№ 466
гр. Пловдив, 22.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20235300500349 по описа за 2023 година
Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано e по частна жалба на „Банка ДСК„ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ № 19, чрез пълномощника
юрисконсулт Н. П., срещу Разпореждане от 10.01.2023 г., обективирано в Заповед №
179/10.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК по ч.гр.д. № 17537/2022 г. на РС – Пловдив, в частта, в която е отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист против Й. И. И. с ЕГН:
********** за сумата от 34.48 лева- обезщетение за забава/ лихвена надбавка за
забава/ и за сумата от 120.00 лева, дължими разходи при изискуем кредит, както и за
разноските по съразмерност над уважения до претендирания размер.
Частният жалбоподател релевира оплаквания за неправилност на
разпореждането в обжалваната част. Позовава се на разпоредбата на чл.12 от Общите
условия на договора за кредит, според която при забава плащането на месечна вноска
от деня, следващ падежната дата по договора, частта от вноската, представляваща
главница се олихвява с договорен лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в
размер на 10 процента пункта, която надбавка не се прилага при погасяване на
вноската до седмия ден след падежа. Същата неустойка била предвидена и при забава
плащанията на главница/лихва над 90 дни, съгласно чл.12.1 от ОУ. Сочи, че
формулировката на двете клаузи е продиктувано от стремежа на кредитора да
предупреди кредитополучателя, че договорната лихва се дължи върху главниците и в
случай на забава в плащането им и продължава до датата на погасяване на
просрочието. Посочва, че в действителност за времето на забавата се начислявала
договорна лихва в уговорения между страните размер и отделно от нея наказателна
надбавка от 10 процента пункта. По изложените съображения оспорва изводите на
районния съд за неравноправност,респ. недействителност на коментираната клауза.
Намира, че разпоредбата на чл.33 ЗПК ограничава правото на кредитора да получи
1
обезщетение за забава над размера на законната лихва, но не ограничава начина на
уговаряне на това обезщетение. Оспорва и изводите на районния съд относно
отхвърлената претенция от 120 лева като разход по изискуем кредит с позоваване на
тарифата на банката и довода, че в същата е извършена предварителна оценка на
вредите, които биха настъпили от неизпълнение задълженията на кредитополучателя.
Моли се за отмяна на разпореждането в обжалваната част и постановяване на въззивен
съдебен акт за уважаване на заявлението за сумата от 34.48 лева- обезщетение за
забава/лихвена надбавка за забава за периода от 15.07.2020г. до 16.06.2021 г. и за
сумата от 120.00 лева - разходи при изискуем кредит. Претендира се присъждането на
разноски, включително на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на
насрещната страна.
Съдът намира, че частната жалба е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Производството пред районния съд е образувано по подадено от кредитора
„Банка ДСК„АД срещу Й. И. И. - Заявление по чл. 417 от ГПК с приложен към него
документ по т. 2, с което се иска издаване на Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист за следните вземания: 956.95 лева -
главница, дължима по договор за кредит от 16.12.2019 г.; 125.91 лева - договорна лихва
за периода от 15.09.2020 г. до 16.06.2021 г.; 34.48 лева- обезщетение за забава/ лихвена
надбавка за забава/ за периода от 15.07.2020г. до 16.06.2021 г.; 139.02 лева -
обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода от 17.06.2021 до
30.11.2022г.; 120.00 лева - разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 30.11.2022г. до
окончателното й погасяване, ведно с присъждането на разноските по делото.
Вземанията се претендират като изискуеми на краен падеж, настъпил с изтичането на
предвидения в договора срок, поради което в раздел 14 от заявлението е посочено, че
не се дължи уведомяването на длъжника.Като документи, от които произтича
вземането са посочени: Извлечение от счетоводните книги на банката и Договор за
текущо потребление, в която връзка се представя Договор за стоков кредит №
502929/16.12.2019 г. с погасителен план, ведно с общи условия към договора.
С допълнителна молба / л. 29 от първоинстанционното дело /, депозирана в
изпълнение на дадени от съда указания, заявителят е пояснил още, че основанието на
претендираното обезщетение за забава в размер на 34, 48 лева е разпоредбата на т. 12
от раздел „Отговорност и санкции“ от ОУ по договора за стоков кредит. Пояснено е, че
лихвените проценти, прилагани при изчисляване на обезщетението за забава за
периода са 10, 00 % годишно върху частта просрочена главница в неплатените
анюитетни вноски. По отношение на искането за заплащането на таксата от 120 лева е
пояснено, че се основава на Тарифа, публикувана на интернет страницата на Банката и
съставлява разходи на банката, свързани с нередовното погасяване на кредити.
С молба / на л.34 от първоинстанционното дело / в изпълнение на указанията на
съда е приложена Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК
прилага по извършвани услуги на клиенти - физически лица за установяване на
претенцията за сумата от 120 лева - разходи при изискуем кредит /извлечение/.
С обжалваната част на разпореждането районният съд е отказал да издаде
заповед за изпълнение по чл.417 и изпълнителен лист за сумата от 34.48 лева-
2
обезщетение за забава/ лихвена надбавка за забава/ по съображения, че съгласно
уточненията на заявителя, обезщетението е начислено на основание чл.12 от ОУ,
според която разпоредба обезщетението за забава е уговорено в размер на договорения
лихвен процент- 15.36% и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта,
поради което общият процент на обезщетението за забава се равнява на 25.36%. Въз
основа на последното районният съд е приел, че е налице обоснована вероятност
искането в тази част да се основава на неравноправна клауза, с която реално се
заобикаля забраната на чл. 33, ал. 2 ЗПК, което не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя - чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
По отношение на сумата от от 120.00 лева - разходи при изискуем кредит,
районният съд е приел, че същата е уговорена като фиксирана сума, без връзка и
независимо от реалните разходи, които разумно би могло да се очаква да бъдат
направени, от което е заключил, че таксата не представлява разход, а отнапред
уговорено задължения на потребителя към заемодателя при забавено изпълнение.
Според районния съд, начинът на уговаряне на клаузата определя характера й на
обезщетение за забавеното изпълнение на договорните задължения, независимо
записването й като такса. Въз основа на изложеното, районният съд е приел, че е
налице обоснована вероятност това искане се основава на неравноправна клауза на
основание чл. 143, т. 5 ЗЗП, защото задължава потребителя при неизпълнение на
негово задължение да заплати необосновано високо обезщетение
Настоящата инстанция споделя изводите на заповедния съд. Съгл. чл.411, ал.2,
т.3 от ГПК заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение след като извърши
преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя или
относно обоснована вероятност за това и при наличие на подобен извод да откаже
издаването на заповед за изпълнение.
Претендираното обезщетение за забава/ лихвена надбавка за забава/ за периода
от 15.07.2020г. до 16.06.2021 г. в размер на 34.48 лева се основава на разпоредбата на
чл.12 от ОУ към договори за стоков кредит, съгласно която при забава плащането на
месечна вноска от деня, следващ падежната дата по договора, частта от вноската,
представляваща главница се олихвява с договорен лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процента пункта. Договореният лихвен процент е в
размер на 15, 36 %, поради което и предвид разпоредбата на чл.12 от ОУ, договореното
обезщетение за забава е в размер на 25, 36 %, както правилно е заключил районния
съд. Следователно посочената клауза предвижда обезщетение за забава в размер над
законната лихва, което е в противоречие с императивна материално правна норма – чл.
33 ал. 2 от ЗПК, съгласно която, когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Правилото на закона е императивно и цели да предпази икономически по-слабата
страна в правоотношенията с кредитора от клаузи, предвиждащи заплащането на
обезщетение за забава в размери, по-високи от определената по реда на чл. 86, ал. 2
ЗЗД законна лихва. В предвид изложеното е налице обоснована вероятност за
неравноправност на клаузата, въз основа на която се претендира вземането - съгласно
чл. 145, ал. 2, т. 5 ЗЗП, както и за нейната нищожност, за което съдът следи служебно.
Нищожната клауза не поражда действие – както изцяло, така и частично, поради което
е без значение, че в случая това обезщетение се претендира в размер, ненадвишаващ
законната лихва за периода на забавата – според твърденията на заявителя за приложен
лихвен процент от 10% върху частта на просрочената главница. Предвид изложеното
3
правилно е постановен отказ по заявлението за претендираното обезщетение за забава/
лихвена надбавка за забава/ за периода от 15.07.2020г. до 16.06.2021 г. в размер на
34.48 лева.
Правилно е постановен отказ и за претендираното вземане от 120.00 лева -
разходи при изискуем кредит, в която насока напълно се споделят изводите на
районния съд за обоснована вероятност за неравноправност по смисъла на чл. 143 т. 5
от ЗЗП на клаузата, на която се основава вземането. Изложените от жалбоподателя
доводи относно естеството на тези разходи са неоснователни, тъй като същото не се
извлича от съдържанието на клаузата. В раздел XI- кредити, т.10 от Тарифа на банката,
в която е уреден посочения разход липсват сочените от жалбоподателя разяснения – и
изобщо липсват каквито и да било такива относно основанието за процесните
хипотетични разходи и формирането им като размер. В този смисъл не може и да се
приеме, че размерът на посочения разход е предварително определен на база
извършена предварителна оценка на вредите, които биха настъпили от неизпълнение
на задължението на кредитополучателя за осигуряване на необходимото съдействие по
получаване на изходяща от кредитора кореспонденция, тъй като кредиторът не би
могъл да знае във всеки отделен случай каква кореспонденция ще се развие, колко и
какви действия ще се наложи да предприеме, което е условие за предварителното
остойностяване на вредите.
Ето защо, след като е налице обоснована вероятност за претендиране на
вземанията въз основа на неравноправни клаузи, заявлението за издаване на заповед
за изпълнение за разгледаните вземания правилно е било отхвърлено. Обжалваното
разпореждане като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 10.01.2023 г., обективирано в Заповед №
179/10.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК по ч.гр.д. № 17537/2022 г. на РС – Пловдив, в частта, в която е отхвърлено
заявлението на „Банка ДСК„ АД, ЕИК ********* за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист против Й. И.
И. с ЕГН: ********** за сумата от 34.48 лева- обезщетение за забава/ лихвена
надбавка за забава/ и за сумата от 120.00 лева, дължими разходи при изискуем кредит,
както и за разноските по съразмерност над уважения до претендирания размер.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4