РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Търговище, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание
на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Ж. Люб. И.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20253530200047 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от З. А. А., ЕГН **********, адрес
****************, срещу Наказателно постановление № 24-1292-
002097/15.11.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР - Търговище,
сектор "Пътна полиция" – Търговище, с което са наложени административни
наказания: „глоба” в размер на 30 лв., на основание чл.183, ал.3, т.6. от ЗДвП и
„глоба” в размер на 50 лв., на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП, за това, че на
03.08.2024 г. в 11:25 часа, в община Търговище, по път II 74 км 31.300 с посока
на движението към гр.Търговище З. А. управлява лек автомобил марка и
модел „Ауди А3” с peг. № **********, собственост на М. Л. Ф. от
****************, като извършва следните нарушения: предприема маневра
изпреварване на попътно движещите се МПС в зоната на действие на пътен
знак В 24 „Забранено е изпреварването на МПС, с изключение на
мотоциклети без кош и мотопеди“, с което водачът виновно е нарушил чл.6,
т.1 от ЗДвП и „не свети задна лява стоп светлина“ на МПС, с което водачът
виновно е нарушил чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. С жалбата се оспорват вменените
с НП нарушения, като се въвеждат твърдения за изправност на управлявания
автомобил. Поради изложеното се моли наказателното постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се
явява лично и с процесуалния си представител – адвокат М. М. от АК -
Търговище. По твърдения за допуснати съществени нарушения на
1
процесуални правила, както и че нарушенията не са извършени, респ. не са
извършени виновно от него, се моли за отмяна на наказателното
постановление. Не претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание, административнонаказващият орган
редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт М., която оспорва
жалбата като твърди законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, поради което моли същото да бъде потвърдено. Не претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 от НПК, вр. чл.84
от ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.08.2024 г. в 11:25 часа, в община Търговище, по път II 74 км
31.300 с посока на движението към гр.Търговище жалбоподателят А.
управлявал лек автомобил марка и модел „Ауди А3” с peг. № **********,
собственост на М. Л. Ф. от ****************, като предприел маневра
„изпреварване на попътно движещите се МПС в зоната на действие на пътен
знак В24 „Забранено е изпреварването на МПС, с изключение на мотоциклети
без кош и мотопеди“. Пред автомобила, управляван от жалбоподателя, със
служебен полицейски автомобил са се движили свид. И. С. И. и Т. М. Д. –
служители в сектор ПП при ОД МВР – Търговище. Двамата, след като
възприели начина на изпреварване, предприели спиране на водача за проверка
на безопасно място в началото на ****************. Установили водача на
автомобила, и след проверката му обяснили какви нарушения е извършил.
Освен това, за нарушението допълнително на полицейския екип съобщил и
свид. М. М. Ст., **********, който се движил след жалбоподателя. В хода на
проверката също така било установено, че автомобила има техническа
неизправност - не светела задна лява стоп - светлина. След извършване на
цялостна проверка бил съставен акт за административно нарушение – АУАН
№ 1377908/03.08.2024 г., с който било прието, че жалбоподателят при
изпреварване не се съобразява с пътните знаци, с което свое поведение е
2
нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, както и че управлява автомобил с
несветещата задна лява стоп - светлина в нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от
ЗДвП. При съставяне на АУАН соченият за нарушител е заявил, че няма
възражения, какъвто запис бил отразен в съдържанието на акта. В срока по
чл.44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения срещу
него. Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление
№ 24-1292-002097/15.11.2024 г. от Началник група в ОДМВР - Търговище,
сектор "Пътна полиция" – Търговище, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания: „глоба” в размер на 30 лв., на основание чл.183,
ал.3, т.6. от ЗДвП и „глоба” в размер на 50 лв., на основание чл.179, ал.6, т.1 от
ЗДвП. Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 07.01.2025 г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество, съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН
и извършва цялостна проверка, в съответствие с която следва да провери
законосъобразността, а именно правилно ли са приложени процесуалния и
материалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи.
Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на
вътрешните работи, полицейските органи, заемащи длъжност "младши
автоконтрольор" в ОДМВР, са оправомощени да осъществяват контролна
дейност по ЗДвП и да съставят актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП, поради което и съставилият АУАН свид. И. С. И. е
разполагал с материална и териториална компетентност да състави АУАН за
извършено нарушение на ЗДвП. Също от приетата като писмено
доказателство заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. се установява, че началник
група в ОДМВР, сектор „ПП” – Търговище е оправомощен да издава
наказателни постановления за нарушения на ЗДвП в случая на територията на
гр.Търговище, поради което и издалият обжалваното НП – Ат. Ст. Д. –
********** в ОДМВР – гр.Търговище, сектор „Пътна полиция” е разполагал с
материална и териториална компетентност да издаде обжалваното
наказателно постановление.
Въпреки изложеното, съдът намира, че в процедурата по ангажиране
3
отговорността на жалбоподателя по отношение нарушението на чл.6, т.1 от
ЗДвП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а
именно НП не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, което води до накърняване правото на защита на жалбоподателя,
поради следното:
С нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП се вменява задължение на участниците в
движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. От своя страна, пътен знак В24 въвежда забрана за изпреварване
на моторни превозни средства, с изключение на мотоциклети без кош и
мотопеди. Именно с оглед съдържанието на така въведената с посочения знак
забрана, при словесното описание на нарушението в АУАН и в НП настоящият
съдебен състав намира, че е допуснато нарушение на императивните
изисквания на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като същото е неясно и
непълно, доколкото липсва посочване на движещия се участник в движението
спрямо който е било предприето изпреварването. Това обстоятелство съдът
намира за съществено, тъй като пътен знак В24 не въвежда забрана за
изпреварване на мотоциклети без кош и мотопеди. Непосочването на вида на
превозното средство спрямо което е било предприето твърдяното
изпреварване от жалбоподателя води категорично до извода за недостатъчно
описание на относимите към фактическия състав на процесното нарушение
елементи. Същите следва задължително да са ясно и недвусмислено посочени
в съдържанието на АУАН и НП, а не бланкетно, както е в настоящия случай,
като гаранция за осъществяване в пълен обем на правото на защита на
санкционираното лице. Освен това допълнително следва да бъде посочено, че
от изложените, както в АУАН, така и в обжалваното НП обстоятелства, не
може да бъде изведен обоснован извод и за местоположението на пътен знак
В24, чието предписание е било нарушено, в т.ч. обхватът на действието му. В
АУАН и НП единствено е посочено, че автомобилът, управляван от
жалбоподателя, е предприел „маневра изпреварване на попътно движещите се
МПС в зоната на действие на пътен знак В 24 „Забранено е изпреварването на
МПС, с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди““, но не и къде е
поставен знака и на кой път, за да се приеме, че действително е бил налице
пътен знак, забраняващ изпреварването на МПС, както и обхвата на
действието му. Касае се за състовомерен факт от нарушението, поради което е
следвало и същият да намери обективен израз при описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. Последното не зависи и от
събраните по делото доказателства, които биха позволили да бъде установено,
тъй като с тях не би могло по никакъв начин да се санира липсата на
волеизявление от страна на административнонаказващия орган в тази насока.
Предвид липсата както на описание на неправилно изпревареното МПС, така
и на местоположението на пътен знак В24 и неговия обхват на действие, съдът
4
приема, че правото на защита на жалбоподателя е било нарушено, предвид
констатираната в АУАН и НП неяснота за относимите към вмененото
нарушение факти и обстоятелства. При такава неяснота, не може да бъде
извършен и съдебен контрол досежно относимостта на поведението на
нарушителя съобразно вменената с пътен знак В24 забрана.
Въпреки изложеното, констатираната неяснота в АУАН и НП не се
изяснява и от събраните по делото писмени и гласни доказателства, чрез
разпита на свид. И. С. И., свид. Т. М. Д. и свид. М. М. Ст..
При тези данни, съдът намира, че обжалваното НП в частта относно
вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, за което му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 30 лв. се явява
незаконосъобразно и в тази част следва да бъде отменено на посочените по-
горе основания, възпрепятстващи упражняване на правото на защита от
страна на жалбоподателя, доколкото то се реализира изцяло в пределите
на административнонаказателното обвинение против него.
Изискването за съдържание на наказателното постановление в ЗАНН в
случая има императивен характер по отношение на реквизитите му по чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, на които изисквания обаче обжалваното НП не отговаря в
необходимата степен, а законът не предоставя в съдебната фаза на
административнонаказващия орган възможността за саниране на
нередовностите в НП, подобно на предвидената такава в АУАН съгласно
чл.53, ал.2 от ЗАНН, когато е установено извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
По нарушението на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП:
По делото не се спори, а и безспорно се установява, че на посочените в
НП дата и час жалбоподателят е управлявал по път II 74 км 31.300 с посока на
движението към гр.Търговище лек автомобил - марка и модел „Ауди А3” с
peг. № **********, собственост на М. Л. Ф. от ****************, на което
МПС не е светела задна лява стоп – светлина. Извършеното
административнонаказващия орган е приел за нарушение на чл.139, ал.1, т.1
от ЗДвП, а именно, че автомобилът се движи с незначителна техническа
неизправност.
Нарушението се установява от събрания по делото доказателствен
материал - показанията на свид. И. С. И., свид. Т. М. Д. и свид. М. М. Ст., и
приложените писмени доказателства – АУАН Серия GA Акт №
1377908/03.08.2024 г., НП № 24-1292-002097/15.11.2024 г., писмо от РУ -
Търговище до Началник сектор „Пътна полиция“ - Търговище по пр. № 363р-
35594/30.12.2024 г., писмо до РУ - Търговище с изх. № 363р-35594/30.12.24 г.,
5
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., справка за нарушител/водач на З. А. А.,
Заповед № 81213-140/08.02.2022 г. на министъра на вътрешните работи за
утвърждаване на Организационно технологични правила за работа с
Автоматизирана информационна система за „Видеозаснемане на
охранителната дейност и пътния контрол“, Организационно технологични
правила за работа, Заповед с peг. № 363з-1876/20.08.2024 г. на ВИД директора
на ОДМВР - Търговище за определяне на технически средства за аудиозапис и
видеозаснемане, Заповед с peг. № 363з-550/12.03.2024 г. на ВПД директора на
ОД на МВР Търговище за определяне на технически средства за аудиозапис и
видеозаснемане, часови график за работа на нарядите от ПК при сектор
„Пътна полиция“ ОДМВР – Търговище, която доказателствена съвкупност
съдът приема за непротиворечива и изцяло кореспондираща помежду си.
Показанията на посочените свидетели съдът цени при липса на съмнения за
тяхната предубеденост, доколкото не се установи да са имали някакво лично
отношение към жалбоподателя, което да е подтикнало извършването на
проверката, а в последствие и свид. И. И. да състави АУАН.
Съдът намери, че показанията на свид. М. Ф., живееща на семейни
начала с жалбоподателя и собственик на лекия автомобил, с който се твърди
да е извършено нарушението, не следва да се кредитират, тъй като прави
впечатление, че същите са непълни и непоследователни, доколкото при
извършване на проверката свидетелката не я е възприела в цялост.
С издаденото на 15.11.2024 г. НП № 24-1292-002097,
административнонаказващия орган е наложил на жалбоподателя
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл.179,
ал.6, т.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.
Следователно, това законово предписание ще се счита за нарушено, когато се
установи движение на неизправно МПС. Хипотезите, в които поради наличие
на повреди и неизправности превозното средство се определя като технически
неизправно са регламентирани в разпоредбата на чл.10, ал.1 от Правилника за
прилагане на ЗДвП. Съгласно чл.10, ал.1, т.12, б."в" - моторно превозно
средство или тегленото от него ремарке е технически неизправно, когато има
повреди или неизправности по осветителната уредба - не светят дългите,
6
късите, габаритните светлини или стоп - светлините. В случая няма спор, че
управлявания от жалбоподателя автомобил при извършване на проверката е
бил с несветеща задна лява стоп - светлина, което по смисъла на закона
определя превозното средство като технически неизправно.
Съгласно чл.179, ал.6 от ЗДвП, предвидените санкции за водач, който
управлява технически неизправно пътно превозно средство са обособени в три
точки, в зависимост от естеството на констатираните неизправности като са
предвидени различни по тежест административни наказания, както следва: по
т.1. - при констатирани незначителни неизправности – глоба в размер на 50 лв.,
т.2. - при констатирани значителни неизправности - глоба в размер на 200 лв. и
т.3 - при констатирани опасни неизправности - глоба в размер на 500 лв. Тези
понятия са определени в § 6, т.71, т.72 и т.73 от ДР на ЗДвП. Така
законодателят изрично е разписал, че "незначителни неизправности",
включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка
неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на
превозното средство или без значително въздействие върху околната среда,
както и други незначителни несъответствия, "значителни неизправности",
включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка
неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство
или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други
участници в движението по пътищата, както и други по-значителни
несъответствия и "опасни неизправности", включително при укрепването на
товара, са откритите по време на проверка неизправности, които
представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по
пътищата или имат въздействие върху околната среда.
За неизправностите и тяхната класификация, с нормата на чл.101, ал.4
от ЗДвП се препраща към Наредбата по чл.147, ал. 1 ЗДвП, а именно Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, според която в чл.37, ал.1 - 4, по-
подробно са описани „неизправностите“ в трите групи в зависимост от
въздействието им върху безопасността на превозното средство, въздействието
им върху околната среда и риска, който пораждат за участниците в
движението.
Такава класификация се съдържа и в Методика за извършване на
7
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства в Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредбата, съгласно
която неизправностите отново се оценяват с оглед рисковете спрямо
безопасността на движението по пътищата.
Предвид естеството на неизправността, предмет на процесното
нарушение, същата е съотносима с т. 4.3.1, б. "а" от посочената Методика и
правилно е класифицирана от административнонаказващия орган като
„незначителна“. Същият извод следва и от разпоредбата на чл.11, ал.1, вр.ал.2
от Правилника за прилагане на ЗДвП, съгласно която при възникване по време
на движение на неизправност по осветителната уредба само в хипотезата на
т.12, б."в" - през нощта и при намалена видимост, водачът е длъжен да спре
моторното превозно средство или ремаркето до отстраняване на
неизправността. Видно от нормата на чл.11, ал.2 от ППЗДвП, че в останалите
случаи на възникване на техническа неизправност по време на движение,
когато отстраняването на неизправността на място е невъзможно, на водача се
разрешава да придвижи на собствен ход моторното превозно средство или да
тегли ремаркето до гараж или сервиз. В този случай придвижването може да
се осъществи само ако водачът е осигурил необходимата безопасност на
движението.
Предвид горното, съдът намира, че техническата неизправност на
управляваното от жалбоподателя ППС законосъобразно е била квалифицирана
като „незначителна“ от контролните органи и от административнонаказващия
орган.
Предвид изложеното и доколкото установените факти изпълват
признаците от обективна страна на състава на административното нарушение
по чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП, съдът приема, че същото е извършено, доказано е по
несъмнен начин от обективна страна, квалифицирано е правилно съгласно
материалния закон, поради което и законосъобразно от
администравнонаказващия орган е приложена санкционната норма на чл.179,
ал.6, т.1 от ЗДвП, съгласно която на З. А. А. е било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лв.
В случая, от субективна страна нарушението е извършено от
жалбоподателя при непредпазливост, тъй като същият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
8
да ги предвиди. Като водач на МПС, преди да предприеме управление е бил
длъжен да се увери, че лекия автомобил отговаря на изискванията на закона,
включително, че същият е технически изправен, което в случая не е сторено.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя в
жалбата, че „когато спре колата автоматично единия стоп изгасва, а другия
остава да свети“, което обосновава с фабричните настройки на автомобила.
Доводът е несъстоятелен, тъй като противоречи на разпоредбите на закона и
правилата за безопасност на движението по пътищата.
Въз основа на изложеното и доколкото установените факти изпълват
състава на нарушението чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, вменено във вина на З. А.
А., съдът приема, че нарушението действително е извършено, доказано е по
несъмнен начин и е квалифицирано правилно, съгласно материалния закон.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание - за управление на технически неизправно пътно превозно средство
санкционната норма на чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП предвижда административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева при констатирани незначителни
неизправности. Наказанието е определено от законодателя в абсолютен размер
и тъй като в случая е наложено в този размер, съдът намира, че
административното наказание е законосъобразно, поради което наказателното
постановление следва да бъде потвърдено в тази част. Предвид
законоустановения размер, намаляване на размера на наложената „глоба“ е
недопустимо.
За пълнота съдът следва да посочи, че в конкретния случай не следва
да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно
решение № 1/12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката на
административнонаказващия орган по чл.28 от ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, като последната винаги е
фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Определените в практиката критерии са свързани с естеството на засегнатите
обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите
общественоопасни последици и на обстоятелствата, при които нарушението е
било извършено. Съгласно чл.93, т.9 от НК ““маловажен случай“ е този, при
който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
9
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид“. Съдът приема, че в
случая не е налице нормата на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението на
чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП е формално, на просто извършване и за довършването
му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен
резултат, както и че в случая не са налице "други смекчаващи обстоятелства",
които да определят по-ниска степен на обществена опасност на деянието,
съпоставима с нарушенията от този вид.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че обжалваното
НП в частта, в която на жалбоподателя за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 30 лв., на
основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, като незаконосъобразно следва да се
отмени, като НП в останалата част, в която на З. А. за нарушение на чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на
50 лв., на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП следва да бъде потвърдено.
Доколкото страните не са направили искания за разноски за адвокатско
възнаграждение, респ. за юрисконсулстко възнаграждение, съдът не следва да
присъжда такива. Съдът е заплатил разноски от бюджета на съдебната власт за
транспортни разходи за свидетел въз основа на представени по делото
писмени доказателства, а именно за сумата от 10.40 лв., съгласно
приложените на л.48 РКО и касов бон на л.45, представен с молба вх. рег. №
2254/11.03.2025 г. Отговорността за разноски е обективна, закономерна и
логична последица от развитието на изхода на съдебния спор, поради което и с
оглед изхода от настоящото дело, жалбоподателят следва да бъде осъден да ги
заплати по сметка на РС – Търговище.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-1292-002097/15.11.2024 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР - Търговище, сектор "Пътна полиция" –
Търговище, в частта, в която на З. А. А., ЕГН **********, с адрес
**************** за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 30 лв., на основание чл.183,
ал.3, т.6 от ЗДвП, като незаконосъобразно, като ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 24-1292-002097/15.11.2024 г., издадено от
Началник група в ОДМВР - Търговище, сектор "Пътна полиция" – Търговище
10
в останалата му част, в която на З. А. А., ЕГН **********, с адрес
**************** за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв., на
основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА З. А. А., ЕГН **********, с адрес ****************** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Търговище сумата от 10.40 (десет
лева и четиридесет стот.) лв., на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144,
вр. чл.143 от АПК, за сторените в производството разноски за свидетел.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Търговище в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
11