листове е причинил
нуждата от защита на взискателя, включително и с обезпечителни мерки,
наложени в производство по предварително обезпечаване на претенцията по
настоящото дело. Към молбата са приложени договор за възлагане на
представителство на адвокатско дружество, банкова референция и фактура.
Насрещната страна „ЮРОЛИНК ИНВЕСТМЪНТС“ЕООД, чрез адв. Г. е
оспорила претенцията в отговор Вх.№ 12359/26.05.22г., допълнен със
становище вх.№12467/27.05.22, като е посочила, че разноските са направени
от лице, различно от страната по делото, поради което липсва основание за
присъждането им на молителя. Посочени са доказателства за правосубектност
на наредителя на банковия превод. Евентуално възразява за прекомерност на
хонорар, договорен над минимума за адвокатска услуга по неоценям иск,
чието разглеждане приключва при размяната на книжата.
Молбата за допълване на акт, с който разглеждане на делото е
приключило е допустима, подадена е по пощата с удостоверена дата на
приемане в срока по чл.248, ал.1 ГПК( съвпадащ със срок за обжалване,
изтичащ на 25.05.22г). Доколкото при прекратяването на делото не е бил
изтекъл крайния срок за представяне на списък по чл. 80 ГПК, посочването
му от молителя е своевременно, а след размяната на книжата и насрещната
страна е могла да се защити.
1
При извършената проверка на произнасянето си по разноските съдът
намира молбата за отчасти основателна.
Ищецът е предявил допустим иск, предвид представеното
удостоверение за овластяването му като взискател по неприключило
изпълнително производство да поиска прекратяване на търговското
дружество, уведомено за наложен запор върху дялове, притежавани
еднолично от длъжника по изпълнението. Отпадането на интереса на ищеца,
констатирано служебно от съда в рамките на служебен контрол за
допустимост на процеса, е резултат от предприето в хода на размяна на книжа
предложено от длъжника изпълнение чрез друг способ, довело до пълното
погасяване на правото на принудително изпълнение на удовлетворения
взискател. Ответникът по настоящото делото, обаче не е предлагал изплащане
на дълга, нито равностойност на чистото ликвидационно имущество на
съдружника в изпълнение на вписано по партидата му запорно съобщение
преди предявяване на иска, а доколкото е дружество, контролирано изцяло от
длъжника, това юридическо лице не се нуждае от допълнителен срок за
подготовка на такова изпълнение след изтичане на общия начален
двуседмичен срок за самия длъжник. Затова, въпреки че производството по
делото е прекратено, съдът намира че причина за предявяването на
конститутивния иск(част от процедура по прилагане на способ за
принудително събиране на паричен дълг) е именно поведението на
дружеството, а прекратяването е пряк резултат от промяна в поведението на
длъжника, съобразил се, макар и късно с надлежно издаден изпълнителен
лист. Затова и съдът намира за възникнала отговорността на ответника за
направените от добросъвестния ищец разноски до прекратяването на
производството.
Представителят на ищеца е обявил в списъка си само направени разходи
за заплатено по банков път сборно възнаграждение от 3400 евро по издадена
от адвокатско дружество фактура. Видно от приложения отчет по сметката на
получателя на плащането, този размер е бил нареден в деня на фактурирането
на 10.05.22г., преди потвърждаване на изпратеното до страната уведомление
за постановеното прекратяване, като наредителят е обозначен с наименование
ALJABOR с адрес в Доха, Катар. Това обозначение изцяло съвпада с
фирмено наименование, отразено в удостоверението за търговска регистрация
на еднолично предприятие, контролирано от физическо лице с имена
съвпадащи с тези на ищеца(според транскрипция на латиница, ползвана при
издаване на пълномощното на адвокатското дружество по настоящото дело).
Същевременно ищецът е приложил и договор, датиран на 20.05.2021г., в
който физическото лице –клиент е възложило комплексна адвокатска услуга
по представителство в предварително обезпечително производство и в
производство по иск по чл. 517 ГПК срещу ответника в настоящия спор. В
този договор изрично е уговорено и овластяването на дружествата и
предприятие на клиента да извърши плащането на задължението на
физическото лице, като е посочено наименование съвпадащо с платеца по
превода. При така посочените доказателства на насрещните страни съдът
намира, че дори и плащането да е извършено фактически от предприятие
(чиято отделна от физическите лица правосубектност дори не е ясно
удостоверена), то е било натоварено и е действало за сметка на страната по
2
делото като обявен пълномощник. В този смисъл и заплатената сума следва
да се приеме за разход на самия клиент (Определение № 99 от 24.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 303/2009 г., I г. о., ГК).
В настоящото дело не са събрани данни за проведеното предварително
обезпечаване, но на съда е служебно известно, че в периода от месец преди
предявяване на иска срещу ответника са били заведени две молби за
обезпечаване на бъдещ иск, образувани в ЧТД 319/2021 и ЧТД 320/2021,
като второто производство е било прекратено, а по първото молбата е била
уважена като е допусната комплексна мярка спрямо две различни дружества.
Разходите по това обезпечително производство вече са покрити за сметка на
другия ответник при включването им в присъдени разноски по ТД 423/2021г.,
разгледано от настоящия съд след отделянето му от настоящия процес.
Допълнително компенсиране на разноски по това представителство не може
да бъде обосновано, тъй като предварителното обезпечаване на
конститутивния иск не е причинено по никакъв начин от ответника, тъй като
е предприето преди да е възникнало правото му да прилага ефективно способ
срещу самото дружество, чиито имоти са били възбранени не само преди
овластяването на взискателя да прилага принуда( 01.07.2021), но и преди
вписване на запора на дяловете на съдружника(14.06.2021), и дори преди
връчване на поканата за доброволно изпълнение на самия длъжник
(16.06.2021) Отделно в процеса, приключил с издаване на Обезпечителна
заповед 41/01.06.2021 по ЧТД 319/2021г. не е представен сключения още на
20.05.2021г. договор, за да бъде съобразяван като доказателство за направени
разноски. Затова съдът не признава задължение на ответника за 900 евро,
уговорено специално за това обезпечаване на иска. За адвокатската услуга по
представителството по водене на делото, ищецът е договорил
възнаграждение от 2 500 евро, което надхвърля значително минимален
размер, фиксиран за неоценяеми претенции (чл. 7 ал. 1 т. 4 от НМРАВ).
Съдът отчита, че процесът по чл. 517 ал. 4 ГПК е допълнение към
защита в изпълнително производство, която се оценява според размера на
дълга, затова по настоящото дело не може да се съобразява икономическият
интерес като критерий за стойността на услугата. Затова по заявеното
възражение за прекомерност на направените разходи, съдът взема предвид
само обема и сложността на извършената дейност по това дело. Защитата по
иска обаче е била значително опростена след приключване на преюдициален
спор, а действията по неоснователно обжалване от ищеца на определението за
спиране не могат да ангажират отговорност за разноски на насрещната
страна. Прекратяването е постановено непосредствено след възобновяване,
поради което е било спестено съдебно дирене, явяване пред съд и
разрешаване на въпросите от правно естество. При това положение, не може
да се обоснове нито значителна фактическа, нито правна сложност на казуса.
Обемът и интензитетът на предоставените услуги по съдебния процес следва
да се ограничат до минималния стандарт (чл. 7 ал.1 т. 4 от НМРАВ).
Адекватен размер е само сума от 600лв, към която съдът добавя и внесената
от пълномощника за сметка на страната държавна такса от 80 лв., с която
клиентът е станал задължен, независимо дали е част от уговорения хонорар
или подлежи на допълнително префактуриране по чл. 2 ал.2 от договора за
процесуалното обслужване. Така общият размер на дължимите от ответника
3
разходи съдът ограничава до 680лв. Искането за присъждането им във валута
съдът не може да уважи, тъй като се касае за специално обезщетение за
обективна отговорност, уредено от процесуален закон на съда с деликтен
характер (а не за имуществено разместване в уговорена парична единица).
В заключение, съдът намира че са установени предпоставките по чл. 81
ГПК за допълване на прекратителното определение с присъждане на разноски
в полза на ищеца, поради което и на осн. чл. 248 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 669/09.05.2022г., с което е прекратено
производството по ТД415/2021г на ВОС, както следва:.
ОСЪЖДА „ЮРОЛИНК ИНВЕСТМЪНТС“ЕООД, ЕИК148083206, гр.
Варна, кв. Чайка бл. 28 вх.В ет. 7 ап. 63, представлявано от управител Живко
Николов Барбов да заплати на Х. ДЖ. М.. АЛ-Т., гражданин на Катар,
представляван в РБългария от адв. А.Т. (САК), със служ. адрес *** само
сумата от 680лв. (шестстотин и осемдесет лева), от общо поискана сборна
сума от 3400 евро, представляваща направени от ищец разноски по водене на
причинен от ответника процес до прекратяване на настоящото дело, на осн.
чл. 81 вр. чл. 78 ал.5 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненски апелативен съд в седмичен срок от връчването на препис със
съобщение представляващо Приложение № 9 към Наредба № 7 на МП. Към
съобщението за ищеца да се добавят и преписи от отговор Вх.№
12359/26.05.22г., допълнен със становище вх.№12467/27.05.22, като
електронните книжата да се изпратят чрез ССЕВ на пълномощника на ищеца
(адв. К.) и на електронен адрес на пълномощника на ответника (адв. Г.),
обявен по делото с изрично вписване в електронното писмо на указание за
потвърждаване на връчването и предупреждение за последиците, указани в
определение № 553/11.04.22г.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4