РЕШЕНИЕ
№ 9690
гр. София, 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110145735 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от .........., с която против СТ. КР.
Т. и Р. СТ. ДЖ. са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба и уточняваща молба от 10.01.2022 г. ищецът твърди, че между
него и ответниците е налице договорно правоотношение с предмет – доставка на
топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 50,
находящ се в гр. ........., като ответниците му дължат разделно – по 1/2 от следните
суми: сумата 3 457, 71 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от исковата
молба до окончателното изплащане; сумата 459, 92 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2017 г. – 31.01.2020 г.; сумата 58, 73 лв. – главница, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода м.01.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със
законната лихва от исковата молба до окончателното изплащане; сумата 11, 04 лв.
мораторна лихва за периода 03.03.2017 г. – 31.01.2020 г. Моли съда да осъди
ответниците да му заплатят исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпили отговор на исковата молба от ответниците
СТ. КР. Т. и Р. СТ. ДЖ., с който оспорват исковете. Оспорват качеството си на клиенти
на топлинна енергия през исковия период. Оспорват съществуването на облигационно
правоотношение с ищеца през исковия период, оспорват да са обвързани от Общите
условия на ищеца, както и последните да са влезли в сила. Считат за неравноправни
клаузите от Общите условия относно сключване, изпълнение и прекратяване на
договора, начина на извършване на дяловото разпределение, фактурирането на
доставената топлинна енергия и нейното заплащане. Оспорват до имота да е доставяна
топлинна енергия на претендираната стойност. Оспорват отоплителните тела да са
работили съгласно проектните и продуктовите им характеристики. Правят възражение,
1
че сумите са погасени чрез плащане. Позовават се на изтекла погасителна давност.
Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца ....... изразява становище за
основателност на предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Видно от акт за женитба № ........ г., на посочената дата е сключен брак между
......... И. (след брака – Т.а) и ...... Т..
С нотариален акт за собственост по чл.55 от ЗПИНМ № ............. г. ......... Т.а е
призната за собственик на апартамент № ......., състоящ се от: една стая, дневна, кухня и
сервизни помещения, с обща квадратура по одобрен план от 69, 52 кв.м., който имот е
придобит по покупка от Софийски градски народен съвет – СУ „Строителство“.
Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г.
(л.43), ...... Т. е починал на 07.10.1974 г.
Представен е нотариален акт за дарение на недвижим имот № ............. г., с който
......... Т.а дарява на сина си КР. ХР. Т. притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от следния
недвижим имот: апартамент № 50, находящ се в гр. ........., състоящ се от: една стая,
дневна, кухня и сервизни помещения, с обща квадратура по одобрен план от 69, 52
кв.м., като дарителят ......... Т.а си е запазила правото на ползване на имота съобразно
притежаваните от нея идеални части.
Със същия нотариален акт ....... дарява на брат си КР. ХР. Т. притежаваната от
нея 1/4 ид.ч. от същия имот.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 10/09.04.2015 г., изд. от Столична
община, Район „Триадица“, ......... Т.а е починала на 19.03.2006 г.
Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г.
(л.43), КР. ХР. Т. е починал на 11.06.2020 г., като е оставил наследници по закон: Р.
СТ. ДЖ. – съпруга и СТ. КР. Т. – син.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № ............. г. Р. СТ. ДЖ. продава на сина си СТ. КР. Т. правото на
собственост на притежаваната от нея ½ ид.ч. от следния недвижим имот:
самостоятелен обект и идентификатор ........... с адрес: гр. .........., с площ по документи
69, 52 кв.м., който имот е идентичен съгласно документ за собственост с апартамент №
50, находящ се в гр. ........., състоящ се от: една стая, дневна, кухня и сервизни
помещения, с обща квадратура по одобрен план от 69, 52 кв.м.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ..........от 19.06.2002 г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ......., което дружество
да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на
етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици,
които с подписите си са удостоверили горното решение, в т.ч. – под № 50 М Дим. Т.а.
На 25.06.2002 г. е сключен договор № .........между ....... и етажната собственост с
адрес: в гр. ........., по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия,
както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални
изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след
предоставяне на информация от .......... за показанията на топломера за отчетния
2
период.
Пред СРС е ангажиран договор, сключен между .......... – възложител и ....... –
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е
възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда
с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение
на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От страна на ....... са изготвени 3 бр. индивидуални справки за отопление и топла
вода за исковия период, както следва: за сумата от 20 лв. за доплащане за периода
м.05.2016 г. – м.04.2017 г., за сумата от 9, 25 лв. за доплащане за периода м.05.2017 г. –
м.04.2018 г. и за сумата от 18, 65 лв. за доплащане за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г.
Представени са платежни документи (л.81-л.103), от които платежни
нареждания за сумата от 2 464, 35 лв., сумата 2 386, 35 лв. (л.81), сумата 562, 07 лв. и
сумата 622, 07 лв. (л.82) са с посочено основание – изпълнителни дела № ........и № .......,
т.е. изпълнителни дела от 2020 г., които не касаят процесните вземания. Представеният
фискален бон от 23.02.2021 г. за сумата от общо 3 992, 74 лв. (л.83) установява
заплащане на същата
преди
образуване на настоящото дело с посочено основание – плащане по съдебно дело, в
т.ч. съдебни разноски, с оглед на което не касае процесните вземания. Всички останали
касови бележки (л.84-103) касаят вземания извън заявените искови периоди: м.05.2016
г. – м.04.2019 г. за стойността на доставената топлинна енергия и м.01.2017 г. –
м.04.2019 г. за цената на дяловото разпределение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
В.Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен
път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на
топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За
исковия период дяловото разпределение е извършвано от ........ Изчисленията са
извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за
топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на
имота – за 3 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО и 1 бр. щранг лира без уред за
дялово разпределение, за която топлинната енергия се определя по изчислителен път,
като се прилага т.6.9 във връзка с т.6.5 от Приложение към чл.61, ал.1 от действалата
през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм. ДВ,
бр. 25 от 20.03.2020 г.). ФДР е извършила отчети на 28.04.2017 г., 09.05.2018 г. и
13.05.2019 г., подписани за клиент. Начислена е топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, както и топлинна енергия за БГВ – на база отчетите на 1 бр.
водомер, като извършените отчет от ФДР са на 28.04.2016 г., 09.05.2018 г. и 13.05.2019
г.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 3 457, 65 лв., формирана като сбор на фактурираната по
3
прогнозни стойности сума от 3 409, 75 лв. и сумата за доплащане от изравнителни
сметки в размер на 47, 90 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени
просрочени суми и лихви по тях. Според заключението на експертизата общият
топломер в абонатната станция е преминал метрологични проверки и е годно средство
за търговско измерване.
В проведеното на 12.05.2022 г. открито съдебно заседание пред СРС вещото
лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че в ....... има главни отчето, в които
липсват данни за проблеми при подаването на топлинна енергия за имота, за което и да
е отоплително тяло.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от
вещото лице Е. И., че не са налице плащания на задължения за исковия период. При
ищеца е отразено задължение за цена на дяловото разпределение за периода м.01.2017
г. – м.04.2019 г. в размер на 58, 73 лв.
В проведеното на 12.05.2022 г. открито съдебно заседание пред СРС вещото
лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че при изготвяне на заключението е взело
предвид представените с отговора на исковата молба документи за плащане; че има и
документи за плащания извън исковия период по настоящото производство; че има и
платежни документи за плащания по изпълнителни дела; че има плащания, които
касаят исковия период – те обаче са за дялово разпределение, отразени са при ищеца и
не се претендират от него.
В последната му част съдът не кредитира изявлението на вещото лице,
доколкото представените касови бележки, касаещи дяловото разпределение, са за
плащане на задължения по фактури от следните дати: 31.05.2020 г., 31.03.2020 г.,
30.09.2016 г., 31.10.2016 г., 31.10.2019 г., 30.11.2019 г., 30.06.2015 г., 29.02.2016 г.,
30.04.2016 г., 31.03.2016 г., 31.12.2020 г., 30.11.2015 г., 31.01.2020 г., 31.12.2015 г.,
31.10.2015 г., 30.09.2015 г., 31.08.2015 г., 31.07.2015 г., 30.09.2019 г., 31.12.2019 г.,
31.01.2016 г., 31.07.2019 г., 30.06.2019 г., 30.04.2020 г., 31.12.2016 г., 30.11.2016 г.,
31.08.2016 г., 31.07.2016 г., 30.06.2016 г., 31.05.2016 г., 29.02.2020 г., 31.08.2019 г.,
30.11.2020 г., 31.05.2019 г., 31.07.2020 г., 30.06.2020 г., 30.09.2020 г., 31.10.2020 г.,
31.08.2020 г., 31.01.2021 г., нито една от които не касае задължения за исковия период
м.01.2017 г. – м.04.2019 г.
Предвид така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
4
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт за собственост по чл.55 от ЗПИНМ
№ ........... се установява, че ......... Т.а е придобила чрез покупка от Софийски градски
народен съвет – СУ „Строителство“ собствеността на процесния имот, като към
посочения момент е била в брак с ...... Т., видно от представения акт за женитба, с
оглед на което имотът е придобит в режим на СИО. ...... Т. е починал на 07.10.1974 г.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..........г. КР. ХР. Т. е придобил
собствеността на 1/2 ид.ч. от имота по дарение от майка си ......... Т.а, запазила си
вещно право на ползване /погасено на основание чл.59 ЗС, тъй като последната е
починала на 19.03.2006 г./, 1/4 ид.ч. – по дарение от сестра си ......., а останалата 1/4
ид.ч. е придобита по наследяване от баща му ...... Т.. КР. ХР. Т. е починал на 11.06.2020
г., като е оставил наследници по закон: Р. СТ. ДЖ. – съпруга и СТ. КР. Т. – син.
С оглед изложеното по делото се установява, че през исковия период
наследодателят на ответниците КР. ХР. Т. е имал качеството на собственик на
процесния имот, а ответниците отговарят за задълженията на последния, съобразно
дяловете, които получават от наследството – по 1/2.
Представеният нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № 98, том I, рег. № 6053, дело № 85/220 г. от
19.10.2020 г., с който ответницата Р. СТ. ДЖ. продава на сина си – ответника СТ. КР.
Т. правото на собственост на притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от имота е съставен след
края на исковия период и не налага изводи в различен смисъл.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014
г., и Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
5
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между наследодателя на ответниците и топлопреносното предприятие
е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот, с оглед на което
неоснователни се явяват възраженията в обратен смисъл.
Неоснователно е възражението за неравноправност на клаузите от Общите
условия на ищеца относно сключването, изпълнението и прекратяването на договора,
начина на извършване на дяловото разпределение, фактурирането на доставената
топлинна енергия и нейното заплащане.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия.
Ответниците се позовават на нарушение на Директива 2012/27/ЕС на
Европейския Парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната
ефективност, за изменение на Директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на
Директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО.
Директният ефект на директивите е изключен по дефиниция, тъй като, за да
произведат своя пълен правен ефект, те се нуждаят от национален правоприлагащ акт.
Ако обаче една държава не е транспонирала директива или не я е транспонирала
правилно, индивидуалните правни субекти могат, независимо от посоченото, да
извличат права от онези нейните разпоредби, които отговарят на изискването да са
безусловни и достатъчно ясни. Съдът намира, че настоящият случай не е такъв,
доколкото директивата е транспонирана в българското законодателство чрез Закона за
енергийната ефективност, в сила от 15.05.2015 г. - § 2 от ДР на ЗЕЕ, като не може да се
приеме да е налице неправилно транспониране, на каквото се позовават ответниците.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на
които вещото лице е дало заключение относно реално доставената топлинна енергия
през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ.
Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота
през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата
през периода нормативна уредба.
Не се установява отоплителните тела в имота да не са работили съгласно
проектните и продуктовите им характеристики, каквото възражение се поддържа от
ответниците. Такъв извод не следва от ангажираните писмени доказателства и
заключението на СТЕ, като вещото лице изрично е заявило по реда на чл.200, ал.2
ГПК, че в ....... има главни отчето, в които липсват данни за проблеми при подаването
на топлинна енергия за имота, за което и да е отоплително тяло.
От заключението на вещото лице се установява, че стойността на реално
потребената топлинна енергия за исковия период възлиза на сумата от 3 457, 65 лв.,
формирана като сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 3 409, 75 лв. и
сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 47, 90 лв.
Ответниците своевременно – в срока за отговор на исковата молба са заявили
6
възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б.
„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията
на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
– договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания
са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т. е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т. е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Искът е предявен на 04.08.2021 г., с оглед на което към този момент е изтекла
погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 04.08.2018 г., каквито в
случая се явяват вземанията за периода м.05.2016 г. – м.05.2018 г. с оглед момента на
настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия.
Непогасени по давност са вземанията за периода м.06.2018 г. – м.04.2019 г. в
размер на 1 239, 02 лв., определен по реда на чл.162 ГПК, при съобразяване
заключението на съдебно-техническата експертиза по делото и формиран като сбор на
фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 221, 92 лв. и сумата за доплащане от
изравнителна сметка за периода м.06.2018 г. – м.04.2019 г. в размер на 17, 10 лв.
От така посочената сума ответниците дължат по 1/2 съобразно изводите на съда
относно притежавания от тях дял в съсобствеността.
Неоснователно е възражението, че сумите са погасени чрез плащане, с оглед
изложеното от съда, че представените по делото доказателства за плащания не касаят
вземания за исковия период.
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
По арг. от нормата на чл.119 ЗЗД мораторна лихва не се дължи върху погасената
по давност главница за периода м.05.2016 г. – м.05.2018 г.
По отношение на мораторната лихва върху главните вземания за периода
м.06.2018 г. – м.04.2019 г. приложение намират Общите условия на ищеца от 2016 г.,
одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник
„Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на
7
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Продавачът връчва, чрез търговеца, на упълномощеното лице в СЕС
изравнителните сметки /обща и индивидуални/ на клиентите, като датата на
връчването на изравнителните сметки се удостоверява с подпис на упълномощеното
лице, а последното информира клиентите в СЕС за общата изравнителна сметка, датата
на получаването и връчва индивидуалните изравнителни сметки срещу подпис,
удостоверяващ датата на връчването – чл. 28 от Общите условия.
В клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото на
продавача да начисли и получи обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на
забавата до момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия.
При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на горепосочените клаузи
съдът приема, че предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл.
32, ал. 3 не би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването
на фактура от страна на ищеца, т. е., преди 31 юли на съответната година.
Необходимостта от изравняване на действително потребеното количество топлинна
енергия с начисленото за периода /отоплителния сезон/ отлага изпълнението на
клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава кредиторът не
може да иска изпълнение. Следователно, задължението за заплащане на стойността на
действително потребената топлинна енергия е възникнало като срочно и по правилото
на чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответникът е в забава, считано от 15 септември на съответната
година. В този смисъл доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главни
вземания за стойността на доставена топлинна енергия, то акцесорната претенция се
явява основателна за периода 15.09.2018 г. – 31.01.2020 г. в размер на сумата на 164, 85
лв., определен по реда на чл. 162 ГПК.
От така посочената сума ответниците дължат по 1/2 съобразно изводите на съда
относно притежавания от тях дял в съсобствеността.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2014 г. и 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
8
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2014 г. и 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите
търговец/, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и
цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се
обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните,
който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение. Установи се по
делото, че дяловото разпределение през исковия период е извършвано от ........ Общият
размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода м.01.2017 г. –
м.04.2019 г. възлиза на сумата от 58, 73 лв., определен по реда на чл.162 ГПК при
съобразяване на счетоводна справка на ищеца на л.28-19 от делото и заключението на
ССЕ.
С оглед своевременно въведеното възражение за изтекла погасителна давност,
при съобразяване на обстоятелството, че чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. не намира
приложение за това вземане и при липса на друга уговорка относно неговия падеж,
давността тече съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД от датата, на която е възникнало. С оглед
изложеното и по съображенията, вече изложени относно приложението на ТР № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че
погасени по давност са вземанията, станали изискуеми преди 04.08.2018 г., каквито в
случая се явяват вземанията за периода м.01.2017 г. – м.07.2018 г. /последното, станало
изискуемо на 01.08.2018 г./.
Непогасени по давност са вземанията за периода м.08.2018 г. – м.04.2019 г. в
размер на 19, 35 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
От така посочената сума ответниците дължат по 1/2 съобразно изводите на съда
относно притежавания от тях дял в съсобствеността.
Неоснователно е възражението, че сумите са погасени чрез плащане, с оглед
изложеното от съда, че представените по делото доказателства за плащания не касаят
вземания за исковия период.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение
не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и
главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не
е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в
забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 230, 22 лв. разноски и юрисконсултско
възнаграждение по делото, в т.ч. разноските по развилото се ч.гр.д. № 12990/2021 г. на
9
СГС, съобразно уважената част от исковете. Разноските следва да бъдат понесени по
равно от ответниците.
От страна на ответниците се претендира адвокатско възнаграждение по договор
за правна защита от 31.01.2022 г. Доколкото страна по последния е само ответницата Р.
СТ. ДЖ., то заплатеното адвокатско възнаграждение представлява сторени от нея
разноски, от които следва да й се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 360,
12 лв., съобразно отхвърлената час от исковете.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, като съобрази нормата на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
фактическата и правна сложност на спора, вида и обема на осъществената правна
защита, както и броя на проведените открити съдебни заседания.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС, на основание чл.77
ГПК, сумата от 159, 50 лв. държавна такса за производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТ. КР. Т., ЕГН ********** и Р. СТ. ДЖ., ЕГН ********** да
заплатят на .........., ЕИК .........., на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД, по 1/2 от следните суми:
сумата 1 239, 02 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.06.2018 г. – м.04.2019 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. ........., ап. 50, аб.
№ 265423, ведно със законната лихва от исковата молба – 04.08.2021 г. до
окончателното изплащане;
сумата 164, 85 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. –
31.01.2020 г.;
сумата 19, 35 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.08.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от
исковата молба – 04.08.2021 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на доставената топлинна енергия до пълния
предявен размер от 3 457, 71 лв. и за периода м.05.2016 г. – м.05.2018 г.; иска за
мораторна лихва – до пълния предявен размер от 459, 92 лв. и за периода 15.09.2017 г.
– 14.09.2018 г.; иска за цената на дяловото разпределение – до пълния предявен размер
от 58, 73 лв. и за периода м.01.2017 г. – м.07.2018 г. и иска за мораторна лихва върху
цената на дяловото разпределение – в пълния предявен размер от 11, 04 лв. за периода
03.03.2017 г. – 31.01.2020 г.
ОСЪЖДА СТ. КР. Т., ЕГН ********** да заплати на .........., ЕИК ........., на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 115, 11 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. СТ. ДЖ., ЕГН ********** да заплати на .........., ЕИК ..........., на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 115, 11 лв. разноски по делото.
10
ОСЪЖДА .........., ЕИК ....... да заплати на Р. СТ. ДЖ., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 360, 12 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА .........., ЕИК ...... да заплати по сметка на СРС, на основание чл.77
ГПК, сумата от 159, 50 лв. държавна такса.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ........
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11