Решение по дело №1865/2018 на Районен съд - Габрово

решение №187

гр.Габрово, 3 май 2019 г.

 

 

в името на народа

 

 

     РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО в открито заседание на 23 април 2019 година, в състав :

 

                                               СЪДИЯ: радосвета станимирова

 

при секретаря ИНА ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдия станимирова гр. д. № 1865 по описа за 2018 г. на ГРС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е образувано  по молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК000694749, представлявано от Милена Ванева- прокурист и Петя Николова Димитрова- изпълнителен директор, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО" ЧАТАЛБАШЕВ, ПЕТКОВА И И.", БУЛСТАТ: *********, представлявано от адвокат Х.И., САК. със съдебен адрес:***, бизнес сграда ИВЕЛ; Срещу Ж.Щ.Й., ЕГН**********, с адрес: ***; В.Д.Й., ЕГН**********, с адрес: ***;

 

ИНТЕРЕС:

·       Главница: 5 518,80 евро /пет хиляди петстотин и осемнадесет евро и осемдесет евроцента/, ведно със законна лихва върху главницата считано от 05.04.2018г. до окончателно изплащане на вземането

·       Договорна лихва за редовен кредит: 506,60 евро /петстотин и шест евро и шестдесет евроцента/ за периода 25.11.2015г. - 13.03.2018г.

·       Договорна лихва за просрочен кредит: 462,35 евро /четиристотин шестдесет и две евро и тридесет и пет евроцента/за периода 25.05.2016г. - 03.04.2018г.

·       Застраховки: 37,82 евро /тридесет и седем евро и осемдесет и два евроцента/ за периода 10.08.2016г. - 03.04.2018г.

·       Такси: 426,33 лева /четиристотин двадесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ за периода 27.10.2016г. - 03.04.2018г.

 

ОТВЕТНАТА  СТРАНА   е представила писмен отговор в срок.

 

В исковата молба се твърди, че На 23.11.2006г. между „АЛФА БАНК- клон България" КЧТ от една страна и Ж.Щ.Й., ЕГН: ********** и В.Д.Й., ГН: **********, от друга, е сключен ДОГОВОР ЗА ИПОТЕЧЕН КРЕДИТ № 012-74/2006 от 23.11.2006г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите сумата в размер на 11 000,00 EUR /единадесет хиляди евро/.  На 29.02.2016 г. между „АЛФА БАНК - клон България" КЧТ и "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е сключен Договор за прехвърляне на предприятие. По силата на Договор за прехвърляне на предприятие от 29.02.2016 г. правата и задълженията по всички договори, сключени от „АЛФА БАНК - клон България" КЧТ са прехвърлени на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД. На основание чл. 2 от Договора от 29.02.2016 г., банката се конституира като страна по всички договори за кредит, по които страна е „АЛФА БАНК - клон България" КЧТ и като такава упражнява правата и спазва задълженията си по тях, за което кредитополучателите са уведомени с писмо с изх. № 5838/17.01.2018г. и писмо с изх. № 5839/17.01.2018г., като приложено изпращам заверени копия на обратни разписки. Съгласно чл. 12 от ДОГОВОР ЗА ИПОТЕЧЕН КРЕДИТ № 012-74/2006 от 23.11.2006г. кредитополучателите се задължават да изплатят отпуснатия кредит в срок от 10 (десет) години, считано от датата на усвояването му, като се включва 24- месечен гратисен период, през който кредитополучателите ще заплащат само лихвите по кредита. По силата на чл. 14 от ДОГОВОР ЗА ИПОТЕЧЕН КРЕДИТ № 012-74/2006 от 23.11.2006г. договореният лихвен процент по време на гратисния период на договора е 4% (четири процента) годишно, а за останалия период от срока на договора- 12-месечен ЮРИБОР плюс надбавка в размер на 4,00 % (четири процента) годишно. Към Договор за ипотечен кредит № 012-74/2006 от 23.11.2006г. е сключен Анекс № 1 от 25.10.2009г., който е неразделна част от ДОГОВОР ЗА ИПОТЕЧЕН КРЕДИТ № 012- 74/2006 от 23.11.2006г.Съгласно чл. 1 от Анекс № 1 от 25.10.2009г. към ДОГОВОР ЗА ИПОТЕЧЕН КРЕДИТ № 012-74/2006 от 23.11.2006г. срокът за погасяване на задължението по договора се удължава до 25.10.2019г., в който е включен дванадесет месечен гратисен период, през който кредитополучателите погасяват само лихвите по кредита. По силата на чл. 2 от Анекс № 1 от 25.10.2009г. към ДОГОВОР ЗА ИПОТЕЧЕН КРЕДИТ № 012-74/2006 от 23.11.2006г. в случай на просрочие при издължаването на която и да е погасителна вноска, дължима съгласно чл. 1 от Анекс № 1 от 25.10.2009г., както и при неплащане в срок на каквито и да е такси, комисионни или разноски по договора, върху непогасените в срок суми кредитополучателите дължат обезщетение за забава в размер на договорената в договора лихва плюс надбавка от 10% (десет процента). По силата на чл. 9 от ДОГОВОР ЗА ИПОТЕЧЕН КРЕДИТ № 012-74/2006 от 23.11.2006г. кредитополучателите се задължават да заплащат всички нотариални, държавни и банкови такси и комисионни, съгласно действащата Тарифа на банката, включително адвокатски хонорари, свързани със сключването и изпълнението на настоящия договор, учредяването, поновяването и заличаването на обезпеченията, както и разноските по принудително изпълнение върху тях, застраховките и таксите по оценката на обезпеченията по настоящия Договор. Съглано чл. 25 от ДОГОВОР ЗА ИПОТЕЧЕН КРЕДИТ № 012-74/2006 от 23.11.2006г. кредитопоплучателите се задължават да застраховат даденото в обезпечение имущество, като в случай на неплащане на застрахователната премия, същата се заплаща от банката и е изцяло дължима от кредитополучателите. Длъжниците не изпълниха договорните си задължения, произтичащи от чл. 13 от Договор за ипотечен кредит № 012-74/2006 от 23.11.2006 г. и от чл. 1 от Анекс № 1 към Договор за ипотечен кредит № 012-74/2006 за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита. Съгласно чл. 30.2, т. 2, във връзка с чл. 30.1, т.1 от Договор за ипотечен кредит № 012-74/2006 при допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита, а именно вноска с падеж 25.10.2015г., банката обявява цялото задължение за предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора. Длъжниците са уведомени за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита с нотариална покана с рег.№ 297, том 1, акт. 23 от 26.01.2018г. на нотариус Иван Колев с per. №369 на нотариалната камара, получена на 13.03.2018г. и нотариална покана с рег.№ 296, том 1, акт 22 от 26.01.2018г. на нотариус Иван Колев с per. №369 на нотариалната камара, получена 13.03.2018г.За събиране на задължението по договора за банков кредит на 05.04.2018г. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист, за което са заплатени съответно 263,78 лв. (двеста шестдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки) - платена държавна такса, както и 791,68 лв. (седемстотин деветдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки) - адвокатско възнаграждение и по което е образувано частно гражданско дело ч.гр.д. 652/2018, по описа на Районен съд- Габрово. По подаденото заявление са издадени заповед № 1910 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 10.04.2018г. както и изпълнителен лист от 10.04.2018г., по описа на Районен съд - Габрово. Въз основа на издадената заповед № 1910 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 10.04.2018г. както и изпълнителен лист от 10.04.2018г., по описа на Районен съд- Габрово срещу длъжниците е образувано изпълнително дело 175 от 2018г., по описа на ЧСИ ВЕСЕЛА Ц..В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжниците Ж. ЩШГЯНОВА Й. и В.Д.Й. са подали писмено възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което с определение на Районен съд - гр. Габрово е указано на заявителя, че има едномесечен срок за предявяване на иск относно вземането, предмент на заявлението. Съобщението е получено с дата 31.08.2018г.Поради неизплатеното от кредитополучателя задължение произтичащо от ДОГОВОР ЗА ИПОТЕЧЕН КРЕДИТ № 012-74/2006 от 23.11.2006г. в размер както следва:

1.     Главница: 5 518,80 евро /пет хиляди петстотин и осемнадесет евро и осемдесет евроцента/, ведно със законна лихва върху главницата считано от 05.04.2018г. до окончателно изплащане на вземането

2.     Договорна лихва за редовен кредит: 506,60 евро /петстотин и шест евро и шестдесет евроцента/за периода 25.11.2015г. - 13.03.2018г.

3.     Договорна лихва за просрочен кредит: 462,35 евро /четиристотин шестдесет и две евро и тридесет и пет евроцента/за периода 25.05.2016г. - 03.04.2018г.

4.     Застраховки: 37,82 евро /тридесет и седем евро и осемдесет и два евроцента/ за периода 10.08.2016г. - 03.04.2018г.

5.     Такси: 426,33 лева /четиристотин двадесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ за периода 27.10.2016г. - 03.04.2018г.,

както и реализираните в хода на частно гражданско дело 652/2018г., по описа на РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО съдебно- деловодни разноски по направеното възражение срещу издадената заповед за изпълнение, на основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД,

 

иска да се приеме за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на длъжниците Ж.Щ.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, и В.Д.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, че същите имат задължение към доверителя ми "Юробанк България" АД, ЕИК: *********, произтичащо от ДОГОВОР ЗА ИПОТЕЧЕН КРЕДИТ № 012-74/2006 от 23.11.2006г. в размер както следва:

1.      Главница: 5 518,80 евро /пет хиляди петстотин и осемнадесет евро и осемдесет евроцента/,

2.      ведно със законна лихва върху главницата считано от 05.04.2018г. до окончателно изплащане на вземането,

3.      договорна лихва за редовен кредит: 506,60 евро /петстотин и шест евро и шестдесет евроцента/ за периода 25.11.2015г. - 13.03.2018г.,

4.      договорна лихва за просрочен кредит: 462,35 евро /четиристотин шестдесет и две евро и тридесет и пет евроцента/ за периода 25.05.2016г. - 03.04.2018г.,

5.      застраховки: 37,82 евро /тридесет и седем евро и осемдесет и два евроцента/ за периода 10.08.2016г. - 03.04.2018г. и

6.      такси: 426,33 лева /четиристотин двадесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ за периода 27.10.2016г. - 03.04.2018г.

Моля частно гражданско дело 652 от 2018г., по описа на Районен съд - Габрово, гражданска колегия, да бъде присъединено към настоящото производство, с оглед доказване допустимостта на настоящия иск и реализираните за него съдебно-деловодни разноски.

 

ОТВЕТНАТА  СТРАНА Ж.Щ.Й., ЕГН **********,*** и В.Д.Й.. ЕГН**********.***; ЧРЕЗ адв. В.В.С.,***, тел. **********; взема  следното становище в писмен отговор: На 05.11.2019г получихме препис от искова молба, подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********. входящ № 8160/01.10.2018г, по която е образувано Гр. Дело 1865/2018г, по описа на Районен съд Габрово. В законоустановения срок и на основание чл. 131 от ГПК моля да приемете настоящия отговор, с който изразяваме становище, че исковата молба е неоснователна и необоснована, недоказана по основание и размер. Съображенията ни са следните: Становище по допустимостта и основателност на искането: Молбата е правно допустима, доколкото изхожда от страна с правен интерес „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД. ЕИК *********, в качеството си на правоприемник на „АЛФА БАНК - клон България" КЧТ, кредитор по ДОГОВОР ЗА ИПОТЕЧЕН КРЕДИТ № 012- 74/2006 от 23.11.2006г. Не оспорваме, че същият е подписан между посочените в исковата молба страни за предоставяне на банков ипотечен кредит в размер 11 000 евро. В полза на Банката е учредена договорна ипотека върху недвижим имот. Не оспорваме, че между горепосочените две банки е сключен договор за прехвърляне на предприятие. За това са изготвени уведомителни писма № 5838 и 5839 от 17.01.2018 г. ОКОЛО ДВЕ ГОДИНИ СЛЕД ПОДПИСВАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕ /от 29.02.2016 г/. Видно от текста на двете писма „на основание горепосочения договор за прехвърляне на предприятие от 29.02.2016 г., СЧИТАНО ОТ ДАТА НА ПОЛУЧАВАНЕ НА НАСТОЯЩОТО УВЕДОМЛЕНИЕ /от 18.01.2018г.!/, условията, правата и задълженията. договорени с „АЛФА БАНК - клон България" по сключения Договор за ипотечен кредит № 012-74/2006 от 23.11.2006г и Анекс № 1 от 25.10.2009г към него остават в сила и по отношение на правоприемника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД."  Исковата молба е недопустима, доколкото същата е с правно основание чл. 422 от ГПК ако е неподадена в срок.  Ако исковата молба се явява допустима, то същата е неоснователна по основание и размер. Подробни съображения ще развием по-долу в изложението. Становище по обстоятелствата, на които се основава искът: Оспорваме твърдението, че от 25.10.2015 г. кредитополучателите сме допуснали просрочие на погасителна вноска по кредита, което да е основание Банката да обяви съгл. Чл. 30.2 т.2, във вр. с чл. 30.1 т.1 от Договора цялото задължение за предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора. Ответниците по настоящия иск имат ангажимент към банката- ищец от момента на получаване на уведомителните писма за извършено правоприемство, т. е. от 18.01.2018г, а не от момента на извършването му /от 29.02.2016 г./.  В тях обаче не е посочен номер на сметка, по която да се погасява кредита, нито че кредитополучателите са в забава.  Липсват и уведомления от Алфа Банк - клон България, за допуснати просрочия по кредита. АКО ДЕЙСТВИЕТО НА ДОГОВОРА Е ЗАПАЗЕНО, ТО БАНКАТА НЕ ИЗПЪЛНЯВА СВОЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДА ИЗГОТВЯ И ПРЕДОСТАВЯ НА КЛИЕНТА ПОГАСИТЕЛЕН ПЛАН - ЧЛ. 16 от ДОГОВОРА, (погасителния план - неразделна част от договора, подлежи на актуализация от страна на Банката в началото на всяка следваща календарна година и на допълнителна актуализация в рамките на всяка отделна календарна година по преценка на Банката, ако са налице резки изменения в приложимите лихвени проценти.)  Към писмените доказателства, приложени в исковата молба следва да са представени всички погасителни планове, които Банката е била длъжна да изготви, а не само този от 11. 11.2009г. НИКЪДЕ В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ БАНКАТА И КЛИЕНТИТЕ НЕ Е ДЕФИНИРАНО КАКВИ ПО СВОЯ ХАРАКТЕР, КОЛИЧЕСТВО, ИНТЕНЗИТЕТ И СТОЙНОСТИ СА ПОСОЧЕНИТЕ „РЕЗКИ ИЗМЕНЕНИЯ В ПРИЛОЖИМИТЕ ЛИХВЕНИ ПРОЦЕНТИ", КОИТО ДАВАТ ОСНОВАНИЕ БАНКАТА ДА АКТУАЛИЗИРА ПОГАСИТЕЛНИЯ ПЛАН. НЕ Е ПОСОЧЕНО СЪЩО В ЧИЯ ПОЛЗА СЛЕДВА ДА СА НАСТЪПИЛИ ТЕЗИ РЕЗКИ ПРОМЕНИ, КАКТО И С КОЛКО (като процент или стъпка) СЛЕДВА ДА Е НАЛИЦЕ ПРОМЯНА, за да се промени погасителния план, респективно задължението на кредитоиолучателя.  Тълкувайки този текст от Договора във връзка с чл. 23 от същия, където е посочено при какви условия Банката едностранно може да променя годишната лихва по кредита (само и изключително в своя полза), приемаме, че клиента- кредитополучателите са поставени в неравностойно, неблагоприятно положение, което противоречи на добрите нрави, морала и закона. Друго неизпълнение на договорни клаузи или неточно изпълнение от страна на АЛФА БАНК - клон България, е във връзка с чл. 7.2 от Договора- усвояване на сумата на кредита на части, според стойностите на ремонтните работи, съгласно плансметката и разходооправдателните документи, представени на Банката. НЕДОПУСТИМО Е, при положение че Банката, в това число правоприемника, е неизправна в отношенията по кредита, да претендира права от собственото си незаконосъобразно поведение, доколкото Договорът има силата на закон за страните. Не са били налице основания Банката да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо, тъй като през 2015г сме правили вноски по кредита, както и през 2016г има внесена сума ОТ ТРЕТО ЛИЦЕ към Юробанк България /ПРЕДИ ДА ВАЖИ ЗА НАС ПРАВОПРИЕМСТВОТО на двете банки/. В чл. 6 от Договора е посочена спестовна сметка № BG45 CRBA 9898 4400 7996 19. по която се усвоява кредита, респективно кредитополучателите дължат връщане на месечните вноски. След правоприемството от 29.02.2016г банката правоприемник е променила номера на банковата сметка, обслужваща кредита. Това обстоятелство обаче не е оповестено по никакъв начин на кредитополучателите нито тогава, нито с писмата от 17.01.2018г. с които уведомяват за извършеното правоприемство, нито на по-късен етап. Тъй като договорът за кредит е в писмена форма, то би следвано всички относими към и от него взаимоотношения да се уреждат в писмена форма. Ищцовата банка след като е встъпила в правата и задълженията на Алфа Банк- клон България, не е уведомила своевременно клиентите и НЕ Е ПОСОЧИЛА БАНКОВА СМЕТКА, ***. Твърдим, че претендираните от Банката суми - главница и лихви, са неправилно изчислени. Оспорваме ги изцяло по размер. Считаме, че с поведението си след сключване на Договор № 012-74/2006 Банката е действала в наш ущърб, като е събирала всеки месец неправилно суми в по-висок размер от договорените в погасителния план анюитетни вноски. По този начин Банката се е обогатила неоснователно, за сметка на кредитополучателите. Те са обедняли с размера на неправомерно надвзетата лихва /по аргумент за незаконосъобразност на уговорките за промяна на лихвата в разрез с ЗЗП и ЗКИ/. По силата на чл. 14 от Договора, който остава непроменен с подписване на Анекс № 1 от 25.10.2009г. договореният лихвен процент след гратисния период е равен на 12 месечен Юрибор плюс надбавка в размер на 4.00% годишно.Съгласно чл. 15 от Договора при начисляването на лихвата, лихвената база е 365/360. Считаме, че Банката е прилагала незаконосъобразна клауза - чл. 23 от Договора - по отношение начина на промяна на договорения лихвен процент и правото й едностранно да променя лихвата по кредита при настъпване на обстоятелства, само в своя полза. Съображенията ще изложим в текста по долу. На следващо място търговското право позволява да се начислява лихва върху лихва, но само в отношения между търговци. Кредитополучателите нямат такова качество. Кредитът е ипотечен, предоставен на физическо лице с цел ремонт или реконструкция на жилище- апартамент. Това изключва възможността да се начислява лихва върху лихва. Като не е съобразила тези особености, БАНКАТА е представила в настоящата искова молба неправилна по размер и необоснована претенция. Освен това считаме, че обезщетение за забава в размер на договорената в договор № 012-74/2006, лихва плюс надбавка от 10% (десет процента), съгласно чл. 2 от Анекс № 1 от 25.10.2009г към процесния Договор е прекомерно. Възражения срещу иска и обстоятелства, на които те се основават: Съгласно договора за банков кредит, приложимият годишен лихвен процент се определя като сбор от два компонента - 12 месечен ЮРИБОР и фиксирана надбавка 4% годишно. Съгласно чл.23.1 от Договора Кредитополучателят се съгласява Банката ЕДНОСТРАННО да променя договорения лихвен процент във всеки един от следните случаи.  При съществени изменения в икономическата ситуация в страната или чужбина и/или промени в българското законодателство, които правят неизгодна за Банката кредитната сделка, предмет на настоящия договор; В случай на увеличение е повече от 50 % на цената на паричния ресурс, която Банката заплаща за рефинансирането си на междубанковия пазар в сравнение с цената на ресурса към момента на подписване на този договор. Съгласно чл. 23.2 С подписване на този договор Кредитополучателят дава своето съгласие измененията на лихвените проценти на основание чл. 23 т.1 и т.2 да се отразяват едностранно от Банката в погасителния план и да се считат за приложими от деня на изменението в плана. Именно тези клаузи считаме за неравноправни но смисъла на ЗЗП.  Уговорките относно промяната (увеличаването) на лихвата по кредита са неясни и неразбираеми и противоречат освен на общия Закон за защита на потребителя и на специалния - Закон за кредитните институции - чл. 58, ал.1. Твърдим, че след 2009г е налице тенденциозно спадане на индексът ЮРИБОР, но въпреки това Банката единствено е вдигала лихвата по кредита, а никога не я намали.  Изменения в икономическата ситуация в страната или чужбина, визирани в чл. 23.1 т.1 се определят именно въз основа на посочения в договора индекс- ЮРИБОР Неравноправната клауза позволява на Банката да прави промяна в лихвата, само ако посочените в този текст обстоятелства станат неизгодни за Банката. НЕ Е ЗАЩИТЕН ИНТЕРЕСА НА ДРУГАТА СТРАНА - КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ, поради което клаузата е неравноправна. Предопределя РАЗЛИЧНИ УСЛОВИЯ ЗА ДВЕТЕ СТРАНИ, като защитава икономически по-силната — Банката. Тя разполага, за разлика от кредитополучателя, с ресурс /финансов и човешки/, за да съобразява настъпилите промени. Цената на паричния ресурс, която Банката заплаща за рефинансирането си на междубанковия пазар - чл. 23.1 т.2 от Договора също представлява посочения индекс ЮРИБОР. Тоест при увеличаването му с повече от 50%, в сравнение с цената на ресурса /стойността на индекса Юрибор/ към момента на подписване на Договора дават основание на Банката да вдига лихвата по кредита. НЕ Е ПРЕДВИДЕНА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРОМЯНА НА ЛИХВАТА В ПОЛЗА НА КЛИЕНТА (КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ). След подписване на Анекс № 1/2009г относимият индекс тенденциозно започва да спада, като от 2013 г е около и под 0%. НЕ СА налице промени в смисъл на увеличаването му с повече от 50 %, след подписване на договора. Напротив, индексът през годините намалява, както следва /по данни от https://wwMKglobal-rcit.es.com/interest-rates/euribor/euribor-interest-12-inonths.aspx/:

 

Видно от приложения погасителен план от 11.11.2009г, въпреки посочения в Договора лихвен процент в размер на 12 месечен Юрибор плюс надбавка 4% годишно, към дата на подписване на Анекс № 1/2009г БАНКАТА НЕОСНОВАТЕЛНО Е ЗАВИШИЛА ЛИХВЕНИЯ ПРОЦЕНТ' на 5,2% плюс 12 месечен Юрибор. Налице са неравноправни клаузи по смисъла на Закон за защита на потребителя /ЗЗП . а също и противоречие с чл. 58 ал.1 от ЗКИ. Твърдим, че имаме качеството на потребители по смисъла на параграф 13. т. 1 от ЗЗП и като кредитополучатели се ползваме от защитата на цитирания закон, който в частта касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета ог 05.04.1993г.Тълкувайки разпоредбите на сключения между страните договор за банков  кредит, считаме, че промяната на годишния лихвен процент е допустима единствено при увеличаване на лихвения процент, което от своя страна е обвързано от стойността на пазарния лихвен индекс- 12-месечен ЮРИБОР. От анализа на разпоредбите, залегнали в договора се обосновава извод, че не е предвидена възможност дължимата от кредитополучателите лихва да бъде намалена при промяна на пазарните условия, водещи до намаляне на лихвения процент. За да е налице равнопоставеност рискът от промяната в пазарните условия следва да се носи от двете страни по сделката. При тези данни считаме, че с тези условия кредитополучателите са поставени в неравнопоставено положение спрямо банката, която е и икономически по       силната страна по сделката. По аргумент от чл. 146, ал. I от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни. Горецитираната клауза не е индивидуално уговорена между страните, а е част от стандартни, изготвени предварително и типови условия на банката. В тази връзка цитираната клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 от ЗЗП и следователно е нищожна по аргумент от чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Поведението на Банката относно определяне лихвата по кредита /възнаграждението на Банката, цената по кредита/ противоречи на разпоредбата на чл. 58 ЗКИ. включително в редакцията му към момента на сключване на договора и анекса към него. Твърдим, че нито специалният закон - ЗКИ. нито общият - ЗЗП позволяват правото на Банката едностранно да изменя лихвата по договора за кредит, респ. дължимата такса по договора, само и единствено в свой интерес /в посока на увеличаване/, без да отчита същите обстоятелства, водещи до благоприятни за клиента последици (намаляване на лихвения процент, респ. таксите). Считаме, че Банката не е съобразила възможностите си да променя едностранно договорените отношения, като неправомерно не е отчела настъпилите изменения, водещи до намаляване в интерес на клиента на лихвата по кредита. НЕ Е ЯСНА И РАЗБИРАЕМА технологията, по която Банката да упражни своето право да променя лихвата по кредита (във връзка с чл. 58 ЗКИ). Същата трябва да е ясна и разбираема за клиента и да води до промяна и в негов интерес, когато обстоятелствата го налагат.  На следващо място, съмняваме се, че при забавяне на вноска (главница и/или лихва) Банката неправомерно е начислявала върху цялото остатъчно задължение наказателна лихва Считаме, че такава се дължи само и единствено върху РАЗМЕРА НА ЗАКСЪНЯЛАТА ВНОСКА и то изчислено за времето на забава. Освен това първоначално дооворения размер на обезщетение е договорения лихвен процент + надбавка 2,50% годишно, а с Анекса е променен на +10%. Това завишаване считаме за необосновано, незаконосъобразно и прекомерно. Не считаме за законосъобразно начисляването на лихва върху лихва, при положение, че страната, която я дължи не е търговец. Правим възражение срещу посочените в исковата молба суми, които считаме за неоснователни и недоказани по размер, тъй като видно от гореизложеното Банката е действала в противоречие с разпоредби на ЗЗП и ЗКИ. Като ни е поставила в неравноправно положение, в отношенията ни е действала нищожна и неравноправна клауза, на основание чл. 146. ал. във вр. с чл. 143 от ЗЗП и чл. 58 ал.1 от ЗКИ спрямо възможността за едностранна промяна на лихвата /в интерес на икономически силната страна - Банката/. Кредитът се дължи на АНЮИТЕТНИ месечни вноски, тоест РАВНИ. При промяна в лихвата (и компонентите й), месечната вноска остава в същия размер. Следва да се изменя обаче стойността на погасяваните задължения. При неоснователно, незаконосъобразн повишаване на лихвата /за което съдим от приложения погасителен план - 5,2% плюс 12 месечен Юрибор/, Банката е усвоила, респ. надвзела суми, които биха могли да погасят главницата. Изчисляване на надвзетата от лихви сума е от компетентността на вещо лице. Въз основа гореизложените възражения желаем признаване, че клаузата на чл. 23 от договора за ипотечен кредит № 012-74/2006 от 23.11.2006г, е нищожна, на основание чл. 14- ал. 1. във вр. с чл. 143 от ЗЗП, като неравноправна. Същата противоречи и на чл. 58 ЗКИ. При прогласяване нищожност на клауза по Договора, правим възражение за прихващане на неправомерно надвзетата сума съобразно прилагането на неравноправна нa клауза, представляваща неправомерно получена сума, с която банката се е обогатила ое основание. На следващо място, правим възражение, че именно в края на 2015г - 2016г. не сме били неизрядни при погасяване на кредита. От 16.06.2016г. трето лице е внесло на каса в Юробанк Бюлгария АД сума за погасяване на задължението - 500 евро. Към този момент Й. не живее в страната и не е запозната с настъпилите промени спрямо двете банки. В.Й. подписал договора в качеството си на съпруг- съкредитор, но никога не е погасяван задължения и не се е интересувал ог договора. Преди това плащане от м.06.2016г са внесени още две месечни вноски лично от Ж.Й. по сметката в Алфа Банк, от клон в София. В същия период на Й. се е обаждал представител на банката, представил се само по фамилия - Исаков. Той е настоявал, че следва да се направи спешен превод от 1000 евро. Парите са предадени според указанията му, като той е поел ангажимент да ги внесе по кредита. По отношение представените с искова молба писмени доказателства и отправени доказателствени искания: Възразяваме срещу извлечение от счетоводните книги по кредитна сделка 4500828. представено по ЧГД № 652/2018г по описа на ГРС, приобщено към настоящото ГД 1865/2018г по описа на ГРС. Същото е докуммент, изготвен и подпечатан от страна на Банката и обосновава изгодни за нея обстоятелства. Считаме, че неправилно са изчислени процесиите суми, които са възпроизведени в кратък вариант (без подробно смятане) именно в този документ. По тези съображения го оспорваме изцяло. В този документ е посочено, че общият размер на просрочената и неногасена по договора за кредит сума към 13.03.2018г /ДАТА на връчване на нотариалните покани чрез залепване на уведомления/ включително е 4054,46 евро и 426,33 лева, от които:

·        главница 3 093.31 евро,

·        договорна лихва за редовен кредит - 500,86) евро;

·        договорна лихва за просрочен кредит - 422,47 евро;

·        такси - 426,33 лева;

·        застраховка - 37,82 евро.

·        Отделно обезщетението за забава на просрочените плащания е 452,35 евро.

След обявяване на предсрочната изискуемост към 03.04.2018г включително е в общ размер 6 525,57 евро и 426.33 лева, както следва:

·        главница - 5 518,80 евро,

·        договорна лихва за редовен кредит - 506,60 евро:

·        договорна лихва за просрочен кредит - 463,35 евро;

·        такси - 426,33 лева;

·        застраховка - 37.82 евро.

Разминаването в посочените суми /главница/ е съществено. Създават се предпоставки за заблуждение какъв е точният размер на всяко едно задължение. Не става ясно също така кой е момента, от който банката счита кредита за предсрочно изискуем. Дали това е от момента на забавата - 25.10.2015г за главница и 25.11.2015г за лихви: или от момента на нотариалните покани- 13.03.2018г, или от депозиране на молбата по ЧГД 652/2018г на ГРС - 03.04.2018г. Посоченото в т.3 писмено доказателство - подробна справка по кредитна сделка № 4500828, с което се установява вземане на банката /заверено копие/ не е представено.

 

Правна квалификация-  Предвид изложеното съдът намира, че предявените иск е за установяване съществуването на вземането на ищеца за връщане  банков заем ДОГОВОР ЗА ИПОТЕЧЕН КРЕДИТ № 012-74/2006 от 23.11.2006г. както следва:

1.      Главница: 5 518,80 евро /пет хиляди петстотин и осемнадесет евро и осемдесет евроцента/,

2.      ведно със законна лихва върху главницата считано от 05.04.2018г. до окончателно изплащане на вземането,

3.      договорна лихва за редовен кредит: 506,60 евро /петстотин и шест евро и шестдесет евроцента/ за периода 25.11.2015г. - 13.03.2018г.,

4.      договорна лихва за просрочен кредит: 462,35 евро /четиристотин шестдесет и две евро и тридесет и пет евроцента/ за периода 25.05.2016г. - 03.04.2018г.,

5.      застраховки: 37,82 евро /тридесет и седем евро и осемдесет и два евроцента/ за периода 10.08.2016г. - 03.04.2018г. и

6.      такси: 426,33 лева /четиристотин двадесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ за периода 27.10.2016г. - 03.04.2018г.

за което е издадена  заповед за незабавно изпълнение по ч. гр .д.  652/2018 г., на ГРС,  на основание чл.422 от ГПК.

 

Обстоятелствата,  имащи значение за делото са:

·                 Възникването на задължението на заемателя  да върне получените   от заемодателя  пари – в размер  на

o       Главница: 5 518,80 евро /пет хиляди петстотин и осемнадесет евро и осемдесет евроцента/,

o       ведно със законна лихва върху главницата считано от 05.04.2018г. до окончателно изплащане на вземането,

o       договорна лихва за редовен кредит: 506,60 евро /петстотин и шест евро и шестдесет евроцента/ за периода 25.11.2015г. - 13.03.2018г.,

o       договорна лихва за просрочен кредит: 462,35 евро /четиристотин шестдесет и две евро и тридесет и пет евроцента/ за периода 25.05.2016г. - 03.04.2018г.,

o       застраховки: 37,82 евро /тридесет и седем евро и осемдесет и два евроцента/ за периода 10.08.2016г. - 03.04.2018г. и

o       такси: 426,33 лева /четиристотин двадесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ за периода 27.10.2016г. - 03.04.2018г.

·                 Изпадането на ответника в забава ;

 

Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване- Не са спорни обстоятелствата:

·         Договорът е подписан между посочените в исковата молба страни за предоставяне на банков ипотечен кредит в размер 11 000 евро.

·         В полза на Банката е учредена договорна ипотека върху недвижим имот.

·        Между горепосочените две банки е сключен договор за прехвърляне на предприятие. За това са изготвени уведомителни писма № 5838 и 5839 от 17.01.2018 г. ОКОЛО ДВЕ ГОДИНИ СЛЕД ПОДПИСВАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕ /от 29.02.2016 г/. Видно от текста на двете писма „на основание горепосочения договор за прехвърляне на предприятие от 29.02.2016 г., СЧИТАНО ОТ ДАТА НА ПОЛУЧАВАНЕ   НА НАСТОЯЩОТО УВЕДОМЛЕНИЕ /от 18.01.2018г.!/, условията, правата и задълженията. договорени с „АЛФА БАНК - клон България" по сключения Договор за ипотечен кредит № 012-74/2006 от 23.11.2006г и Анекс № 1 от 25.10.2009г към него остават в сила и по отношение на правоприемника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД." 

 

Оспорвания и възражения на ответната страна:

1.      Оспорват твърдението, че от 25.10.2015 г. кредитополучателите сме допуснали просрочие на погасителна вноска по кредита, което да е основание Банката да обяви съгл. Чл. 30.2 т.2, във вр. с чл. 30.1 т.1 от Договора цялото задължение за предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора. Ответниците по настоящия иск имат ангажимент към банката- ищец от момента на получаване на уведомителните писма за извършено правоприемство, т. е. от 18.01.2018г, а не от момента на извършването му /от 29.02.2016 г./. В тях обаче не е посочен номер на сметка, по която да се погасява кредита, нито че кредитополучателите са в забава. Липсват и уведомления от Алфа Банк - клон България, за допуснати просрочия по кредита. АКО ДЕЙСТВИЕТО НА ДОГОВОРА Е ЗАПАЗЕНО, ТО БАНКАТА НЕ ИЗПЪЛНЯВА СВОЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДА ИЗГОТВЯ И ПРЕДОСТАВЯ НА КЛИЕНТА ПОГАСИТЕЛЕН ПЛАН - ЧЛ. 16 от ДОГОВОРА, (погасителния план - неразделна част от договора, подлежи на актуализация от страна на Банката в началото на всяка следваща календарна година и на допълнителна актуализация в рамките на всяка отделна календарна година по преценка на Банката, ако са налице резки изменения в приложимите лихвени проценти.) Към писмените доказателства, приложени в исковата молба следва да са представени всички погасителни планове, които Банката е била длъжна да изготви, а не само този от 11. 11.2009г. НИКЪДЕ В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ БАНКАТА И КЛИЕНТИТЕ НЕ Е ДЕФИНИРАНО КАКВИ ПО СВОЯ ХАРАКТЕР, КОЛИЧЕСТВО, ИНТЕНЗИТЕТ И СТОЙНОСТИ СА ПОСОЧЕНИТЕ „РЕЗКИ ИЗМЕНЕНИЯ В ПРИЛОЖИМИТЕ ЛИХВЕНИ ПРОЦЕНТИ", КОИТО ДАВАТ ОСНОВАНИЕ БАНКАТА ДА АКТУАЛИЗИРА ПОГАСИТЕЛНИЯ ПЛАН. НЕ Е ПОСОЧЕНО СЪЩО В ЧИЯ ПОЛЗА СЛЕДВА ДА СА НАСТЪПИЛИ ТЕЗИ РЕЗКИ ПРОМЕНИ, КАКТО И С КОЛКО (като процент или стъпка) СЛЕДВА ДА Е НАЛИЦЕ ПРОМЯНА, за да се промени погасителния план, респективно задължението на кредитоиолучателя. Тълкувайки този текст от Договора във връзка с чл. 23 от същия, където е посочено при какви условия Банката едностранно може да променя годишната лихва по кредита (само и изключително в своя полза), приемаме, че клиента- кредитополучателите са поставени в неравностойно, неблагоприятно положение, което противоречи на добрите нрави, морала и закона.

 

2.      Друго неизпълнение на договорни клаузи или неточно изпълнение от страна на АЛФА БАНК - клон България, е във връзка с чл. 7.2 от Договора- усвояване на сумата на кредита на части, според стойностите на ремонтните работи, съгласно плансметката и разходооправдателните документи, представени на Банката. НЕДОПУСТИМО Е, при положение че Банката, в това число правоприемника, е неизправна в отношенията по кредита, да претендира права от собственото си незаконосъобразно поведение, доколкото Договорът има силата на закон за страните.

3.      Не са били налице основания Банката да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо, тъй като през 2015г сме правили вноски по кредита, както и през 2016г има внесена сума ОТ ТРЕТО ЛИЦЕ към Юробанк България /ПРЕДИ ДА ВАЖИ ЗА НАС ПРАВОПРИЕМСТВОТО на двете банки/.

4.      В чл. 6 от Договора е посочена спестовна сметка № BG45 CRBA 9898 4400 7996 19. по която се усвоява кредита, респективно кредитополучателите дължат връщане на месечните вноски. След правоприемството от 29.02.2016г банката правоприемник е променила номера на банковата сметка, обслужваща кредита. Това обстоятелство обаче не е оповестено по никакъв начин на кредитополучателите нито тогава, нито с писмата от 17.01.2018г. с които уведомяват за извършеното правоприемство, нито на по-късен етап. Тъй като договорът за кредит е в писмена форма, то би следвано всички относими към и от него взаимоотношения да се уреждат в писмена форма. Ищцовата банка след като е встъпила в правата и задълженията на Алфа Банк- клон България, не е уведомила своевременно клиентите и НЕ Е ПОСОЧИЛА БАНКОВА СМЕТКА, ***.

5.      Твърдим, че претендираните от Банката суми- главница и лихви, са неправилно изчислени. Оспорваме ги изцяло по размер. Считаме, че с поведението си след сключване на Договор № 012-74/2006 Банката е действала в наш ущърб, като е събирала всеки месец неправилно суми в по-висок размер от договорените в погасителния план анюитетни вноски. По този начин Банката се е обогатила неоснователно, за сметка на кредитополучателите. Те са обедняли с размера на неправомерно надвзетата лихва /по аргумент за незаконосъобразност на уговорките за промяна на лихвата в разрез с ЗЗП и ЗКИ/. По силата на чл. 14 от Договора, който остава непроменен с подписване на Анекс № 1 от 25.10.2009г. договореният лихвен процент след гратисния период е равен на 12 месечен Юрибор плюс надбавка в размер на 4.00% годишно.Съгласно чл. 15 от Договора при начисляването на лихвата, лихвената база е 365/360. Считаме, че Банката е прилагала незаконосъобразна клауза - чл. 23 от Договора - по отношение начина на промяна на договорения лихвен процент и правото й едностранно да променя лихвата по кредита при настъпване на обстоятелства, само в своя полза. Съображенията ще изложим в текста по долу.

 

6.      На следващо място търговското право позволява да се начислява лихва върху лихва, но само в отношения между търговци. Кредитополучателите нямат такова качество. Кредитът е ипотечен, предоставен на физическо лице с цел ремонт или реконструкция на жилище- апартамент. Това изключва възможността да се начислява лихва върху лихва. Като не е съобразила тези особености, БАНКАТА е представила в настоящата искова молба неправилна по размер и необоснована претенция. Освен това считаме, че обезщетение за забава в размер на договорената в договор № 012-74/2006, лихва плюс надбавка от 10% (десет процента), съгласно чл. 2 от Анекс № 1 от 25.10.2009г към процесния Договор е прекомерно.

7.      Възражения срещу иска и обстоятелства, на които те се основават: Съгласно договора за банков кредит, приложимият годишен лихвен процент се определя като сбор от два компонента - 12 месечен ЮРИБОР и фиксирана надбавка 4% годишно. Съгласно чл. 23.1 от Договора Кредитополучателят се съгласява Банката ЕДНОСТРАННО да променя договорения лихвен процент във всеки един от следните случаи. При съществени изменения в икономическата ситуация в страната или чужбина и/или промени в българското законодателство, които правят неизгодна за Банката кредитната сделка, предмет на настоящия договор;В случай на увеличение е повече от 50 % на цената на паричния ресурс, която Банката заплаща за рефинансирането си на междубанковия пазар в сравнение с цената на ресурса към момента на подписване на този договор. Съгласно чл. 23.2 С подписване на този договор Кредитополучателят дава своето съгласие измененията на лихвените проценти на основание чл. 23, т.1 и т.2 да се отразяват едностранно от Банката в погасителния план и да се считат за приложими от деня на изменението в плана. Именно тези клаузи считаме за неравноправни но смисъла на ЗЗП.  Уговорките относно промяната (увеличаването) на лихвата по кредита са неясни и неразбираеми и противоречат освен на общия Закон за защита на потребителя и на специалния - Закон за кредитните институции - чл. 58, ал.1. Твърдим, че след 2009г е налице тенденциозно спадане на индексът ЮРИБОР, но въпреки това Банката единствено е вдигала лихвата по кредита, а никога не я намали. Изменения в икономическата ситуация в страната или чужбина, визирани в чл. 23.1 т.1 се определят именно въз основа на посочения в договора индекс- ЮРИБОР Неравноправната клауза позволява на Банката да прави промяна в лихвата, само ако посочените в този текст обстоятелства станат неизгодни за Банката. НЕ Е ЗАЩИТЕН ИНТЕРЕСА НА ДРУГАТА СТРАНА- КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ,поради което клаузата е неравноправна. Предопределя РАЗЛИЧНИ УСЛОВИЯ ЗА ДВЕТЕ СТРАНИ, като защитава икономически по-силната — Банката. Тя разполага, за разлика от кредитополучателя, с ресурс /финансов и човешки/, за да съобразява настъпилите промени. Цената на паричния ресурс, която Банката заплаща за рефинансирането си на междубанковия пазар - чл. 23.1 т.2 от Договора също представлява посочения индекс ЮРИБОР. Тоест при увеличаването му с повече от 50%, в сравнение с цената на ресурса /стойността на индекса Юрибор/ към момента на подписване на Договора дават основание на Банката да вдига лихвата по кредита. НЕ Е ПРЕДВИДЕНА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРОМЯНА НА ЛИХВАТА В ПОЛЗА НА КЛИЕНТА (КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ). След подписване на Анекс № 1/2009г относимият индекс тенденциозно започва да спада, като от 2013 г е около и под 0%. НЕ СА налице промени в смисъл на увеличаването му с повече от 50 %, след подписване на договора. Напротив, индексът през годините намалява, както следва /по данни от https://wwMKglobal-rcit.es.com/interest-rates/euribor/euribor-interest-12-inonths.aspx/

 

8.      Видно от приложения погасителен план от 11.11.2009г, въпреки посочения в Договора лихвен процент в размер на 12 месечен Юрибор плюс надбавка 4% годишно, към дата на подписване на Анекс № 1/2009г БАНКАТА НЕОСНОВАТЕЛНО Е ЗАВИШИЛА ЛИХВЕНИЯ ПРОЦЕНТ' на 5,2% плюс 12 месечен Юрибор. Налице са неравноправни клаузи по смисъла на Закон за защита на потребителя /ЗЗП . а също и противоречие с чл. 58 ал.1 от ЗКИ. Твърдим, че имаме качеството на потребители по смисъла на параграф 13. т. 1 от ЗЗП и като кредитополучатели се ползваме от защитата на цитирания закон, който в частта касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета ог 05.04.1993г. Тълкувайки разпоредбите на сключения между страните договор за банков кредит, считаме, че промяната на годишния лихвен процент е допустима единствено при увеличаване на лихвения процент, което от своя страна е обвързано от стойността на пазарния лихвен индекс- 12-месечен ЮРИБОР. От анализа на разпоредбите, залегнали в договора се обосновава извод, че не е предвидена възможност дължимата от кредитополучателите лихва да бъде намалена при промяна на пазарните условия, водещи до намаляне на лихвения процент. За да е налице равнопоставеност рискът от промяната в пазарните условия следва да се носи от двете страни по сделката. При тези данни считаме, че с тези условия кредитополучателите са поставени в неравнопоставено положение спрямо банката, която е и икономически по         силната страна по сделката. По аргумент от чл. 146, ал. I от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни. Горецитираната клауза не е индивидуално уговорена между страните, а е част от стандартни, изготвени предварително и типови условия на банката. В тази връзка цитираната клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 от ЗЗП и следователно е нищожна по аргумент от чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Поведението на Банката относно определяне лихвата по кредита /възнаграждението на Банката, цената по кредита/ противоречи на разпоредбата на чл. 58 ЗКИ. включително в редакцията му към момента на сключване на договора и анекса към него. Твърдим, че нито специалният закон - ЗКИ. нито общият - ЗЗП позволяват правото на Банката едностранно да изменя лихвата по договора за кредит, респ. дължимата такса по договора, само и единствено в свой интерес /в посока на увеличаване/, без да отчита същите обстоятелства, водещи до благоприятни за клиента последици (намаляване на лихвения процент, респ. таксите). Считаме, че Банката не е съобразила възможностите си да променя едностранно договорените отношения, като неправомерно не е отчела настъпилите изменения, водещи до намаляване в интерес на клиента на лихвата по кредита. НЕ Е ЯСНА И РАЗБИРАЕМА технологията, по която Банката да упражни своето право да променя лихвата по кредита (във връзка с чл. 58 ЗКИ). Същата трябва да е ясна и разбираема за клиента и да води до промяна и в негов интерес, когато обстоятелствата го налагат.

9.      На следващо място, съмняваме се, че при забавяне на вноска (главница и/или лихва) Банката неправомерно е начислявала върху цялото остатъчно задължение наказателна лихва Считаме, че такава се дължи само и единствено върху РАЗМЕРА НА ЗАКСЪНЯЛАТА ВНОСКА и то изчислено за времето на забава.

10. Освен това първоначално дооворения размер на обезщетение е договорения лихвен процент + надбавка 2,50% годишно, а с Анекса е променен на +10%. Това завишаване считаме за необосновано, незаконосъобразно и прекомерно. Не считаме за законосъобразно начисляването на лихва върху лихва, при положение, че страната, която я дължи не е търговец.

 

11. Правим възражение срещу посочените в исковата молба суми, които считаме за неоснователни и недоказани по размер, тъй като видно от гореизложеното Банката е действала в противоречие с разпоредби на ЗЗП и ЗКИ. Като ни е поставила в неравноправно положение, в отношенията ни е действала нищожна и неравноправна клауза, на основание чл. 146. ал. във вр. с чл. 143 от ЗЗП и чл. 58 ал.1 от ЗКИ спрямо възможността за едностранна промяна на лихвата /в интерес на икономически силната страна - Банката/.

12. Кредитът се дължи на АНЮИТЕТНИ месечни вноски, тоест РАВНИ. При промяна в лихвата (и компонентите й), месечната вноска остава в същия размер. Следва да се изменя обаче стойността на погасяваните задължения. При неоснователно, незаконосъобразн повишаване на лихвата /за което съдим от приложения погасителен план - 5,2% плюс 12 месечен Юрибор/, Банката е усвоила, респ. надвзела суми, които биха могли да погасят главницата. Изчисляване на надвзетата от лихви сума е от компетентността на вещо лице.

13. Въз основа гореизложените възражения желаем признаване, че клаузата на чл. 23 от договора за ипотечен кредит № 012-74/2006 от 23.11.2006г, е нищожна, на основание чл. 14- ал. 1. във вр. с чл. 143 от ЗЗП, като неравноправна. Същата противоречи и на чл. 58 ЗКИ.

14. При прогласяване нищожност на клауза по Договора, правим възражение за прихващане на неправомерно надвзетата сума съобразно прилагането на неравноправна нa клауза, представляваща неправомерно получена сума, с която банката се е обогатила ое основание.

15. На следващо място, правим възражение, че именно в края на 2015г - 2016г. не сме били неизрядни при погасяване на кредита. От 16.06.2016г. трето лице е внесло на каса в Юробанк Бюлгария АД сума за погасяване на задължението - 500 евро. Към този момент Й. не живее в страната и не е запозната с настъпилите промени спрямо двете банки. В.Й. подписал договора в качеството си на съпруг- съкредитор, но никога не е погасяван задължения и не се е интересувал ог договора. Преди това плащане от м.06.2016г са внесени още две месечни вноски лично от Ж.Й. по сметката в Алфа Банк, от клон в София. В същия период на Й. се е обаждал представител на банката, представил се само по фамилия - Исаков. Той е настоявал, че следва да се направи спешен превод от 1000 евро. Парите са предадени според указанията му, като той е поел ангажимент да ги внесе по кредита.

16. По отношение представените с искова молба писмени доказателства и отправени доказателствени искания: Възразяваме срещу извлечение от счетоводните книги по кредитна сделка 4500828. представено по ЧГД № 652/2018г по описа на ГРС, приобщено към настоящото ГД 1865/2018г по описа на ГРС. Същото е докуммент, изготвен и подпечатан от страна на Банката и обосновава изгодни за нея обстоятелства. Считаме, че неправилно са изчислени процесиите суми, които са възпроизведени в кратък вариант (без подробно смятане) именно в този документ. По тези съображения го оспорваме изцяло. В този документ е посочено, че общият размер на просрочената и неногасена по договора за кредит сума към 13.03.2018г /ДАТА на връчване на нотариалните покани чрез залепване на уведомления/ включително е 4054,46 евро и 426,33 лева, от които:

·        главница 3 093.31 евро,

·        договорна лихва за редовен кредит - 500,86) евро;

·        договорна лихва за просрочен кредит - 422,47 евро;

·        такси - 426,33 лева;

·        застраховка - 37,82 евро.

·        Отделно обезщетението за забава на просрочените плащания е 452,35 евро.

След обявяване на предсрочната изискуемост към 03.04.2018г включително е в общ размер 6 525,57 евро и 426.33 лева, както следва:

·        главница - 5 518,80 евро,

·        договорна лихва за редовен кредит - 506,60 евро:

·        договорна лихва за просрочен кредит - 463,35 евро;

·        такси - 426,33 лева;

·        застраховка - 37.82 евро.

Разминаването в посочените суми /главница/ е съществено. Създават се предпоставки за заблуждение какъв е точният размер на всяко едно задължение.

17. Не става ясно също така кой е момента, от който банката счита кредита за предсрочно изискуем. Дали това е от момента на забавата - 25.10.2015г за главница и 25.11.2015г за лихви: или от момента на нотариалните покани- 13.03.2018г, или от депозиране на молбата по ЧГД 652/2018г на ГРС - 03.04.2018г.

18. Посоченото в т.3 писмено доказателство - подробна справка по кредитна сделка № 4500828, с което се установява вземане на банката /заверено копие/ не е представено.

 

От събраните по делото писмени доказателства и заключенита на на вещото лице Ц. се установява, че:

 

ДОГОВОР, анекс и погасителни планове.

 

На 23.11.2006г. между „АЛФА БАНК- клон България" КЧТ от една страна и Ж.Щ.Й., ЕГН********** и В.Д.Й., ЕГН**********, от друга, е сключен ДОГОВОР ЗА ИПОТЕЧЕН КРЕДИТ № 012-74/2006 от 23.11.2006г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите сумата в размер на 11 000,00 ЕВРО /единадесет хиляди евро/.

 

На 29.02.2016 г. между „АЛФА БАНК - клон България" КЧТ и "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е сключен Договор за прехвърляне на предприятие. По силата на Договор за прехвърляне на предприятие от 29.02.2016 г. правата и задълженията по всички договори, сключени от „АЛФА БАНК - клон България" КЧТ са прехвърлени на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД. На основание чл. 2 от Договора от 29.02.2016 г., банката се конституира като страна по всички договори за кредит, по които страна е „АЛФА БАНК - клон България" КЧТ и като такава упражнява правата и спазва задълженията си по тях, за което кредитополучателите са уведомени с писмо с изх. № 5838/17.01.2018г. и писмо с изх. № 5839/17.01.2018г.

 

Съгласно чл. 12 от ДОГОВОР ЗА ИПОТЕЧЕН КРЕДИТ № 012-74/2006 от 23.11.2006г. кредитополучателите се задължават да изплатят отпуснатия кредит в срок от 10 (десет) години, считано от датата на усвояването му, като се включва 24 - месечен гратисен период, през който кредитополучателите ще заплащат само лихвите по кредита.

 

По силата на чл. 14 от ДОГОВОР ЗА ИПОТЕЧЕН КРЕДИТ № 012-74/2006 от 23.11.2006г. договореният лихвен процент по време на гратисния период на договора е 4% (четири процента) годишно, а за останалия период от срока на договора-

·     12-месечен ЮРИБОР плюс

·     надбавка в размер на 4,00 % (четири процента) годишно.

 

Към Договор за ипотечен кредит № 012-74/2006 от 23.11.2006г. е сключен Анекс № 1 от 25.10.2009г., който е неразделна част от ДОГОВОР ЗА ИПОТЕЧЕН КРЕДИТ № 012- 74/2006 от 23.11.2006г. Съгласно чл. 1 от Анекс № 1 от 25.10.2009г. към ДОГОВОР ЗА ИПОТЕЧЕН КРЕДИТ № 012-74/2006 от 23.11.2006г. срокът за погасяване на задължението по договора в размер на 10653,00 ЕВРО /десет хиляди шестотин петдесет и три евро/ се удължава до 25.10.2019г., в който е включен дванадесет месечен гратисен период, през който кредитополучателите погасяват само лихвите по кредита.

По силата на чл. 2 от Анекс № 1 от 25.10.2009г. към ДОГОВОР ЗА ИПОТЕЧЕН КРЕДИТ № 012-74/2006 от 23.11.2006г. в случай на просрочие при издължаването на която и да е погасителна вноска, дължима съгласно чл. 1 от Анекс № 1 от 25.10.2009г., както и при неплащане в срок на каквито и да е такси, комисионни или разноски по договора, върху непогасените в срок суми кредитополучателите дължат обезщетение за забава в размер на договорената в договора лихва плюс надбавка от 10% (десет процента).

По силата на чл. 9 от ДОГОВОР ЗА ИПОТЕЧЕН КРЕДИТ № 012-74/2006 от 23.11.2006г. кредитополучателите се задължават да заплащат всички нотариални, държавни и банкови такси и комисионни, съгласно действащата Тарифа на банката, включително адвокатски хонорари, свързани със сключването и изпълнението на настоящия договор, учредяването, подновяването и заличаването на обезпеченията, както и разноските по принудително изпълнение върху тях, застраховките и таксите по оценката на обезпеченията по настоящия Договор.

Съглано чл. 25 от ДОГОВОР ЗА ИПОТЕЧЕН КРЕДИТ № 012-74/2006 от 23.11.2006г. кредитополучателите се задължават да застраховат даденото в обезпечение имущество, като в случай на неплащане на застрахователната премия, същата се заплаща от банката и е изцяло дължима от кредитополучателите.

Съгласно чл. 30.2. т. 2, във връзка с чл. 30.1. т.1 от Договор за ипотечен кредит N° 012-74/2006 при допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита, а именно вноска с падеж 25.10.2015г., банката обявява цялото задължение за предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора.

 

Съгласно чл. 16.1 от Договора "конкретния размер на погасителните вноски и сроковете за тяхното издължаване са определени в подписания между страните погасителен план, представляващ неразделна част от този договор".

 

Съгласно чл. 16.2 от Договора "Погасителният план подлежи на задължителна актуализация от страна на Банката в началото на всяка следваща календарна година...."

 

Съгласно чл .23 от Договора Банката има право едностранно да промени договорения лихвен процент при всеки един от следните случаи:

23.1. при съществени изменения в икономическата ситуация в страната или чужбина и/или промени в българското законодателство, които правят неизгодна за Банката кредитната сделка, предмет на настоящия договор.

23.2. в случай на увеличение н повече от 50% на цената на паричния ресурс, която Банката заплаща за рефинансирането си на междубанковия пазар в сравнение с цената на ресурса към момента на подписване на договора.

23.3. С подписването на Договор Кредитополучателя дава своето съгласие измененията на лихвените проценти са основание  д се отразяват едностранно от Банката в погасителния план и д се считат за приложими от деня на изменението в плана. По искане на Кредитополучателя банката му представя новия погасителен план.

 

Погасителен план от 11.11.2009 г. към Анекс №1 е изчислен на база лихвен процент 6,43 % годишна лихва, като

·        компонента от 5,2 +

·        1,23 ЮРИБОР 12 М. 

 

Представени са:

1.      Погасителен план от 2006 г.– стр. 83-56 от делото, от който не е видно дали е двустранно подписан.

2.      Погасителен план от 24.11.2008 г. – стр. 87-89 от делото, от който е видно, че не е подписан от клиента, т. е. от ответниците;

3.      Погасителен план от 13.05.2009 г.– непълен- стр. 90 от делото, от който не  е видно дали е двустранно подписан,

4.      Погасителен план от 11.11.2009 г.– стр. 22 от делото;

 

Не са приложени от банката други погасителни планове, въпреки изричното изискване от съда на такива.

 

Налице е договорна клауза, че въпреки задължителното годишно /в началото на всяка следваща календарна година/ едностранно изменение на лихвата, погасяването ще става съобразно погасителен план, подипсан от двете страни, неразделна част от договора, т.е. при всяка промяна на лихвата е било необходимо страните да подписват нов погасителен план– следващо приложение /анекс/.

В случая по време на изпълнение на договора е имало изменения на лихвата, но при тези промени нови погасителни планове страните не са подписвали като нови приложения или анекси.

 

В съдебно заседание  на 19 март 2019 г. вещото лице Ц. обяснява, че Погасителният план след анекса е прилаган само до определен период и след това банка е променила лихвения процент, но не може да каже колко пъти е променяла размера. Има прилагане на чл. 23 от Договора, защото има промяна на погасителния план, който е към анекса, но не може да установи кога и как е правено това, също така и в какви размери и по какви показатели. Погасителният план, придружаващ анекса, не е спазван и не е прилаган до края на процесния период. Не установила  на базата на какво е променяна лихвата– дали е съобразена с движението на Юрибора, не може да каже. Няма документи в банковото досие, които да посочват защо е правена промяната, какво е прилагано- чл. 23 от Догвора или движението на Юрибора. За да отговори на въпроса дали тази промяна е в интерес на клиента или в интерес на банката, трябва да прецени какъв процент е прилаган във всяка една вноска, но не може да прецени какъв процент е прилаган, защото няма такава информация. Не може да отговори дали движението на лихвата е нагоре или надолу и в чии интерес е било то.

 

Нищожност.

 

По начина по който е формулирана клаузата за изменение на дължимата по кредита лихва  в Процесния договор  може да се счита нищожна като неравноправна на основание чл.143, т.10 от Закона за защита на потребителя, тъй като банката като доставчик на финансовата  услуга– потребителски кредит, уговаряйки едностранна промяна на  лихвения процент не е поела задължение да уведоми другата страна за правото й да прекрати незабавно договора, съгласно чл.144, ал. 2, т. 1 - a contrario- от ЗЗП.

Задължението на ответника за погасяване на кредита е останало такова, каквото е записано в Анекс 1.

Двустранно подписания погасителен план, подписан с анекс №1, противоречи на Договора и Анекс №1, тъй като в него вноските за погасяване на кредита са изчислени при надбавка от 5,2 пункта към тогава действащия 12м. Юрибор /1,23%/, общо 6,43 %, а съгласно договора надбавката е 4 пункта, а с анекс №1 увеличение  на надбавката на 5,2 пунка не е предоговорено.

Във връзка с изложеното съдът счита, че този погасителен план не задължава страните, тъй като е изготвен в противоречие с договора и анекс №1 по отношение на приложимата лихва- вместо надбавка от 4 пункта, в него е заложена надбавка 5,2 пункта.

Не се установява след анекс №1 между страните да е налице  действащ погасителен план, съответстващ на Договора.

Следователно ответниците са задължени съобразно Договора, Анекс №1 и Закона  за главницата  от 10 653 евро.

 

ИЗПЪЛНЕНИЕ

 

На 24.11.2006 г. по банковата сметка IBAN ***; с титуляр Ж.Щ.Й. са постъпили средства в размер на 11 000 евро /единадесет хиляди евро/ с основание – Съгласно договор за ипотечен кредит 012-74/2006.

Сумата от 11 000,00 ЕВРО /единадесет хиляди евро/ е усвоена от страна на Ж.Щ.Й. и В.Д.Й., съгласно уговореното в ДОГОВОР ЗА ИПОТЕЧЕН КРЕДИТ № 012-74/2006 от 23.11.2006г. на 24.11.2006 г.

Съгласно условията на договора е договорен 24 месечен гратисен период, през който се дължат 24 месечни погасителни вноски в размер на дължимата лихва 4 % годишно – съгласно погасителен план от 2006 г.

За периода от 24.11.2006 г. до 30.06.2008 година са дължими 19 месечни вноски лихва по 36.67 евро.

На 24.11.2008 г. е подписан погасителен план за остатъка от срока на договора, считано от 24.07.2008 г., според който се дължат останалите 5 вноски от гратисния период за плащане само на лихва и 96 месечни вноски по 159,73 евро главница и лихва, при посочен годишен лихвен процент 8,75.

Съгласно условията на договора договорения лихвен процент е както следва:

-по време на гратисния период – 4% годишно;

-за останалия период от срока на договора – 12М ЮРИБОР, променящ се всяка календарна година на първи януари или на следващия работен ден + надбавка в размер на 4 % годишно.

 

За периода от 24.11.2006 г. до 30.06.2008 г. са платени 19 вноски при условията на гратисен период – лихва.

Сумата на платените лихви е 696,73 евро.

За периода от 01.07.2008 г . до 11.11.2009 г. са погасявани погасителни вноски съобразно втория погасителен план– 5 вноски лихва, остатък от гратисен период и от 6 вноска – главница и лихва.

Посочения лихвен процент е 8,75 пункта с компоненти 4 пункта надбавка +4,75 ЮРИБОР 12м  /към декември 2007 г. е 4,793 %/

Към м. януари 2008 г.– база за компонента през 2009 г. стойността на ЮРИБОР 12М е 2,622 %.

От 7 вноска с вальор 24.01.2009 г. се променя лихвения процент на 7,5 % /4+3,5/.

Стойността на 12М ЮРИБОР за м. декември 2009 е 3,452 %.

За периода от 01.07.2008 г . до 11.11.2009 г.са платени:

·        главница 592,98 евро и

·        договорна лихва 720,50 евро.

 

До 11.11.2009 г. са платени 12 вноски и част от 13 вноска – лихва.

 

Остават неплатени:

·        главница 10 407,02 евро

·        лихви 245,98 евро, в т.ч. договорна 238,62 евро и наказателна лихва 7,36 евро.

·        Всичко 10 653,00 Евро. 

 

Сумата 10 653,00 Евро е заложена като главница /с капитализиране на неплатените лихви/ в Анекс №1 към договор за кредит № 012-74/2006, от 25.10.2009 г. и погасителния план от 11.11.2009 г.

Съгласно Анекс №1 и погасителен план към него са договорени 120 месечни  погасителни вноски, при гратисен период 12 месеца, т.е. първите 12 месечни погасителни вноски се отнасят само за лихва. 

Погасяването на кредита ще се извърши на 108 равни месечни вноски, от които последната изравнителна, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план, който се изготвя от Банката и се предоставя на

Кредитополучателя след подписване на Анекса /чл.1 от Анекс №1/ . Погасителния план се актуализира от Банката в началото на всяка следваща календарна година и Кредитополучателя се задължава да се яви в Банката, за да си го получи.

С чл.2 в Анекс №1 се променят условията при просрочие на която и да е погасителна вноска, както и при неплащане в срок на каквито и да е такси, комисионни или разноски, дължими по договора от дължима лихва за забава в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка в размер на 2,50% годишно, на обезщетение за забава в размер на договорената в договора лихва плюс надбавка от 10 %.

 Чл.3 в Анекс №1 гласи, че всички останали условия по процесния договор да кредит остават непроменени.

За периода от 25.10.2009 г. след сключването на Анекс №1 и погасителния план към него са изплатени 5134,20 евро главница, 4384,90 евро договорна лихва.  С тях са покрити вноски до 71 изцяло и частично 89,43 евро по вноска 72 / 25.10.2015 г.

Всичко за периода от сключването на договора за кредит до 15.06.2016 г. са отнесени по кредита 11 014,22 евро.

Погасени са 11 260,20 евро, в т.ч. 245,98 евро капитализирана лихва, като са погасени 71 вноски след Анкес №1 и частично 72 вноска с вальор 25.10.2015 г.

По първия погасителен план от сключването на договора в гратисния период са заплатени 19 вноски лихва, които отговарят на падежната дата.

По втория погасителен план от 24.11.2008 г са платени 12 вноски и частично 13- та вноска с вальор 24.7.2009 г., като внесените суми не отговарят по размер и вальор на погасителния план.

По третия погасителен план от 11.11.2009 г. съпътстващ Анекс №1 са заплатени 71 погасителни вноски изцяло и 72-ра частично, като внесените суми не отговарят на определената падежна дата и размер.

Последна вноска по главница е извършено на 16.06.2016 г. за погасяване на вноска с вальор 25.10.2015 г.

След тази дата няма отразени плащания – постъпили средства по банковата сметка за погасяване на кредита.

 

Съобразно Договора и Анекс №1 ответниците са се задължили за главница от 10 653 евро, а към настоящия момент са ПОГАСЕНИ  11 260,20 евро /в т. ч. 245,98 евро капитализирана лихва, като са погасени 71 вноски след Анкес №1 и частично 72 вноска с вальор 25.10.2015 г./, т.е. с 607,20 евро повече.

Следователно няма непогасени задължения по договора за кредит и анекс №1.

 

възражение за прихващане

 

Няма дължими от ответниците суми по кредита, за да извърши прихващане с насрещно тяхно вземане.

Ако ищецът неправомерно е получил суми от ответниците и е налице неоснователно обогатяване, то може да се претендира отделно.

 

При горния извод, останалите оспорвания и възражения на ответната страна, е излишно да се обсъждат.

 

Съобразно гореизложеното предявеният иск следва да се отхвърли, тъй като ответната  страна не дължи на ищеца на основание  чл. 240 от ЗЗД връщане заем, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист  по ч. гр. д.  652/2018 г., на ГРС,  на основание чл. 422 от ГПК.

 

разноски

Ответната страна е поискала да й се присъдят разноски, представила е списък и събразно изхода на делото и представените доказателства следва да й се присъдт разноски за вещо лице в размер на 150 лв., в тежест на ищеца.

Ищецът следва да заплати на представителя на двамата ответници -адвокат В.С. две възнаграждения от по 924,53 лв. /изчислени по чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРВ/- общо 1849,06 лв. на основание чл.38 от ЗА.

 

Водим  от  горното  съдът

Реши :

отхвърля предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК000694749, представлявано от Милена Ванева- прокурист и Петя Николова Димитрова- изпълнителен директор, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО" ЧАТАЛБАШЕВ, ПЕТКОВА И И.", БУЛСТАТ: *********, представлявано от адвокат Х.И., САК. със съдебен адрес:***, бизнес сграда ИВЕЛ; иск да се признае за установено, че Ж.Щ.Й., ЕГН**********, с адрес: ***; В.Д.Й., ЕГН**********, с адрес: ***; дължат: Главница: 5 518,80 евро /пет хиляди петстотин и осемнадесет евро и осемдесет евроцента/, ведно със законна лихва върху главницата считано от 05.04.2018г. до окончателно изплащане на вземането, договорна лихва за редовен кредит: 506,60 евро /петстотин и шест евро и шестдесет евроцента/ за периода 25.11.2015г. - 13.03.2018г., договорна лихва за просрочен кредит: 462,35 евро /четиристотин шестдесет и две евро и тридесет и пет евроцента/ за периода 25.05.2016г. - 03.04.2018г., застраховки: 37,82 евро /тридесет и седем евро и осемдесет и два евроцента/ за периода 10.08.2016г. - 03.04.2018г. и такси: 426,33 лева /четиристотин двадесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ за периода 27.10.2016г. - 03.04.2018г., за което е издадена  заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр .д.  652/2018 г., на ГРС,  на основание чл. 422 от ГПК, като неоснователен и недоказан.

 

осъжда „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК000694749; да заплати на Ж.Щ.Й., ЕГН**********, с адрес: ***; В.Д.Й., ЕГН**********, с адрес: ***; 150 лв.- разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

осъжда „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК000694749; да заплати на адвокат Валерия Спасова от ГАК; 1849,06 лв.- адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване  пред ГОС в двуседмичен срок от   връчването му на страните.

 

 

                 СЪДИЯ :