Решение по дело №126/2010 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 май 2010 г.
Съдия: Румяна Бакалова
Дело: 20101200500126
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2010 г.

Съдържание на акта

Разпореждане № 1002

Номер

1002

Година

12.12.2011 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

12.12

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Деян Георгиев Събев

Частно наказателно дело

номер

20115100200260

по описа за

2011

година

след проверка на материалите по делото и за да се произнеса, взех пред вид следното:

Производството е образувано по подадена молба от Р. Р. Д. от С., О., обл.Х., за съдебна реабилитация по реда на чл.87 ал.1 от НК и чл. 433 и сл. от НПК за осъжданията му, подробно описани в молбата.

Видно от приложените към молбата Справка за съдимост на молителя Д. с рег.№*/22.11.2011 год., изд. от РС – И., ведно с приложените към нея заверени копия от 3 бр. бюлетини за съдимост на същия, Р. Д. е осъждан, както следва:

- с Присъда № */11.04.1989 год. по Н.о.х.дело № */1989 год. по описа на И. районен съд, молителят Р. Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.325 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, за което е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието. С Решение № */26.05.1989 по В.н.о.х.дело № */1989 год. по описа на Кърджалийския окръжен съд е изменена посочената присъда, като наложеното на молителя Д. наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца при първоначален „общ” режим на изтърпяване, е заменено при приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК с наказание „поправителен труд” за сроÛ от 1 година, при 25 % удръжки от трудовото му възнаграждение в полза на държавата. Наказанието е изтърпяно през м.март 1990 год.;

- с Присъда № 34/14.04.1999 год. по Н.о.х.дело № 9/1998 год. по описа на И. районен съд, молителят Р. Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.325 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, за което при приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК е осъден на наказание „глоба” в размер на 50 000 лв. /неденоминирани/, както и на наказание „обществено порицание”, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по общинския радиовъзел. В справката за съдимост е отразено, че глобата е изплатена на 01.11.2011 год.;

- със Споразумение от 27.02.2002 год. /имащо последиците на влязла в сила присъда/ по Н.о.х.дело № */2001 год. по описа на И. районен съд, молителят Р. Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.197 т.3, във вр. с чл.195 ал.1 т.4, във вр. с чл.194 ал.1 от НК, за което при приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК е осъден на наказание „глоба” в размер на 100 лв. В справката за съдимост е отразено, че глобата е изплатена на 01.11.2011 год.

При тези данни съдията-докладчик намира, че делото е подсъдно на И. районен съд. Това е така по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал.1 от НПК, реабилитация може да постанови съдът, който е постановил присъдата като първа инстанция. Ал.2 от същия член постановява, че когато едно лице е осъдено с няколко присъди от различни съдилища, компетентен да извърши реабилитацията по съдебен ред е съдът, който е наложил най-тежкото наказание, а когато наказанията са еднакво тежки – съдът, който е постановил последната присъда. В настоящият случай молителятД. е осъждан с три влезли в сила присъди /едното от осъжданията му е със споразумение, което по същество има последиците на влязла в сила присъда/, постановени от един и същи първоинстанционен съд, а именно - РС – И. При това положение, компетентен да разгледа молбата за съдебна реабилитация на осъдения Р. Р. Д. е И. районен съд, а не ОС – К.. Без значение по отношение на определяне на компетентния съд за разглеждане на молбата за реабилитация в случая е, че с въззивно решение № 34/26.05.1989 год., постановено по В.н.о.х.дело № 43/1989 год., Кърджалийският окръжен съд е изменил първоинстанционната присъда № 30/11.04.1989 год. по Н.о.х.дело № 5/1989 год. по описа на И. районен съд, като е заменил наложеното с нея на молителя наказание „лишаване от свобода” с наказание „поправителен труд”, тъй като въззивният съд се произнася относно правилността – обосноваността и законосъобразността на съответната първоинстанционна присъда, като може да я потвърди, измени /респ. да намали или увеличи наказанието/ или отмени изцяло, което обстоятелство, обаче, не е в състояние да промени императивно уредената подсъдност при постановяване на реабилитация, а именно – първоинстанционния съд, постановил присъдата. С други думи, при определяне на подсъдността за разглеждане на молби за реабилитация, законът установява специална подсъдност – компетентен е само този съд, постановил присъда като първа инстанция, без значение от произнасянето на по-горните инстанции по повод на същата, респ. когато първоинстанционните присъди /при няколко такива/ са постановени от различни съдилища, компетентен е съдът, постановил с най-тежкото наказание, а когато наказанията са еднакво тежки – този, постановил последната по време присъда. Още повече, че макар и да представлява въпрос по същество, следва да се има предвид, че за осъждането му с присъда № 30/11.04.1989 год. по Н.о.х.дело № 5/1989 год. по описа на И. районен съд, изменена с решение № 34/26.05.1989 год., постановено по В.н.о.х.дело № 43/1989 год. по описа на Кърджалийския окръжен съд, наказанието „поправителен труд” по която е изтърпяно от молителя Д. през м.март 1990 год., явяващо се най-тежко, е настъпила реабилитация по право по силата на чл.86 ал.1 т.2 от НК /в редакцията на посочената разпоредба до изменението й с ДВ бр.103/2004 год., в сила от 01.01.2005 год./, при което съдебна реабилитация за това осъждане е недопустимо, т.е. на реабилитация по реда на чл.87 от НК биха подлежали само останалите две осъждания на молителя с влезли в сила две първоинстанционни присъди - Присъда № 34/14.04.1999 год. по Н.о.х.дело № 9/1998 год. и Споразумение от 27.02.2002 год. /имащо последиците на влязла в сила присъда/ по Н.о.х.дело № 64/2001 год., и двете по описа на И. районен съд.

С оглед изложеното, и тъй като Окръжен съд – К. не е компетентен да разгледа молбата за съдебна реабилитация на Р. Д., а такъв е първоинстанционния съд – И. районен съд, следва настоящото производство да бъде прекратено и делото да бъде изпратено на И. районен съд, по подсъдност.

Ето защо,

Р А З П О Р Е Ж Д А М :

ПРЕКРАТЯВАМ производството по Ч.н.дело № 260/2011 год. по описа на К. окръжен съд, образувано по подадена молба от Р. Р. Д. от С., О., обл.Х., за съдебна реабилитация по реда на чл.87 ал.1 от НК и чл. 433 и сл. от НПК.

ИЗПРАЩАМ делото на И. районен съд, по подсъдност.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:

Разпореждане

2

ub0_Description WebBody

088BC4EB0F694515C225796400554430