№ 352
гр. Бургас, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Елеонора С. Кралева
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100502009 по описа за 2021 година
С Решение № 928 от 26.08.2021г., постановено по гр. дело №
2521/2021г. по описа на Районен съд – Бургас е признато за установено, че
„Оптимакс тур“ ООД със седалище гр. Бургас дължи на „Евро – алумил 2014“
ЕООД със седалище гр. Несебър на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл.
266, ал. 1 от ЗЗД сумата от 4 216, 80 лева, представляваща неплатено
възнаграждение, дължимо по сключен между страните неформален договор
от 21.02.2017г. за изработка и монтаж на стъклени душкабини от закалено
(темперирано) стъкло в апартаменти на ответника, находящи се на осми етаж
в хотел Империал – к.к. Слънчев бряг, за което вземане по частно гр. дело №
4914/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. С цитираното решение
са отхвърлени като неоснователни възраженията на „Оптимакс Тур“ ООД за
прихващане на вземането по уважения установителен иск с насрещно вземане
от „Евро – алумил“ ЕООД за сумата от 6 000 лева (с включен ДДС),
произтичащо от неплатен наем за месец август – 2017г. съгласно сключен
между страните наемен договор за обект „Бар – салон“ (пиано бар), находящ
се в партерния етаж на хотел „Империал ризорт“, к.к. Слънчев бряг, а
1
евентуално – с вземане за сумата от 5 000 лева, с която „Евро – алумил“
ЕООД се е обогатило неоснователно, ползвайки въпросния обект в периода
от 01. – 31.08.2017г.
Първоинстанционното Решение № 928 от 26.08.2021г.,
постановено по гр. дело № 2521/2021г. по описа на Районен съд – Бургас
(предмет на настоящото въззивно производство) е постановено след
постановяването на Решение № 35 от 09.04.2021г., постановено по търговско
дело № 67/2021г. по описа на Върховния касационен съд на Република
България, по силата на което ( на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК) е
отменено Решение № 3072/14.11.2019г., постановено по гр. дело №
5749/2018г. по описа на Районен съд – Бургас и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – Бургас.
Против постановеното първоинстанционно Решение № 928 от
26.08.2021г., постановено по гр. дело № 2521/2021г. по описа на Районен съд
– Бургас е депозирана въззивна жалба от страна на „Оптимакс тур“ ООД със
седалище гр. Бургас, с която се претендира то да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде
отхвърлен предявения иск. В жалбата се посочва, че обжалваното решение е
неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила. В жалбата се посочва, че
при ценене на изявленията, направени в приетия протокол от проведеното
съдебно заседание на 19.11.2020г., постановено по гр. дело 2844/2020г. по
описа на Районен съд – Бургас съдът не е съобразил тяхната същност и
относимост към делото, а вместо това се е задоволил само да отбележи, че е
„длъжен да съобрази дадените с отменителното решение указания, а именно –
да цени и признанието на неизгоден факт“, направено макар и по друго дело.
В жалбата се посочва, че в направеното по гр. дело № 2844/2020г. по описа на
Районен съд – Бургас изявление няма признание за сключен договор на
21.02.2017г., по силата на който са били извършени твърдяните СМР и на
който се основава искът. Посочва се, че при преценка и анализ на събрани в
хода на производството писмени и гласни доказателства, извършени по
стандартите на ГПК, единственият възможен извод е, че ищецът не доказа
съществуването на правоотношение между страните, породено от сключен на
21.02.2017г. неформален договор за изработка и монтаж, който договор да е
2
юридическият факт, пораждащ насрещно задължение за възложителя –
ответник да престира на изпълнителя – ищец договорно възнаграждение в
заявения размер и като е приел противното, районният съд е постановил
незаконосъобразен съдебен акт, при съществени нарушения на процесуалните
правила, довели и до неговата необоснованост. В жалбата се посочва, че за да
отхвърли възраженията за прихващане, първоинстанционният съд е приел, че
с оглед представения писмен договор за наем между дружеството –
жалбоподател и „Меззе България“ ЕООД, наемно правоотношение било
сключено с „трето за спора лице“ и нямало доказателства, установяващи, че и
без сключен договор дружеството – ищец е ползвало пиано бара в хотела на
ответника. Сочи се, че при новото разглеждане на делото са представени
заверени преписи на пет броя изпълнителни листи, които са били приети от
съда, след което е направено възражение за прихващане на сумата от 4 216, 80
лева със сумата от 4 472 лева – ликвидно и изискуемо вземане,
представляващо сбор от присъдени разноски по влезли в сила дела на БРС
между същите страни, но отказът на съда да приеме и разгледа така
направеното възражение за прихващане е в нарушение на процесуалния закон
и на задължителните указания на ВКС в отменителното решение. При
условията на евентуалност се отправя искане да бъде прието това възражение
за разглеждане от въззивния съд.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства.
В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена.
Ответната страна по въззивната жалба – „Евро – Алумил 2014“
ЕООД депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че жалбата е
неоснователна и недоказана и следва да бъде оставена без уважение, а
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Посочва се, че съдът правилно и обосновано е
приел, че между страните е налице един неформален договор за изработка
въпреки твърденията на ответната страна за липса на такъв. В отговора се
прави обстоен анализ на доказателствата, които водят до извод за
правилността на постановеното решение. По отношение на заявените
възражения за прихващане изрично се посочва, че същите са неоснователни и
недоказани.
3
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба –
„Евро – Алумил 2014“ ЕООД чрез своя процесуален представител оспорва
жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и
твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от „Евро-Алумил 2014“ ЕООД против „Оптимакс
Тур“ ООД, с който се претендира да бъде прието за установено, че ответното
дружество дължи на ищцовото дружество сума в размер от 4 216, 80 лева,
представляваща неплатено парично задължение по договор от 21.02.2017г. за
изработка и монтаж на стъклени душкабини от закалено (темперирано)
стъкло, находящи се в обект на ответника - апартаменти на 8-ми етаж в хотел
„Империал“ – к. к. „Слънчев бряг“, както и сумата от 84, 34 лв.,
представляваща направените съдебно-деловодни разноски, които вземания са
предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело
№ 4914/2018г. по описа на РС-Бургас. В исковата молба се посочва, че по
силата на сключен между страните договор от 21.02.2017г., ищцовото
дружество е изработило и монтирало стъклени кабини от закалено стъкло в
горепосочения обект на ответника, на обща стойност 4 216, 80 лeва, съгласно
издадена проформа-фактура № 19/26.04.2017г. Твърди също така, че при
окончателното предаване на монтираните изделия е подписан двустранен
протокол образец акт 19 от 26.04.2017г., като ответникът е приел
извършената работа и не е възразил по нея, но не е платил дължимото
възнаграждение. Поради това ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение
на процесната сума, но след депозирано възражение е следвало да подаде и
настоящия иск.
Ответната страна в първоинстанционното производство –
„Оптимакс тур“ ООД със седалище гр. Бургас депозира писмен отговор, в
който оспорва иска и счита, че следва да бъде отхвърлен. Твърди, че между
страните няма сключен писмен договор от 21.02.2017г., нито има извършени
СМР и/или услуги по такъв договор, а представената от ищеца проформа-
4
фактура не е основание за плащане на процесната сума. Заявява, че няма
валидно подписан двустранен протокол за приемане на извършена работа, тъй
като подписът за ответното дружество не е положен от управителя на
дружеството.
Предявява възражение за прихващане за сума в размер на 5 000
лева, представляваща неплатен наем за месец август 2017г. (без включен
ДДС) на отдадено под наем на ищеца помещение – „Бар-салон“ (пиано-бар) с
площ от 200 кв. м. и тераса с площ от 120 кв. м., находящи се на партерния
етаж на хотел „Империал резорт“ – к. к. „Слънчев бряг“ за периода
01.04.2017г. – 30.09.2017г., като се твърди, че ищецът не е платил нито една
от наемните вноски.
При условие на евентуалност, а именно ако не се установи наемно
правоотношение, се претендира да бъде извършено прихващане между
претендираната от ищеца сума и сумата от 5 000 лв., с която ищецът се е
обогатил неоснователно за сметка на ответника в резултат на ползване без
основание през м. август 2017 г. на горепосочения обект.
По делото не се спори, че е издадена Заповед № 2495/29.06.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по частно гр. дело № 2495/29.06.2018г.
по описа на Районен съд - Бургас по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът „Оптимакс тур“ ООД да заплати на кредитора „Евро – Алумил
2014“ ЕООД сумата от 4 216, 80 лева, представляваща главница по Договор за
изработка, дължима по проформа-фактура № 19/26.04.2017г. към протокол 1
(акт 19) от 26.04.2017г., както и сумата от 84, 34 лева – разноски по делото.
При първоначалното разглеждане на делото пред Районен съд –
Бургас – с Решение № 3072 от 14.11.2019г., постановено по гр. дело №
5794/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен предявения от
„Евро-Алумил 2014“ ЕООД иск против „Оптимакс Тур“ ООД, с който се
претендира да бъде прието за установено, че ответната страна дължи на
ищеца сумата от 4 216, 80 лева, представляваща неплатено парично
задължение по договор от 21.02.2017г. за изработка и монтаж на стъклени
душкабини от закалено (темперирано) стъкло, находящи се на осми етаж в
обект на ответника в хотел „Империал“, к.к. Слънчев бряг.
С Решение № 35 от 09.04.2021г., постановено по т. дело №
67/2021г. по описа на ВКС на РБ е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от
5
ГПК Решение № 3072 от 14.11.2019г., постановено по гр. дело № 5794/2018г.
по описа на Районен съд – Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на Районен съд – Бургас. Изрично в своите мотиви съдът е приел,
че е представено доказателство – признание, обективирано в съдебен
протокол по гр. дело № 2844/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, за
което е посочено, че е направено в официален свидетелстващ документ,
каквато сила има съдебния протокол. Съдът в мотивите си приема, че е
налице безспорно признание на „Оптимакс Тур“ ООД за възникнало с „Евро-
Алумил 2014“ ЕООД правоотношение по Договор за изработка, с предмет
различни строително-монтажни работи – всички на обект – хотел
„Империал“, к.к. Слънчев бряг, вкл. за изработка и монтаж на 8 броя душ-
кабини за апартаменти, находящи се в същия хотел, както и приемане на
изработката и монтажа им, при дължимо за това възнаграждение в размер на
3 514 лева. В своето решение, съдът посочва, че връщането на делото за ново
разглеждане, би задължило съда да съобрази материализираното в писмен
документ признание на неизгодни за ответника факти, евентуално да извърши
процесуални действия в случай на оспорването му, в качеството на
официален свидетелстващ документ.
При новото разглеждане на делото, Районен съд – Бургас е
постановил атакуваното в настоящото производство Решение № 928 от
26.08.2021г., постановено по гр. дело № 2521/2021г. по описа на Районен съд
– Бургас, по силата на което е уважен предявения иск от страна на „Евро-
Алумил 2014“ ЕООД и е прието за установено, че „Оптимакс тур“ ООД му
дължи сумата от 4 216, 80 лева, представляваща неплатено възнаграждение,
дължи по сключен между страните неформален договор от 21.02.2017г. С
цитираното решение са отхвърлени като неоснователни възраженията на
„Оптимакс тур“ ООД за прихващане на вземането по уважения установителен
иск с насрещно вземане от „Евро – алумил 2014“ ЕООД за сумата от 6 000
лева, произтичащо от неплатен наем за август 2017г., съгласно сключен
между страните наемен договор, а евентуално – с вземане за сумата от 5 000
лева, с която „Евро – Алумил 2014“ ЕООД се е обогатило неоснователно,
ползвайки въпросния обект в периода 01-31.08.2017г.
В хода на производството – в открито съдебно заседание
ответната страна – „Оптимакс тур“ ЕООД чрез своя процесуален
6
представител представя по делото четири броя изпълнителни листи, от които
е видно, че е осъдено „Евро-Алумил 2014“ ЕООД да заплати на „Оптимакс
тур“ ЕООД различни суми, дължими за присъдени съдебни разноски по
четири различни дела. Претендира да бъде извършено прихващане със
сумата, която се дължи на ответното дружество от страна на „Евро-Алумил
2014“ ЕООД.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е.
правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките
на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен
съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват
нарушения на императивни материалноправни норми.
По отношенията на възраженията за неправилност на
първоинстанционното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, БОС намира следното:
По делото е представена проформа-фактура № 19/26.04.2017г., с
доставчик „Евро-Алумил 2014“ ЕООД и получател „Оптимакс тур“ ООД, за
следните стоки/услуги: 1 бр. душкабина от закалено стъкло 10 мм с обков от
инокс и 7 бр. душкабини от закалено 6 мм стъкло с обков от инокс с две
отваряеми врати на ъгъл, за апартаменти на 8 етаж, „Империал“, на обща
стойност 4 216, 80 лева с ДДС. Върху този документ липсват подписи за
доставчика и за получателя на стоките/услугите. Липсват и доказателства за
издадена впоследствие данъчна фактура за описаните стоки.
Представено е и копие на протокол № 1/26.04.2017г. за
установяване завършването и за заплащане на натурални видове СМР с
възложител „Оптимакс тур“ ООД и изпълнител „Евро – Алумил 2014“ ЕООД,
с който ищецът се домогва да докаже, че ответникът е приел извършената
работа по изработка, доставка и монтаж на процесните душкабини.
По делото е представено и копие от Протокол от проведено на
19.11.2020г. открито съдебно заседание по гр. дело № 2844/2020г. по описа на
Районен съд – Бургас, от който е видно, че е направено изявление на
процесуалния представител на ответната страна „Оптимакс тур“ ООД в
смисъл, че не се оспорва обстоятелството, че представената по делото
7
рекапитулация е изготвена от отдел Техническа поддръжка и Изпълнителният
директор на хотела, така, като е посочено в т. 1 от писмо от 16.05.2018г.
Процесуалният представител на страна изрично е посочил, че се потвърждава
посоченото в същата точка, а именно, че са приели извършената от ищеца
работа съгласно рекапитулацията, не оспорва, че са във фактическа власт на
изработеното и го ползват по предназначение, както и не оспорват, че
процесните СМР са извършени съгласно представена оферта, както се твърди
в исковата молба и което е обективирано в електронна кореспонденция между
страните. С оглед задължителните мотиви на постановеното Решение № 35 от
09.04.2021г., постановено по т. дело № 67/2021г. по описа на ВКС на РБ,
както и с оглед представеното доказателство, настоящият състав намира, че
по делото следва да бъде прието, че се установява възникнало между
страните правоотношение по Договор за изработка, с предмет различни по
вид СМР, всички на обект – хотел „Империал“, к.к. Слънчев бряг, вкл. за
изработка и монтаж на осем броя душ-кабини за апартаменти, находящи се в
същия хотел, както и приемане на изработката и монтажа им, при дължимо за
това възнаграждение от 3 514 лева. Съдът намира, че в отношенията между
страните следва да се приеме, че направеното признание за факт в откритото
съдебно заседание изяснява авторството на представената в настоящото
производство рекапитулация (лист 15 от първоинстанционното производство)
и това е ответната страна. Отделно от това е и безспорното й визиране в
съдържанието на електронното писмо от 16.05.2018г., което от своя страна
доказва предмета на възложеното и дължимото възнаграждение за тези
строителни работи. Посочената електронна кореспонденция не е оспорена от
ответника по делото, поради което и удостоверените с нея обстоятелства
следва да бъдат взети предвид от съда. Мотивиран от изложеното и като взе
предвид представените три документи – ценени в съвкупност, съдът намира,
че по делото се установя изпълнение на определени строително-монтажни
работи, приемането на изработеното и стойността на изработеното, а именно
– сума в размер на 3 514 лева, а с включен ДДС – сума в размер на 4 216, 80
лева.
В тази връзка, настоящата инстанция намира, че са неоснователни
възраженията на въззивното дружество – „Оптимакс тур“ ООД за липса на
облигационно правоотношение между страните по Договор за изработка,
които са обосновани единствено с липсата на подписан писмен договор от
8
21.022017г. Действително, в случая писмен договор не е налице, но това не е
и необходимо, тъй като договорът за изработка по чл. 258 от ЗЗД е
консесуален и неформален, поради което същият се счита с постигането на
съгласие и писмената форма не е условие за неговата действителност, а има
само доказателствено значение. В тази връзка, в съдебната практика се
приема, че доколкото валидността на договора за изработка не е обусловена
от спазването на изискванията за форма, то волеизявленията на страните
могат да бъдат обективирани и в конклудентни действия, подлежащи на
доказване с всички допустими от ГПК доказателства (Решение №
3/15.03.2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о.).
В случая – от представените доказателства, ценени в тяхната
взаимосвързаност се установява, че ответното дружество не е оспорило
фактическото изпълнение на процесните СМР и извършването им от ищеца,
нито е оспорил и твърденията в исковата молба, че е във фактическа власт на
изработеното от ищеца и го ползва по предназначение. В този смисъл,
неоснователни са възраженията на въззивното дружество за липса на
облигационно правоотношение между страните по процесния договор.
Неоснователно е и възражението на въззивното дружество, че изпълнените
СМР не са били одобрени. На основание чл. 264, ал. 1 и чл. 266, ал. 1 от ЗДД,
възложителят е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа,
като задължението му за заплащане на възнаграждение на изпълнителя
възниква след приемането на работата. Според константната практика на
ВКС, приемането на работата обхваща както фактически действия –
разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му
получаване от възложителя, така и правно действие – признание, че
изработеното съответства на възложеното по договора, което е израз на
одобряването му. Релевантно за приемането на работата по чл. 264, ал. 1 от
ЗЗД е или изричното волеизявление на възложителя, че счита изпълнените
работи за съобразени с договора, или онези конклудентни действия, от които
недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от
възложителя за одобрение на работата. Следователно, извършената работа по
договор за изработка може и да не е приета изрично със съставянето на
писмен акт от възложителя, като са достатъчни и конклудентни действия за
това. В горния смисъл – Решение № 231/13.07.2011 г. по т. д. № 1056/2009 г.
на ВКС, ІІ т. о., Решение № 48/31.03.2011 г. по т. д. № 822/2010 г. на ВКС, ІІ
9
т. о., Решение № 181/10.02.2016 г. по т. д. № 2079/2014 г. на ВКС, І т. о. и др.,
които се споделят от настоящия състав.
Безспорно е, че в случая ищецът е представил по делото Протокол
№ 1/26.04.2017 г., подписан от изпълнителя „Евро Алумил 2014“ ЕООД и от
възложителя „Оптимакс тур“ ООД, с който са приети извършените от
изпълнителя СМР в хотел „Империал“, описани в 15 точки, като в т. 10 и т. 11
са описани процесните душ-кабини, монтирани на ет. 8 в хотел „Империал“.
Безспорно е, че така представеният протокол представлява частен
свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила за отразените в него факти и следва да бъде преценяван
от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото.
Действително по делото се установява от събраните в първоинстанционното
производство доказателства, че протоколът не е подписан от управителя на
„Оптимакс тур“ ООД – Елена Иванова, а от друго лице – А. В., за който не се
оспорва обстоятелството, че към този момент е бил служител на дружеството
и е изпълнявал длъжността „комплексен управител“ на хотела, видно от
изявлението на процесуалния представител на ответното дружество в открито
съдебно заседание от 07.11.2018г. по гр. дело № 5794/2018г. по описа на БРС,
както и от представения в първоинстанционното производство Трудов
договор № */26.05.2015г. (лист 63). В тази връзка, въззивния съд намира, че в
случая е приложима презумпцията по чл. 301 от ТЗ (действаща в отношенията
между двете страни, които са търговци), тъй като въззивникът не се е
противопоставил на действията по приемане на изработеното веднага след
узнаването им, а напротив – същият ги е потвърдил, предвид изявленията му
в електронното писмо от 16.05.2018 г. за приемане на извършените през 2017
г. от ищеца СМР. При това положение е недопустимо последващо оспорване
на подписа и представителната власт на лицето, подписало протокола, както
всъщност е процедирал и ответника в конкретния случай –
противопоставянето на извършените действия без представителна власт е
направено едва с депозирането на писмения отговор, а не веднага след
узнаването, съгласно чл. 301 от ТЗ. При това положение, настоящата
инстанция намира, че с последващите си действия въззивното дружество е
признало действието на съставения протокол № 1/26.04.2017г. и следва да се
приеме, че този протокол удостоверява приемането на работата, съобразно
възложеното по договора за изработка, предвид липсата на отбелязвания в
10
него за констатирани недостатъци.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че
възложителят „Оптимакс Тур“ ООД е приел извършената работа и
претендираното от въззиваемия-ищец вземане в размер на 4 216, 80 лева с
ДДС, представляващо неизплатено възнаграждение по сключен между
страните неформален договор за изработка от 21.02.2017г., е изискуемо. В
производството по делото пред първата инстанция не са ангажирани
доказателства от ответника за заплащане на възнаграждението, поради което
предявеният иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД е доказан
по основание и размер, а изложените в този смисъл възражения във
въззивната жалба са неоснователни.
Настоящата инстанция намира за неоснователни и възраженията
на въззивника за неправилност на изводите на районния съд относно
заявените възражения за прихващане.
По отношение на направените възражения, съдът намира за
установено следното:
За установяване на твърденията си за наличие на наемен договор
между страните, ответникът е ангажирал гласни доказателства, а за оспорване
на твърденията на ответника за наличие на наемен договор между страните,
ищецът „Евро алумил 2014“ ЕООД е представил договор за наем от
01.05.2017г, съгласно който „Оптимакс тур“ ООД е предоставил под наем на
„Меззе България“ ЕООД с управител М. В. М., търговски обект – бар салонен
в хотелски комплекс „Империал резорт“, к. к. „Слънчев бряг-изток“, за срок
от 01.05.2017 г. до 31.10.2017 г. и срещу заплащане на годишен наем в размер
на 1 000 лева с ДДС. Договорът за наем е подписан от представител на
наемодателя и на наемателя. С оглед оспорването на договора от ответника,
по делото е извършена и приета СГЕ от 29.01.2019г., от която се установява,
че подписът за наемодател не е на управителя на ответника Е. М. И., а е
изпълнен от А. С. В.. В тази връзка, по делото е безспорно, че А. В. е бил
назначен в предприятието на „Оптимакс тур по силата на трудов договор на
длъжността „комплексен управител“, която длъжност той е заемал до
19.07.2017г., когато трудовото му правоотношение е прекратено със заповед
на работодателя от същата дата. Представен е и протокол от 09.06.2017г. за
извършена проверка от НАП на търговския обект, в който е посочено, че
11
обекта се стопанисва от „Меззе България“ ЕООД от 21.05.2017г. А с договор
от 19.05.2017 г. това дружество е уговорило техническото поддържане на
касови апарати в същия обект в х-л „Империал“.
Следва да се отбележи, че ангажираните от ответника гласни
доказателства не установяват по категоричен начин предаването на имота по
категоричен и несъмнен начин. Предаването на имота за ползване на
ищцовото дружество не се установява и с представените от ответника
протоколи от 29.09.2016 г. и от 12.05.2017г. за предаване на активите. На
първо място, в тези протоколи е посочено, че КМА се предават на трето лице
– А. М., а не на „Евро алумил 2014“ ЕООД, поради което не може да се
направи извод, че имотът е бил предаден на ищцовото дружество. Обратен
извод не следва и от безспорното обстоятелство, че първият протокол – от
29.09.2016 г. е бил подписан от М. В. М. – управител на „Евро алумил 2014“
ЕООД, тъй като същата е управител и на „Меззе България“ ЕООД. Освен
това, предаването с този протокол е и неотносимо към спора, доколкото
възражението за прихващане касае периода м. август и м. септември 2017г.,
за който не са представени доказателства. На следващо място, по делото е
представен договор за наем от 01.05.2017г., с който „Оптимакс Тур“ ООД е
отдал под наем имота на „Меззе България“ ЕООД, управлявано от Маринела
Мюлер, което обосновава извод, че за процесния период имотът се е ползвал
под наем от трето лице, а не от ищеца. Вярно е, че този договор за наем не е
бил подписан от управителя на ответното дружество, а от негов служител – А.
В., но това обстоятелство по никакъв начин не води до извод за липса на
наемно правоотношение между посочените в договора две търговски
дружества. В случая се прилага презумпцията по чл. 301 от ТЗ и се счита че
извършените от името на търговците действия без представителна власт са
потвърдени от тях, тъй като същите не са се противопоставили веднага след
узнаването им. Но дори и да се приеме, че не е имало наемно правоотношение
по оспорения договор от 01.05.2017 г., от това не следва, че именно
ищщовото дружество е било наемател и е ползвало имота, което не се
установя по категоричен начин и от представеното „извънсъдебно
споразумение“. Наличието на договорното правоотношение следва да бъде
несъмнено доказано, за което доказателствената тежест е на ответника, чието
е възражението за прихващане, като от ангажираните от него доказателства
това не се установява по категоричен начин. Предвид горното, съдът намира,
12
че ответникът не е доказал съществуването на наемно правоотношение между
страните, което води до извод за неоснователност на възражението му за
прихващане на исковата сума с насрещно негово вземане в размер на 5 000
лева – наем за м. август 2017г.
Неоснователно е и предявеното от въззивното дружество (ответна
страна в първоинстанционното производство) при условията на евентуалност
възражение за прихващане на исковата сума с насрещно негово вземане в
размер на 5 000 лева – обезщетение за ползване без основание на бар-салон в
х-л „Империал“ в периода м. август 2017г., с което ищецът неоснователно се
е обогатил. По делото не е доказано от ответника, че ищецът е ползвал имота,
като в тази връзка са относими изложените по-горе съображения относно
ползването, поради което не следва да се преповтарят. При това положени,
настоящата инстанция намира, че не може да се направи извод, че ищцовото
дружество е ползвало бара за процесния период и няма как същото да се е
обогатило неоснователно от ползването.
По отношение на направеното в първоинстанционното
производство възражение за прихващане със суми, които са присъдени на
въззивното дружество за съдебни разноски от различни, водени между
страните дела, настоящата инстанция намира следното: Безспорно е, че след
отмяната на влязлото в сила първоинстанционно решение се възстановява
висящността на спора по предявения иск, ведно с всички направени
възражения от страните в производството. С оглед на приетото в
Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г., постановено по
тълкувателно дело № 1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ когато е
отправено възражение за прихващане с ликвидно вземане по същността си
това е позоваване на правната промяна, каквото е и възражението за
опрощаване и възражението за плащане след подаване на въззивната жалба. С
това възражение не се променя спорният предмет, тъй като предявеното с
него вземане вече е установено с влязло в сила съдебно решение или заповед
за изпълнение, и съответно за доказване на възражението не е необходимо
събиране на доказателства. В този смисъл – настоящата инстанция намира, че
отправеното в първоинстанционното производство възражение за
прихващане със съдебно признати суми за присъдени разноски е било
допустимо и първоинстанционния съд е следвало да го разгледа по същество.
13
При положение, че такова отправено възражение за прихващане е допустимо
да бъде направено и през въззивната инстанция, то няма пречка, на основание
чл. 371 от ГПК настоящата инстанция да го разгледа и да се произнесе по
съществото му.
Ответната страна представя доказателства – 4 броя изпълнителни
листи, издадени по различни граждански дела, от които е видно, че „Евро
Алумил 2014“ ЕООД е осъдено да заплати различни парични суми,
представляващи направени по делата разноски на „Оптимакс тур“ ООД и
отправя искане да бъде направено прихващане с присъдените суми за
разноски. Настоящата инстанция намира, че това възражение за прихващане е
неоснователно, тъй като всички изпълнителни листи са от месец април 2021г.,
по делото са представени в копие, а не в оригинал и не може да се направи
извод, че по тези изпълнителни листи вече не са образувани изпълнителни
дела и сумите, които се дължат от страна на „Евро Алумил 2014г.“ ЕООД
понастоящем не са предмет на принудително изпълнение или нещо повече –
вече са събрани по принудителен ред.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира
въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя решаващите правни
изводи на първата инстанция, поради което решението на БРС следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото и направените от двете страни искания
за разноски, на въззивната страна такива не й се следват, като на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивното дружество следва да заплати на
въззиваемото дружество сумата от 525 лева за платено адвокатско
възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид
обстоятелството, че се спорът между страните е търговски и цената на
предявения иск е под 20 000 лева.
Мотивиран от горното, Окръжен съд - Бургас
РЕШИ:
14
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 928/26.08.2021г., постановено по
гр. д. № 2521/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас.
ОСЪЖДА „Оптимакс Тур“ ООД, със седалище гр. Бургас, ЕИК
********* и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Цар Симеон І“ № вх. 1,
представлявано от Е. М. И., да заплати на „Евро-Алумил 2014“ ЕООД със
седалище гр. Несебър, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Несебър, ул.
„Христо Кудев“ № 17, представлявано от М. В. М. сума в размер от 525
(петстотин двадесет и пет) лева за заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивното производство пред БОС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15