Р Е
Ш Е Н И Е № 2092
гр. Пловдив, 28.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание
на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 16126 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал.
1ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу Л.С. ***, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 104,19
лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за
периода 01.11.2016 г. – 06.04.2017 г. за обект на потребление, находящ се в гр.
******, ведно със законната лихва от
датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 02.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 14,01 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане върху главницата за периода 04.01.2017 г. – 01.07.2018 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 6119/ 03.07.2018 г. по ч.гр.д. № 10962 по описа за 2018 г. на Районен съд
Пловдив, IV гр. състав.
Ищецът твърди, че в
качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество,
притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на
територията на гр. Пловдив, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че
ответникът бил клиент на топлинна енергия с № ******по отношение на обект на
потребление, находящ се в гр. ******. Поддържа, че за процесния период от
01.11.2016 г. – 06.04.2017 г. била разпределена от търговеца, извършващ дялово
разпределение „Нелбо” ЕАД, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация
на обща стойност 118,20 лв., включваща главница за периода 01.11.2016 г. –
06.04.2017 г. в размер на 104,19 лв., както и обезщетение за забава в размер на
14,01 лв. за периода 04.01.2017 г. – 01.07.2018 г. Посочва, че за процесните суми била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 10962 по описа за 2018
г. на Районен съд Пловдив, IV гр. състав, която била
връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, поради което и бил предявен
настоящият иск. Моли за уважаването му и за присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл.131,
ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна Л.С.С., чрез назначения
особен представител адв. З.М. - П. със становище за неоснователност на
заявените искови претенции. Поддържа, че ответникът нямал качеството потребител
на топлинна енергия, тъй като не бил нито собственик, нито ползвател на
топлоснабдения имот. Оспорва начина на извършване на начисляването на
топлинната енергия, като твърди, че е в нарушение на Методиката за дялово
разпределение на топлинна енергия. Намира, че начинът на калкулиране на
топлинната енергия бил в нарушение на изискванията на чл.13 от Директива на ЕС
2006/32/ЕО. Моли за отхвърляне на предявените искове. Прави доказателствени
искания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 10962 по описа за 2018 г. по описа на Районен съд
Пловдив, IV граждански състав, образувано по депозирано от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 6119/03.07.2018
г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с
разпореждане на съда № 84650 от 14.09.2018 г. и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по
чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице
е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за
изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените
искове са допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154,
ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по
доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е
потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. ******, че
ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на
претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква
и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в
един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване,
което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани
доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един
местен ежедневник преди процесния период. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона
процедура по приемането и публикуването на общи условия за продажба на топлинна
енергия.
За
да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на
собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в
сграда в режим на етажна собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. Обстоятелството, че
именно ответникът е титуляр на правото на собственост на процесния имот се
установява от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ ******, съгласно който ответникът е придобил апартамент № **, находящ се в
гр. ****** с площ от 68,66 кв.м. Видно от удостоверение изх. № 7000-18628/
09.05.2019 г., издадено от Община Пловдив – район Централен, апартамент № **,
описан в нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****** се намира в сграда
с идентификатор № ****** с административен адрес: гр. ******, т.е. сградата, в
която се намира топлоснабденият имот.
Ищецът е ангажирал писмени доказателства, удостоверяващи
въвеждането в експлоатация на абонатната станция и последващото й обслужване.
Така, от удостоверение № 17/ 2003 г. за въвеждане в експлоатация на обект
„Рехабилитация на индиректни абонатни станции с една зона ВОИ и една зона БГВ”,
находящи се в гр. Пловдив, на посочените адреси, в това число и бул. ****** се
установява, че обектът е проектиран с разрешително и е изпълнен в съответствие
с одобрените проекти и разрешение за строеж. Представен е протокол за монтаж/
подмяна на средства за търговско измерване от 05.07.2016 г. и свидетелство за
проверка на СИ от 14.05.2016 г.
От
приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
в.л. В.Ш., неоспорено от страните, което се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че през процесния
период 01.11.2016 г. - 06.04.2017 г. АС, обслужваща жилищния блок в гр. ******,
е работила като е подавала ТЕ за отопление и БГВ, като била подадена общо 139,748685
MWh ТЕ за разпределение, от които били отчислени технологични разходи в размер
на 3,207439 MWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През процесния
период в ап. 28 всички отоплителни тела са били отсъединени от топлопреносната
мрежа в блока и на същите не се начислявала ТЕ за отопление. Отопляемият обем
на имота бил 155 м3. През имота на ответника не преминавала щранг лира. През
процесния период в имота нямало монтирани индивидуални разпределителни
устройства (ИРУ). Налице били монтирани два броя водомери за топла вода, и
начисленията за изразходваното количество ТЕ за БГВ били се правили ежемесечно
от отчетните им показания. Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника възлизало
на общо 1,24387 MWh, в това число 1,24387 MWh за отдадената от сградната
инсталация, 0,0 MWh за отопление и 0,0 MWh за БГВ. Нямало разлика между
разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД. Начинът на разпределение и начисляване на
потребената от ответника ТЕ съответствал на специалната методика от Наредба №
16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и Закона за енергетиката. Предвид
тези изводи на вещото лице, които се възприемат от съда, следва, че топлинната
енергия е разпределяна и начислявана в съответствие с действащата нормативна
уредба, като възраженията на ответника в обратния смисъл са неоснователни.
По
делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от
в.л. С.К., при съобразяване на начислените количества ТЕ по партидата на
ответника – съгласно издадените към ответника фактури и извлечението от
партидата, както и въз основа на прилаганите цени от „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
стойността на топлинната енергия, консумирана от ответника и касаеща процесния
недвижим имот в гр. ******, за процесния период е формирана както следва:
топлоенергия сградна инсталация в размер на 100,08 лв. с ДДС, услуга дялово
разпределение в размер на 4,11 лв. с ДДС, общ размер – 104,19 лв. с ДДС.
Лихвата за забава, изчислена върху всяка неплатена месечна сума, за периода от 04.01.2017
г. до 01.07.2018 г., възлиза на общо 14,01 лв.
Съдът
кредитира заключенията на изготвените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи като компетентни, обективни и неоспорени от страните, съгласно
чл.202 ГПК. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, за
процесния период ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в процесния
имот, собственост на ответника. Затова и именно ответникът, на основание
чл.153, ал.1 ЗЕ е задължен да заплаща цената на доставената топлинна енергия. Ето
защо, предявеният иск е доказан по своето основание. Определеният размер на
главницата съгласно ССчЕ изцяло кореспондира на заявения с исковата молба,
поради което и искът следва да бъде изцяло уважен. Като законна последица от
уважаване на заявената главна искова претенция следва и присъждане на законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, а именно – 02.07.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането.
Основателна
е и заявената акцесорна претенция с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за
заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно разпоредбата на чл.34,
ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. Пловдив купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово
разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят. От посочената разпоредбата в общите условия следва, че за
всяко едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и
доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то кредиторът
има право на обезщетение за забавено плащане. Ищецът претендира сумата от 14,01
лв. - обезщетение за забава за периода от 04.01.2017 г. до 01.07.2018 г., която
сума съвпада с посочения от вещото лице размер на дължимото обезщетение. Налице
е забава в плащанията от страна на ответната страна, поради което
претендираното обезщетение за забава се явява доказано по основание и размер.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената
разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от 755
лв. съгласно представен списък на разноските, от които за исковото
производство: 75 лв. – държавна такса, 5 лв. – ДТ за съдебно удостоверение; 25
лв. – такса за издаване на удостоверение от Община Пловдив; 300 лв. – депозит
за особен представител, 250 лв. – депозити за съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В общата
сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното
производство в размер на 75 лв., тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Общата дължима сума за разноски възлиза на 830 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.С.С., ЕГН:
**********, с адрес: ***, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, следните суми: сумата от 104,19
лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за
периода 01.11.2016 г. – 06.04.2017 г. за обект на потребление, находящ се в гр.
******, ведно със законната лихва от
датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 02.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 14,01 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане върху главницата за периода 04.01.2017 г. – 01.07.2018 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 6119/ 03.07.2018 г. по ч.гр.д. № 10962 по описа за 2018 г. на Районен съд
Пловдив, IV гр. състав.
ОСЪЖДА Л.С.С., ЕГН: **********, с адрес: ***8 да заплати на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от общо 830 лева (осемстотин и тридесет лева), представляващи съдебно
деловодни разноски, от които – 755 лева
- съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и 75 лв. – разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 10962
по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, IV гр.
състав.
Решението може да бъде
обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба
пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.