Р Е Ш
Е Н И Е
№
194
гр. Враца, 27.05.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, трети състав,
в публично заседание на 28.04.2022г. /двадесет и осми април две хиляди
двадесет и втора година/ в
състав:
АДМ.
СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като
разгледа докладваното от съдия Василева адм.
дело №580 по описа на АдмС – Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Ц.М.Н. ***,
депозирана чрез * Г.П. срещу РЕВИЗИОНЕН АКТ №Р-04000620006410-091-001/16.06.2021г. на ТД
на НАП – Велико Търново, в частта, в която е потвърден с Решение №107/08.09.2021г.
на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при
ЦУ на НАП, относно определените й задължения за годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за 2014г. в размер
на 35674.00лв. и лихви в размер
на 22194.90лв. и ДДС за данъчен период 01.01.2014г. до 30.06.2015г. в размер на
15 929.90лв. и лихви върху него в размер на 9 929.35лв.
С жалбата се твърди, че ревизионният
акт е незаконосъобразен, а установените задължения са недължими. Оспорва се
наличието на обстоятелства по чл.
122, ал. 1, т. 2 и т.4 от ДОПК,
за което се излагат подробни доводи. Твърди се, че актът е незаконосъобразен,
поради неправилна оценка на събраните по преписката писмени доказателства, а от
там и неоснователно определяне на неосчетоводени доходи и начисляване на
допълнителни задължения. Излагат се съображения
по отношение на определените задължения за 2014г. и 2015г.,
като се твърди, че същите са недължими. Органите по приходите не са доказали по
безспорен начин сочените обстоятелства по чл.122, ал.1,т.2 и т.4 от ДОПК,
поради което констатациите им са неправилни. Иска се отмяна на оспорения РА,
като незаконосъобразен. Претендират се разноски по делото.
В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя
* П. развива съображения за
незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт. Претендират се разноски по
делото, съгласно представен списък. Съображения за това са изложени и в представена по делото писмена
защита, част от които са идентични с
тези в жалбата.
Ответникът - Директор на Дирекция „ОДОП“ – Велико
Търново, чрез процесуалния си представител * В.В. прави искане да бъде
постановено решение, с което да се
отхвърли жалбата и да се потвърди атакувания с нея ревизионен акт. Навеждат се доводи,
че актът е издаден при спазване на процесуалните правила и правилно прилагане
на материалния закон. Претендират се разноски по делото, съгласно представен
списък. Идентични съображения се развиват и в представената писмена защита,
като се изтъква, че нередовността на воденото от ревизираното лице счетоводство
е доказана по безспорен начин и не е преодоляна от посочените от него доказателства.
Представителят
на Окръжна прокуратура Враца, прокурор Н.Лалов дава становище за уважаване на
жалбата и отмяна на оспорения ревизионен
акт.
Съдът,
като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт,
становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК, ревизионния акт, в частта, която не е отменена с
решението по чл.155, може да се обжалва чрез органа пред административния съд
по местонахождението му, в 14 дневен срок от получаването на решението.
Жалбата
е депозирана в законния срок, видно от данните по делото, подадена е от
надлежна страна адресат на акта, срещу подлежащ на обжалване административен
акт, след изчерпване на фазата на административния контрол, поради което същата
е допустима.
Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
данните по преписката е видно, че жалбодателката е местно физическо лице, с
постоянно живеене в РБ и постоянен и настоящ адрес *** , поради което съгласно
разпоредбата на чл.4 ал.1 т.1 и т.4 от ЗДДФЛ и чл.3 т.1 от ЗДДФЛ е данъчно
задължено лице за доходите си в РБ. Има подадена декларация по чл.50 от ЗДДФЛ
за 2014г. с декларирани доходи по чл.29а от ЗДДФЛ. Установено е, че през
ревизирания период същата е извършвала стопанска дейност – ** , като за целта е
вписана като земеделски стопанин и има издадена регистрационна карта като
земеделски производител № *****. Регистрирана е по ЗДДС, считано от 26.11.2010г.
като ЕТ“Ч.-Ц.-Ц.Н.“, а след заличаване на търговеца е извършена промяна на
регистрацията на физическото лице.
Ревизионното производство е образувано със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000620006410-020-001/26.10.2020г., издадена
от В.П.
**, надлежно оправомощен за това, съгласно представените заповед № 6/ 03.01.2017г. и №1176/07.11.2019г., двете на Директора на ТД на НАП Велико Търново. С посочената ЗВР е определен обхват на ревизията – годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г., ДДС за периода от 01.12.2014г. до 31.12.2015г.
и ДОО за самоосигуряващи се за периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г.,
здравно осигуряване за самоосигуряващи се за периода 01.01.2014г. –
31.12.2014г. и универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се за периода
01.01.2014г. – 31.12.2014г. Със заповедта е разпоредено ревизията да бъде
извършена от С.Г.Г. – ** и М.Х.Т. - ** . Заповедта е връчена по електронен път
на ревизираното лице на 04.11.2020г.
С последваща заповед за изменение на ЗВР № Р-04000620006410-020-002/29.01.2021г.
е продължен срокът за извършване на ревизията от същия ревизиращ екип до 02.04.2021г.,
връчена на лицето на 03.02.2021г., видно от представената обратна разписка.
В хода на
ревизионното производство са
събрани доказателства, във връзка
с установените задължения, като с писма/искания
от ревизираното лице и от компетентни
органи, свързани с дейността на жалбоподателя, са изискани документи. На
изпратените искания органите и жалбодателката са предоставили съответната
информация, като исканията ведно с отговорите и приложените доказателства към
тях са част от административната преписка. Установено е, че на жалбодателката е
извършена предходна ревизия с обхват по
ЗОВ за самоосигуряващи се от
01.01.2010г. до 31.12.2014г., годишен и
авансов днък по ЗДДФЛ на ЕТ от 01.01.2010г. до 31.12.2014г. и ДДС от
01.12.2010г. до 31.12.2015г., приключила с РА №Р-04000616000798-091-001/18.04.2018г.,
обявен за нищожен с решение №160/03.04.2019г. на АдмС *** .
Ревизираното лице е уведомено с
Уведомление № Р-04000620006410-091-001/23.03.2021г.,
че основата за облагане за ревизирания период ще бъде определена съобразно
реда, разписан в чл.122-124а от ДОПК, тъй като в хода на ревизионното
производство са установени данни за укрити доходи и счетоводната отчетност не е водена съгласно
Закона за счетоводството, като му е дадена възможност да направи възражения и
да представи доказателства.
Съставен е Ревизионен доклад №Р-04000620006410-092-001/16.04.2021г.
от определения ревизиращ екип, с който
са установени задължения за внасяне и лихви върху тях, подробно отразени
в него. Приложени са събраните в ревизионното производство писмени
доказателства, като същите са подробно анализирани.
Срещу съставения РД жалбодателката Н. е подала възражение по чл.117, ал. 5 от ДОПК с вх.№6852/02.06.2021г.
Към възражението не са приложени допълнителни доказателства.
Ревизията
е завършила с издаването на Ревизионен акт №
Р-04000620006410-091-001/16.06.2021г. от В. Г.П. ** и С.Г.Г. ** на основание
чл.119, ал.2 от ДОПК. С РА
са определени допълнителни задължения в размер на 35674.00лв. за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ
за 2014г. и лихви в размер на 22 194.90лв.; за ДДС
за данъчен период м.12.2014г. в размер на 1577.05лв. и лихви върху него в
размер на 1027.67 лв., м.01.2015г. – ДДС в размер на 194.05лв. и лихви
124.67лв., м.02.2015г. ДДС в размер на 2806.92лв. и лихви 1781.48лв., ДДС за данъчен период м.03.2015г. в размер на
3868.28лв. и лихви 2423.90лв., ДДС за данъчен период м.04.2015г. в размер на 2896.55лв. и лихви 1790.84лв., ДДС за данъчен период м.05.2015г. в размер на 2801.69лв. и лихви 1707.26лв. и ДДС
за данъчен период м.06.2015г. в размер
на 1785.36лв. и лихви 1073.53лв. В РА са посочени, както правни така и фактическите
основания за издаването му, обсъдени са събраните доказателства в хода на
производството, както и подаденото възражение от жалбодателката срещу
РД, като същото е прието за частично
основателно. Изложени са мотиви, във връзка със събраните доказателства,
установените задължения и определения размер на същите, посочени са и
обстоятелствата за провеждане на ревизионното производство по реда на чл.122 от ДОПК, като такива са посочени и в РД, който е неразделна част от РА.
Задълженото лице е обжалвало РА по административен ред с жалба
вх.№ 8645/08.07.2021г., като същият е
потвърден с Решение №107/08.09.2021г. на Директора на
Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, в обжалваната пред съда част, в която са установени допълнителни
задължения общо в размер на 35674.00лв. за годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014г. и ДДС за 2014г./м.12/ и 2015г./м.01-м.06
вкл./ в размер на 15 929.90лв., заедно със съответните лихви. В решението са посочени, както правни, така и
фактически основания, в резултат на които е потвърден РА в обжалваната му част,
обсъдени са и възраженията на оспорващия в депозираната жалба, като същите са
приети за неоснователни, прието е и наличието на обстоятелствата по чл.122 от ДОПК. Решението е връчено на
представителя на оспорващия на дата 14.09.2021г.,
видно от приложената обратна разписка, а жалбата до съда е депозирана на 27.09.2021г. по куриер.
По делото са представени и приети събраните в
хода на ревизионното производство писмени доказателства, неразделна част от РД
и РА. В същите се съдържат оборотни ведомости за 2014г., главни книги и хронологични
регистри на счетоводни сметки за 2014г. и 2015г., банкови извлечения, фактури,
писмени обяснения, договори за наем на недвижими имоти, справки и др.
Представен е и СД диск, приет като
доказателство съдържащ ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, подписани с квалифицирани
електронни подписи от органите по приходите.
По делото са допуснати и изслушани съдебно-зоотехническа
и съдебно-счетоводна експертизи, които са
оспорени от процесуалния представител на ответника.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.7, ал.1 от ДОПК
актовете по този кодекс
се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от
компетентната териториална дирекция. Постоянният
адрес на жалбоподателката Н. ***, от което следва, че компетентната
териториална дирекция относно извършване на ревизията и съставяне на ревизионен
акт е ТД на НАП Велико Търново.
Въз основа на приложените към
административната преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът
намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на
основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа реквизитите,
посочени в чл.120 от ДОПК. Извършените процесуални действия са оформени с
протоколи, които съдържат реквизитите по 50, ал.2 от ДОПК, поради което на
основание чл.50, ал.1 от ДОПК – обвързват съда с материална доказателствена
сила по отношение на фактите, установени с тях.
В ревизионния акт, са посочени фактическите и
правните основания за издаването му. Ревизиращият орган е извършил подробен анализ
на доказателствата, относими към данъчното облагане на жалбоподателя за
ревизирания период. Изложил е мотиви и в обстоятелствената част на
ревизионния доклад, който е неразделна
част от ревизионния акт. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на
ревизионния доклад и ревизионния акт. Потвърждаващото решение също е издадено
от компетентен орган и съдържа правни и фактически основания за издаването
му.
Съдът намира, че ревизиращият екип законосъобразно е преминал
към извършване на ревизия по особения ред на чл.122 - чл.124 от ДОПК за определените задълженията по отношение на жалбоподателката по ЗДДФЛ и
ЗДДС. Ревизиращите органи са
извършили анализ и съпоставка на всички
събрани доказателства, вследствие на което са установили, че са налице
обстоятелствата по чл.122, ал.1,т.2 и т.4 от ДОПК - наличие на данни за укрити
приходи и нередовна счетоводна
отчетност, което не дава възможност за определянето на данъчна основа за
облагане с данъци. В хода на ревизионното
производство с ИПДПОЗЛ № Р-04000620006410-040-001/10.11.2020г. от ревизираното лице са изискани оборотни ведомости и главни книги, аналитични
и хронологични регистри за отчитане на относимите счетоводни сметки, данъчни и
счетоводни амортизационни планове, инвентарни книги, банкови извлечения от
разплащателните й сметки, сключен договор с ветеринарен лекар на основание
чл.137а от ЗВМД, както и писмени обяснения на лицето относно начина на отглеждане на животните,
храненето, доенето, периодите на заплождане
и отглежданите породи през 2014г. и 2015г. Изискани са и справки и декларации, в.т.ч. помесечни за броя на отглежданите
животни, среден млеконадой за едно животно и средна продажна цена на един литър
мляко. С вх.№15029/25.11.2020г. жалбодателката е представила оборотни ведомости
и главни книги за 2014г. и 2015г.,аналитични и хронологични регистри на
изисканите счетоводни сметки с изкл. на сметка 274 „Животни в основни стада“,
банкови извлечения от разплащателни
сметки, подробен сметкоплан за 2014г. и 2015г., копия от фактури и помесечни
справки, изготвени от Н., за среден
млечен млеконадой от дойна/фуражна крава
за периода 01.01.2014г. –
30.06.2015г. с описани общ брой на
фуражните и дойни крави, общото количество реализирано сурово краве мляко, среден дневен и среден месечен
млеконадой. От ОДБХ *** са изискани
документи, свързани с дейността на земеделския производител, изискани са
документи от обслужващия стадото
ветеринарен лекар, който е отговорил, че
не съхранява копие от дневник на животновъдния обект или амбулаторен дневник,
които следва да се съхраняват при земеделския производител. До ревизираното
лице е отправено второ ИПДПОЗЛ № Р-040006200006410-040-002/03.02.2021г., с
което отново са изискани аналитични и хронологични счетоводни разпечатки на
счетоводна сметка 274 „Животни основни стада“, банкови извлечения от
разплащателна сметка, сключен договор с ветеринарен лекар и писмени обяснения
относно отглеждането на животните за проверяваните периоди, документи за
инвентаризация на биологичните активи, оценки на същите съгласно изискванията
на СС 41 „С. с.“, дневник на животновъдния обект, воден на основание чл.132 т.8
от ЗВМД, както и обяснения за несъответствието между официалните данни в
информационната система на БАБХ и данните от справките, именувани „Среден месечен млеконадой“, изготвени от
земеделския производител. Представени са писмени обяснения и банкови извлечения
за ревизирания период, като в обясненията е посочено, че
останалите документи са иззети от ГДБОП и не са върнати. Лицето не е
представило документи за изземването, а от писма от Специализирана прокуратура
и КПКОНПИ е видно, че при тях няма
такива документи. Извършена е и насрещна проверка в основния контрагент на жалбодателката
„Х. и ф“ ЕООД, при която не е отчетена разлика в счетоводните документи
и приемателно-предавателни протоколи, предоставени от жалбодателката. При
проверка на счетоводните документи
извършващите ревизията органи са установили несъответствие между крайното кредитно салдо за 2013г. и началното
дебитно салдо за 2014г., с което са приели, че е нарушен чл.4 ал.1 т.7 от
Закона за счетоводството /действащ до 01.01.2016г./, а също така, че в периода
01.01.2011г. -30.06.2015г., когато е
отписано основното стадо, началното и крайното дебитно салдо на сметка 274 „Животни в основни стада“ не се
променя и е в размер на 52 015.00лв., което е недопустимо и не съответства
на данните от БАБХ и справките, изготвени от Н.. Също така обоснован е изводът,
че при липсата на анализ за приходите от отделните направления на дейността не
може да се направи съпоставка с
извършваните за това разходи, поради което не може да се установи точен
финансов резултат. Въз основа на тези установявания правилно е прието, че
счетоводството не е водено съобразно изискванията на Закона за счетоводството и
приложимите счетоводни стандарти, поради което е налице обстоятелството по
чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК, даващо основание за провеждане на ревизията по
предвидения в тази разпоредба специален ред. Правилно е прието, че е налице и
втора предпоставка за определяне на данъчната основа за облагане с данък
съгласно специалния ред по чл.122 от ДОПК -
наличие на данни за укрити доходи от продажба на крави до ЕТ“ММ-М.М.“ с.*** и Ц.П., с
посочени ветеринарномедицински свидетелства за превозването им – основание
по чл.122 ал.1 т.1 от ДОПК.
В съответствие с направените по време
на ревизията установявания, ревизиращите органи са приели, че приходите на
жалбодателката за периода 01.01.2014г. – 30.06.2015г. са в размер на 467 955.02лв.,
като са достигнали до този резултат,
вземайки предвид средният млеконадой съобразно представените от нея справки,
броя на декларираните млечни крави пред БАБХ и цената на един литър сурово
краве мляко съобразно фактурите, издадени от „Х. и ф. и приходите от продажбата на девет броя крави,
транспортирани до посочените
по-горе земеделски стопани и неосчетоводени. Съобразявайки декларираните от нея приходи и
доказаните разходи от 142 400.11лв., са приели като основа за
облагане с ДДФЛ от 324 711.07лв., върху които са определили данък от
48706.00лв., от които внесени 13032.00лв. и допълнително установен при
ревизията 35674.00лв. и дължими лихви за забава в размер на 22194.90лв. Същата
основа за облагане е приета и за
облагане с ДДС, който за периода е определен за допълнително внасяне на
15929.70лв., като са начислени лихви в размер на 9929.35лв.
Съдът намира, че констатациите в РА не
са опровергани от приетите заключения на вещите лица.От приетата по делото
зоотехническа експертиза, която съдът възприема като обективна, е видно,
че през годината всяка крава има
лактационен период, който е около 305 дни и сухостоен период, който е между 40 и 75 дни, поради което жалбодателката
не би могла да получава еднакво количество сурово мляко ежедневно. Установено е, че има разлика между
броя на посочените в справките на земеделския производител дойни крави и тези
посочени в БАБХ, но продукция може да се
очаква само от наличните крави, а не от статистически отчетените. Вещото лице
заявява, че липсата на продуктивност на
кравите се дължи на различни фактори – болести, яловост, повредена доилна
техника. От заключението на счетоводната експертиза се установява, че записаните количества добито мляко в
приложените към делото 18 броя справки за среден млеконадой за периода
01.01.2014г. – 07.2015г. отговарят на записаното в представените 2 броя справки
за добита и реализирана продукция за 2014г. и 2015г. и е съответно на издадените
фактури на „Х. и ф.“ ЕООД, които в този период са единствените изкупуващи мляко
по договор от ревизираното лице,
съгласно представените оборотни ведомости. Декларираните приходи от продажба на
сурово мляко отговарят на осчетоводените в счетоводството, съобразно приложени
фактури, счетоводни справки и оборотни ведомости за периода 2014-2015г. Вещото
лице е установило, че сметките за
реализираната продукция са водени само стойностно, а не и количествено,
по такъв начин са остойностени и
кравите, които са отглеждани. В заключението се заявява, че счетоводен стандарт 41 се прилага по
отношение на самите крави като биологична единица, но не и за продукцията им,
поради което неприлагането му в счетоводството само по себе си не води до
изкривяване на данъчния финансов резултат. Заключенията и на двете вещи лица не
дават основание да се направят други
изводи, освен направените от ревизиращите органи, свързани с нередовно водено
счетоводство. Действително, записванията в наличните счетоводни документи –
фактури, приемателно-предавателни протоколи, справки и оборотни ведомости, съвпадат,
но не доказват по категоричен начин, че това
е действително придобитото сурово краве мляко, при условие, че няма дневници, в
които да е отразен действителния брой на кравите към момента на реализиране на продукцията, дали са в
лактационен или сухостоен период и т.н. Също така липсата на промяна в остойностяването им от
датата на записване до датата на отписване, при условие, че според справките, изготвени от земеделския
производител, в различните периоди са били
с различен брой, също води до извода, че счетоводството е било водено
нередовно.
Следва да се има предвид, че е
достатъчно наличието само на едно от посочените в разпоредбата основания, за да се проведе ревизионното производство по реда
на чл.122 и сл. от ДОПК. Освен
посоченото като основание нередовно водене на счетоводството, е посочено и
съмнение за укриване на доходи, свързано с продажбата на девет броя крави,
приходите от които не са осчетоводени, срещу което няма възражения от страна на
жалбодателката и за което не са събирани други доказателства, освен събраните
в ревизионното производство. Няма
възражение и по посоченото в т.8
основание - неосигуряване на достъп
до счетоводни данни от значение на
производството. След като е налице обстоятелство по чл.122, ал.1 от ДОПК, по силата на чл.124, ал.2 от ДОПК в производството по
обжалването на ревизионния акт, фактическите констатации в него се смятат за
верни до доказване на противното,т. е. доказателствената тежест е обърната. В тежест на органът по приходите е да установи
основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на
императивния процесуален ред за това, което е сторено от него, а в тежест на
жалбодателката е да установи при
условията на пълно и насрещно доказване твърдените от нея факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Направените
възражения относно установените предпоставки за извършване на ревизията по реда
на чл.122 от ДОПК не са възприети от
органите по приходите, като такива са направени и в настоящото производство. В тази връзка ревизиращите органи са
преценили, че не са налице обективни данни, които да дават възможност за
установяване на данъчна основа по реда на приложимия материален закон - ЗДДФЛ и
ЗДДС, поради което са преминали към ревизия по особен ред. Този извод и съответно
предприетите действия на данъчните органи се споделят напълно от настоящата
съдебна инстанция.
Съгласно чл.37, ал.1 от ДОПК доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по
приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат
на обективна преценка и анализ. Приходната администрация служебно е събирала
доказателства във връзка с изясняване на правнорелевантни факти, касаещи
ревизирания период. Действията на органа по приходите по събиране на
доказателства, вкл. и приобщаване на такива са извършени при спазване на изискванията на
ДОПК. Съгласно чл.37, ал.2, ал.3 и ал.4 от ДОПК лицето е длъжно да представи всички данни,
сведения, документи и книжа, носители на информация и други доказателства,
отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата,
подлежащи на установяване в съответното производство. Органът по приходите има
право да изиска писмено от лицето представяне на доказателства в определен от
него срок.
В хода на ревизията не са допуснати и
съществени процесуални нарушения, вкл. и нарушения на основните принципи на
данъчното производство, които да обосноват невалидност или незаконосъобразност
на РА. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че не са налице пороци,
касаещи формалната и процесуалната законосъобразност на РА. Събраните в хода
на ревизията доказателства са анализирани и преценени обективно от органите по
приходите, издали РА. В РД, РА и
приложенията към ревизионната преписка е налице подробна обосновка на
посочените като основание за прилагане на специалния ред обстоятелства и
доказателства към тях, които факти не са оборени в хода на съдебното
производство, както и установяванията и
изводите в оспорения РА. В хода
на ревизията освен връчените искания на
жалбоподателя за представяне на съответните документи, надлежно посочени
в същите, органите по приходите са
изискали информация от компетентни органи и трети лица/ клиенти на жалбоподателя/. Органът по приходите
правилно е определил данъчната основа по чл.122, ал.2 от ДОПК, след като е
извършен анализ на обстоятелствата по чл.122,
ал.2,т.2,т.4 и т.8 от ДОПК.
С оглед на изложено следва да се
приеме, че органите по приходите са установили по безсъмнен начин проявлението
на фактите и обстоятелствата, от които черпят правомощието си да определят
данъчната основна за облагане по реда на
чл.122 от ДОПК и да начислят следващите се от това допълнително задължения за годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ за 2014г. и по ЗДДС
за 2014г. и до м.06. 2015г. Констатациите им са обосновани от събраните
в хода на ревизионното производство доказателства, а направените въз основа на
тях правни изводи са съответни на материалния закон. Жалбодателката не е
представила годни доказателства, с които да опровергае при условията на пълно
насрещно доказване верността на фактическите констатации в ревизионния акт
съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК, поради което законосъобразно органите по
приходите са изменили финансовия
резултат на дружеството за 2014 г. и
2015г., като са определили допълнителни задължения за внасяне по ЗДДФЛ и ЗДДС, приемайки че са налице укрити доходи,неосчетоводени добиви съответно
неотчетени приходи от продажби, подлежащи
на облагане с ДДС, както и неосигуряване на достъп да относима информация. В тази насока
възраженията на жалбодателката за липса на конкретни констатации за нарушение на данъчното
законодателство, както и неправилна оценка на събраните доказателства са
неоснователни.
Съдът намира оспорения РА за постановен
при липсата на съществени нарушения на административно производствените
правила, в определената форма и от компетентен орган, при спазване на
материалните норми, поради което същият е законосъобразен, а подадената жалба
срещу него изцяло неоснователна.
При
този изход на делото основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК и чл.8 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери за адвокатските
възнаграждения същото се определя съобразно материалния интерес на делото.
Съгласно представен списък от процесуалния представител на ответника се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 3041.84 лева, определено с оглед материалния
интерес по делото, който следва да бъде присъден изцяло в полза на НАП като ЮЛ,
в структурата на което се намира административният орган, издал оспореният АА. На жалбодателката не се дължат разноски.
Водим
от горното и на основание и чл.160,
ал.1 ДОПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.М.Н.
***, депозирана чрез * Г.П. срещу РЕВИЗИОНЕН АКТ №Р-04000620006410-091-001/16.06.2021г. на ТД
на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение №107/08.09.2021г. на Директора на
Дирекция „ОДОП“–Велико Търново, в частта относно определените й допълнителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
2014г. в размер
на 35674.00лв. и лихви в размер
на 22194.90лв. и ДДС за данъчен период 01.01.2014г.
до 30.06.2015г. в размер на 15 929.90лв. и лихви върху него в размер на 9 929.35лв.
ОСЪЖДА Ц.М.Н. *** да заплати на НАП –София разноски по делото в размер на 3041.84 лв. /
три хиляди и четиридесет и един лв. осемдесет и четири ст./.
Решението подлежи на обжалване,
чрез АдмС-Враца пред ВАС-София в 14-дневен
срок от уведомяване
на страните, на които на основание чл.138 от АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.СЪДИЯ: