№ 3234
гр. Варна, 30.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Иванка Д. Дрингова
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20223100501834 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 46148/07.07.2022г. , депозирана от ТП-
Варна на НОИ, представлявано от директора Д. С. А., с адм. адрес гр. Варна, ул. „О.“ №6,
срещу решение № 1963/17.06.2025г., постановено по гр. дело № 1445/2022г. по описа на
ВРС, XХI-ви състав, с което е прието за установено по отношение на въззивника, че ХР. Д.
ХР., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. М. бл.110, вх.6, ет.8, ап.127 за периода 01.10.1983г. -
31.12.1983г., както и за периода 01.01.1985г. – 31.12.1986г. е придобил трудов и
осигурителен стаж, като е полагал труд по трудов договор, при който е заемал длъжността
„шофьор на таксиметров автомобил“ при работодателя „К.“ ЕООД, на пълен осем часов
работен ден, с място на работа гр. Варна, на осн. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР.
В жалбата е изразено становище за неправилност на обжалваното решение,
постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушаване на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Оспорва извода на
първоинстанционния съд, че представеното удостоверение обр. УП-17 изх. № 5510-03-
8/23.12.2021г., издадено от ТП-Варна на НОИ, удостоверява, че за периода от 1983г. до
1986г. ищецът е вписан в регистрите на работодателя, водени за премиални възнаграждения.
Счита, че това е така само аз 1983г. и 1986г., но не и за 1984г. и 1985г. Намира, че
неправилно, при липса на начало на писмено доказателство по см. на чл.6, ал.1-3 от
ЗУТОССР, първоинстанционният съд е допуснал събиране на гласни доказателства, чрез
разпит на свидетелите П. И. П.в и С. К. С.. Освен като недопустими, показанията на двамата
свидетели не са лично придобити и непосредствени за първия исков период /01.10.1983г. –
31.12.1983г./, тъй като и двамата са започнали работа в дружеството през 1984г. Моли за
отмяна на постановеното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа
останалите необходими приложения.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 46148/07.07.2022г. ,
депозирана от ТП-Варна на НОИ, представлявано от директора Д. С. А., с адм. адрес гр.
Варна, ул. „О.“ №6, срещу решение № 1963/17.06.2025г., постановено по гр. дело №
1445/2022г. по описа на ВРС, XХI-ви състав, с което е прието за установено по отношение
на въззивника, че ХР. Д. ХР., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. М. бл.110, вх.6, ет.8, ап.127
за периода 01.10.1983г. - 31.12.1983г., както и за периода 01.01.1985г. – 31.12.1986г. е
придобил трудов и осигурителен стаж, като е полагал труд по трудов договор, при който е
заемал длъжността „шофьор на таксиметров автомобил“ при работодателя „К.“ ЕООД, на
пълен осем часов работен ден, с място на работа гр. Варна, на осн. чл. 1, ал. 1, т. 3 от
ЗУТОССР.
НАСРОЧВА производството по в. гр. дело № 1834/2022г. на ВОС за 04.10.2022г. от
14.00ч., за които дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2