№ 6551
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Ц. П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100510314 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 12455/13.07.2023 г., постановено по гр.д. № 62123/2022 г. на
Софийски районен съд, 125 състав, съдът е отменил по искове с правно основание чл.
40, ал. 1 ЗУЕС, предявени от Б. Г. Л., срещу етажните собственици на сграда,
находяща се на адрес в гр. София, ул. ****, решенията по т. 3 в частта да бъде
създадено и регистрирано сдружение на собствениците на етажната собственост, както
и по т. 4 от протокол от общото събрание на етажните собственици, приети на
03.11.2022 г. Със същото решение съдът е отхвърлил предявените от Б. Г. Л. срещу
етажните собственици на сграда, находяща се на адрес в гр. София, ул. ****, искове с
правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията по т. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 от
протокол на общото събрание на етажните собственици, приети на 03.11.2022 г.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК съдът е осъдил етажните собственици на сграда,
находяща се на адрес в гр. София, ул. ****, да заплатят на Б. Г. Л. сторените по делото
разноски от 26,66 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б. Г. Л. е осъдена да заплати на
етажните собственици на сграда, находяща се на адрес в гр. София, ул. ****, сторените
по делото разноски от 266,66 лева.
Срещу отхвърлителната част на решението е постъпила въззивна жалба от
ищцата Б. Г. Л.. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е
нищожно в отхвърлителната част, а при условията на евентуалност –
незаконосъобразно, тъй като е бланкетно и постановено в нарушение на чл. 5 и чл. 10
ГПК. Наведени са твърдения и че обжалваното решение е недопустимо поради това,
че не са разгледани оплакванията от исковата молба за това, че невярно е отразен
начинът на гласуване на въззивника в протокола от общото събрание. Твърди се, че
1
решението на СРС е незаконосъобразно на следващо място поради това, че СРС не е
призовал страните към спогодба и не е приложил императивни материалноправни
норми. Твърди се, че решенията на общото събрание, касаещи премахването на дърво,
са взети в нарушение на чл. 19, ал. 3 ЗУТ. Навеждат се оплаквания, че в
първоинстанционното решение се обсъждат по-голям брой пълномощни, отколкото са
били представени в откритото съдебно заседание пред СРС. Твърди се, че
пълномощното от М.С.С. не е подписано и кворумът на събранието е компрометиран.
Поддържа се, че дадените пълномощни на Г.С.И. от собствениците на ап. 19, ап. 20 и
ап. 32 също са невалидни, тъй като не са изготвени с нотариална заверка на подписа, а
Г.И. не е етажен собственик. Твърди се, че протоколът на общото събрание е оспорен
на седми, десети и единадесети ноември 2022 г. Излагат се подробни съображения за
това, че неправилно в протокола е отбелязано, че въззивницата чрез пълномощника си
е гласувала „за” вземането на оспорваните решения. Твърди се, че е налице
неправилно определяне на идеалните части от общите части на етажните собственици
в събранието. Предвид изложеното се иска отмяната на обжалваната отхвърлителна
част от първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.
Въззиваемите – етажните собственици на сграда, находяща се на адрес в гр.
София, ул. ****, оспорват жалбата. Поддържат, че първоинстанционното решение е
правилно, а въззивната жалба – неоснователна. Твърдят, че не се излагат никакви
аргументи, обуславящи нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
Заявяват, че СРС ясно и мотивирано е разгледал всяко едно от оплакванията на
ищцата. Поддържат, че по делото не е доказано, че протоколът от общото събрание е
оспорен от ищцата и нейния представител в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС. Твърдят, че е
спазена законовата процедура по свикване и провеждане на общото събрание, като
всички етажни собственици, участвали в събранието чрез пълномощник, са били
представлявани от други етажни собственици. Поддържат, че собствениците на
ведомствени жилища не е следвало да представят пълномощни, тъй като не са
участвали в кворума на общото събрание на етажните собственици. Предвид
изложеното молят да се потвърди първоинстанционното решение в обжалвана част.
Претендират разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите,
която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира
следното:
В мотивите на Тълкувателно решение от 10.02.2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г. на
ОСГТК на ВКС е разяснено, че „както в доктрината, така и в съдебната практика
се приема, че е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или
в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма,
абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение”.
Въззивният съд намира, че обжалваното решение не страда от някой от
горепосочените от ВКС пороци, поради което същото е валидно.
В Определение № 370/27.06.2018 г. по гр.д. № 350/2018 г. на II Г.О. на ВКС е
2
посочено следното: „В постоянната си практика Върховния касационен съд приема,
че недопустимо е това решение, което не отговаря на изискванията, при които
делото може да се реши по същество. Недопустимо е решението, което е
постановено въпреки липсата на правото на иск или ненадлежното му упражняване,
както и когато съдът е бил десезиран. Недопустимо е решението, постановено след
оттегляне или отказ от иска, при липса на искане за възобновяване на производство,
спряно по взаимно съгласие на страните. Липсата на положителна или наличието на
отрицателно процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Когато
порокът се състои в нередовност на исковата молба, която не е била отстранена,
след дадения за това срок, решението също е недопустимо. Недопустимо е
решението, когато въззивната и касационната инстанция са постановили решение
по същество, макар че жалбите е следвало да се оставят без разглеждане, като
недопустими, напр. при просрочие на въззина жалба, когато това не е констатирано
от съда. Решението е недопустимо, когато съдът се е произнесъл по непредявен иск
или е постановил решение плюс петитум. Изобщо, когато съдът е нарушил принципа
на диспозитивното начало, решението се явява процесуално недопустимо”. Съгласно
Решение № 60104/26.11.2021 г. по гр.д. № 272/2021 г. на II Г.О. на ВКС
„процесуалната недопустимост на съдебното решение се свързва с липса на право на
иск или с неговото ненадлежно упражняване; а правото на иск е ненадлежно
упражнено когато липсват положителни процесуални предпоставки или са налице
отрицателни такива”.
След служебно извършена проверка настоящият състав не намира да липсват
положителни, респ. да са налице отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск, което от своя страна да обуслови недопустимост на
първоинстанционното решение. Следователно обжалваната част от
първоинстанционното решение не подлежи на обезсилване.
За да се произнесе по доводите за неправилност, съдът съобрази от фактическа
страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с конститутивни искове по чл. 40 ЗУЕС за
отмяна на решения на общото събрание на етажните собственици. За уважаване на
такъв иск в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи
следните обстоятелства: 1/ че обжалващият има качеството етажен собственик в
посочената в исковата молба сграда в режим на етажна собственост; 2/ че е взето
решение от общото събрание на етажните собственици със съдържанието, изложено в
исковата молба; 3/ че искът е предявен в 30-дневния срок от оповестяване на
протокола с взетите решения по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответниците е пълно и
главно да докажат, че решението е взето в съответствие с изискванията на закона.
Не се спори по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че Б. Л. има качеството етажен собственик в сграда, находяща се на
адрес в гр. София, ул. ****.
Към исковата молба е представен Протокол № 19 от проведено общо събрание
на етажните собственици на 03.11.2022 г. Заверен препис от протокола с идентично
съдържание е представен от ответниците (настоящи въззиваеми) по реда на чл. 190
ГПК.
Съгласно протокола в общото събрание част от етажните собственици са
участвали като представители на други етажни собственици, както следва:
- Етажният собственик от ап. 9 – М.Т., е била упълномощена да представлява
етажния собственик от ап. 11 – М.Н.;
3
- Етажният собственик от ап. 1 – Г.И., е била упълномощена да представлява
етажния собственик от ап. 20 – С.И., етажния собственик от ап. 19 – М. Г., както и
етажния собственик от ап. 32 – А.А..
- Етажният собственик от ап. 4 – Р.Т., е била упълномощена да представлява
етажния собственик от ап. 13 – М.С.а;
- Етажният собственик от ап. 16 – Б.И., е била упълномощена да представлява
етажния собственик от ап. 17 – А.Х.;
- Етажният собственик от ап. 38 – К.С., е бил упълномощен да представлява
етажния собственик от ап. 40 – И.И.;
В протокола е удостоверено, че в 19.00 часа не е бил налице кворум, за да се
проведе общото събрание. В 19.30 часа кворумът е бил 38,221 % идеални части от
общите частите, а в в 20.00 часа на общото събрание са били представени 44,105 %
идеални части от общите части, поради което събранието е било открито от
управителя Е.Б..
Съгласно представения протокол с единодушие от присъстващите етажни
собственици са взети следните решения:
- По т. 1 от дневния ред: Освобождава се Г. Л. като член на комисията, която
следва да ревизира управленски период 30.06.2020 г. – 30.06.2022 г., и се избира К.Д.
за член на комисията;
- По т. 2 от дневния ред: Приема се оферта № 1 на „Асансьор МБ-97” ООД,
което дружество да извърши ремонт (подмяна на въжета) на пътнически асансьор;
- По т. 3 от дневния ред: Приема се предложението да се учреди сдружение на
етажните собствениците;
- По т. 4 от дневния ред: Предоставя се съгласие на сем. Д. за поставяне на
соларни панели на покрива за лична употреба;
- По т. 5 от дневния ред: Предоставя се съгласие да се сключи нов договор за
наем за стаичка (фризьорски салон) с наемателя за периода м. май 2023 г. – м. май
2024 г. при наемна цена от 50 лева;
- По т. 6 от дневния ред: Дава се разрешение за премахване на слива, намираща
се от западната страна на блока.
По реда на чл. 190 ГПК ответниците (настоящи въззиваеми) са представили като
приложение към протокола за проведено общо събрание заверен списък на етажните
собственици, присъствали на събранието от 03.11.2022 г. От списъка се установява, че
са участвали собствениците на ап. 1, ап. 4, ап. 7, ап. 8, ап. 9, ап. 10, ап. 11, ап. 13, ап. 16,
ап. 17, ап. 19, ап. 20, ап. 24, ап. 30, ап. 32, ап. 33, ап. 38, ап. 40. В списъка са отразени
притежаваните идеални части от общите части от всеки от присъствалите етажни
собственици на общото събрание, като сборът на представените идеални части от
общите части на гореизброените апартаменти е равен на 44,105 %, както е вписано и в
представения по делото протокол за проведено общо събрание.
По реда на чл. 190 ГПК ответниците (настоящи въззиваеми) са представили като
приложение към протокола за проведено общо събрание заверени преписи от
пълномощни за участие в общо събрание на 03.11.2022 г., както следва:
- Пълномощно от М.Н.-Г. от ап. 11 в полза на М.Т., собственик на ап. 9;
- Пълномощно от И.И. от ап. 40 в полза на К.С. от ап. 38;
- Пълномощно от С.И. от ап. 20 в полза на Г.И., собственик на ап. 1;
- Пълномощно от М. Г. от ап. 19 в полза на Г.И., собственик на ап. 1;
- Пълномощно от А.А. от ап. 32 в полза на Г.И., собственик на ап. 1;
4
- Пълномощно от М.С.а от ап. 13 в полза на И. и Р.Т.;
- Пълномощно от А.Х. от ап. 17 в полза на Б.И., собственик на ап. 16;
Всички пълномощни са представени с молба с вх. № 176151/21.06.2023 г. в
едноседмичен срок от получаване на препис от определението по чл. 140 ГПК. Всички
пълномощни, приложени към посочената молба, са надлежно сканирани от съдебните
служители при постъпване на молбата и присъстват и по електронното дело в ЕИСС.
По реда на чл. 190 ГПК ответниците (настоящи въззиваеми) са представили като
приложение към протокола за проведено общо събрание заверени преписи от домовата
книга, заведена на 01.07.2022 г. От тези преписи се установява, че като собственик на
ап. 1 е вписана Г.И.; като собственик на ап. 4 е вписана Р.Т.; като собственик на ап. 9 е
вписана М.Т.; като собственик на ап. 10 е вписана Б. Л.; като собственик на ап. 11 е
вписана М.Н.; като собственик на ап. 13 е вписана М.С.а; като собственик на ап. 16 е
вписана Б.И.; като собственик на ап. 17 е вписан А.Х.; като собственик на ап. 19 е
вписана М. Г.; като собственик на ап. 20 е вписан С.И.; като собственик на ап. 32 е
вписана А.А.; като собственик на ап. 38 е вписан К.С.; като собственик на ап. 40 е
вписан И.И.. Представените преписи от домовата книга не са оспорвани от ищцата Б.
Л. в съдебното заседание, проведено пред СРС.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд приема от правна
страна следното:
С иска по чл. 40 ЗУЕС всеки етажен собственик може да оспори решения, взети
от общото събрание на етажните собственици в нарушение на законовите изисквания.
Отмяна на решението може да бъде поискана в кратък преклузивен срок – 30 дена от
оповестяване на взетите решения по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Този кратък
преклузивен срок е съобразен от страна на законодателя както с обстоятелството, че
решенията засягат широк кръг от лица, така и с обстоятелството, че съгласно чл. 38,
ал. 1 ЗУЕС решенията на общото събрание се изпълняват в определен срок. В тази
връзка в Решение № 50195/22.12.2022 г. по гр.д. № 1431/2022 г. на IV Г.О. на ВКС дори
е разяснено, че „извън реда и определените срокове по чл. 40 ЗУЕС е изключена
възможността етажният собственик да се позовава на нищожност“ на решенията
на общото събрание на етажните собственици.
Посоченият преклузивен срок по чл. 40 ЗУЕС означава също така, че ищецът
може да навежда нови основания за нищожност/незаконосъобразност на атакуваните
решения на общото събрание на етажните собственици само до изтичането на 30-
дневния срок от оповестяването на протокола по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Ако в
този срок ищецът допълни пред съда допуснатите нарушения при взимане на
решението от общото събрание, то по този начин би се стигнало до изменение на иска
чрез добавяне на ново основание по смисъла на чл. 214, ал. 1 ГПК. Абсолютно
недопустимо е обаче след изтичането на преклузивния срок да се релевират нови
основания за порочност на оспорените решения на общото събрание на етажните
собственици, вкл. и чрез поясняване и допълване на исковата молба по реда на чл. 143,
ал. 2 ГПК. По реда на чл. 143, ал. 1 ГПК ищецът етажен собственик може да доуточни
исковата си молба, но само в пределите на заявените вече в исковата молба пороци на
взетите решения. В този смисъл и в Решение № 58/25.03.2014 г. по гр.д. № 5704/2013 г.
на I Г.О. на ВКС е прието, че производството по чл. 40 ЗУЕС „е исково, т.е. съдът
дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. Ако определени
пороци на решението на общото събрание не са въведени в спорния предмет по
предвидения в ГПК ред, съдът не разполага с правомощие да основе крайния си извод
за законосъобразност на оспореното решения върху тях”. Тоест съдът не следи
служебно за законосъобразността на решенията, взети на проведеното общо събрание
на етажните собственици.
5
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че подлежат на разглеждане само
онези основания за незаконосъобразност на оспорените решения на етажните
собственици, които са били своевременно заявени в исковата молба на Б. Л..
Пред настоящата инстанция продължава да е висящ въпросът само за това дали
законосъобразно са взети решенията по т. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 от дневния ред на
проведеното на 03.11.2022 г. общо събрание на етажните собственици.
Решението по т. 1 от дневния ред касае освобождаването на член на контролна
комисия и избор на друго лице на негово място. Решението е оспорено в исковата
молба на етажния собственик Б. Л. само с аргумента, че неправилно било вписано, че
всички присъствали на общото събрание етажни собственици са гласували „за“
освобождаването на Г. Л. като член на комисия, която да извърши ревизия, както и
всички са гласували „за” избора на К.Д. като член на комисията.
В редакцията на чл. 17, ал. 2 ЗУЕС, действала към момента на взимане на
решението от етажните собственици, няма установено специално мнозинство за
освобождаване и избиране на нови членове на контролна комисия. Следователно
решенията се взимат с обикновено мнозинство по арг. от чл. 17, ал. 3 ЗУЕС – с повече
от 50 % от представените идеални части от общите части. В тази връзка СРС правилно
е заключил, че дори и действително погрешно да е посочено в представения протокол
от общо събрание, че Г. Л. от ап. 10 е гласувал „въздържал се” вместо „за”, то отново
решението по т. 1 от дневния ред е законосъобразно прието, тъй като всички останали
присъствали етажни собственици са го подкрепили. Тоест не е налице основание за
отмяна на решението по т. 1 от дневния ред на общото събрание, проведено на
03.11.2022 г.
В допълнение към горното трябва да се посочи, че достоверността на записите в
протокола могат да се оспорят от всеки етажен собственик по реда на чл. 16, ал. 9
ЗУЕС – пред управителя на етажната собственост. В ЗУЕС няма предвиден ред
поправка на протокола да се извърши пред съд.
Решението по т. 2 от дневния ред касае избора на дружество, което да
отремонтира малкия асансьор в сградата в режим на етажна собственост чрез подмяна
на въжета. Видно от исковата молба това решение на общото събрание на етажните
собственици е оспорено с довода, че не са представени нотариално заверени
пълномощни в полза на пълномощниците, както и поради това, че в протокола не е
удостоверено, че Г. Л. от ап. 10 е гласувал „въздържал се” вместо „за”.
По отношение оплакванията на Б. Л., че пълномощните, изброени в протокола
от общото събрание, не са дадени в изискваната по ЗУЕС форма, съдът приема
следното:
От представените по реда на чл. 190 ГПК заверени преписи от документи
(пълномощни и извлечения от домовата книга) се установява, че както
упълномощителите, така и упълномощените лица за участие в събранието, насрочено
за 03.11.2022 г., са етажни собственици в процесната сграда в режим на етажна
собственост.
Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗУЕС за упълномощаването на друг етажен собственик е
достатъчна простата писмена форма, като упълномощаването може да бъде направено
и под формата на електронен документ, подписан с електронен подпис.
Предвид горното следва да се приеме, че пълномощните, предоставени от М.Н.-
Г., И.И., С.И., М. Г., А.А. и А.Х., бидейки в проста писмена форма, удовлетворяват
изискванията на ЗУЕС.
За пълнота с оглед оплакванията във въззивната жалба следва да се посочи, че
към датата на исковата молба няма наведени оплаквания, че Г.И., упълномощена от
6
С.И., М. Г., А.А., не е имала качеството на етажен собственик. Такива доводи за първи
път са наведени след изтичане на преклузивния срок по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС и след
обявяване на първоинстанционното дело за решаване – с писмената защита. В този
смисъл СРС не е бил длъжен да обсъжда така наведени възражения. Отделно от това
следва да се посочи, че представената от Б. Л. след преклузивните срокове по ГПК
ежегодна декларация по ЗСВ за периода 01.01.2021 – 31.12.2021 г. не може да докаже,
че Г.И. няма качеството етажен собственик. В посочената декларация се декларират
придобити през 2021 г. недвижимости, които не са били декларирани през предходни
години.
Необходимо да се отбележи, че действително пълномощното, дадено от М.С.а в
полза на Р.Т., не отговаря на изискванията на ЗУЕС. Видно е, че пълномощното не е
подписано саморъчно. От друга страна, от представения заверен препис не може да се
направи извод, че пълномощното е подписано с електронен подпис и представлява
електронен документ. Допуснатото нарушение обаче при упълномощаването на Р.Т. не
е съществено, защото решението по т. 2 от дневния ред не е такова, което да
предполага специални, по-високи от обикновените, кворум и мнозинство за валидното
формиране на волята на етажните собственици.
Съгласно чл. 15, ал. 2 ЗУЕС, ако общото събрание не може да се проведе в
посочения в поканата час поради липса на кворум от 67 % идеални части от общите
части, то събранието се отлага с един час и се провежда по предварително обявения
дневен ред и се смята за законно, ако на него са представени не по-малко от 33 %
идеални части от общите части на етажната собственост. В случая цитираната
разпоредба на закона е спазена. Дори и при липсата на надлежно упълномощаване от
страна на етажния собственик М.С.а, притежаваща 3,267 % идеални части от общите
части, е бил налице съгласно приложения списък към протокола кворум от 40,838 %
идеални части от общите части на сградата.
Следва да се посочи и че действително в чл. 17, ал. 2, т. 5 ЗУЕС, в редакцията,
действала към 2022 г., е предвидено, че решение за основен ремонт се взима с
мнозинство не по-малко от 67 % от идеалните части от общите части. В случая обаче
не е налице тази хипотеза, защото съгласно § 1, т. 18 от ДР на ЗУЕС под „основен
ремонт” следва да се разбира основният ремонт по смисъла на ЗУТ. А съгласно § 5, т.
42 от ДР на ЗУТ „основен ремонт” на строеж е частично възстановяване и/или
частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или
инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално
вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с
други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява
експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната
експлоатация.
Тоест основният ремонт е свързан с възможността да се гарантира
съхраняването на конструкцията и нейното цялостно използване по предназначение.
От друга страна, съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗУЕС „необходим ремонт” е дейност
за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие
с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите,
включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства
за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея.
Въззивният съд намира, че подмяната на въжетата на малкия асансьор в
процесната сграда в режим на етажна собственост следва да се разглежда именно като
необходим ремонт на обща част, който да осигури техническата пригодност на тази
обща част.
В чл. 17, ал. 2 ЗУЕС няма установени специални мнозинства за взимане на
7
решение за извършване на необходим ремонт. Такива решения се взимат с обикновено
мнозинство (повече от 50 % от представените в събранието идеални части от общите
части). Следователно дори и в протокола неправилно да е вписано, че Г. Л. от ап. 10 е
гласувал „за” вместо „въздържал се” за приемането на офертата за ремонт на
„Асансьор БМ-97” ООД, и дори и етажният собственик Р.Т. да не е бил надлежно
упълномощен да гласува от името на етажния собственик М.С.а, то решението по т. 2
от дневния ред е взето в съответствие с изискванията на закона, защото всички други
присъствали етажни собственици са подкрепили решението. Тоест не са налице
основания за отмяна на решението по т. 2 от дневния ред на проведеното на 03.11.2022
г. общо събрание на етажните собственици.
Решението по т. 5 от дневния ред касае предоставяне на съгласие за сключване
на договор за наем за периода м. май 2023 г. – м. май 2024 г. Това решение също е
оспорено в исковата молба поради това, че в полза на пълномощниците не са
представени пълномощни с нотариална заверка на подписа. Както вече се посочи по-
горе, в случая само пълномощното в полза на етажния собственик Р.Т. не отговаря на
изискванията на чл. 14, ал. 1 ЗУЕС, тъй като не може да се приеме, че е валидно
подписано. Останалите шестима етажни собственици, изброени в протокола от общото
събрание, обаче са били надлежно представлявани от избрани от тях други етажни
собственици, упълномощени в допустимата от закона проста писмена форма. В тази
връзка допуснатото нарушение при упълномощаването на Р.Т. от страна на М.С.а не е
основание за отмяна и на това решение, тъй като, както беше посочено по-горе, е
спазен минималният кворум по чл. 15, ал. 2 ЗУЕС и останалите присъстващи на
събранието етажни собственици са гласували „за“ сключването на договора за наем. А
в чл. 17, ал. 2 ЗУЕС не е установено специално правило, което да изисква по-високо от
обикновеното мнозинство за взимане на решение за отдаване под наем на обща част.
За пълнота съдът отбелязва, че специално мнозинство има предвидено при
учредяването на право на ползване (чл. 17, ал. 2, т. 1 ЗУЕС, в редакцията, действала
към момента на взимане на решението), но тази хипотеза касае учредяването на
ограничено вещно право на ползване, а не предоставянето на облигационно ползване,
произтичащо от сключен договор за наем.
Следва да се посочи и че за първи път с въззивната жалба на Б. Л. се сочи, че
решението по т. 5 следвало да се отмени и поради това, че въззивницата била
гласувала „против” решението. Това оплакване е преклудирано поради изтичане на
срока по чл. 40 ЗУЕС и не може да се разглежда от съда.
Решението по т. 6 от дневния ред касае взимането на решение за отсичане на
дърво. С исковата молба това решение е оспорено с довод, че в протокола неправилно
е вписано, че Г. Л. от ап. 10 е гласувал „за” вместо „против”. За първи път с молба с вх.
№ 17188/23.01.2023 г. е посочено, че взетото решение е незаконосъобразно поради
това, че нямало разрешение на общината за отсичането.
Въззивният съд намира, че СРС правилно е формирал краен извод, че няма
основание за отмяна и на решението по т. 6 от дневния ред. Дори и Г. Л. да е гласувал
„против”, то всички останали етажни собственици са подкрепили решението, поради
което същото е взето с мнозинство повече от половината от присъствалите на
събранието етажни собственици. В ЗУЕС няма специални кворум и мнозинство, които
да се изискват за взимане на такова решение.
Макар СРС да не е следвало да обсъжда оплакването за липса на разрешение за
отсичането на дървото от страна на общината, първоинстанционният съд правилно е
посочил, че за самото приемане на решението от етажните собственици е ирелевантно
дадено ли е съгласие от общината или не. Потенциалната възможност за реализиране
на административнонаказателна отговорност при отсичане на дърво без разрешение от
8
компетентен орган не се отразява на процедурата по взимане на решение от общото
събрание на етажните собственици.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания и че оспорваните решения на
общото събрание на етажните собственици били незаконосъобразни поради това, че
било налице неправилно определяне на идеалните части от общите части на етажните
собственици. Такива оплаквания не са били своевременно заявени в исковата молба,
поради което са преклудирани след изтичане на срока по чл. 40 ЗУЕС и съдът не може
да се произнася по тях.
По повод оплакванията във въззивната жалба следва да се посочи, че
ненасочването на страните по делото към спогодба не представлява съществено
процесуално нарушение, обуславящо неправилност на първоинстанционното решение.
Такива нарушения са само тези, които, ако не бяха допуснати, съдът би могъл да
формира различни изводи за начина, по който следва да бъде решен правният спор.
За пълнота следва да се посочи, че не се констатират твърдените от
въззивницата процесуални нарушения при събирането на доказателства по делото,
респ. при анализ и оценка на своевременно релевираните от страните факти. СРС е
обсъдил всички наведени с исковата молба пороци на решенията на общото събрание
на етажните собственици от 03.11.2022 г.
С оглед всичко изложено дотук крайните изводи на първата и въззивната
инстанции съвпадат, поради което обжалваната част от решението на СРС следва да
бъде потвърдена, а въззивната жалба – оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат въззиваемите – етажните
собственици на сграда, находяща се на адрес в гр. София, ул. ****. Същите до края на
устните състезания пред СГС са претендирали 300,00 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е
удостоверено, че сумата от 300,00 лева е заплатена в брой на адв. Ц. Г.. Следователно
разноските са реално сторени и подлежат на присъждане в цялост поради
неоснователността на въззивната жалба.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12455/13.07.2023 г., постановено по гр.д. №
62123/2022 г. на Софийски районен съд, 125 състав, В ЧАСТТА, в която са отхвърлени
предявените искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС от Б. Г. Л. срещу етажните
собственици на сграда, находяща се на адрес в гр. София, ул. ****, за отмяна на
решенията по т. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 от протокол на общото събрание на етажните
собственици, приети на 03.11.2022 г.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила.
ОСЪЖДА Б. Г. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ул. ****, да
заплати на основание чл. 273 вр. 78, ал. 3 ГПК на етажните собственици на сграда,
находяща се на адрес в гр. София, ул. ****, сумата от 300,00 лева – разноски,
направени във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10