№ 13343
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110119522 по описа за 2022 година
Съдът констатира, че с доклада по чл.146 ГПК, ал. 1 ГПК е квалифицирал
неправилно предявения осъдителен иск като такъв по чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД. Видно от
обстоятелствената част на исковата молба и заявения с нея петитум ищецът претендира
за заплащането на процесната сума, като платена при начална липса на основание при
твърдения, че изпълнителното дело, по което е била събрана е било прекратено по
силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК., което сочи на предявен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Доколкото новата квалификация на
предявения иск не налага разпределение на нова тежест на доказване, а от там и
събирането на доказателства, правилната квалификация на иска следва да се даде с
решението.
Предявени са от ищеца С. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Люлин 5“, бл. 541, вх. 3, ет.2, ап. 181 срещу ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова
долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 46, ет. 6, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата 13804,48 лв. по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. 44995/2010 г.
по описа на СРС, 30 с-в поради изтекла погасителна давност и осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата
18998,67 лв. платена без основание, поради прекратяване на изп. дело № 4585/2010 г.
по описа на ЧСИ Стоян Якимов по право.
Ищецът С. В. С. извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че вземането на ответника по издаден по ч.гр.д. 44995/2010 г. по описа на
СРС, 30 с-в изпълнителен лист за сумата 13804,48 лв. са погасени по давност. Твърди с
първоначалната искова молба, че по изпълнителното дело е събрана без основание
сумата от 10000 лв., а впоследствие 18998,67 лв., тъй като изпълнителното дело е било
прекратено по право на 15.06.2013 г. или на 09.07.2015 г.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск при възражения, че вземането е
установено с влязла в сила заповед за изпълнение, поради което давността е 5 години,
към момента на образуване на изпълнителното дело е действало ППВС № 3/1980 г.,
съгласно което давност не тече по време на изпълнителния процес, което тълкуване е
изгубило сила на 26.06.2015 г.. а от 28.08.2015 г. до настоящия момент постъпват суми
1
за погасяване на вземането, а перемпцията е без правно значение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а това се установява и от приложения по делото
препис на изп. дело № 20108440404585 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, че в полза на
„Обединена Българска Банка“ АД срещу ищеца С. В. С. е издаден изпълнителен лист
от 15.10.2010 г. по ч.гр.д. № 44995/2010 г. по описа на СРС, 30 с-в въз основа на влязла
в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, за сумите:
11980,90 лв. главница, ведно със законната лихва за периода от 15.09.2010 г. до
изплащането на вземането, 936,90 лв. договорна лихва за периода от 19.04.2010 г. до
14.09.2010 г., 17,52 лв. наказателна лихва за периода 19.04.2010 г. – 14.09.2010 г.,
258,71 лв. разноски за държавна такса и 610,45 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение.
Не е спорно между страните и обстоятелството, че с Договор за цесия от
06.12.2013 г. и Приложение № 1 към него вземането срещу ищеца е прехвърлено на
ответника в настоящото производство, за което видно от приложеното уведомление
ищецът е бил уведомен на 26.06.2015 г.
На 15.12.2010 г. кредиторът „Обединена Българска банка“ АД е подал молба за
образуване на изпълнително дело за принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист, въз основа на която е образувано изп. дело № 20108440404585 по
описа на ЧСИ Стоян Якимов. С процесната молба взискателят е поискал извършването
на пълно имуществено проучване на длъжника, както и налагането на запор върху
трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника.
На 27.03.2011 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца,
което получава от трудово правоотношение с „Маркман 08“ ООД.
На 11.06.2011 г. е наложен запор върху притежаваното от ищеца МПС – лек
автомобил „Фиат Пунто“, с рег. № СА2267КТ.
На 25.07.2014 г. въз основа на молба от ответника, същият е конституиран като
взискател по изпълнителното дело въз основа на сключения с първоначалния кредитор
договор за цесия, като с молбата ответникът е възложил на съдебния изпълнител
правата по чл. 18 от ЗЧСИ.
На 06.07.2015 г. е насрочен опис и оценка на движимо имущество на ищеца за
23.06.2015 г.
На 13.07.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, което
ищецът получава от трудовото си правоотношение с „Максима България“ ЕООД.
За извършените изпълнителни действия съдебният изпълнител е съставил сметка
за дължимите такси от взискателя с отбелязване, че същите са платени.
Въз основа на наложения запор върху трудовото възнаграждение е започнало
регулярно постъпване на суми за погасяване на задължението от третото задължено
лице „Максима България“ ЕООД, за които е направено надлежно отбелязване на гърба
на изпълнителния лист.
По делото е прието заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
изготвено от И. Н. Г., което съдът кредитира като професионално и обективно
изготвено. Съгласно заключението, за периода 23.07.2015 г. до 23.06.2022 г. по
изпълнителното дело са постъпили суми в общ размер на 20903,21 лв., от които
18998,67 лв. са изплатени на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез банкови преводи,
1754,35 лв. представляват разход за такси на ЧСИ, а останалите 150,19 лв. са
разпределени за връчване на призовки, налагане на запор и справки за длъжника.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК
съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се
2
прекратява ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. В случая след образуване на изпълнителното дело и
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца на 27.03.2011 г. и
върху МПС на 11.06.2011 г. в рамките на двугодишния срок до 17.07.2013 г.
взискателят не е отправял нови искания за предприемане на принудителни действия
спрямо имущество на длъжника, поради което действително към този момент са
настъпили предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело.
Погасителната давност обаче е институт, различен от перемпцията и с различни
прави последици по отношение на вземането. Давността изключва възможността за
насочване на принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията
не изключва принудителното изпълнение изключва, тъкмо обратното тя предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният
изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане
за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ–той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото
искане в ново–отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, но във всички
случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ (В този смисъл са
Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. 1747/2020 г. на ВСК, ІV ГО). Ето защо, съдът
следва да отчете направено от взискателя искане за предприемането на изпълнителни
действия спрямо длъжника, обективирано в молба за конституиране от 17.07.2014 г.,
чрез възлагане на съдебния изпълнител на действията по чл. 18 ЗЧСИ и наложения въз
основа на това искане запор върху трудовото възнаграждение на ищеца от 14.07.2015
г., след което регулярно постъпват суми по изпълнителното дело въз основа на
наложения запор.
Освен горното съдът съобрази, че с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е обявено за изгубило сила Постановление №
3/1980 г- на Пленума на Върховния съд. С действащото до момента на постановяване
на посоченото тълкувателно решение - Постановление № 3/1980 г. на Пленума на
Върховния съд, въпросът за теченето на погасителната давност по време на
изпълнителното производство е бил разрешен по друг начин, като със същото е
прието, че с образуването на изпълнително дело за принудително събиране на
вземането давността се прекъсва, а след образуването му при висящност на
изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира. Видно е, че с двата
тълкувателни акта се тълкува смисъла на разпоредбата на чл. 116, буква „в“ от ЗЗД,
като първоначално е придаден един смисъл на нормата, а впоследствие е изоставено
старото тълкуване и с ново тълкувателно решение е внесен нов смисъл в същата норма.
Възможността за постановяване на тълкувателни решения при противоречива или
неправилна практика е въведено с чл. 124 от ЗСВ, като по силата на чл. 130, ал. 2 от
този закон те са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за
органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове. Доколкото с тези тълкувателни решения се изяснява
действителния смисъл и съдържание на съответната правна норма, като в резултат на
това се създава задължение на съответните органи да прилагат разпоредбата в смисъла,
опреден в тълкувателния акт, следва да се приеме, че когато се касае до първоначално
приети тълкувателни ППВС и ТР те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване
важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя още
тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било посочено в тълкувателните
актове. Не така стои въпросът обаче, когато с тълкувателното решение се внася
промяна в начина, по който ще бъдат прилагана същата нормата, който е различен от
този по предшестващия тълкувателен акт. Дадените с тълкувателните актове
тълкувания на правната норма са задължителни за съответните органи и същите следва
да я прилагат в смисъла посочен в тези актове, като това тяхно задължение отпада едва
3
с отмяната им. Затова не може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява
действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ. В този смисъл, частта
от тълкувателното решение, с което е предприето ново тълкуване на определена норма,
какъвто е и настоящия случай, ще поражда действие от момента на постановяването на
новото тълкувателно решение, поради което и от този момент предшестващия
тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с новото ТР тълкуване
на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е
задължително, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на
новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако
преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си
последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното
ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците.
С оглед на изложеното съдът намира, че извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС
№ 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото
с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това (в този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 от ГПК
Решение № 170 от 17.09.2018 г., постановено по гр.д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС,
ІV го.).
Въз основа на изложеното съдът намира, че след като давността е била
прекъсната с молбата за образуване на изпълнителното дело 15.12.2010 г. до
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС давност не е текла и е започнала да тече нова от 26.06.2015 г.
На 14.07.2015 г. е била прекъсната давността с налагането на запор върху трудовото
възнаграждение, а след това многократно прекъсвана с постъпване на плащанията в
изпълнение на наложения запор.
По отношение на срока на давността съдът изходи от нормата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД, съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното
решение като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез
възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се
извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е
било подадено в срок, какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение
влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че
съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо,
но следва да се съобрази обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на
установения в нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за
изпълнение влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо,
тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с
правно основание чл. 424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени
доказателства. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на
ВКС – напр. Определение № 480/9.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 2566/2013 г.
по описа на ВКС, IV ГО. Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва
от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Следователно с
изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за
изпълнение се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор
относно съществуването на вземането. Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда
заповедното производство като част от изпълнителния процес и поради това
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се
прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422,
ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил спазен срокът по
чл. 415, ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока
по чл. 415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването
4
на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно,
поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК. По изложените съображения
съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и по
отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, влязла в сила поради неподаването на възражение от страна на длъжника в
преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че давността за вземането на ответника
срещу ищеца по процесния изпълнителен лист не е погасено по давност, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 55 ЗЗД, съдът намира следното:
Както беше изложено по-горе перемпцията не изключва принудителното
изпълнение изключва, за разлика от давността - тъкмо обратното тя предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният
изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане
за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ–той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото
искане в ново–отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, но във всички
случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ (В този смисъл са
Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. 1747/2020 г. на ВСК, ІV ГО). Ето защо, съдът
намира, че след настъпилата перемпция на 12.06.2013 г. съдът следва да отчете
направено от взискателя искане за предприемането на изпълнителни действия спрямо
длъжника, обективирано в молба за конституиране от 17.07.2014 г., чрез възлагане на
съдебния изпълнител на действията по чл. 18 ЗЧСИ, като молба за образуване на ново
изпълнително дело въз основа на приложения по изпълнителното дело изпълнителен
лист. С оглед на това, че в изпълнение на възлагането по чл. 18 ЗЧСИ съдебният
изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищеца на 14.07.2015
г., следва да се приеме, че изпълнителното дело е съществувало, въпреки че не е
образувано в ново – последното би могло да ангажира единствено дисциплинарна
отговорност на съдебния изпълнител, но не би могло да се прилага във вреда на
кредитора.
От друга страна съдът взе предвид, че по делото беше установено, че вземането
на ответника по процесния изпълнителен лист не е погасено по давност и с
отхвърлянето на отрицателния установителен иск на практика се признава
съществуването на вземането на ответника, поради което постъпилите за погасяването
му суми, независимо дали чрез доброволно плащане или по принудителен път, не са
получени без основание.
Следователно ответникът е получил сумите, разпределени по процесното
изпълнително дело на валидно правно основание, поради което съдът намира, че не е
осъществен фактическият състав на неоснователното обогатяване, а предявеният иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а ответникът не е
направил искане в тази насока, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца С. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Люлин 5“, бл. 541, вх. 3, ет.2, ап. 181 срещу ответника „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
5
„Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 46, ет. 6, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата 13804,48 лв. по изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. 44995/2010 г. по описа на СРС, 30 с-в поради изтекла погасителна давност и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата 18998,67 лв. платена без основание, поради прекратяване
на изп. дело № 4585/2010 г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов по право.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6