№ 321
гр. Кюстендил, 27.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско
дело № 20221500500200 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с частна жалба от Х.М.Х.. – ищец по гр.д.№ 285/2022 г. по описа на
РС Кюстендил, действащ чрез процесуалният представител по пълномощие адв. М.У.,
срещу определение № 199/25.02.2022 г., постановено по цитираното гражданско дело, с
което съдът е оставил без разглеждане предявените от ищеца искове и е прекратил
производството по делото, констатирайки липсата на правен интерес от предявяването им.
Жалбоподателят обосновава виждане за неправилност на постановеното определение,
при което моли за неговата отмяна и връщане делото на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия. Счита, че съдът превратно е тълкувал изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба, в следствие на което е достигнал до погрешен
извод, че не е налице прекратяване на трудовото правоотношение между ищецът и
ответното дружество.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответника в производството „СТР Логистик“ ООД не е
депозирал отговор по частната жалба.
Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид материалите по делото, доводите в
частната жалба и отговора към същата, и като съобрази разпоредбите на закона, намира
следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано
лице и против подлежащ на обжалване акт на съда по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, настоящата инстанция намира частната жалбата за
основателна, по следните съображения:
Х.М.Х.. е предявил пред РС Кюстендил обективно кумулативно съединени искове
срещу „СТР Логистик“ ООД с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.4 КТ,
чл.221, т.1 КТ и чл.226, ал.1 вр. ал.3 КТ.
Проверявайки редовността на исковата молба, респективно допустимостта на
исковете, районният съд е приел, че при ищецът липсва правен интерес от исканата отмяна
на прекратеното му трудово правоотношение, доколкото към момента последното все още
1
не е прекратено. Този извод решаващия съд е мотивирал с разпоредбата на чл.335, ал.1 и
ал.2 КТ, като е приел, че доколкото ищецът не излага твърдения, че му е била връчена
заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение с ответното дружество, то този
правно значим факт все още не се е реализирал. При този извод съдът е приел, че
предявените искове по чл.344, ал.1, т1-3 КТ за защита срещу уволнението, каквото реално не
е осъществено, са без предмет и ищецът няма правен интерес от воденето им. Отчел е, че
доколкото обезщетенията по чл.224, ал.1 КТ, чл.221, ал.1 от КТ и чл.226, ал.1 КТ се дължат
при прекратяване на трудовото правоотношение, то същите към момента са преждевременно
предявени. Изложеното е мотивирало районният съд да остави без разглеждане предявените
искове и да прекрати образуваното пред него производство.
Окръжният съд не споделя този извод.
Изложените в обжалваното определение мотиви на районният съд са такива по
съществото на спора, които на този етап от производството не могат да обосноват извод за
процесуална недопустимост на предявените искове. В гражданското производство
основополагащ е принципът на равенство на страните в процеса, при приложението на
който на всяка страна следва да бъде дадена възможност да докаже своите твърдения и
възражения. Преграждайки на този етап производството съдът е лишил и двете страни от
възможността да изложат своите доводи и да обезпечат същите със съответните
доказателства.
Безспорно процесуална предпоставка за допустимост на всяко исково производство е
наличието на правен интерес от воденето му, за който съдът е длъжен да следи служебно.
Процесуалната и правна необходимост задължават сезираният съд да извърши преценка за
допустимостта при образуване на делото и когато искът е изначално недопустим да
прекрати производството, на основание чл. 130 ГПК, или след това в хода на разглеждането
му, след като е констатирал недопустимостта на база събраните доказателства.
Настоящият въззивен състав счита, че на този етап на производството, само въз
основа на твърдения на ищецът, че не е получил документ за прекратяване на трудовото му
правоотношение с ответното дружество, без да са събрани други доказателства,
включително и на насрещната страна, оборващи тези твърдения, обжалваното определение е
преждевременно постановено. Изложените от районният съд мотиви по приложението на
чл.335 КТ е процесуално логично да бъдат отнесени към въпроса по съществото на спора, а
не по допустимостта на исковете.
Съдът намира за нужно да отбележи, че в случая при условията на обективно
кумулативно предявяване са предявени искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ, като не става
ясно, какъв е правният интерес от едновременното им предявяване, което сочи на
нередовност на исковата молба, която сезирания съд следва да отстрани при връщане на
делото. щецът следва да уточни дали желае защита срещу незаконно уволнение с отмяна
на същото – конститутивен иск, целящ възстановяване на трудовото правоотношение или
приемайки ЮФ на прекратяване на трудовото си правоотношение, иска поправка на
вписаното основание, при наличието на което се е осъществил тозиЮФ.
Определението на районния съд следва да се отмени като неправилно, а делото да се
върне на КнРС за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените по-
горе указания.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТМЕНЯ Определение №199/25.02.2022 г., постановено по гр.д.№285/2022 г. по
описа на Районен съд Кюстендил.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Кюстендил за продължаване на
съдопроизводствените действия, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото
определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3