Р Е
Ш Е Н
И Е
№ , 13.07.2020г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година
в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА
ДОЧЕВА
секретар Пенка Тоцева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 2061 описа за 2019г.:
Производството е по чл.124 ал.1 ГПК.
Депозирана е искова молба от Ш.Т.А., който е
предявил установителен иск за собственост спрямо лицата М.Х.М., С.П.М., С.А.М., К.А.М., Ю.А.М.,Р.В.С. и В. В.С.
в посочените права. Твърди, че живее в къщата на ул.* от малък. Къщата е
построена от неговата майка С. С. А./ по баща И./, въз основа на отстъпено
право на строеж върху държавна земя. За къщата няма нотариален акт. Ищецът има
брат и две сестри. Сестрите му са починали. в.С. И. починала през 2011г., а Б.
Т. И. починала през 2014г. Сестрите му се задомили рано, на по
петнадесет/шестнадесет години и излезли от къщата. С Б.и децата й ищецът е в
добри отношения. От дълги години живеят в с.К.. Семейството на в.не било
желано, тъй като крадели. Вземали пари от портмонето на майка му без
разрешение. Тя ги гонеше и не ги искала. След нейната смърт през 1996г., когато
са идвали, ищецът ги гонел, като им казвал, че нямат работа в тази къща, че
като построена от майка му е негова собственост. В момента ищецът живее в
къщата с жена си, като една от стаите се обитава от брат му А., за когото се
грижи. Към момента, част от децата на в.са в чужбина - В., К. и Р.; другите са
или в ареста - Ю. и С. или в затвора - С..
Вече повече от тридесет години,
след раздялата с първата си жена през 1989г. и до днес, живее в майчината къща,
където и до нейната кончина през 1996г., се грижел за нея. Къщата изцяло се
стопанисва от ищеца. Никой от сънаследниците не притежава ключ за имота и
никога не е притежавал такъв. Изцяло и само той плаща данъците и дължимите
такси. Правил е ремонт.
През 2015г. бил в Германия за 2-3
месеца и като се върнал решил да уреди нещата си, в т.ч. и да се сдобие с акт
за собственост на къщата. Затова сключили Договора за покупко-продажба от
12.09.2019г., обективиран в нот.акт №85 т.2 рег.№5513 д.№223/2019г. на нотариус
В.Тодорова, с който придобил техните 7/16 ид.ч. от къщата. С М.М. също няма
разногласия. Той също признава правото му на собственост върху къщата, но е в
чужбина.
В двора, който е общинска
собственост, има още една постройка, изградена от С., в която живее Ю.А.М. с
жена. Двамата се настанили когато Ю. навършил 25-26 години, тъй като нямали
къде да живеят. Ищецът има желание да купи земята от Общината, но действията на
отв.Ю.М. го възпират. От друга страна - закупувайки земята по силата на
приращението ще стане собственик и на незаконно изградената постройка, което
счита за бреме. По силата на приращението към настоящия момент, Община Разград
е собственик на незаконно изградената постройка, като същата според него
подлежи на премахване.
Ищецът не знае кога е изградена допълнителната
постройка в двора. Не е давал съгласието си за построяването й. С писмо Община
Разград го е уведомила, че за тази
сграда не е налице допълнително отстъпено право на строеж, както и че за същата
не са налични строителни книжа.
Отв. Ю.М. влиза в имота, като със
своето поведение пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на
собственост съгласно предназначението му. Незаконната постройка е отразена в
кадастралната карта и ищецът плаща данък за нея. Ответникът не притежава
никакви вещни права.
Извън психическия дискомфорт, в
допълнение на липсата на каквото и да е право отв.Ю.М. да живее и обитава имота
на ул.*, същият с неоснователните си и неправомерни действия - струпване на
крадени предмети в двора към къщата, които продава, поради което и се събират
много хора включително и в късните часове на денонощието; липсата на спазени
санитарни изисквания към постройката, което превръща двора ми в тоалетна, от
една страна ми пречи да използвам земята към къщата съгласно установения й
правен режим и от друга - застрашава спокойното упражняване на правото му на
собственост върху къщата.
Моли
съда да приеме
за установено по отношение на ответниците, че на основание
наследствено правоприемство и давностно владение през периода от 1989г.,
респ.1996 г. до м.октомври 2019г. е придобил правото на собственост върху имот
с идентификатор №61710.504.5071.1 по КК КР на гр. Разград, с предназначение:
„Жилищна сграда - еднофамилна”, със застроена площ: 63кв.м., брой етажи: 1, с
адрес на имота: гр. Р., ул. *, разположен в поземлен имот с идентификатор
№61710.504.5071, при граници и съседи на поземления имот: имоти с
№№61710.504.221; 61710.504.5072; 61710.504.5059 и 61710.504.5070, съобразно
сънаследствените им идеални части и да осъди само отв. Ю.А. М., да преустанови всички неправомерни
действия, с които му пречи да упражнявам в пълен обем правото му да ползва
земята, съгласно предназначението му, като го задължи да преустанови ползването
и обитаването на незаконно изградената в поземления имот постройка с
идентификатор №61710.504.5071.2, като непритежаващ никакви ограничени вещни
права върху имоти с идентификатори №№ 61710.504.5071 и 61710.504.5071..
Претендира и за разноските по делото. Има искане за привличане на трето
лице-помагач Община Разград.
Представя писмени
доказателства: Типов договор за ОПС върху държавна земя; Препис- извлечение от
Акт за смърт на С. И. А., Удостоверение за наследници изх. №5088/21.08.2019г.;
препис-извлечение от Акт за смърт на С. С. А., Удостоверение за наследници изх.
№4050/05.07.2019 г.; Удостоверение за идентичност на лице с две различни
имена;Удостоверение за наследници от Община Лозница; Удостоверение за данъчна
оценка- 2бр.; Приходни квитанции - 7бр.;Скица на сграда №15-608480/05.07.2019
г. от СГККР - гр. Разград;Извадка из Доклад за оценка на обект - ПИ
61710.504.5071.1 по КК на гр. Разград ; Писма с изх. №94-00-1063-1/12.09.2019г.
и вх. №94-00-1063/27.08.2019г.; Нот.акт №85, том II, per.
№5513, дело №223/2019г.; Удостоверение за
търпимост; Жалба до Община Разград.
Ответниците М.Х.М., С.А.М.
и К.А.М., чрез назначеният им особен представител смита предявеният спрямо тях
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС по който
заявявам и становището си за допустим, но неоснователен. Оспорва изложените
обстоятелства и факти в исковата молба, досежно осъществявано владение върху
имота за процесния период, такова манифестирано спрямо останалите наследници, с
тяхно знание и без противопоставяне.Ищецът може да бъде само владелец на своята
наследствена идеална част и държател на частите на другите наследници. Оспорва
наличието на такава трансформация.
Ответницитне С.П.М., Р.В.С. и Виждай В.С. също считат предявеният иск
спрямо тях за допустим, но неоснователен.
Правното основание на исковата молба на ищеца е да се постанови
решение, с което да бъде прието спрямо нас, че ищецът е собственик на
техните ид.ч. от наследствената им къща,
на основание наследствено правоприемство и давностно владение. Сградата с идентификатор № 61170.504.5071.1 е
построена от общата наследодателка С. С. А. и в тази жилищна сграда всичките й
наследници през годините по различно време са живели необезпокоявано от ищеца.
В случая не е налице непрекъснато давностно владение за периодите от години
посочени от ищеца тъй като той живеел в различни имоти в град Р. и в
чужбина.Ищецът никога не е демонстрирал пред тях, а и пред трети лица
собственическите си намерения, не е владял самостоятелно имота за себе си и не
ги е гонил, както и те от своя страна не са се отказали от правото си на
собственост върху процесната жилищна сграда.
Имат искане по чл.176
от ГПК на ищеца и разпит на свидетели.
Ответникът Ю.А.М.
оспорва основателността на исковете насочени спрямо него. Счита, че не е налице
хипотезата на чл.79 ал.1 от ЗС, тъй като не е налице придобиване на собственост
по давност от ищеца с непрекъснато владение в продължение на 10 години върху
сграда с идентификатор № 61170.504.5071.1. През годините всички наследници са
живели в тази сграда през различни периоди и ищеца никога не е демонстрирал
пред ответника, а и пред трети лица собственическите си намерения, не е владял
самостоятелно имота за себе си и не го е гонил от него, както и той от своя
страна не се е отказвал от правото си на собственост върху процесната жилищна
сграда. Счита, че не е налице хипотезата на чл.109 от ЗС, тъй като няма как да
преча на ищеца да упражнява в пълен обем да ползва земята съгласно
предназначението/ освен това не е посочено от ищеца какво е предназначението й/
след като тя не е негова собственост, а е общинска собственост. Ищецът сам
признава с този иск, че не му признавам правото на собственост върху сграда с
идентификатор № 61170.504.5071.1.По отношение на сграда с идентификатор №
61710.504.5071.2 е задействана проверка към Община Разград, относно законността
й, и за ищеца липсва правно основание да иска да преустановя ползването и
обитаването на тази сграда от неговото
петчленно семейство. Има искане за разпит на двама свидетели, при довеждане.
Третото
лице-помагач Община Разград не е отговорило.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Позелмен
имот с идентификатор 61710.504.5071 е частна общинска собственост. Въз основа
на договор за ОПС от 07.07.1967г. в полза на С. С. И. /С. С. А./ е учредено
право на строеж и е постоена едноетажна сграда от 63кв.м., притежаваща
понастоящем идентификатор 61710.504.5071.1.
С. А. е починала през 1996г., а съпругът й С. А., преди това-през 1985г. Двамата
са имали четири деца:А., Ш., в.и Б. в.е починала през 2011г. и е оставила
наследници по закон шестте си деца: С.,С., К., Ю., В. и Р.. Другата дъщеря на С.,
Б.е починала през 201г. и е оставила наследници по закон четири деца: С., С., Х.
и М..
На 19.08.19г.
ищецът е заплатил данъка на къщата за периода 2014г-2019г., вкл. и частите на
другите наследници.
На 12.09.2019г.
А., С., С. и Х. са продали на ищеца си собствените си общо 7/16ид.ч. от
наследствения имот с идентификатор 61710.504.5071.1 за сумата от 300лв. /4/16ид.ч.
на А.и 3/16ид.ч. за трима от насл. на Б./.
Ищецът е
депозирал в Община-Разград жалби и молби за премахването на незаконно
построената втора къща в имот с идентификатор 61710.504.5071.
По делото са разпитани трима свидетели: Св.М.Ч.,
съсед на Ш. от 1977г., който познавал и родителите му- С. и С.. Ш. имал брат и
сестри. Свидетелят сварил Ш. и брат му А.. Сестра им в.не живеела там, била женена.
Само двамата братя живеели там, с майка си и баща си.Ш. не бил женен, А.-да.
След известно време в.дошла със семейството си там. Там живеели родителите,
двамата сина и в.със семейството и децата си. Ш. по едно време влязъл в
затвора. в.построила една къща отзад и останала там да живее. Сега Ш. се грижи
за имота. Правил покрива на къщата на майка си и баща си, изолация. Нищо не
прави в къщата на В. В къщата на в.никой не живее, празна е от около година.
Преди това Ю. и баща му живеели там. Не знае къде са Ю. и баща му сега. Ю. влязъл в затвора и баща
му се махнал от там със снахата. Сега само Ш. и А.са в имота. Ш. живее със
семейството си, а А.сам. Ш. бил в Германия, три-четири години и се върнал. Свидетелят не може да уточни кога е
било това. През това време А.бил в
къщата. Преди да замине в Германия, Ш. живял в къщата. Докато Ш. бил със
семейството си в Германия неговата част от къщата била празна. През 1977г. е
построена къщата на баща им. Тя е с два входа, където живеят двамата братя
сега. в.след 2000г. построи другата къща. През 1977г. в първата къща живеели
майка им, баща им, Ш. и брат му. в.като построи къщата, дойде със семейството
си там. Мъжът на в.е А., децата им са Ю., С., К.,и още един син, с турско име В..
После имало две момичета, С. и Б. Само в.починала. Известно време Ш. живял в Доброшката махала на квартира със
семейството си. През това време А.бил в старата къща. Свидетелят не знае колко
време Ш. бил на квартира Ш..
Св.Ф.А., също съсед на Ш., познава
родителите на Ш. с турските им имена –
С. и Т.. Те починали. Някъде 1963-1964г. те построили къщата и се нанесли да
живеят там с децата си. Децата били Ш., брат му С.и сестра В. Тя починала. Сега
в имота има и друга къща, построена от в.преди 15-20години. Там тя живяла със семейството
си. Сестрата на Ш. починала преди около 4-6 години. Сега никой не живее в тази
къща. Мъжът и синът на в.живеят на друго място. В голямата къща сега живеят Ш.
и А.. Ш. има семейство. Ш. винаги е живял там. Ходил в чужбина за 2-3 години и
се върнал. Бил е и в затвора. Като излязъл от затвора се върнал в къщата. Не
знае Ш. да е живял на друго място. Ш. се грижи за голямата къща. Направил покрива,
вътре мазилка, много ремонти направил. С децата на в.Ш. не можал да се разбере и
затова взел всичко в свои ръце, за да вземе къщата. В една къща не могат да
живеят много семейства, тъй като се карали. Когато Ш. бил в затвора, тогава
може в.да е живяла в къщата. Не знае кога в.е живяла в голямата къща при
братята си. Весела, като построила другата къща, живела в тази нова къща.
Св.Д.Н.
е фактическа съжителница на отв.Ю.М. от 12 години. Като се събрали, заживели в
построената постройка от две стаи на ул.*. Когато свидетелката отишла, тези
стаи били построени от свекърва й в.С.. В имота отпред има друга къща, в която живеело
семейството на брата на свекърва й– С. (С.). Тогава Ш. живеел на квартира.
Свекърва й е казвала, че е живяла в старата къща, с децата и мъжа си. Не знае в
старата къща да са живели други от децата, освен в.и С.. Сега Ш. живее в тази къща със С. Ш. ходил и в
чужбина. Когато свекърва й починала, Ш. тогава се прибра да живее в къщата,
която е на майка му и баща му. С. също не е живял постоянно в тази къща, защото
и той е лежал в затвора. Като излязъл обаче се върнал в къщата. Ш. започнал да
плаща данъците си, преди 7-8 месеца. Тогава започнал и да ги пъди, не ги искал
там. Свидетелката сега живее в общинско жилище. Като се оженили с Ю. 3-4 години
били със свекърва и заедно в нейната къща, след това тя починала и от 10години
живели сами в нея. Сега е за събаряне. Тогава Ш. бил в чужбина. Като се върнал
започнал да живее в голямата къща. Свидетелката не знае дали до 2006г. той е
живял там.
Ответниците
представят удостоверение за настоящ адрес на ищеца, от което е видно, че от
15.03.1999г. ищецът е с настоящ адрес ***, а постоянният му адрес е на ул.*/на
процесната къща/ и е от 26.04.2005г.
Представена
е справка от ОДМВР, че ищецът е напускал страната и е пътувал до Германия з
периода 2014-2017г.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявени са обективно съединени искове за установяване със сила на
присъдено нещо спрямо ответниците, че ищецът е собственик на сграда с
идентификатор 61710.504.5071.1, като правата на ответниците спрямо нея, са: 1/16ид.ч.
за М. Х.М. и по 1/24ид.ч. за С.М., С.М., К.М., Ю.М., Р.С. и В. С.. Тези ид.ч.
на ответниците, ищецът твърди, че е придобил въз основа на 10 годишно давностно
владение от откриване на наследството на 02.02.1996г. до 2006г., а и след това.
При
наследственото правоприемство владението
преминава по право към всички наследници, независимо дали само един от тях
остава да ползва имота, дали се познават помежду си, дали знаят или не знаят
какви вещи са останали в наследството. В техните вътрешни отношения се счита,
че всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални части, поради което
презумпцията на чл.69 ЗС не
намира приложение и наследникът, който се позовава на придобивна давност трябва
да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е
завладял частите на сънаследниците. Промяната на намерението предполага външна
изява не просто чрез извършване на активни действия, а на такива, които не
могат да се тълкуват по друг начин, освен като отричане на правата на другите
сънаследници, и които са от естество да бъдат възприети по този начин от
всички, за да се приеме, че съсобствениците, които не са дезинтересирали от
имота, обективно също са могли да узнаят за тях и да предприемат необходимото
за защита на правата си. Докато останалите сънаследници са в неведение относно
промененото намерение на един от тях да завладее и да придобие техните идеални
части, докато то не бъде изявено по несъмнен начин, сънаследникът-владелец не
може да им противопостави владението си.
Представените
от ищеца платежни документи за платен данък сгради върху наследствения имот и гласни
доказателства за извършването на ремонти в имота, сами по себе си не
представлява отричане
на правата на останалите съсобственици и демонстриране на намерение за своене на
припадащите се части от имота на
ответниците. Всеки съсобственик има
право да си
служи с цялата вещ, като обезщети останалите съсобственици при писмено
поискване от
тяхна страна. Ремонтните
дейности и заплащането на дължим данък за имота предполагат единствено възникването
на облигационни претенции между
съсобствениците.
Разпитаните по делото свидетели също не установяват твърденията на
ищеца. Свидетелите сочат най-общо, че ищецът живее в имота от много години и
прави ремонти в него. Сочат също, че е бил в затвора, в Германия, че е живял и на
квартира. Никой от тях обаче не може да посочи период от 10 години, в който
ищецът да е осъществил 10 годишно непрекъснато и необезпокоявано давностно
владение.
Нещо
повече, представения от ищеца нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №85/12.09.2019г. установява противното, а именно, че ищецът през 2019г. е
считал къщата в която живее, прави ремонти и плаща данък, за наследствен имот, поради което е и закупил наследствените
идеални част от нея на една част от наследниците.
Останалите
наследници, които са отказали да продадат, и с които ищецът е в конфликт са били
атакувани с други правни средства, вкл. с жалби до Кмета за незаконно
строителство в имот, частна общинска собственост. Видно от писмо
вх.№94-00-1063/27.08.2019г. ищецът заявява, че е сънаследник, който живее в
оставената по наследство къща от неговата майка.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ищецът не доказа намерение за своене на имота. Ш.А.
не е отричал правата на
другите сънаследници, напротив и
през нотариус, и пред общината е твърдял наличието на съсобственост. Нещо
повече, установеното към 2019г. намерение за своене е било отблъснато от част
от съсобствениците и е причина за настоящия правен спор.
Ето защо съдът намира, че ищецът не е
придобил по давност ид.ч. на ответниците и продължава да е съсобственик с тях.
Неоснователността на така предявените
обективно съединени установителни искове за собственост предполага уважаване на
претенцията на ответниците С.П.М., Ю.А.М., Р.В.С. и В. В.С. за разноски. Ищецът следва да заплати сторените по делото разноски в
размер на 1500лв.
По делото е привлечена като трето-лице
помагач на страната на ищеца Община Разград, като собственик на земята. Това привличане
е недопустимо, тъй като за собственика на земята, върху която е учредено право
на строеж е без значение, кой от наследниците на титуляря на ОПС е собственик
на построеното. Общината няма интерес да бъде привлечена или да встъпи на
страната, на който и да е от наследниците.
Воден от
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Ш.Т.А. установителни искове за собственост за 1/16ид.ч. спрямо М.Х.М. и за по 1/24ид.ч. спрямо С.П.М.,
С.А.М., К.А.М., Ю.А.М.,Р.В.С. и В. В.С. върху поземлен имот с идентификатор 61710.504.5071.1
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Ш.Т.А.
да заплати на С.П.М., Ю.А.М., Р.В.С. и В. В.С. сумата от 1500лв. /хиляда и петстотин лева/ съдебни разноски.
ПРЕКРАТЯВА
производството спрямо третото лице-помагач Община –Разград.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: