Определение по дело №197/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.5, ал.1 от ЗЛС, във вр. с чл.336 и сл. от ГПК.

Ищецът К. на О. К., като Орган по настойничеството и попечителството, сочи в исковата молба, че със Заповед № 1176/08.12.2014г. ответницата А. Ф. М. била настанена в "Ц. н. с. т. д. м. у." - гр.К., ул."С."№*. Преди да бъде настанена в "Ц. н. с. т. д. м. у." - гр.К., А. Ф. М. била потребител на социална услуга в ДДУИ – гр.К., община С. Съгласно Експертно решение № 0403 от 040/16.03.2010г. ответницата била освидетелствана от ТЕЛК - Б. като лице с увреждания със 100% трудова неработоспособност, с водеща диагноза: тежка умствена изостаналост. Видно от удостоверение за раждане №236367/08.07.1991г., А. Ф. М. е родена на 04.07.1991г. в гр.М. от майка Ф. М. М., която е починала на 13.09.1992г., и баща неизвестен, няма кой да се грижи за нея и същата е отгледана в специализирани институции, където навършва 18г. в ДДУИ, гр.К., община С.. В настоящия момент с оглед увреждането, ответницата нямала възможност да се грижи за себе си и своите правни интереси. Ищецът моли съда да постанови решение, с което на основание чл.5 от ЗЛС да постави под пълно запрещение ответницата А. Ф. М.. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа предявения иск по изложените в исковата молба съображения.

Ответницата А. Ф. М. не взема становище по предявения иск поради невъзможност да разбере смисъла на правните действия на страните по делото.

Назначеният й особен представител адв. К. изразява становище за основателност на предявения иск и моли съда да го уважи.

Прокурорът от О. п. К. счита предявения иск за основателен. Сочи, че били налице предпоставките за поставяне под пълно запрещение на ответницата А. Ф. М..

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представеното като доказателство по делото Експертно решение № 0403 от 040/16.03.2010г. е видно, че ответницата била освидетелствана от ТЕЛК - Бургас като лице с увреждания със 100% трудова неработоспособност, с диагноза „тежка умствена изостаналост”.

Със Заповед № 1176/08.12.2014г. ответницата А. Ф. М. била настанена в "Ц. н. с. т. д. м. у." - гр.К., ул."С."№*.

От писменото заключение на вещото лице д-р Г. В., както и от разпита на същия в съдебно заседание, които съдът приема, и които не се оспорват от страните се установява, че А. Ф. М. страда от тежка умствена изостаналост. Това заболяване датира от раждането й и неговите проявления са: не може да чете, не може да пише, не може да извършва елементарни дейности, не може да се храни сама, да се облича, да се ориентира и трябва някой задължително да се грижи за отглеждането й. Заболяването на ответницата не позволява същата да разбира свойството и значението на постъпките си и да се грижи за своите работи. В пълна степен А. Ф. М. не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да се грижи за своите работи.

На основание чл.338, ал.1 от ГПК в съдебно заседание лично бе изслушана А. Ф. М., като съдът констатира, че същата не разбира поставените й въпроси, отговаря напълно неадекватно, както и не се ориентира за време и място.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС, във вр. с чл.336, ал.1 от ГПК е основателен и доказан. От събраните по делото доказателства и най-вече от личните впечатления на съда и заключението на вещото лице се установява, че ответницата А. Ф. М. не е в състояние да се грижи за своите работи. Същата не може да води елементарен разговор и не е в състояние да осмисли същността на правните и фактически действия. От писменото заключение на вещото лице д-р Г. В., се установява, че А. Ф. М. не може да се обслужва, не може да се ориентира, не може да извършва никакви дейности, не може да защитава интересите си, като трябва някой постоянно да се грижи за нея. Заболяването на ответницата в пълна степен не позволява същата да разбира свойството и значението на постъпките си и да се грижи за своите работи.

Всичко това обуславя извода, че А. Ф. М. не е в състояние да се грижи за своите работи, което налага същата да бъде поставена под пълно запрещение. Пълното запрещение се налага, за да се гарантират правата на ответницата, като й бъдат осигурени необходимите за нея грижи - социални, медицински и юридически.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което А. Ф. М. да бъде поставена под пълно запрещение. Препис от решението след влизането му в сила следва да бъде изпратено на Органа по настойничеството при Община Кърджали за учредяване на настойничество.

Ето защо и на основание чл.5, ал.1 от ЗЛС, във вр. с чл.336, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ А. Ф. М. с постоянен адрес гр.К., ул. „И. В.” *, общ.С., обл.С., с ЕГН *, понастоящем настанена в "Ц. н. с. т. д. м. у." - гр.К., ул."С." № *.

Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Органа по настойничеството при Община Кърджали за учредяване на настойничество.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.

Председател: