Определение по дело №260/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по реда на чл. 55, ал. 1, предл. трето, във връзка с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД.

Образувано е по иск, предявен от „Ц. С. Г. Г.” Г., със седалище и адрес на управление: Г., гр. Берлин, Клетвицер Щрасе 4-8, 12681 Берлин, с ЕИК *** представлявано от управителя К. Й. Р., подадена чрез А. С. М. срещу А. М. Г., с ЕГН *, от с. С., ул. „. К. Яворов” № 1 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 15 000 евро, получена на отпаднало основание след разваляне на сключения между страните по делото устен договор за поръчка от м. август 2012 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба /14.03.2013 г./ до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.

Ищецът твърди, че през м. юли 2012 г. неговият управител К. Й.Р., заедно с П. М. Р. посетили ответника в България и след проведени разговори решили да започнат съвместна търговска дейност, като създадат обща фирма. Наведени са доводи, че през август 2012 г. /02 август – 06 август/ в гр. С. страните по делото сключили устен договор за поръчка /безвъзмезден/, по силата на който ищцовото дружество се задължило да преведе по банковата сметка на ответника сумата в размер на 15 000 евро, който от своя страна следвало да регистрира българска фирма „Га-Рей-Инженеринг” ООД с учредители К. Й. Р., П.М.Р.и Р.Х. и да внесе тази сума по сметката на новоучреденото търговско дружество, на което А. Г. следвало да бъде управител. Посочено е, че с два броя платежни нареждания – от 31.08.2012 г. /5 000 евро/ и от 07.09.2012 г. /10 000 евро/ уговорената сума била преведена по личната сметка на А. Г. в ЦКБ, гр. С., а именно: BG***. На следващо място са изложени аргументи, че на 17.09.2012 г. в Търговския регистър е вписано новоучреденото българско дружество - „Га-Рей-Инженеринг” ООД, гр. С., с ЕИК ***, с капитал от 300 лв. и съдружници К. Й. Р., П. М. Р. и Р. Х., като ответникът е вписан за управител на същото, но до предявяване на иска нито е внесъл процесната сума по сметката на българското дружество, нито я е върнал обратно на ищеца. Посочено е, че с Уведомление № 1/25.01.2013 г., изпратено чрез А. С. М., германското дружество е заявило на А. Г., че разваля договора за поръчка и го е поканило да върне обратно преведената сума в размер на 15 000 евро, като Р.Х., която живее на семейни начала с ответника, е отказала да получи уведомлението за Г.. Направено е искане за осъждане на ответника за заплащане на процесните суми.

Ответникът А. Г. оспорва предявения иск и по основание, и по размер, като навежда доводи, че в проведеното на 25.07.2013 г. открито съдебно заседание по т. д. № 10/2013 г. по описа на ОС – гр. С. управителят и съдружникът в ищцовото дружество са обяснили, че претендираната сума е била предназначена за закупуване на дървен материал от Украйна, за разлика от твърдяното от ищеца основание за преводите по процесните платежни нареждания - вноска. На следващо място са релевирани аргументи, че претендираната сума представлява връщане на заем, който ответникът е предоставил на К. Р. и на приятелката му досежно престоят на двамата, заедно с П. Р. в България, Румъния и Турция – финанси, включващи разходите им, телефонните услуги и др., които ответникът е поел и е следвало да бъдат върнати чрез изпращане на данни за техни имоти в Г. и банкови сметки.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, допълнителната искова молба и писмените отговори, както и становището на страните по делото и обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

През м. август 2012г. страните по делото са сключили неформален безвъзмезден договор за поръчка, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да преведе сумата в размер на 15 000 евро по банковата сметка на ответника, който от своя страна следвало да регистрира българска фирма и да внесе сумата по сметката на новоучреденото търговско дружество, във връзка със закупуването на дървен материал. Тези облигационни отношения се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели Т.К., П.Р. и Б. М., наличието на новоучредено дружество „Га-Рей-Инженеринг” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. Р., ул. “Н.” № 21, . 1, ап. 2, с ЕИК*** и съобщенията между страните, изпратени по електронен път на немски език и приложени по делото в превод на български език.

Сумата от общо 15 000 евро е била преведена от ищцовото дружество по личната сметка на А. Г. в ЦКБ, гр. С. - BG**, както следва: преведени 5 000 евро на 31.08.2012 г. и получени на 03.09.12 г., както и преведени 10 000 евро на 07.09.2012 г. и получени на 10.09.12 г., видно от представените и приети като доказателства по делото 2 броя извлечения от ЦКБ , клон С. за получени клиентски транзакции и от назначената съдебно-икономическа експертиза. Обстоятелството, че парите са преведени за закупуване на дървен материал, във връзка с общия бизнес, се установява и от отговора на управителя на „Ц. С. Г. Г.” Г., Г., даден по реда на чл. 176 от ГПК и обективиран в приетия като доказателство по настоящото дело Протокол от 25.07.2013 г. по т. д. № 10/2013 г. по описа на ОС – гр. С..

Дружеството „Г.Р.И.” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. Р., ул. “Наталия” № 21, . 1, ап. 2, с ЕИК ** е било вписано в Търговския регистър със съдружници К. Й.Р., П. М.Р. и Р. С. Х.. Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, процесните суми не са били преведени по сметката на новоучреденото българско дружество с ограничена отговорност, тъй като в счетоводния му баланс към 31.12.2012 г. няма записани никакви цифри, в Отчета за приходите и разходите тези суми не са отбелязани, а Агенцията по вписванията е постановила отказ за обявяване на ГФО. Доказателства за закупен дървен материал с процесните суми не са събрани по делото. Свидетелят М., ангажиран от ответника, сочи дори, че никой не е извършвал дейност в ремонтираното помещение, отдаденото от него под наем на българската новорегистрирана фирма и предназначено за обработката на дървен материал.

Ефектът на разваляне на сключения между страните неформален договор за поръчка се постига с получаване от ответника на препис от исковата молба и приложените към нея писмени документи, включително Писмо изх. № 1/25.01.2013 г. по описа на Адвокатска кантора „М. и съдружници“, гр. С., с което ищецът, чрез А. М., уведомява ответника, че разваля устния сключен договор, считано от датата на получаване на уведомлението и го кани да върне сумата в 3-дневен срок. В приложената към това писмо разписка е посочено, че на 29.01.2013 г. получателят е търсен, но отсъства, а съпругата му отказва да приеме пратката, без обаче да е отбелязано името на лицето, което се е представило за съпруга на А. Г. и което е отказало да приеме пратката. Настоящият съдебен състав приема, че обективираният отказ на съпругата на ответника не представлява валидно връчване на волеизявлението за разваляне на устния договор, но А. Г. е узнал за него с получаване на преписа от исковата молба и приложените към него документи.

Ответникът не установи наличието на валидно сключен с ищцовото дружество, с К.Р. и приятелката му, както и с П.Р.договор за заем, във връзка с престоя им в България, Румъния и Турция. Писмени документи в тази насока не са депозирани по делото, а свидетелят Б. М.сочи, че А. Г. е плащал всичко по пребиваването на германците в България, но не е чувал за уговорки, че те дължат връщане на тези разходи. Свидетелят само предполага, но не е сигурен, че сумите по престоя са дадени в заем, както и една пачка от по 50 лв., общата стойност на която не конкретизира и за която не знае с каква цел и при какви условия е дадена. Освен това, ответникът се отказа от втория допуснат до разпит свидетел за установяване на твърдяния договор за заем.

При така установената фактическа обстановка Смолянският окръжен съд намира исковата претенция за допустима - депозирана е от процесуално правоспособна и активно легитимирана страна, която има правен интерес от търсената защита и е насочена срещу надлежна насрещна страна. Възникналият правен спор не е решен със сила на пресъдено нещо и е подведомствен на сезирания съд. Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи, които обуславят основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето, във връзка с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, а именно:

Неоснователното обогатяване е извъндоговорен източник на облигационни отношения, при които едно лице без правно основание е получило някаква имуществена облага от друго лице и е длъжно да му я върне, като това правоотношение възниква по силата на закона, а не по силата на облигационен договор.

Според задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 26/28.02.13 г. по т. д. № 297/2012 г., IІ т. о., ТК, Решение № 69/27.04.2011 г. по т. д. № 644/2010 г. на ІI т.о., ТК и др., в тежест на ищеца по кондикционния иск в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е да докаже плащането на съответната цена на ответника, а последният - основанието да я задържи, т. е. наличие на съществуваща помежду им договорна връзка и изпълнение на своята насрещна престация по нея. Това не означава, че ответникът трябва да доказва отрицателен факт – че не е налице основанието за плащане /т. е. че няма сключен договор за поръчка/, в какъвто смисъл е възражението на процесуалния представител на А. Г., обективирано в проведеното на 02.04.2014 г. открито съдебно заседание, което възражение се явява неоснователно и в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява валидно възникнало правоотношение между страните /договор за поръчка/, ищцовото дружество е превело сумата от общо 15 000 евро, която е постъпила по личната сметка на ответника, но същият не я е превел по сметката на новоучреденото българско дружество, не е закупил с нея дървен материал и не я е задържал на годно правно основание /договор за поръчка или договор за заем/. Облигационната връзка между страните по делото е отпаднала с обратна сила, предвид развалянето на устния договор за поръчка, поради което даденото подлежи на връщане на отпаднало основание.

Възражението на ответника, че представените по делото 2 броя извлечения от ЦКБ , клон С. за получени клиентски транзакции, както и заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза не следва да бъдат ценени, предвид изключените от доказателствата по делото платежни документи, приложени към исковата молба, се явява неоснователно, тъй като тези извлечения са представени във връзка с издаденото от съда съдебно удостоверение, което е поискано преди настъпване на преклузията за релевиране на доказателствени искания – в първото по делото открито съдебно заседание и след доклада по делото. Доказателственото искане на ищеца за издаване на съдебното удостоверение касае установяването на факти, релевирани с исковата молба, а не нововъведени такива, за които да е налице настъпила преклузия. На следващо място в заключението на вещото лице изрично е отбелязано, че то е ползвало не само доказателствата по делото /вкл. и изключените впоследствие/, но е извършило и справка в ЦКБ , клон С., както и в счетоводството на новоучредената българска фирма, поради което не са налице основания за неприемане и некредитиране на това заключение.

Неоснователни се явяват и аргументите на ответника, че ищецът претендира развалянето на договор, сключен в с. С., а в исковата молба е отразено, че договорът е сключен в гр. Созопол, тъй като в уведомлението за разваляне на договора са посочени и двете места /с. С. и гр. Созопол/ и подробно е описано какъв договор е бил сключен между страните по делото, спрямо който е релевирано волеизявление за развалянето му и чиито съществени елементи съответстват на тези в исковата молба.

Настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице твърдените от ответника противоречия в показанията на свидетеля П.Р., дадени по настоящото дело и по т. д. № 10/2013 г. по описа на ОС – гр. С., тъй като същият заявява, че е партньор във фирмата-ищец /което не означава, че е съдружник/, респективно че няма никакво участие в тази фирма.

Твърдяните от ответника договорни отношения с ищцовото дружество, че преведената от него сума е за заплащане на разноските по престоя на германците в България, Турция и Румъния не са подкрепени с доказателства. Ангажираният от ответника свидетел Б. М. изрично заявява, че не е сигурен, а само предполага, че заплатените от А. Г. суми по престоя на германците в България, Турция и Румъния са дадени в заем, както и пачката от по 50 лв., а наличието на възникнали облигационни отношения не може да се установява по предположение. От събраните в хода на производството електронни съобщения между страните по делото също не се установява претендираното заемно правоотношение. Липсват други гласни и писмени доказателства, с оглед забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. второ от ГПК за установяване на договори на стойност над 5 000 лв.

При съвкупната преценка и анализ на доказателствата може да се направи обоснован извод, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето, във връзка с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен, поради което ответникът следва да бъде осъден да върне на ищцовото дружество сумата от общо 15 000 лв., на отпаднало основание, а именно: разваленият устен договор за поръчка от м. август 2012 г., по силата на който „Ц. С. Г. Г.” Г., със седалище и адрес на управление: Г., гр. Б., К.Щ. 4-8, 12681 Берлин, с ЕИК***В, представлявано от управителя К.Й.Р.се е задължило да преведе сумата в размер на 15 000 евро по банковата сметка на А. М. Г., с ЕГН *, от с. С., ул. „. К. Я.в” № 1, който от своя страна е следвало да регистрира българска фирма и да внесе тази сума по сметката на новоучреденото търговско дружество, във връзка със закупуването на дървен материал, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба /14.03.2013 г./ до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на делото, както и направеното искане за заплащане на разноски, А. М. Г., с ЕГН *, от с. С., ул. „. К. Я.” № 1 следва да заплати на „Ц. С. Г. Герюстбау” Г., със седалище и адрес на управление: Г., гр. Берлин, К. Щ. 4-8, ** Б., с ЕИК ***В, представлявано от управителя К.Й.Р. направените от дружеството разноски в размер на общо 2 218.50 лв. /две хиляди дваста и осемнадесет лева и петдесет стотинки/, представляващи внесена държавна такса, депозит за вещо лице и преводач, държавни такси за издаване на съдебни удостоверения, такси за преводи и платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА А. М. Г., с ЕГН *, от с. С., ул. „. К. Я.” № 1 да върне на „Ц. С. Г. Г.” Г., със седалище и адрес на управление: Г., гр. Б., К. Щ. ** Берлин, с ЕИК **, представлявано от управителя К. Й. Р. сумата от общо 15 000 евро /петнадесет хиляди евро/, на отпаднало основание, а именно: разваленият устен договор за поръчка от м. август 2012 г., по силата на който „Ц. С. Г. Г.” Г., със седалище и адрес на управление: Г., гр. Берлин, К. Щ. 4-8, **Берлин, с ЕИК **, представлявано от управителя К. Й.Р. се е задължило да преведе сумата в размер на 15 000 евро по банковата сметка на А. М. Г., с ЕГН *, от с. С., ул. „. К. Яворов” № 1, който от своя страна е следвало да регистрира българска фирма и да внесе тази сума по сметката на новоучреденото търговско дружество, във връзка със закупуването на дървен материал, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба /14.03.2013 г./ до окончателното й изплащане, по предявения от „Ц. С. Г. Г.” Г., със седалище и адрес на управление: Г., гр. Б., К. Щ. 4-8, **Берлин, с ЕИК**, представлявано от управителя К. Й.Р. чрез А. С. М. срещу А. М. Г., с ЕГН *, от с. С., ул. “П. К. Яворов” № 1 иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето, във връзка с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА А. М. Г., с ЕГН *, от с. С., ул. „. К. Я.” № 1 да заплати на „Ц. С. Г. Г.” Г., със седалище и адрес на управление: Г., гр. Б. К. Щ. 4-8, ** Берлин, с ЕИК**, представлявано от управителя К.Й.Р. направените от дружеството разноски в размер на общо 2 218.50 лв. /две хиляди дваста и осемнадесет лева и петдесет стотинки/.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: