№ 7472
гр. София, 03.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110103532 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание
чл. 7, § 1, б. „б“ на Регламент (ЕО) 261/2004 от ищеца И.Б срещу „Б.Е.“ ЕООД, с който се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата от 400 евро, ведно със
законната лихва от 30.07.2021г. до изплащане на вземането, за която сума има издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 45329/2021г. по
описа на СРС, 27 състав.
Твърди се забавено изпълнение (закъснение с повече от 3ч.) на полет
LB125/05.08.2018г. от летище Варна до летище Москва, Внуково, който следвало да
пристигне на 05.08.2018г. в 10:20ч., но пристигнал на 05.08.2018г. в 20:53ч. Сочи се, че
ищецът поканил ответника да плати в срок, но плащане не последвало. Навежда се, че
вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз ищецът има право на
обезщетение в размер на 400 евро съгласно чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети във връзка със
задължителната практика на Съда на Европейския съюз, тъй като полетът е бил с разстояние
над 1500 км, а именно – 1534 км. Поддържа, че ответникът е признал основателността и
дължимостта на претендираното вземане в рамките на извънсъдебните отношения между
страните посредством осъществената помежду им кореспонденция.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който оспорва активната материална легитимация на ищеца. Поддържа се, че фактическият
състав, от който възниква правото на обезщетение за ищеца по Регламент (ЕО) 261/2004 г.,
не е осъществен. Релевира се и твърдение, че ищецът неправомерно е разпространил
електронната кореспонденция между страните, представляваща конфиденциална
информация. Оспорват се и твърденията на ищеца, че от страна на ответника е извършено
извънсъдебно признание на вземането, предмет на настоящото производство. На следващо
място, твърди се неоснователност на иска, поради недоказаност на обстоятелството около
достигане със закъснение от планираното разписание, съответно не било доказано
1
отклонение от договорения час на пристигане с повече от 3 часа закъснение. Релевира се
възражение за погасяване на сумата по давност, доколкото приложение намирал чл.135, ал.1
от Закона за гражданското въздухоплаване.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е предявен е положителен установителен иск по чл.422 ГПК с правно
основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на ЕП и Съвета.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца да установи
при условията на пълно и главно доказване следните материални предпоставки, а именно: че
между ищеца и ответника е налице валидно сключен договор за въздушен превоз, по който е
осъществен превоз от страна на ответника (полет LB125/05.08.2018г.) по твърдяната
дестинация от летище Варна до летище Москва, Внуково, като е отделено за безспорно, че
разстоянието измерено по метода на дъгата на големия кръг е над 1500км.), с пътник
ищцата, която следва да докаже и кога е следвало полет № LB125/05.08.2018г. да бъде
осъществен (местно време на пристигане), в който случай (при доказване на което) е
разпределено в тежест на доказване на ответника да докаже кога действително е осъществен
полетът (в колко часа е кацнал самолетът), като съдът е указал по чл.146, ал.2 ГПК, че не
сочи доказателства за последните обстоятелства. По възражението за давност – съдът е
разпределил в тежест на доказване на ищец да докаже, че е спазен срокът за предявяване на
претенция по чл.135, ал.1 ЗГВ (в редакция към ДВ, бр. 34 от 06.04.2001 г., доколкото със
ЗОДЗГВ, бр.60/2020г., §40 не е придадено действие спрямо заварените и възникнали
правоотношения), съответно, че са налице действия по спиране/прекъсване течението на
давността.
По дела С-402/07 г. и С-403/07 г., СЕС е дал задължително тълкуване на Регламент
/ЕО/ № 261/2004, който трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети
може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото
на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение
на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа. В случая се
установи, че полетът на ищеца е бил изпълнен с повече от три часа закъснение, предвид на
което същият има право на обезщетение по чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ № 261/2004.
Съвкупно от приетите писмени доказателства: електронен билет от 05.08.2018г. и
бордна карта за полет LB125, съдът приема за доказано, че ищеца е закупил билет, така и се
е представил на гишето за регистрация за полет LB125с оглед издадената бордна карта по
направление Варна - Москва, с дата и предвиден час на излитане – 05.08.2018г. от 7:50 часа,
който билет съгласно чл. 2, б. "е" от Регламента /ЕО/ 261/2004 (така и с оглед
задължителното тълкуване на СЕС по дело C‑756/18) се явява валиден документ, даващ
право на транспорт издаден или одобрен от въздушния превозвач, какъвто е ответникът по
делото, с оглед на горното по делото е установено наличието на облигационна връзка между
страните. Отделено за безспорно е, че полетът е с разстояние над 1500 км., както и че
полетът бил изпълнен със закъснение, като вместо планирания час за кацане от 10:20 е
кацнал в 20:53ч., т.е. с повече от 10 часа закъснение, което обстоятелство се установява от
информацията от международно летище „Вуково“.
Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между отправната
и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг (чл. 7, § 1 и § 4 от Регламент
/ЕО/ № 261/2004 г.), като с оглед отделеното за безспорно разстояние (1533км.), то по
отношение на процесния полет размерът на обезщетението следва да се определи по чл. 7, §
2
1, б. "б" Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. - 400 евро. Несъмнено е, че ответникът се явява
"въздушен превозвач" по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б. "а" от
Регламента /ЕО/ 261/2004, а именно компания за въздушен транспорт с валиден лиценз за
опериране.
Воден от горното, съдът намира предявеният иск за доказан по основание, поради
което и отговорността на ответника следва да бъде ангажирана чрез присъждане на ищеца
на претендираното обезщетение по чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004г. в размер на 400 евро,
ведно с претендираната законна лихва от заявлението.
По възражението за давност:
Настоящият състав намира за неоснователни наведените, че вземането е погасено по
давност, позовавайки се на разпоредбата на чл. 135 ЗГВ, съгласно която правото на иск
срещу превозвача по международните превозни договори се погасява в двегодишен срок, а
по вътрешните - в шестмесечен срок, считано от деня на пристигането на
въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното
средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Разпоредбата на
чл. 135 ЗГВ в относимата му за спора редакция (преди изменението с ДВ бр. 16/23.02.2021
г.) предвижда специален давностен срок, приложим единствено към случаите, за които
законът предвижда рекламационно производство, но не и случаите на обезщетения по
Регламент № 261/2004 при закъснели полети, което следва и чл. 137 ЗГВ. Следователно
приложение намират общите правила на ЗЗД, конкретно чл. 111, б. "б" ЗЗД - тригодишната
давност, която в конкретния случай не е изтекла към датата на заявлението (30.07.2021г.)
(така и Решение № 266070 от 11.10.2021 г. по в. гр. д. № 7764 / 2020 г. на Възз. IV-a състав
на Софийски градски съд и Решение № 263463 от 28.05.2021 г. по в. гр. д. № 10832 / 2019 г.
на Възз. IV-a състав на Софийски градски съд).
По разноските:
С оглед изхода от спора, правото на присъждане на разноски принадлежи на ищеца,
който е претендирал такива в общ размер на 350лв.
Воден от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422 ГПК положителен
установителен иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на ЕП и
Съвета, че Б.Е. ЕООД, ЕИК: ****, гр. София, УЛ.Б., общ. Столична, обл. София (столица),
дължи на ИР. В., гражданин на Руската федерация, родена на **********г., чрез Адвокат
К.В. В. (л.н. на адвокат №**** САК), съдебен адрес: гр.София, ул. П. № 9, бл.1, вх.В, ет.2,
офис № 4, сумите: главница в размер на 400,00 EUR /четиристотин евро/, представляваща
обезщетение по чл.7 от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета
от 11.02.2004г. за закъснение на полет LB125 на 05.08.2018г. по направление Варна -
Москва, ведно със законна лихва от 30.07.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед № 11327 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
14.09.2021г. по ч.гр.д. № 45329/2021г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б.Е. ЕООД, ЕИК: ****, гр. София, УЛ.Б.,
общ. Столична, обл. София (столица), да заплати на ИР. В., гражданин на Руската
федерация, родена на **********г., чрез Адвокат К.В. В. (л.н. на адвокат №**** САК),
съдебен адрес: гр.София, ул. П. № 9, бл.1, вх.В, ет.2, офис № 4, разноски в размер на 350лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4