РЕШЕНИЕ
№ 19736
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110120057 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от 12.06.2023 г.
(на лист 47 от делото), на „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. В. Ю., с
която са предявени претенции за осъждане на ответника да плати на
дружеството следните суми – 1547,76 лева – цена за доставена за периода от
месец май 2019 г. до месец април 2021 г. до топлоснабден имот с адрес София,
ж.к. „М.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ** (аб. № ****), топлинна енергия, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2023 г.,
до окончателното плащане; 332,40 лева – лихва за забава за плащане на
посочената по-горе сума за периода 15.09.2020 г. – 29.03.2023 г.; 24,90 лева –
цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания
топлоснабден имот за периода от месец март 2020 г. до месец април 2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
исковата молба – 18.04.2023 г., до окончателното плащане, и 6,26 лева –
законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода
16.05.2020 г. – 29.03.2023 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат
доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията
1
за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се,
че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил
определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се
доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна
енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната
година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от
дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи,
че това дружество е „Техем сървисис“ ЕООД, като поради това се иска
привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират
доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – И. В. Ю.,
чрез особения му представител, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен, като се поддържа, че не е доказано ответникът да е собственик
на описания в исковата молба имот, нито пък има такива данни за
наследодателя му, като не се установяват и точните размери на задълженията
по месеци, какво е ползвано, като в декларация е посочено, че в имота няма
радиатори, и се прави възражение за погасяване на задълженията по давност.
В съдебното заседание страните поддържат позициите си от исковата
молба и отговора.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представена по служебен път в официално заверен препис и
неоспорена от страните на лист 157 – 162 от делото данъчна декларация по чл.
14 ЗМДТ с вх № 38806/20.09.2016 г. на последната дата ответникът е
декларирал, че е придобил по наследство от починалия си баща В. И. Ю.
имота, описан в първия абзац на решението (процесния имот), като изрично е
заявил, че е собственик и наследник, и се е легитимирал с удостоверение за
наследници.
Съгласно представения с декларацията в официално заверен препис (на
лист 164 от делото) Нотариален акт № ***/**.**.**** г., том *, нот. дело №
****/**** г. на първия нотариус при Софийския районен съд, собственик на
процесния имот е бил В. И. Ю., който служебно изисканото (на лист 31 от
делото) Удостоверение за наследници от 05.05.2023 г. на район „Младост“ на
Столичната община е баща на ответника, като последният се явява единствен
негов наследник по закон – няма други деца и преживял съпруг.
Съгласно представените от третото лице – помагач по делото документи
(на лист 136 – 137 от делото) на 12.06.2020 г., 07.07.2020 г., 13.05.2021 г. и
16.05.2021 г. не е осигурен достъп до имота на ответника на представителите
на третото лице – помагач, за отчитане на измервателните уреди.
Съгласно изслушаното заключение на топлотехническата експертиза по
делото, прието в заседанието от 02.04.2025 г. (на лист 149 от делото), а в
писмен вид – представено на лист 139 – 146 от делото, което съдът кредитира
като логично и без противоречия и не е оспорено от страните по реда на чл.
2
200, ал. 3, изр. второ ГПК, в сградата е имало решение на общото събрание за
определяне на коефициента на разходи за сградна инсталация в размер на 20
%, взето през 2001 г. и неотменено, като в апартамента на ответника няма
отчетено потребление вътре в него, а разходите са само за затопляне от
сградната инсталация, като процентът за нея е определен за сезона от май
2019 г. до април 2020 г. на 28,89 %, а за периода от май 2020 г. до април 2021 г.
на 30,59 %. За периода от месец май 2019 г. до месец ноември 2019 г.
включително издадените фактури са за 378,17 лева. Начислена е и служебна
консумация на топла вода поради неосигурения достъп, като сумите са
съответно: за първия отоплителен сезон от май 2019 г. до април 2020 г. –
121,98 лева за сградна инсталация и 578,96 лева служебно начислена цена за
подгряване на вода от чешмата, а за втория от май 2020 г. до април 2021 г. –
126,13 лева за сградна инсталация и 720,67 лева за затопляне на вода от
чешмите.
Съгласно представени на лист 27 от делото Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г.,
абонатите на ищцовата страна са длъжни да заплащат месечните си сметки в
45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1), а
съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 3 от същите срокът за плащане на
годишните изравнителни сметки е 45 дена от издаването на изравнителната
сметка. Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените разходи за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ се заплащат чрез ищеца. Съгласно чл. 33,
ал. 3 във връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия при неплащане в срок на
годишната фактура се начислява законна лихва за забава.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Искът е предявен срещу лице с настоящ адрес в **********като съдът е
компетентен на основание чл. 4, ал. 1, т. 2 КМЧП, доколкото няма данни
ответникът да има местожителство на територията на Европейския съюз
(съгласно указанията на Съда на Европейския съюз – по дело C-222/23
Топлофикация София наличието на регистриран постоянен адрес в България
не служи за определяне на местожителство в Европейския съюз по Регламент
№ 1215/2012 г.).
Съгласно чл. 4, пар. 1, б. „а“ от Рехламент (ЕО) № 593/2008 г. „Рим I“
приложимо е правото на България, тъй като топлинната енергия се продава в
България. Не се прилага правото на потребителя, тъй като ищецът не насочва
дейността си в чужбина и и не се прилага чл. 6 от същия регламент.
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена
топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът излага възражения за погасяване на задълженията по давност по
чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
По иска за цена на топлинна енергия:
3
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е собственик
или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна
собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на
доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата
„дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи
заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на
задълженията. Исковете обаче ще се отхвърлят, ако се установи, че от падежа
на задълженията до подаване на иска са изминали повече от 3 години.
По делото се установи, че ответникът е декларирал, че е наследник на
описания в исковата молба апартамент пред данъчните служби, което следва
да се приеме за конклудентно приемане на наследство по чл. 49, ал. 2 ЗН.
Действително, данъчното деклариране на наследственото имущество като
административно действие не означава приемане на наследството, но в случая
ответникът изрично се е записал като собственик на основание, че е
наследник, което е различно действие от простото деклариране, че има
наследство и представлява лично изявление, което отразява воля да се приеме
наследството.
По отношение на доставката на енергия, тя се доказва от проверените от
вещото лице отчети и документи за техническа годност на топломерите
(където се записват от метролога и показанията им), като никоя от страните не
е възразила срещу верността на тези данни и съдът ги приема за достоверни.
Установява се обаче, че е ползвана формула за определяне на енергия,
отдадена от общите части на сградата, която не отчита специфични
коефициенти при нея и е обвързана само с вида на отоплителната система – по
т. 6.1.1. от приложението към Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването и Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за
топлоснабдяването, действали в процесния период. Тази формула при липса
на други отчетни компоненти е прието от Съда на Европейския съюз – в
Решение от 23.10.2025 г. по дело C-760/23 Ш., че противоречи на
задълженията по чл. 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС и не следва да се
прилага.
Следователно размерът на дълга ще се определи от съда по реда на чл.
162 ГПК на база налични по делото данни.
За първия отчетен период – от май 2019 г. до април 2020 г., са начислени
121,98 лева за сградна инсталация и 578,96 лева служебно начислена цена за
подгряване на вода от чешмата. Втората сума съдът няма да смята за невярна,
защото е налице неосигурен достъп, като при този случай задължението се
начислява по нормативен път съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от цитираните наредби
за топлоснабдяването, които в тази част не са били отменяни поради
противоречие със закона и се прилагат. За сградната инсталация е установено,
че е изчислена по реда на неприложимата част от методиката при дял от
цялостното потребление 28,89 %, като съдът няма да приложи него, а
установения размер по решение на общото събрание от 20 %, т.е. следва да се
уважи искът за 20/28,89 части от изчисленото от вещото лице, или 84,44 лева,
или общото задължение става 663,40 лева.
4
Ответникът е направил възражение за погасяване на задължението по
давност, като искът е предявен на 18.04.2023 г., т.е. някои от вземанията са с
давност повече от 3 години преди предявяването му и са погасени на
основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Давността според чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече от
изискуемостта на задълженията, която е на 45-ия ден след края на месеца, за
който е издадена месечна сметка, т.е. по принцип на 15.04.2020 г. е следвало
да се плати сметката за февруари 2020 г., но тъй като е действал чл. 3 от
ЗМДВИППП, който урежда спиране на давността за 68 дена от 13.03.2020 г.,
то не е изтекла давността и за сметките, издадени след декември 2019 г. натам
(с падеж на 15.02.2020 г., като като се добавят 68 дена спряна давност,
давността изтича на 24.04.2023 г.). До ноември 2019 г. включително
задълженията са за 378,17 лева, за които вземането е погасено по давност.
Като се извади последната посочена сума от общо задължение от 663,40
лева, дължимата се непогасена сума за периода от месец декември 2019 г. до
месец април 2020 г. възлиза на 285,23 лева, като за тази сума следва да се
уважи искът за първия отчетен период и да се отхвърли за периода от май 2019
г. до ноември 2019 г.
За втория отчетен период – от май 2020 г. до април 2021 г., са начислени
126,13 лева за сградна инсталация и 720,67 лева за затопляне на вода от
чешмите. За последната сума искът се уважава по изложените по-горе
съображения, а задължението за сградна инсталация се редуцира от тежестта,
взета предвид от топлинния счетоводител – 30,59 %, на приетите от общото
събрание 20 %, те при отношение 20/30,59, или от 126,13 лева се получава
задължение 82,46 лева. Т.е. за този втори период общото задължение става
803,13 лева.
Следователно искът следва да се уважи за сбора от сумите от 285,23
лева и 803,13 лева, или 1088,36 лева за периода от месец декември 2019 г. до
месец април 2021 г. включително, като се отхвърли за разликата между
последната сума и пълния предявен размер от 1547,76 лева, и за периода от
месец май 2019 г. до месец ноември 2019 г. включително.
По съединения иск за законна лихва, същата се дължи от падежа на
задълженията.
В общите условия на ищеца е предвидено, че се начислява законна лихва
само след годишното изравняване, в 45-дневен срок от изготвяне на
фактурите, т.е. от 15 септември всяка година. Лихвата съдът определя по реда
на чл. 162 ГПК с лихвения калкулатор на НАП – единствен такъв на държавна
институция.
Върху задължение от 285,23 лева за периода от 15.09.2020 г. до крайната
дата на претенцията – 29.03.2023 г., законната лихва е в размер на 74,36 лева.
Върху задължение от 803,13 лева за периода от 15.09.2021 г. до
29.03.2023 г. лихвата е 127,95 лева.
Следователно се дължи лихва в размер на 202,31 лева – сбора от
последните две суми, като искът следва да се уважи за тази сума и да се
отхвърли за разликата между нея и исканите 332,40 лева.
5
По претенцията за дялово разпределение:
Става въпрос за потребителски договор и за да се събира цена за тази
услуга е необходимо да е установено уговарянето на такава цена и извършване
на услугата.
Цената на услугата е установена в договор на лист 17 от делото в размер
на 4,20 лева на измервателен уред годишно, като в дома на ответника по данни
на вещото лице няма радиатори и има два водомера. Т.е. задължението за два
сезона е по 8,40 лева на сезон, или 16,80 лева. От протоколите за отказан
достъп се установява, че топлинно счетоводство е осъществено, а според чл.
22, ал. 2 от общите условия на ищеца, които обвързват ответника на основание
чл. 150 ЗЕ, цената се заплаща директно на ищеца като представител на
топлинния счетоводител. Следователно искът следва да се уважи за 16,80
лева, и да се отхвърли за разликата над тази сума до размера по искова молба
от 24,90 лева.
По иска за лихва върху цената за дялово разпределение:
Тъй като за заплащане на цената за дялово разпределение не е уговорен
падеж в договорите с ответника, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД той изпада в забава
от поканата, като няма данни да му е връчвана такава преди образуване на
делото, поради което искът за законна лихва преди образуване на делото е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът (тъй като
ответникът не е направил такива) пропорционално на уважения размер на
исковете – 1307,47 лева от 1911,32 лева, или 68,41 % от сторените разноски,
съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът е доказал разноски за 88,64 лева държавна такса, 300 лева –
депозит за особен представител, и 300 лева депозит за вещо лице, и по чл. 78,
ал. 8 ГПК съдът му определя и 150 лева юрисконсултско възнаграждение, или
от общ размер от 538,64 лева следва пропорционално да му се присъдят
573,71 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ
И. В. Ю., с ЕГН: **********, и постоянен адрес: С., ж.к. „М.“ *, бл. ***, вх. *,
ет. *, ап. **, да плати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и
адрес на управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумите от 1088,36 лева
(хиляда осемдесет и осем лева и 36 стотинки) – цена за доставена за периода
от месец декември 2019 г. до месец април 2021 г. до топлоснабден имот с
адрес: С., ж.к. „М.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап.** (аб. № *****), топлинна
енергия, ведно със законната лихва от 18.04.2023 г. до окончателното
плащане; 202,31 лева (двеста идва лева и 31 стотинки) – лихва за забава за
плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2020 г. – 29.03.2023 г., и
6
16,80 лева (шестнадесет лева и 80 стотинки) – цена за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за
периода от месец март 2020 г. до месец април 2021 г., ведно със законната
лихва от 18.04.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете
за цена на топлинна енергия за разликата между 1088,36 лева и предявения
размер от 1547,76 лева (хиляда петстотин четиридесет и седем лева и 76
стотинки) и за периода от месец май 2019 г. до месец ноември 2019 г.; за
лихва за забава върху последното вземане в размер на разликата между
202,31 лева и предявения размер от 332,40 лева (триста тридесет и два лева
и 40 стотинки); за цена на услугата „дялово разпределение“ разликата
между 16,80 лева и предявения размер от 24,90 лева (двадесет и четири
лева и 90 стотинки), и за 6,26 лева (шест лева и 26 стотинки) – законна лихва
за забава за плащане на последната описана сума за периода 16.05.2020 г. –
29.03.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. В. Ю., с ЕГН: **********,
и постоянен адрес: С., ж.к. „М.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, да плати на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление:
София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумата от 573,71 лева (петстотин седемдесет и
три лева и 71 стотинки) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7